2022 г.
Изцяло и от сърце
май 2022 г.


14:16

Изцяло и от сърце

Ако искаме Спасителят да ни повдига в посока небесата, то нашата отдаденост към Него и Неговото Евангелие не може да бъде небрежна или случайна.

Приношение за Него

Само дни преди да даде живота Си за нас, Исус Христос се намирал в храма в Йерусалим и гледал как хората пускали пари в съкровищницата. „Мнозина богаташи пускаха много“, но дошла една бедна вдовица „и пусна две лепти“. Това било толкова малка сума, че едва ли си струвало да се записва.

Вдовицата, даряваща двете лепти

Но това привидно незначително дарение привлякло вниманието на Спасителя. Всъщност, това Го впечатлило толкова много, че Той „повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;

защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот“1.

С това простичко прозрение Спасителят ни учи каква е стойността на даренията в Неговото царство – доста различна от стойността, която им придаваме ние. За Господ стойността на дарението не се измервала с ефекта върху съкровищницата, а с влиянието върху сърцето на даряващия.

Като възхвалява тази вярна вдовица, Спасителят ни показва стандарта, към който да съпоставяме ученичеството си във всичките му форми. Исус учи, че дарението ни може да бъде голямо или малко, но при всички случаи то трябва да е от сърце.

Този принцип отеква в молбата на пророка Амаликий в Книгата на Мормон: „И сега, възлюбени мои братя, аз бих желал да дойдете в Христа, Който е Светия Израилев, и да участвате в Неговото спасение, и в силата на Неговото изкупление. Да, елате при Него и Му принесете изцяло душите си като приношение“2.

Но как е възможно това? За мнозина от нас подобен стандарт за напълно отдаване на душата ни изглежда недостижим. Вече сме в предела на силите си. Как можем да намерим равновесие между множеството житейски нужди и желанието ни да принесем изцяло душата си на Господ?

Може би ни е трудно, защото смятаме, че равновесието се постига чрез отделяне на равно количество време за всеки от нашите стремежи. Погледната от този ъгъл, отдадеността ни към Исус Христос би била една от многото ни задачи които трябва да вместим в натоварения си график. Но може и да има друг подход в случая.

Равновесие: както при карането на колело

Съпругата ми Хариет и аз обичаме да караме колелета заедно. Това е прекрасен начин да се упражняваме, докато прекарваме време заедно. Докато се возим, аз не пухтя кой знае колко – ние се наслаждаваме на красивата природа около нас и дори си бъбрим приятно. Рядко обръщаме внимание на това да не губим равновесие на колелетата. От толкова дълго време караме колелета, че дори не се замисляме как го правим – случва се непринудено и естествено.

Но когато виждам как някой за първи път се учи да кара колело, си спомням, че не е лесно да пазиш равновесие на две тесни гуми. Нужно е време. Нужни са повторения. Нужно е търпение. Дори от време на време се налага да падаш.

Но най-вече, онези, които успяват да запазят равновесие на колелото, научават следните важни правила:

Не си гледайте в краката.

Гледайте напред.

Наблюдавайте пътя пред вас. Съсредоточете се върху крайната си цел. И просто въртете педалите. Равновесието се постига, като се движим напред.

Подобни принципи важат и при постигането на равновесие в живота ни като последователи на Исус Христос. Разпределянето на време и усилия измежду многото ни важни задачи е различно за всеки и също така зависи от етапа в нашия живот. Но нашата обща и основна цел е да следваме пътя на нашия Учител, Исус Христос, и да се завърнем в присъствието на любящия ни Отец в небесата. Тази цел трябва да остане постоянна и последователна, които и да сме и каквото и да се случва в живота ни3.

Подемна сила: както при летенето на самолет

Сега, за запалените велосипедисти сравнението с карането на колело може да е добра аналогия. За останалите – спокойно. Имам друга аналогия, който съм сигурен, че всеки мъж, жена и дете ще може да разбере.

Ученичеството, подобно на повечето неща в живота, може също да бъде сравнено с управлението на самолет.

Някога замисляли ли сте се колко удивително е как един огромен пътнически самолет може всъщност да се вдигне от земята и да излети? Какво помага на тези летящи машини да се реят толкова елегантно из небето, да преминават океани и континенти?

Казано простичко, един самолет лети, само когато над крилата му преминават въздушни маси. Това движение води до различия във въздушното налягане, което създава подемна сила. А как се получава достатъчно въздушно течение над крилата, за да се създаде подемна сила? Отговорът се крие в тласъка напред.

Самолетът не набира височина, докато седи на пистата. Дори във ветровити дни, подемна сила не се създава, освен ако самолетът не започне да се движи напред, макар и с малък тласък, който да противодейства на задържащите го сили.

Точно както инерцията в посока напред поддържа колелото в равновесие и изправено положение, движението напред от страна на самолета му помага той да преодолее притеглянето на гравитацията и съпротивлението.

Какво означава това за нас като ученици на Исус Христос? Означава, че ако искаме да намираме равновесие в живота си, и ако искаме Спасителят да ни повдига в посока небесата, то нашата отдаденост към Него и Неговото Евангелие не може да бъде небрежна или случайна. Подобно на вдовицата от Йерусалим, трябва да Му принесем изцяло душата си. Нашият принос може да е малък, но трябва да е от сърце и душа.

Да бъдем ученици на Исус Христос не е просто един от много ни ангажименти. Спасителят е мотивиращата сила зад всичко, което правим. Той не е някаква спирка по пътя ни. Не е живописна пътека или дори голяма забележителност. Той е „пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез (Исус Христос)“4. Това е пътят и нашата крайна дестинация.

Постигаме равновесие и получаваме подемна сила, като „бърза(ме) напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци“5.

Жертва и посвещаване

А какво да кажем за множеството задачи и отговорности, които така товарят живота ни? Прекарване на време с обичаните ни хора, училище, подготовка за работа, изкарване на прехрана, грижи за семейството, служба в обществото – как постигаме равновесие? Спасителят ни уверява:

„Защото вашият небесен Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

Но търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави“6.

Но това не означава, че е лесно7. Нужни са както жертва, така и посвещаване.

Означава да се отказваме от някои неща, а други да развиваме.

Жертвата и посвещаването са два небесни закона, за които сключваме завет в храма да спазваме. Тези два закона си приличат, но не са еднакви. Да жертваме означава да се лишим от нещо в полза на друго по-важно от него. В древността, Божият народ е жертвал първородните от стадата си в чест на идването на Месията. През цялата история верните светии са жертвали лични желания, удобства и дори живота си за Спасителя.

Всички имаме важни или второстепенни неща, които трябва да жертваме, за да следваме Исус Христос по-отдадено8. Нашите жертви отразяват какво ценим в действителност. Жертвите са свещени и почитани от Господ9.

Посвещаването се различава от жертвата поне по един основен начин. Когато посвещаваме нещо, ние не просто се лишаваме от него безвъзвратно. Напротив, ние го предаваме в служба към Господ. Посвещаваме го на Него и на светите Му цели10. Приемаме дадените ни от Господ таланти и се стремим да ги умножаваме многократно, като така допринасяме все повече за изграждане на Господното царство11.

На много малка част от нас някога ще им бъде поискано да пожертват живота си за Спасителя. Но всички сме поканени да посветим живота си на Него.

Едно дело, една радост, една цел

Като се стремим да пречистваме живота си и да поглеждаме към Христос във всяка мисъл12, всичко започва да си идва на мястото. Животът вече не представлява дълъг списък от отделни усилия, намиращи се в крехко равновесие.

С времето всичко става едно дело.

Една радост.

Една свята цел.

Това е делото да обичаме и служим на Бог. То е да обичаме и служим на Божиите чеда13.

Когато се вгледаме в живота си и видим безброй ангажименти, се отчайваме. Когато виждаме само едно нещо – да обичаме и служим на Бог и чедата Му, по множество различни начини – тогава ние се съсредоточаваме върху тези неща с радост.

Така принасяме изцяло душите си – като жертваме всичко, което ни пречи и като посвещаваме останалото за Господ и Неговите цели.

Насърчение и свидетелство

Мои скъпи братя и сестри, мои скъпи приятели, ще има моменти, в които ще ви се иска да можехте да направите нещо повече. Вашият любящ Небесен Отец познава сърцето ви. Той знае, че не сте в състояние да изпълните всяко желание на сърцето си. Но можете да обичате Бог и да му служите. Може да направите всичко по силите си да спазвате Неговите заповеди. Можете да обичате Неговите чеда и да им служите. А вашите усилия пречистват сърцето ви и ви подготвят за едно славно бъдеще.

Това е нещото, което вдовицата при съкровищницата изглежда е разбирала. Със сигурност е знаела, че дарението ѝ нямало да увеличи богатството на Израил, но то могло да промени и благослови нея – защото, колкото и да било малко, било целият ѝ имот.

Мои скъпи приятели и обичани последователи на Исус Христос, нека „не (се) уморява(ме) да върши(м) добро“, защото ние „полага(ме) основата на велико дело“. И от нашите „дребн(и) неща произлиза онова, което е велико“14.

Свидетелствам, че това е истина, както и че Исус Христос е нашият Учител, нашият Изкупител и единственият ни Път обратно към нашия възлюбен Отец в небесата. В святото име на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Марк 12:41–44.

  2. Омний 1:26.

  3. Нашите деца и младежи са поканени да се развиват по един уравновесен начин, като следват Исус Христос, Който като млад мъж „напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците“ (Лука 2:52).

  4. Йоан 14:6.

  5. 2 Нефи 31:20.

  6. 3 Нефи 13:32–33, вж. също Матей 6:32–33. Преводът на Джозеф Смит, Матей 6:38 предоставя допълнително прозрение: Не търсете нещата от този свят, … но първо търсете да изградите Божието царство и да установите Неговата праведност“.

  7. Един пример идва от нашия пророк президент Ръсел М. Нелсън. В апогея на своята професионална кариера като сърдечен хирург, бил призован за президент на кол. Старейшини Спенсър У. Кимбъл и ЛеГранд Ричардс отправили призованието. Давайки си сметка за изискванията в професионалния му живот, те му казали: „Ако чувстваш, че си много зает и не трябва да приемаш призованието, това е твоя привилегия“. Той отговорил, че решението му дали да служи или не, когато бъде призован, било взето много отдавна, когато той и съпругата му сключили завети с Господ в храма. „Тогава си обещахме първо да „търс(им) Неговото царство и Неговата правда“, (Матей 6:33), чувствайки се уверени, че Господ ще ни прибави всичко останало, както е обещал“ (Ръсел Марион Нелсън, From Heart to Heart: An Autobiography, 1979 г., с. 114).

  8. Президент Нелсън наскоро говори за „необходимостта всеки един от нас да премахне с помощта на Спасителя старите „отпадъци“ от живота си. … Каня (ви) да се молите да откриете „отпадъците“, които трябва да премахнете от живота си, за да станете по-достойни“ („Приветствено послание“, Лиахона, май 2021 г., с. 7).

  9. В Писанията се казва, че за Бог нашите жертви са по-свещени отколкото нашата „печалба“ (постижения) (вж. Учение и завети 117:13). Това може да е една от причините, поради които Господ оценява лептите на вдовицата повече от даренията от страна на богатите. Едното дарение е жертва, която има очистващ ефект върху даряващия. Другото – дори с по-голяма парична стойност – не е жертва и при него даряващият не изпитва никаква промяна.

  10. На много малка част от нас някога ще им бъде поискано да пожертват живота си за Спасителя. Но всички сме поканени да посветим живота си на Него.

  11. Вж. Матей 25:14–30.

  12. Вж. Учение и завети 6:36.

  13. По този начин виждаме как се изпълнява в живота ни пророчеството на апостол Павел: „Когато се изпълнят времената, (Бог ще) събере в Христос всичко – това, което е небесно и земно“ (Ефесяните 1:10).

  14. Учение и завети 64:33.