„Аз се грижех за теб“, Лиахона, юли/авг. 2022 г.
Гласове на светии от последните дни
Аз се грижех за теб
Завладяващото чувство, което ме обзе, беше толкова силно, че ме накара да падна на колене.
Бях само на три години и не исках да си тръгна от болницата, където се възстановяваха родителите ми след автомобилната катастрофа.
Снимката е предоставена от авторката, ъглите на снимката са оформени от Getty Images
В продължение на много години страдах от травма и тревожност, вследствие на автомобилна катастрофа, която претъпях с моите родители, когато бях на три години. Моят нероден брат не оцеля.
В деня, когато се навършваха 25 години от инцидента, получих посттравматичен пристъп. Няколко месеца по-късно аз все още страдах и една приятелка ми предложи да се обърна към моя Небесен Отец. Изсмях се и после попитах: „Как може да ми помогне Той?“.
Страданието ми продължаваше. След година-две се изморих да се мъча и болката ми започна да се превръща в гняв. Реших да се вслушам в съвета на моята приятелка и започнах да се обръщам към Бог.
„Ако наистина Те има, изпрати някого, който и да е – се молех аз. – Нуждая се от някого!“
Измина цял ден, докато стоях пред вратата на дома си в напразно очакване.
„Ето, Боже, никого не го е грижа! – казах аз. – Никой не дойде!“
Докато по лицето ми се стичаха сълзи, аз бавно се прибрах вкъщи и затворих вратата. Качвах се по стълбите, чувствайки се сломена. Но когато вече бях горе, изпитах завладяващо чувство. То бе толкова силно, че ме накара да падна на колене.
Тогава в ума ми се появи мисълта: „Рене, Аз се грижех за теб“.
По любящ начин Небесният Отец ми изпрати тази завладяваща мисъл, когато имах най-голяма нужда от нея. Осъзнах, че Той наистина ме обича и ме познава. Той ме обича толкова много, че ми е дал свобода на избор. Бог няма да принуди мен или някой друг да Го следваме, но Той и Неговият Син ни канят да дойдем при Тях (вж. Матей 11:28–30).
От този ден знам, че мога да разчитам на Бог. Сега животът ми е по-хубав, защото се стремя да Го следвам и слушам всеки ден. Небесният Отец и Исус Христос позволяват да изпитвам болка, но същевременно ми носят мир, утеха, сила и смелост, за да мога да се уча от трудностите. Болката, която изпитвам, ми помага да разбирам и подкрепям други страдащи хора.
Може би никога няма да разберем напълно страданията на другите, но можем да се отнасяме с любов към хората около нас. Благодарна съм за знанието, че моят Небесен Отец ме обича и чува молитвите ми, когато се обръщам към Него.