Оръдие в ръцете на Господ

От старейшина Сиро Шмайл

От Седемдесетте

Ако следваме Духа и имаме изпълнено с желание сърце, Господ ще ни напътства да правим онова, което Той иска от нас.

Да бъдем оръдия в ръцете на Господ всъщност е доста лесно. Просто трябва да позволяваме на Духа да ни напътства и да имаме смелостта да следваме Неговите подтици. Така се случило, когато родителите на съпругата ми се присъединили към Църквата през 1968-а година. Един млад мисионер, който искал да бъде оръдие в Господните ръце, помогнал на нейното семейство да се присъедини към Църквата.

Моите тъст и тъща се срещнали с мисионерите веднъж, но след това тъстът ми не искал да продължават. Тогава един нов мисионер, старейшина Фетцер, бил прехвърлен в района и той, заедно с неговия колега, почувствали подтик да посетят и служат на семейството на жена ми. Старейшина Фетцер успял да докосне сърцата на близките ѝ така, както другите мисионери не могли.

През следващите шест месеца мисионерите служили на семейството според нуждите им. След време родителите на жена ми били докоснати от Духа и се присъединили към Църквата. Те получили благословиите, които идват чрез сключването и спазването на завети. Благодарение на родителите на жена ми още семейства се присъединили към Църквата и получили благословиите на Евангелието.

Това се случило отчасти, защото един млад мъж от Юта желаел „да позволява на Бог да надделява“ в живота му. Той имал смелостта да напусне уютния си дом, да научи нов език и да служи на Господ в Бразилия.

Един прост разговор

Преди около година съпругата ми Алесандра получи текстово съобщение на телефона си от една сестра от района ни в Бразилия. Бяха изминали повече от две години от последната им среща. Тази сестра бе написала: „В един от най-лошите дни в живота ми едва успях да стигна до църквата. Когато стигнах, ти ме видя. Хвана ме за ръката и ме покани да седна до теб. Говорих с теб. Ти ме изслуша и посъветва“.

Тогава това е изглеждало като прост разговор. Но той се превърнал във възможност за жена ми да стане оръдие в ръцете на Господ. Жена ми служила на тази скъпа сестра, която преживявала труден период. Алесандра не се замислила много върху това. Тя почувствала подтик да изслуша сестрата и да ѝ предложи утеха и действала според него. Сега, след повече от две години, жена ми получи това текстово съобщение от тази сестра, която ѝ благодареше.

Чрез тази случка научих, че нямаме нужда от призование, за да бъдем оръдия в Господните ръце. Трябва само да имаме желание. „Ето защо, ако имате желания да служите Богу, вие сте призовани за делото“. (Учение и завети 4:3.)

„За такова време, каквото е това“

В Стария завет четем за друг човек, който служи като оръдие в Божиите ръце. Естир е млада жена, която загубила родителите си в ранна възраст. Тя е отгледана от братовчед си Мардохей.

След като цар Асуир се развежда с царица Астин, той избира Естир за нова царица. „И царят възлюби Естир повече от всичките жени; и тя придоби неговото благоволение и милост“ (Естир 2:17). Естир е юдейка, но царят не знае това.

Аман, един от съветниците на царя, е въздигнат над всички първенци, които са около него (вж. Естир 3:1). Той скроява заговор „да погубят, да избият и да изтребят всички юдеи, млади и стари“ (Естир 3:13).

Когато Естир научава за заговора на Аман, Мардохей я насърчава да говори с царя. Това представлява голям риск за живота ѝ, но тя е окуражена от думите на Мардохей. Той заявява: „Кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?“ (Естир 4:14).

„Ако загина, нека загина“ – казва тя (Естир 4:16) и отива при царя, без да бъде повикана. Това се счита за прегрешение, което се наказва със смърт. Благодарение на своята смелост Естир успява да повлияе на царя. В резултат на това той издава указ за спасение на юдеите. В него царят „разреши на юдеите във всеки град, където се намираха, да се съберат да станат за живота си“ (Естир 8:11).

Всяка роля е важна

Естир има желание да бъде оръдие в ръцете на Господ. Нейният живот на послушание и отдаденост я е подготвил за това. Когато се замисля как Естир влиза във вътрешния двор на царя без покана, се удивлявам на нейната смелост. Това ми напомня за поканата на президент Ръсел М. Нелсън към всички нас да позволяваме на Бог да надделява в живота ни¹. Естир има желание да позволява на Бог да надделява.

Братовчедът на Естир, Мардохей, също е оръдие в ръцете на Господ. Той се справя добре с отглеждането на Естир. Подкрепя я, окуражава я и я вдъхновява. Всеки от нас има роля и всяка роля е еднакво важна и ключова.

Господ поставя Естир в царския дом с определена цел – да спаси юдеите. Подобно на случая с Естир, Господ ни поставя на места, където можем да помагаме в изпълнението на Неговите цели. Затова, трябва да бъдем достойни и готови, когато Бог ни предоставя възможности за действие.

Възможностите са навсякъде около нас

Възможностите да бъдем оръдия в ръцете на Господ са навсякъде около нас. Ние носим отговорността да сме готови да действаме. Често не знаем как или кога ще се открият тези възможности. Трябва да живеем достойно за спътничеството на Светия Дух и да имаме изпълнено с желание сърце. Тогава Господ ще ни напътства да правим онова, което Той иска от нас.

В Учение и завети 35:3 Господ казва на Сидни Ригдън: „Аз наблюдавах теб и делата ти. Чух молитвите ти и те подготвих за по-велико дело“.

Господ ни познава и има за всеки от нас работа за вършене. Понякога това е работа, която само ние можем да свършим. Тази работа може да бъде у дома като родители, които помагат на син или дъщеря, които страдат. Или може да бъде свързана с нашите отговорности в Църквата. Всъщност, би могла да бъде по всяко време, навсякъде и с всеки.

Президент Дитер Ф. Ухтдорф, по това време втори съветник в Първото президентство, казва: „Господ ви е дал точно тези отговорности поради някаква причина. Може да има хора и сърца, които единствено вие можете да достигнете и докоснете. Възможно е никой друг да не може да го направи точно като вас“².

Президент Ухтдорф също казва: „Като подражаваме на съвършения пример (на Спасителя), нашите ръце могат да станат Негови ръце; нашите очи – Негови очи; нашето сърце – Негово сърце“³.

Подобно на Естир, Мардохей, старейшина Фетцер, съпругата ми и много други, всички можем да бъдем оръдия в ръцете на Господ.