„1–14 април. Матей 16–17, Марк 9, Лука 9: „Ти си Христос“ Следвайте Ме, елате с Мен – за Неделното училище: Новият завет 2019 г. (2019 г.)
„1–14 април. Матей 16–17, Марк 9, Лука 9“, Следвайте Ме, елате с Мен – за Неделното училище: 2019 г.
1–14 април
Матей 16–17, Марк 9, Лука 9
„Ти си Христос“
Кои послания сте слушали или чели през последната обща конференция, които могат да подкрепят ученията в тези глави? Докато изучавате, размишлявайте върху нуждите на членовете на класа ви и записвайте впечатленията, които получавате.
Записвайте впечатленията си
Насърчавайте споделянето
Един от начините да насърчавате членовете на класа да изучават Писанията лично и със семействата си е да ги каните всяка седмица да споделят как изучаването на Писанията благославя живота им. Например: Как изучаването на тези глави е повлияло на тяхното преживяване с общата конференция?
Преподавайте учението
Свидетелството за Исус Христос се получава чрез откровение.
-
Дали сред членовете на класа ви има хора, на които се е налагало да обяснят на някого как знаят, че Евангелието е истинно? В Матей 16:13–17, какво учи Спасителят за начина, по който получаваме свидетелство? Може да споделите как Алма придобива своето свидетелство (вж. Алма 5:45–46) или на какво Господ учи Оливър Каудъри за откровението (вж. У. и З. 6:14–15, 22–23, 8:2–3). Според вас какво биха казали Петър, Алма или Оливър Каудъри, ако някой ги попита как знаят, че Евангелието е истинно?
-
В класа ви може да има хора, които се молят за лично откровение, но не знаят как да го разпознаят, когато то дойде. Старейшина Дейвид А. Беднар използва два примера със светлината, за да обясни начина, по който получаваме откровение; бихте могли да споделите проникновенията на старейшина Беднар с членовете на класа (вж. Духът на откровение, Лиахона, май 2011 г., с. 87–90). За кои други учения или разкази от Писанията могат да се сетят учениците от класа, които биха помогнали на някого да разпознае личното откровение? (Например, вж. 3 Царете 19:11–12, Галатяните 5:22–23, Енос 1:1–8 и У. и З. 8:2–3.)
Свещеническите ключове са необходими за нашето спасение.
-
За да започнете обсъждане за свещеническите ключове, може да напишете на дъската въпроси като следните: Какво представляват свещеническите ключове? Кой е носител на ключовете? Как се предават свещеническите ключове? Също така бихте могли да споделите някои стихове от Писанията, които помагат в даването на отговор на тези въпроси, като например: Матей 16:19, Учение и завети 107:18–19, 128:8–11, 132:18–19, 59 и Джозеф Смит – История 1:72. Членовете на класа може да открият повече информация в Handbook 2: Administering the Church, 2010 г., 2.1.1; посланието на старейшина Нийл Л. Андерсън „Сила в свещеничеството“ (Лиахона, ноем. 2013 г., с. 92–95) или Предани ще сме на вярата, с.157–158. Дайте на членовете на класа време да прегледат информацията за избрания въпрос. След това могат да споделят едни с други какво са научили.
-
Обсъждането как Петър и останалите апостоли получават свещеническите ключове на Планината на преображението може да помогне на членовете на класа да укрепят своите свидетелства за възстановяването на свещеническите ключове в последните дни. За да вдъхновите такова обсъждане, може да поканите половината клас да изучи Матей 17:1–9 (вж. също раздела за тази седмица в Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства), а другата да изучи Учение и завети 110. След това биха могли да споделят един с друг какво са научили и да отбележат кои са приликите между двата разказа.
-
Членовете на класа ви разбират ли как свещеническите ключове благославят живота им? За да им помогнете, може да ги поканите да прегледат Handbook 2, 2.1.1, за списък с мъжете, които държат ключове. Кои са тези мъже във вашия район и кол? Бихте могли да изредите имената им на дъската или да поканите някои от тях да говорят пред класа. Как те упражняват дадените им свещенически ключове, за да направляват делото на свещеничеството в границите на своите призования? Как сме благославяни от службата на тези свещенически ръководители?
Когато се стремим да получим по-силна вяра, ние първо трябва да се държим здраво за вярата, която вече имаме.
-
Старейшина Джефри Р. Холанд използва разказа за бащата, който иска сина му да бъде изцелен, за да ни научи как да се обръщаме към Господ, когато чувстваме, че вярата ни не е достатъчна (вж. „Вярвам, Господи!“, Лиахона, май 2013 г., с. 93–95). Три основни точки от това обръщение са дадени в „Допълнителни източници“. Бихте могли да разделите класа на четири групи, като дадете на една от тях да обсъдят Марк 9:14–30, а останалите три по едно от наблюденията на старейшина Холанд. Те могат да потърсят послания в този разказ от Писанията, които могат да ни помагат да увеличаваме вярата си. Всяка група може да сподели с класа проникновения, които получават в резултат от обсъждането.
Насърчавайте изучаването у дома
За да насърчите членовете на класа да изучават у дома през седмицата, кажете им, че разделът за следващата седмица в Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства може да помогне на тях и семействата им да отпразнуват по-съдържателен Великден. Освен това, може да ги наведете на мисълта, че Великден е добра възможност да поканят слабо активни членове или приятел от други религии на събранията.
Допълнителни източници
Президентствата на помощните организации получават делегирана власт.
„Всички помощни организации в района и кола действат под ръководството на епископа или коловия президент, който държи ключовете на президентството. Президентите на помощните организации и техните съветници не получават ключове. Те получават делегираната власт да действат в своите призования“ (Handbook 2, 2.1.1).
Три наблюдения, които да ни помагат да придобиваме повече вяра.
След като разказва случилото се в Марк 9:14–29, старейшина Джефри Р. Холанд учи:
„Първото нещо, което забелязваме в тази случка, е следното: когато бащата се изправя пред изпитанието на своята вяра, той първо прави всичко по силите си и чак тогава признава слабостта си. Неговите първи думи звучат утвърдително и без колебание: „Вярвам, Господи!“. На всички, които желаят да имат повече вяра, бих казал: запомнете този човек! В моменти на страх или съмнение, или тревога, запазете вярата, която вече сте развили, колкото и нищожна да е тя. … Дръжте се здраво за това, което вече знаете и останете силни, докато не получите допълнително знание. … Не е важен размерът на вярата ви или степента на знанието ви – важна е привързаността, която показвате към натрупалата се вяра и истината, с която вече разполагате.
Второто наблюдение е вариант на първото. Когато се появяват проблеми и изникват въпроси, не се впускайте в търсенето на вяра, казвайки колко много ви липсва, като че ли се ръководите от „неверието“ си. … Не искам от вас да се преструвате, че имате вяра, а всъщност да нямате. Аз ви моля да оставате верни на вярата, която вече имате. … Бъдете толкова откровени относно въпросите си, колкото е необходимо; животът е пълен с тях по една или друга тема. Но ако вие или семействата ви искате да бъдете изцелени, не позволявайте на тези въпроси да пречат на вярата да прави чудеса. …
И последното наблюдение: Когато се появяват съмнения или трудности, не се страхувайте да молите за помощ. Ако я поискаме така смирено и искрено, както бащата от историята я поискал, ще я получим. Писанията окачествяват това искрено желание като „искрена цел“, следвана „с цялостно намерение в сърцето, без лицемерие и без измама пред Бога“ (2 Нефи 31:13). В отговор на това настойчиво умоляване, свидетелствам, че Бог винаги ще изпраща помощ от двете страни на завесата за укрепване на нашата вяра“ („Вярвам, Господи!“, Лиахона, май 2013 г., с. 93–94).