24–30 юли

Деянията на апостолите 16–21

„Бог ни призовава да проповядваме благовестието“

Преди да прегледате този раздел, с молитва прочетете Деянията на апостолите 16–21, като размишлявате върху нуждите на членовете на класа. Следните идеи могат да допълнят вдъхновението, което получите от Духа.

Насърчавайте споделянето

Бихте могли да поканите членовете на класа да споделят откъс от Деянията на апостолите 16–21, който им напомня за тяхно преживяване при споделяне на Евангелието.

Преподавайте учението

Деянията на апостолите 16–21

Като членове на Църквата на Спасителя, ние свидетелстваме за Него и споделяме Неговото Евангелие.

• Едно от основните послания в Деянията на апостолите 16–21 е колко е важен Светият Дух при споделяне на Евангелието. Например членовете на класа биха могли да прочетат как Светият Дух помага на Павел и Сила в Деянията на апостолите 16:6–15. Защо се нуждаем от Светия Дух, когато споделяме Евангелието? (Вж. 2 Нефи 33:1, Учение и завети 33:8–10, 42:14, 100:5–8.) Членовете на класа биха могли да споделят преживявания, при които Светият Дух е направлявал усилията им при споделяне на Евангелието.

• Как преживяванията на Павел могат да помогнат на членовете на класа да действат смело, когато са подтикнати да споделят свидетелствата си? Бихте могли да поканите всеки член на класа да прегледа един от следните разкази: Деянията на апостолите 16:16–34, 17:16–34, 18:1–11. Помолете ги да споделят какви доказателства са открили за смелостта на Павел. Кои истини проповядва (и разбира) Павел, които му дават увереност в неговото послание? Защо понякога се колебаем да споделяме Евангелието и как ни помага Спасителят? Насърчете членовете на класа да помислят за един начин, по който могат да следват примера на Павел и да споделят по-често свидетелството си за Христос (видеото „I’ll Go Where You Want Me to Go“ (ChurchofJesusChrist.org) може да е полезно).

Деянията на апостолите 17:16–34

Ние сме „Божий род“.

• В Ареопага Павел проповядва за Небесния Отец на хора, които знаят малко за истинското естество на Бог. За да разгледат по-задълбочено тези учения, членовете на класа биха могли да прочетат Деянията на апостолите 17:24–31 и да напишат на дъската истините, които открият за Небесния Отец, за нашите взаимоотношения с Него и за взаимоотношенията помежду ни. След което могат да споделят преживявания, при които са чувствали истинността на казаното от Павел, че Бог „не е далеч от всеки един от нас“ (стих 27).

• Докато заедно преглеждате тези стихове, бихте могли да обсъдите дадената в стих 29 истина – че сме „Божий род“. Може да напишете на дъската Понеже сме Божии чеда… и Ако не знаехме, че сме Божии чеда… Поканете членовете на класа да довършат изреченията. Например какво научаваме за себе си и за начина, по който следва да се отнасяме един с друг от факта, че сме Божии чеда? Какво би било различно в живота ни, ако не познавахме истинските си взаимоотношения с Бог? С какво изказването на президент Далин Х. Оукс в „Допълнителни източници“ обогатява това обсъждане?

  

  Всеки от нас е чедо на Бог.

Допълнителни източници

Всички ние сме Божии чеда.

„Семейството: прокламация към света“ излага вечни истини за нашите взаимоотношения с Бог: „Всички човешки същества – мъже и жени – са създадени по образа на Бог. Всички те са възлюбени духовни синове или дъщери на небесни родители и като такива всички имат божествена природа и съдба“ (ChurchofJesusChrist.org).

Президент Далин Х. Оукс споделя колко е важно да гледаме на себе си най-вече като на духовни Божии чеда:

„Внимавайте как се характеризирате. Не се определяйте с някое временно качество. Единственото качество, което трябва да ни характеризира е, че сме синове или дъщери на Бог. Този факт надхвърля всички останали характеристики, включително раса, професия, физически черти, постижения или дори религиозна принадлежност. …

Ние имаме свобода на избор и можем да избираме с коя характеристика се самоопределяме. Но трябва да сме наясно, че когато избираме да се самоопределяме или представяме чрез характеристика, която е временна или незначителна във вечен план, ние омаловажаваме най-основното за нас и твърде много наблягаме на не така важни неща. Това може да ни отведе на погрешна пътека и да попречи на вечното ни развитие“ („Be Wise“ (духовно послание в университета Бригъм Йънг – Айдахо, 7 ноем. 2006 г.), byui.edu).

Как да подобряваме начина, по който преподаваме

Канете младежите да бъдат част от уроците ви. Ако преподавате на младежи, помнете, че те често най-добре разбират преживяванията на своите връстници. Когато млад човек дава свидетелство или преподава учение, другите младежи могат да бъдат повлияни по начин, който вие не можете да постигнете. Давайте на младежите възможности да се обучават взаимно. (Вж. Да преподаваме като Спасителя, с. 28.)