„Следвайки Господните напътствия“, Лиахона, юли/авг. 2022 г.
Гласове на светии от последните дни
Следвайки Господните напътствия
Сред големи несгоди, разбрах че мога да върша трудни неща.
Илюстрация от Стефани Хок
Като анестезиологичен медицински работник в резерва на военноморския флот на САЩ по време на пандемията от COVID-19, бях мобилизиран и назначен в спешната полева болница в конгресния център Джейкъб K. Джавитс в Ню Йорк, за да оказвам помощ на първа линия по време на пика на пандемията COVID-19 в града.
Когато започнах работа, имах много притеснения. Бях особено притеснен за грижата за пациентите и борбата с този мъчителен вирус.
Чувствах се като Нефи, бидейки „воден от Духа, без да зная предварително нещата, които трябваше да извърша“ (1 Нефи 4:6). Тази мисъл ми помогна да се доверя на Небесния Отец и да се моля често да чувам гласа Му, да следвам напътствията Му и да се грижа по възможно най-добрия начин за своите пациенти.
През първата ми нощ на работа, един пациент беше приет в критично състояние. Когато с колегите ми започнахме да оценяваме неговото състояние, бързо открих, че той може да говори само испански. Бях единственият там, който говори испански, тъй като го бях научил по време на мисията си във Венецуела.
Когато започнах да говоря с пациента, той ме попита дали всичко ще бъде наред. Аз го успокоих, като му казах, че получава възможно най-добрата грижа. Долових нотка на доверие и утеха в погледа му. През останалата част от нощта често ходех до леглото му, за да следя и оценявам моментното му състояние. След няколко дни състоянието му се подобри значително и той беше изписан.
По време на работата си срещнах много пациенти, които говореха предимно испански. Умението ми да разговарям с тях ги успокояваше и окуражаваше по време на лечението им.
Докато размишлявам върху това преживяване, когато търсех небесни напътствия, за да се грижа най-добре за пациентите си, си спомням напътствието на старейшина Брук П. Хейлз от Седемдесетте. Той казва, че Небесният Отец участва „в подробностите на нашия живот“ и че „ние имаме право на постоянен поток от божествено напътствие чрез влиянието и вдъхновението на Светия Дух“1.
Дадох си ясна сметка, че способността ми да говоря испански език е също толкова ценна, колкото и медицинските ми познания. Докато се грижех за други хора, аз също придобих ясно разбиране, че сред големи несгоди мога да правя трудни неща, следвайки Господните напътствия.