жени се разхождат

10 септември

Как можем да намираме утеха в Исус Христос, когато някой от близките ни почине?

1 Коринтяните 14–16

икона Съветвайте се заедно

Съветвайте се заедно

Води се от член на президентството на клас или кворум, приблизително 10–20 минути

В началото на събранието повторете заедно Темата на Младите жени или Темата на кворумите на свещеничеството на Аарон. След това проведете обсъждане относно делото на спасение и възвисяване, използвайки един или повече от въпросите по-долу или ваши собствени въпроси (вж. Общ наръчник, 10.2, 11.2). Планирайте как да прилагате това, за което говорите.

• Да живеем според Евангелието. По какъв начин обръщането към Господ може да ни помага да се справяме с трудностите и изпитанията?

• Да се грижим за нуждаещите се. Познаваме ли някого, който се нуждае от нашите молитви и приятелство?

• Да каним всички да приемат Евангелието. Какви планове за споделяне на Евангелието са били обсъждани в събранията на съвета на младежите в района? Как може нашият клас или кворум да се включи?

• Да свързваме семействата за вечността. По какъв начин вършенето на работа по семейната история укрепва нашата връзка с Небесния Отец и Исус Христос?

В края на урока, ако е уместно, направете следното:

• Свидетелствайте за преподадените принципи.

• Напомнете на членовете на класа или кворума за направените планове и отправените покани по време на събранието.

икона Преподавайте учението

Преподавайте учението

Води се от възрастен ръководител или от младеж, приблизително 25–35 минути

Подгответе се духовно

Когато някой, когото обичаме, почине, това може да бъде много тежко. Раздялата с нашите любими хора води до чувства на дълбока скръб и тъга. Но Павел учи, че в крайна сметка „погълната бе смъртта победоносно“ (1 Коринтяните 15:54) поради Възкресението на Исус Христос. С други думи „жилото на смъртта“ – болката и безнадеждността, които чувстваме в земния живот – „е погълнато в Христа“ (Мосия 16:7–8, вж. също 1 Коринтяните 15:54–57).

Рано или късно всеки ще преживее смъртта на близък. Как ще помогнете на тези, на които преподавате, да намират утеха в такива трудни моменти чрез вярата си в Исус Христос? Обмислете този въпрос, докато се подготвяте да преподавате, като прочетете 1 Коринтяните 15, Мосия 16:7–9 и Учение и завети 42:44–46.

Да се учим заедно

Може да поканите членовете на класа или кворума да споделят какво е усещането от нещо, което жили. След това може да ги попитате защо според тях Павел използва думата „жило“, за да опише смъртта (вж. 1 Коринтяните 15:54–56). Дайте им няколко минути да прегледат 1 Коринтяните 15 и да споделят истините, които откриват за това как жилото на смъртта е погълнато. След това бихте могли да проведете дейност, подобна на изброените по-долу, за да помогнете на младежите да разберат по-добре как Спасителят може да ни утешава, когато някой, когото обичаме, почине.

• Може да разделите членовете на класа или кворума по двойки и да помолите всяка от двойките да прегледа заедно някои от откъсите от Писанията в „Допълнителни източници“. Те могат да напишат отговори на въпрос като следния: „Кои важни истини се надявам да си спомня, когато загубя близък?“. Поканете ги да включат в своите отговори информация от откъсите от Писанията. След това ги поканете да споделят с класа или кворума истините, които са най-значими за тях и защо.

• Бихте могли да прегледате заедно разказ от послание от общата конференция, който показва как някой е намерил надежда в Исус Христос, когато негов близък е починал. Такива примери са посланието на сестра Рейна И. Абурто „Гробът няма победа“ (Лиахона, май 2021 г., с. 85–86) или посланието на старейшина С. Марк Палмър „Скръбта ни ще се обърне на радост“ (Лиахона, май 2021 г., с. 88–89). Може да сте вдъхновени да споделите собствения си опит или да поканите младежите да споделят как са намерили утеха и надежда в Исус Христос, след като техен близък е починал.

• По какъв начин знанието, че Исус Христос е възкръснал, влияе на начина, по който възприемаме смъртта? Поканете членовете на вашия клас или кворум да споделят своите свидетелства за Спасителя и Неговото Възкресение и как това знание им носи надежда.

• Йоан 11 описва какво преживява Спасителят при смъртта на любим човек – Своя приятел Лазар. Класът или кворумът може да прочетат заедно стихове 1–45 и биха могли, докато четат, да споделят какво научават от примера на Спасителя. Кое от наученото от този разказ може да ни даде утеха, когато някой, когото обичаме, почине? Как можем да следваме примера на Спасителя да „скърби(м) с онези, които скърбят… и да утешава(ме) онези, които се нуждаят от утешение“? (Мосия 18:9.) Какво научаваме от Учение и завети 42:45–46, което може да ни помага да вършим това?

млад мъж размишлява

Нашите свидетелства за Възкресението на Исус Христос ни дават надежда, когато обичан от нас човек почине.

Действайте с вяра

Насърчете членовете на класа или кворума да размишляват и да си запишат какво ще правят, за да действат съгласно получените от тях впечатления днес. Ако желаят, биха могли да споделят своите идеи. Поканете ги да помислят как това да действат според впечатленията си ще укрепи тяхната връзка с Небесния Отец и Исус Христос.

Допълнителни източници

• Исайя 25:8; 1 Коринтяните 15:20–22; Мосия 16:7–9; Алма 7:11–12, 11:42–44, 22:14, 28:12–14, 40:11–12

• Далин Х. Оукс, „Какво е направил нашият Спасител за нас?“, Лиахона, май 2021 г., с. 75–77

• Мойсес Вилянуева, „Облагодетелстван от Господа във всичките ми дни“, Лиахона, ноем. 2021 г., с. 44–46

Да преподаваме като Спасителя

Преподаването включва служение с любов и помагане на другите да получават благословиите на Евангелието, а тази помощ е точно това, от което се нуждаят по-слабо активните ученици. Всички ние трябва да работим заедно, за да помагаме на хората, които се затрудняват, а като учител вие може да сте в уникална позиция да помагате.