2022 г.
Ние сме Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни
май 2022 г.


10:0

Ние сме Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни

Църквата е повече от сградите и църковната структура. Църквата сме ние, членовете, с Христос начело и пророка като Негов говорител.

След като получих покана да дойда и видя1, на 26 годишна възраст за първи път посетих Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Наскоро се бях разделила с първия си съпруг. Имах тригодишно момченце. И се чувствах безсилна от страх. Когато влязох в сградата, се изпълних с топлина, понеже усетих вярата и радостта на хората около мен. Това действително бе „прибежище от буря“2. Три седмици по-късно сключих кръщелния завет с Небесния Отец и започнах пътя си като ученик на Христос, макар животът ми да не беше съвършен по този път.

За да получа тези вечни благословии, трябваше да са налице много физически и духовни елементи. Евангелието на Исус Христос трябваше да е възстановено и да се проповядва, сградата за събрания да е построена и да се поддържа, да има църковна структура, от пророка до местните ръководители, и един клон, пълен с членове на завета, който да е готов да приеме мен и моя син, когато бяхме доведени при Спасителя, „хранени с доброто слово Божие“3 и ни бяха давани възможности да служим4.

От самото начало Бог се стреми да събере и организира Своите чеда5, за да се осъществят нашето безсмъртие и вечен живот6. Предвид тази Своя цел, Той ни е казал да строим места за поклонение7, където получаваме знание и обредите на спасение и възвисяване, сключваме завети, които ни обвързват с Исус Христос8, биваме надарени със „силата на божествеността“9 и се събираме често, за да си спомняме за Исус и да се укрепваме един друг в Него10. Църковната организация и нейните сгради съществуват за наша духовна полза. „Църквата… е скелето, с което изграждаме вечни семейства“11.

Докато си говорех с един приятел, който преминаваше през трудности, аз го попитах как оцелява финансово. През сълзи той отговори, че неговият епископ му помага посредством средства от дарения от пост. Той добави: „Не знам къде щяхме да сме със семейството ми, ако не беше Църквата“. Отговорих: „Църквата – това са членовете. Те са тези, които с готовност и радост дават дарения от пост, за да помагат на хората в нужда. Ти получаваш плодовете на тяхната вяра и решимост да следват Исус Христос“.

Нека всички ние като ученици на Христос не подценяваме чудното дело, което Господ върши чрез нас, Неговата Църква, въпреки нашите недостатъци. Понякога сме даващите, а понякога сме получателите, но всички сме едно семейство в Христос. Неговата Църква е структурата, която Той ни е дал, за да ни насочва и благославя, докато Му се покланяме и си служим едни на други.

Някои сестри са ми се извинявали, мислейки, че не са активни членове на Обществото за взаимопомощ, защото служат в Неделното училище за деца или Младите жени. Тези сестри са сред най-активните членове на Обществото за взаимопомощ, защото помагат на нашите скъпоценни деца и младежи да укрепват своята вяра в Исус Христос.

Обществото за взаимопомощ не е стая в сграда, урок в неделя, дейност или президентство на местно или висше ниво. Обществото за взаимопомощ са жените на завета в Църквата; това сме ниевсяка от нас и всички ние. То е нашата „световна общност на състрадание и служба“12. Където и да отидем, ние винаги сме част от Обществото за взаимопомощ, докато се стремим да изпълняваме божествената му цел, която е жените да вършат Божието дело по индивидуални и колективни начини13, като предоставят спасение – „спасение от бедност, спасение от болест, спасение от съмнение, спасение от невежество, спасение от всичко, което помрачава… радостта и развитието“14.

Подобна принадлежност съществува в кворумите на старейшините и организациите на Църквата за всички възрасти, включително нашите деца и младежи. Църквата е повече от сградите и църковната структура. Църквата сме ние, членовете. Ние сме Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, с Христос начело и пророка като Негов говорител. Господ казва:

„Ето, това е учението Ми – всеки, който се покае и дойде при Мен, същият е Моята църква. …

И… всеки, който е от Моята църква и устои в Моята църква до края, него ще установя върху Моята канара“15.

Сестри и братя, нека осъзнаем колко сме привилегировани да принадлежим към Църквата на Исус Христос, където можем да обединяваме вярата, сърцата, силите, умовете и ръцете си за Него, за да вършим Неговите велики чудеса. „Защото тялото (на Христовата Църква) не се състои от една част, а от много“16.

Един тийнейджър казал на майка си: „Когато бях малък, всеки път, като давах един долар за десятък, си мислех, че с един долар ще бъде построена цяла сграда за събрания. Не е ли наивно?“.

Трогната, тя отвърнала: „Прекрасно е! Представяше ли си ги?“.

„Да! – възкликнал той. – Бяха красиви и бяха милиони на брой!“17

Скъпи приятели, нека имаме вярата на дете и се радваме да знаем, че и най-дребните ни усилия имат огромно значение за Божието царство.

Нашата цел в Неговото царство трябва да е да се довеждаме един друг при Христос. Както пише в Писанията, Спасителят отправя следната покана към нефитите:

„Имате ли болни сред вас? Доведете ги тука. Имате ли някои, които са… страдащи по някакъв друг начин? Доведете ги тука и Аз ще ги изцеля, защото Аз ви съчувствам и сърцето Ми е изпълнено с милост.

… Виждам, че вярата ви е достатъчна, за да ви изцеля“18.

Нима всеки от нас няма страдания, които може да бъдат положени в нозете на Спасителя? Докато някои от нас имат физически затруднения, много повече се измъчват с емоционални борби, други полагат огромни усилия да подобряват социални връзки, а всички ние се стремим към покой, когато духовете ни се терзаят. Ние всички страдаме по някакъв начин.

Четем, че „цялото множество едновременно излезе напред с болните и страдащите си… и с всички, които страдаха по някакъв начин; и Той изцели всеки един от тези, които Му бяха доведени.

И всички, и тези, които бяха изцелени, и онези, които бяха здрави, се наведоха в нозете Му и Му се поклониха“19.

От едно малко момче, което плаща с вяра десятък, до една самотна майка, нуждаеща се от Господната укрепваща благодат, до баща, мъчещ се да издържа семейството си, до нашите предци, нуждаещи се от обредите на спасение и възвисяване, до всички нас, които подновяваме заветите си с Бог всяка седмица, ние се нуждаем един от друг и можем взаимно да се довеждаме до изкупващото изцеление на Спасителя.

Скъпи мои сестри и братя, нека следваме поканата на Исус Христос да принасяме себе си и страданията си при Него. Когато се доближаваме до Него и довеждаме при Него онези, които обичаме, Той вижда нашата вяра. Той ще изцелява както тях, така и нас.

Като „мирни последователи на Христа“20, ние се стремим да станем „едно сърце и един ум“21 и да бъдем смирени, покорни, благи, лесни за умоляване; изпълнени с търпение и дълготърпение, умерени във всяко нещо, усърдни в спазването на заповедите Божии, да имаме вяра, надежда и милосърдие и винаги да изобилстваме на добри дела22. Стремим се да станем подобни на Исус Христос.

Свидетелствам, че като Христова Църква, ние сме средството, чрез което, както учи президент Ръсел М. Нелсън: „Нашият Спасител и Изкупител Исус Христос ще извърши някои от най-великите Си дела между настоящия момент и времето на Своето пришествие“23.

Господ казва:

„Ето, Аз ще ускоря Моето дело във времето му.

Аз (ви) давам заповед да се съберете заедно и да се организирате, и да се подготвите, и да се осветите; да, пречистете сърцата си, очистете ръцете и нозете си пред Мен, за да мога да ви направя чисти“24.

Нека откликнем на тази божествена покана и радостно да се събираме, организираме, подготвяме и освещаваме, това е смирената ми молитва, в името на Исус Христос, амин.