Да учим децата и младежите да разчитат на собствените си сили
Нека следваме нашия Спасител Исус Христос и живеем според Неговото Евангелие, като започнем да разчитаме на собствените си сили през целия си живот и като учим на това нашите деца и младежи.
Ще говоря за разчитането на собствените сили и как можем да учим децата и младежите на него. Разчитането на собствените сили може да бъде възприемано като тема за възрастни. Осъзнал съм, че възрастните най-добре може да се стремят към разчитане на собствените сили, когато са учени на Евангелието на Исус Христос и са практикували вкъщи учението и принципите му от детските и младежките си години.
Най-добре можем да покажем и разберем това чрез един страхотен истински случай. Уилфрид Вани, неговите седем братя и сестри, и майка му се присъединили към Църквата в Абижан, Кот д’Ивоар, когато бил на шест години. Той бил кръстен на осем години. Когато бил на единадесет, баща му, който основно издържал семейството, починал.
Макар и натъжен от семейната ситуация, Уилфрид решил да продължи да ходи на училище, насърчаван от майка си и подпомаган от Църквата. Завършил средно образование и отслужил пълновременна мисия в мисия Гана Кейп Коуст, където научил английски. След мисията си следвал в университет и завършил с диплома по счетоводство и финанси. Макар че било трудно да намери работа в тази сфера, той намерил работа в областта на туризма.
Започнал като сервитьор в петзвезден хотел, но желанието му да се усъвършенства го подтикнало да учи още, докато станал там двуезичен рецепционист. Когато нов хотел отворил врати, той бил нает като администратор-рецепция. По-късно се записал в BYU–Pathway Worldwide и в момента учи, за да получи сертификат по специалност Управление на хотелиерството и туризма. Той желае някой ден да стане управител на луксозен хотел. Уилфрид може да издържа вечната си спътница и двете си деца, както и да помага на майка си и своите братя и сестри. В момента той служи в Църквата като член на висшия съвет на кол.
Разчитането на собствените сили е дефинирано като „способността, решимостта и усилията да осигуряваме духовните и материални житейски нужди за себе си и за своето семейство“1. Стремежът да разчитаме на собствените си сили е част от нашите усилия по заветната пътека, която води към Небесния Отец и Неговия Син Исус Христос. Така укрепваме вярата си в Исус Христос и сме радостно обвързани към Него чрез спасителните и възвисяващи завети и обреди. Разчитането на собствените сили е учение на Евангелието на Исус Христос, а не е програма. То е процес, който продължава цял живот, а не е събитие.
Ще можем да разчитаме на собствените си сили през целия си живот, като израстваме в духовната си сила, подобряваме физическото и емоционалното си здраве, получаваме образование и работа, и като сме материално подготвени2. Можем ли приживе да изпълним до край тази задача? Не, това е траещ цял живот процес на учене, израстване и работа. Той никога не приключва, а е продължаващ, ежедневен процес.
Как можем да учим нашите деца и младежи на ученията и принципите на разчитането на собствените сили? Един важен начин е редовно да прилагаме принципите на програмата „Деца и младежи“. Родители и деца изучават Евангелието на Исус Христос, участват в дейности за служба и работят заедно в четири области на лично развитие, които са уникални за всяко дете. Вече няма една и съща препоръчана програма за всички.
В Ръководство за деца се казва: „Когато Исус е бил на вашата възраст, Той се е учел и е израствал. Вие също се учите и израствате. В Писанията пише: „А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците“ (Лука 2:52)“3. Този стих се отнася за израстването и ученето в духовен аспект – благоволение пред Бога, социален аспект – благоволение пред човеците, физически аспект – ръст, и интелектуален аспект – мъдрост. Тези области на развитие се отнасят за всички нас, независимо от възрастта ни. Кога учим на тях? Във Второзаконие 6:6–7 четем:
„Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;
и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш“.
Преподаваме тези неща на децата чрез нашия добър пример, като работим и служим с тях, изучаваме Писанията и следваме ученията на Исус Христос, както са преподавани от пророците.
Споменах, че в програмата „Деца и младежи“ децата избират различни цели във всяка една от четирите области на развитие. Важно е те да създават лични цели във всяка област. Родителите и ръководителите могат да преподават, съветват и подкрепят.
Например, внучката ни Миранда е много мотивирана да израства духовно, като участва във всекидневните уроци на Семинара, провеждащи се рано сутрин. Тя се заинтересува, след като чу положителни коментари от други ученици в Семинара от нейния район. На майка ѝ не ѝ се налага да я събужда за уроците. Тя сама става и се свързва чрез видеоконференция в уреченото време, в 6:20 сутринта, защото е развила добри навици, които ѝ помагат за това. Моите родители ми казаха наскоро, че Миранда сега говори повече, когато им идва на гости, тъй като е станала по-уверена. Това са уроци за цял живот и за израстване, което е видимо.
Родителите, бабите и дядовците, ръководителите и приятелите помагат в израстването и развитието на децата. Напълно отдадените на служението братя и сестри, заедно с ръководителите на свещеничеството и на организациите в района предоставят подкрепа. В „Семейството: прокламация към света“ се казва: „По божествен проект бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност и са отговорни да осигуряват необходимото за живота и защитата на семействата си. Майките са отговорни предимно за отглеждането на децата си. В тези свещени отговорности бащите и майките са задължени да си помагат като равностойни партньори. … Роднините трябва да оказват помощ при необходимост“4. Последният ред се отнася и за бабите и дядовците.
Докато служим в Западна Африка, съпругата ми Нурия се справя забележително с това да служи и да поддържа връзка с нашите близки и с внуците ни отвъд океана. Тя го прави посредством технологиите. Чете книги на по-малките внуци. Тя учи по-големите внучки на историята на нашето семейство, наука, история на Пуерто Рико, Символът на вярата и Евангелието на Исус Христос. Днес разстоянието не ограничава нашата свързаност, принадлежност, служение и учене на подрастващото поколение в нашите семейства. Аз също се присъединявам към Нурия, когато мога, за да учим нашите скъпоценни внучета, да ги обичаме, да ги глезим и разсмиваме.
Би трябвало да забележите вдъхновените сходства между програмата „Деца и младежи“ и развиването на способност за разчитане на собствените сили. Четирите области на развитие и при двете са много сходни. Духовната сила в разчитането на собствените сили е свързана с духовните елементи в „Деца и младежи“. Физическо и емоционално здраве в разчитането на собствените сили се свързва с физическите и социални елементи в „Деца и младежи“. Образованието, трудовата заетост и материалната подготвеност в разчитането на собствените сили са свързани с интелектуалния аспект в програмата „Деца и младежи“.
В заключение, нека следваме нашия Спасител Исус Христос и живеем според Неговото Евангелие, като разчитаме на собствените си сили през целия си живот и като учим на това нашите деца и младежи. Можем да правим това най-добре, като:
-
сме добри примери за служба към другите,
-
следваме и преподаваме ученията и принципите на разчитането на собствените сили,
-
се подчиняваме на заповедта да развиваме способност да разчитаме на собствените сили като част от Евангелието на Исус Христос.
В Учение и завети 104:15–16 се казва:
„И Моята цел е да обезпечавам светиите Си, защото всички неща са Мои.
Но нужно е това да бъде вършено по Мой собствен начин; и ето, това е начинът, който Аз, Господ, съм повелил, за да обезпеча светиите Си: Бедните ще трябва да бъдат издигнати, а богатите да бъдат снишени“.
Това е Църквата на Исус Христос. Това Евангелие благославя семействата тук на земята и във вечността. То ни насочва в нашия живот, докато се стремим да станем вечни семейства. Знам, че това е истина. В името на Исус Христос, амин.