Възможност за израстване

От Дебора Л. Дугал

Господ знаеше, че ще разцъфна отново.

Изминаха няколко години, откакто съпругът ми Джерълд почина. Ракът се появи бързо и агресивно и след три месеца отне живота му. Мислех си за Джерълд, докато работех из градината.

Докато пресаждах растение, ми дойде една мисъл. Преди да се намеся, на растението му беше добре. Беше си у дома в своята саксия, но не цъфтеше. Знаех, че ако не го пресадя в даден момент, растението най-вероятно няма да цъфти повече и дори ще спре да расте. И със сигурност няма да се развие докрай.

Затова реших да дам на растението възможност да расте, като го пресадя в по-голяма саксия. Не много голяма саксия – такава, която беше само с пет сантиметра по-голяма в диаметър от предишната. Ако бях пресадила растението в много по-голяма саксия, можеше да поема твърде много вода и да умре от изгниване на корените.

Очаквах растението да свикне трудно с новото място. Беше му много удобно в старата тясна саксия, с която беше свикнало. То не знаеше, че промяната ще му помогне да продължи да расте. Трябваше да го подхранвам, осигурявайки му достатъчно светлина, вода и допълнителните хранителни вещества, необходими за времето на адаптация. Знаех, че накрая растението ще разцъфне и ще продължи да цъфти.

Замислих се за живота си като вдовица и осъзнах, че приличам на това растение. Преди се чувствах удобно. Справях се добре. Но когато съпругът ми почина, Духът ми нашепна, че навлизам в нов етап на израстване. Все още имаше неща, които трябваше да уча и правя в живота.

През следващите две години, още седем мъже в нашия район починаха. Започнах да моля овдовелите си приятелки да се събираме, да се срещаме, да разговаряме и да служим на другите – така че, всяка от нас да се чувства по-малко самотна. Никоя от нас не би избрала по собствено желание да бъде „пресадена“. Но докато свиквах със земния живот без съпруга си, открих, че мога да подкрепям други жени, които преживяват същата неволя. Също така разбрах, че имам много възможности да прекарвам време с децата и внуците си и да ги уверявам, че чрез Единението на Исус Христос в следващия живот семейството ни може да бъде отново заедно.

Не бях очаквала израстването, което постигнах поради загубата на брачния си партньор. Но Небесният Отец реши да ме „пресади“, давайки ми възможност за израстване, като ме постави в малко по-голяма саксия – едно ново предизвикателство, което ми осигури възможност за израстване.

Джерълд все още ми липсва всеки ден. Години по-късно, все още ми е трудно да свикна без него. Но знам, че Господ ще ме подхранва в пътя ми. С течение на времето и уповавайки се на Него, ще разцъфтявам отново и отново.

Авторката живее в щата Айдахо, САЩ.