„26 юни – 2 юли. Матей 28, Марк 16, Лука 24, Йоан 20–21: „Той възкръсна“, Следвайте Ме, елате с Мен – за Неделното училище: Новият завет, 2023 г. (2022 г.)
„26 юни – 2 юли. Матей 28, Марк 16, Лука 24, Йоан 20–21“, Следвайте Ме, елате с Мен – за Неделното училище, 2023 г.
26 юни – 2 юли
Матей 28, Марк 16, Лука 24, Йоан 20–21
„Той възкръсна“
Преди да прегледате идеите за преподаване в това изложение, прочетете Матей 28, Марк 16, Лука 24 и Йоан 20–21 и помислете как тези глави могат да се използват за укрепване на вярата на хората, на които преподавате.
Насърчавайте споделянето
За да помогнете на членовете на класа да споделят наученото при тяхното лично и семейно изучаване, поканете ги да запишат истина от материала за четене от тази седмица, която биха могли да споделят с „целия свят“ (вж. Марк 16:15). На края на часа ги попитайте дали искат да споделят допълнителни истини.
Преподавайте учението
Матей 28, Марк 16, Лука 24, Йоан 20
Тъй като Исус Христос е възкресен, ние също ще бъдем възкресени.
-
Може да дадете на членовете на класа няколко минути, за да прегледат материала за четене от тази седмица, както и „Възкресение“ в Ръководство към Писанията, и да напишат истини, които са научили относно Възкресението. Поканете няколко от тях да споделят какво са написали и насърчете останалите да вдигат ръка всеки път, когато чуят истина, подобна на написана от тях. Защо тези истини са важни за нас? По какъв начин те оказват влияние на нашите взаимоотношения? По какъв начин влияят на нашите избори?
Можем да каним Спасителя да „остане“ с нас.
-
За да помогнете на членовете на класа да видят връзка между техния опит и преживяното от учениците по пътя към Емаус, на дъската нарисувайте път и поканете членовете на класа да напишат подробности от разказа в Лука 24:13–35 отстрани на пътя. След това, от другата страна на пътя, могат да напишат паралелни събития в собствения си живот като последователи на Исус Христос. Например могат да напишат „Силата на очите им бе отслабена“ (Лука 24:16) от едната страна на пътя и Понякога не разпознаваме Господното влияние в живота си от другата страна. Как можем да каним Спасителя да остане с нас?
„Блажени ония, които, без да видят, са повярвали“.
-
Вашият клас в Неделното училище може да бъде място, където членовете да укрепват вярата си един на друг в нещата, които не могат да се видят. Бихте могли да започнете, като поканите някого да обобщи преживяването на Тома, дадено в Йоан 20:19–29. Членовете на класа може да изброят на дъската нещата, в които Бог желае да вярваме без да виждаме. След това може да ги поканите да споделят преживявания, които са укрепили свидетелствата им за тези неща, и благословии, които са получили, когато са упражнявали вяра.
Спасителят ни кани да храним Неговите овце.
-
Какво може да помогне на членовете на класа ви да приемат поканата на Спасителя: „Паси овцете Ми“? Може да започнете, като ги поканите да прочетат наум Йоан 21:15–17, замествайки името на Симон със своето собствено и „агънцата Ми“ и „овцете Ми“ с имената на хора, на които според тях Господ желае да служат – например хората, на които извършват служение, съседи или техни познати от работа или училище. След няколко минути членовете на класа биха могли да споделят своите впечатления. Какво научаваме за Спасителя от Неговите действия в Йоан 21:4–13? Какво можем да правим, за да пасем агънцата и овцете на Спасителя? Изказването на старейшина Гари Е. Стивънсън в „Допълнителни източници“ може да помогне за отговора на този въпрос.
Допълнителни източници
Как можем да „пасем овцете“ Му?
Старейшина Гари Е. Стивънсън обяснява как можем да изпълняваме Господната заповед да пасем Неговите овце:
„Кой е пастир? Всеки мъж, жена и дете в Божието царство е пастир. Не се изисква призоваване. От момента, в който излезем от водите на кръщението, ние сме упълномощени да вършим това дело. Ние помагаме на другите с любов, тъй като Спасителят ни е заповядал да правим това. … Когато нашите ближни са в беда, физически или духовно, ние отиваме и им помагаме. Носим един другиму тегобите си, за да може те да са леки. Скърбим с онези, които скърбят. Утешаваме онези, които се нуждаят от утешение (вж. Мосия 18:8–9). Господ с любов очаква това от нас. И ще дойде ден, когато ще бъдем държани отговорни за грижите, които сме полагали, докато служим на Неговото стадо (вж. Матей 25:31–46)“ („Духовни пастири“, Лиахона, ноем. 2018 г., с. 111).