баща прегръща сина си

Блудният син, от Лиз Лемън Суиндъл

6–12 май.

Лука 12–17; Йоан 11

„Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца“

Започнете подготовката си, като с молитва прочетете Лука 12–17 и Йоан 11. За кои „изгубени овце“ от вашия клас се сещате? Използвайте Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства и това изложение, за да потърсите Господното напътствие как по най-добрия начин да посрещате нуждите на членовете на класа, дори ако не идват в часовете.

Записвайте впечатленията си

картинка за споделяне

Насърчавайте споделянето

Споделянето е важна част от обучението, затова поканете членовете на класа да споделят как са избрали да живеят според открит през тази седмица принцип от Писанията.

картинка за преподаване

Преподавайте учението

Лука 14:15–24

Никое извинение не дава основателна причина за отхвърляне на Евангелието.

• За да помогнете на членовете на класа да изучат притчата за голямата вечеря, бихте могли да ги поканите на въображаем прием, на който ще бъдете домакин. Нека споделят причини, поради които биха приели или отказали да дойдат. Прочетете заедно Лука 14:15–24 и обсъдете извиненията, които хората в притчата дават, когато са поканени на пиршество, което символизира благословиите на Евангелието. Какви извинения дават хората днес за това че не приемат поканите на Спасителя да приемат благословиите на Небесния Отец? Вероятно е членовете на класа да споделят благословии, които са получили, когато са правили необходимите жертви, за да живеят според дадени евангелски принципи.

Лука 15

Можем да търсим изгубените и да се радваме с Отца, когато те се завърнат.

• Как можете да вдъхновявате хората, на които преподавате, да търсят тези, които са се „изгубили“, защото нямат благословиите на Евангелието, и да ги канят да се завърнат? Бихте могли да поканите членовете на класа да помислят за момент за „изгубена овца“, която познават, след което да прочетат Лука 15:1–7 с този човек наум. Какво са вдъхновени да направят, за да достигнат до този човек с чувствителност и обич? Разказът на президент Томас С. Монсън в „Допълнителни източници“ или обръщението на Мервин Б. Арнолд „Спасителна операция: можем да се справим“ (Лиахона, май 2016 г., с. 53–55) може да помогнат с това обсъждане.

• Би ли било полезно за членовете на класа да осъзнаят по какви начини човек може да се изгуби? Бихте могли да разделите класа на три групи и да им дадете да изучат по една от трите притчи в Лука 15. Според притчите, какво трябва да се опитваме да правим, за да намираме изгубените? Кои думи в Лука 15 разкриват чувствата на Небесния Отец към изгубените? Ако изпеете заедно „В стадото на Бог Пастиря“ Химни, № 140, може да добавите съдържателност към ученията в тези притчи.

• Членовете на класа ви може да имат полза от преглед на думите и действията на по-големия син в притчата за блудния син. Биха могли да напишат различен край, в който отношението на по-големия брат е различно. На какво ни учи казаното от бащата в притчата за това какви следва да бъдат нашите чувства към изгубените и завърналите се в Евангелието? (Вж. също изказването на старейшина Джефри Р. Холанд в „Допълнителни източници“). Или бихте могли да поканите членове на класа да си представят, че са бащата в тази притча. Какви допълнителни напътствия биха дали на по-големия син, за да му помогнат да се радва на развитието и успеха на другите?

Йоан 11:1–46

Исус Христос е възкресението и животът.

• Докато са чели за вдигането на Лазар от мъртвите през седмицата, дали членовете на класа са открили нещо, което е укрепило вярата им, че Христос е Синът Божий и обещаният Месия? Поканете ги да споделят какво са открили. Какви други преживявания са изградили вярата им в Исус Христос? Бихте могли да обърнете внимание, че при извършването на това чудо Лазар не е възкресен, а върнат към смъртен живот.

  Исус се просълзява

  Исус се просълзи, от Джеймз Тисът

• Един от начините да разгледате Йоан 11:1–46 е да поканите членовете на класа да се редуват в четенето на стиховете като спират, когато открият признак за вяра в Исус Христос. Поканете ги да обсъдят това, което са открили. Как изпитанията и болестите укрепват вярата ни в Него?

• Друг начин да прочетете този разказ е да поканите различни членове на класа да погледнат от перспективата на хората в него – Спасителя, апостолите, Марта, Мария и Лазар. Какво можем да научим от всеки от тях? Какво можем да научим за Спасителя от Йоан 11:33–35? Защо е важно да знаем тези неща за Него?

картинка за изучаване

Насърчавайте изучаването у дома

За да насърчите членовете на класа да прочетат Матей 19–20; Марк 10 и Лука 18, бихте могли да зададете следния въпрос: „Как бихте се почувствали, ако сте работили цял ден и ви платят същата сума като на човек, работил само един час?“ Кажете им, че в материала за следващата седмица има притча, в която се казва как това може да бъде справедливо.

картинка за източници

Допълнителни източници

Лука 12–17; Йоан 11

„Открихте ме“.

Президент Томас С. Монсън споделя следното свое преживяване, докато служи като епископ: „Една неделя забелязах, че Ричард, един наш свещеник, който рядко идваше, отново не присъстваше на свещеническото събрание. Оставих кворума в ръцете на съветника и посетих дома на Ричард. Неговата майка ми каза, че той работи в местен автомобилен сервиз. Отидох до сервиза в търсене на Ричард и гледах навсякъде, но не можех да го намеря. Изведнъж получих вдъхновението да погледна в стария канал за ремонт на автомобили от едната страна на сградата. В тъмнината видях две блестящи очи. Чух Ричард да казва, „Открихте ме, епископе! Ще дойда“. Докато разговаряхме с Ричард, му казах колко много ни липсваше той и как имахме нужда от него. Изтръгнах от него обещание да посещава своите събрания. … (По-късно) Ричард каза, че повратният момент в живота му бил, когато неговият епископ го намерил да се крие в канала за ремонти и му помогнал да се върне към активност“ („Sugar Beets and the Worth of a Soul“, Ensign, юли 2009 г., с. 6–7).

Поуки от втория блуден син.

Старейшина Джефри Р. Холанд прави следното наблюдение за по-големия брат на блудния син:

„Този син не се ядосва толкова заради това, че брат му се е върнал вкъщи, колкото че родителите му са толкова щастливи от това. Чувствайки се недооценен и вероятно изпитвайки доста самосъжаление, този отговорен син – а той е изключително отговорен – забравя за миг, че на него никога не му се е налагало да познае разврат или отчаяние, страх или омраза към себе си. Той забравя за миг, че всяко теле във фермата вече е негово, а също и всички дрехи в дрешника, както и всеки пръстен в чекмеджето. Той забравя за миг, че неговата вярност е била и винаги ще бъде възнаграждавана.

Не, на този, който притежава на практика всичко и който по трудолюбивия си и прекрасен начин го е спечелил, му липсва едно нещо, което може да го направи изцяло Господен мъж, какъвто той почти е. На него тепърва му предстои да изпита състрадание и милост, да прояви милосърдно отношение, за да види, че това не е завръщането на съперник. Това е брат му. Както неговият баща го умолява да види, той е бил мъртъв и е оживял. Бил е изгубен и се е намерил“ („The Other Prodigal“, Ensign, май 2002 г., с. 63).

Как да подобряваме начина, по който преподаваме

Отделяйте внимание на отделния човек. Подобно на пастира в притчата на Спасителя (вж. Лука 15:4), „можете да подавате ръка на хората, които не идват на уроците ви. Вашите възможности да преподавате и повдигате членовете на класа и да им помагате да дойдат в Христа се простират извън класната стая и извън хората, които посещават официалните ви уроци“ (Да преподаваме като Спасителя, с. 8).