Матей 8:23–27, Марк 4:35–41
Исус укротява бурята
„Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?“ – извикали учениците към Спасителя, докато вълните и вятърът удряли по лодката им (вж. Марк 4:37–38). В моменти на отчаяние може да имаме силна нужда от помощ и да поставяме под въпрос грижите на Спасителя за нас. Въпреки това, колкото и отчайващо да изглежда нашето положение, Исус Христос има способността и силата да облекчава нашето бреме, да смъмря нашите тревоги и да ни казва: „Мълчи! Утихни!“ (Марк 4:39). Този урок има за цел да ви помогне да получавате Господния мир и покой по време на трудностите си.
Предложения за дейности за изучаване
Какви страхове имате?
Има моменти в живота ни, когато може да се чувстваме като насред бушуваща буря. Понякога тези житейски бури могат да ни накарат да се боим.
Старейшина Роналд А. Расбанд от Кворума на дванадесетте апостоли споделя примери за страхове, които понякога имаме. Помислете за подобни страхове, които може да имате.
Нашите несемейни възрастни се страхуват да поемат ангажименти, като например да сключат брак. Младоженците… може да се страхуват да създават деца в един все по-лош свят. Мисионерите се страхуват от много неща, особено от контактуването с непознати хора. Вдовиците се боят как ще живеят сами. Тийнейджърите се страхуват, че няма да бъдат приети; учениците се страхуват от първия учебен ден; студентите се плашат от резултатите от изпити. Ние се боим от неуспехи, отхвърляне, разочарование и неизвестното. Страхуваме се от урагани, земетресения и пожари, които опустошават земята и живота ни. Боим се, че няма да бъдем избрани, а от друга страна се страхуваме, че може да бъдем избрани. Страхуваме се, че не сме достатъчно добри; боим се, че Господ няма да ни благославя. Страхуваме се от промяната и нашите страхове могат да прераснат в ужас.
(Роналд А. Расбанд, „Не се смущавайте“, Лиахона, ноем. 2018 г., с. 18)
Отговорете на следните въпроси във вашия дневник за изучаване.
-
Имате ли страхове, подобни на тези, които споменава старейшина Расбанд?
-
Как тези страхове може да повлияят на вашата вяра? Защо?
-
Какво можете да правите, за да получавате помощта на Спасителя да преодолявате тези страхове?
Докато учите днес, търсете истини, които могат да ви помагат да получавате Господния мир, за да успокоявате страховете си.
Страховито преживяване
Визуализирането на събития от Писанията е умение, което може значително да увеличи силата и ефективността на вашето изучаване. Прочетете Марк 4:35–38 и се опитайте да визуализирате преживяването на учениците, записано в тези стихове.
Нарисувайте опростена картина на сцената от Марк 4:35–38 във вашия дневник за изучаване. Включете всички подробности, които смятате за полезни. Ще използвате тази картина през целия урок, за да свържете тази история със собствения си живот. Бихте могли да си зададете следните въпроси, докато рисувате:
-
Как според вас е изглеждала лодката?
-
Какво може да са направили учениците, докато вълните са удряли лодката?
-
Как според вас се е усещала и изглеждала бурята?
Помислете как събитията, описани в този разказ, могат да символизират събития, които са се случили, случват се или може да се случат в живота ви.До различните части на рисунката, която сте нарисували, запишете аспекти от живота си, които могат да бъдат представени с елементи от този разказ в Писанията. Например лодката може да представлява неща, които държат Спасителя до вас. Вълните или бурята може да представляват изкушения или изпитания, които заплашват да ви завладеят.
-
Какви емоции, които припознавате, може да са изпитвали учениците?
-
Кога човек може да се чувства така, все едно Спасителят спи по време на житейските му бури? Защо?
Прочетете отново Марк 4:38 и намерете въпроса, който учениците на Спасителя са задали.
-
Какви истини за Него може да са забравили по време на бурята?
Прочетете Марк 4:39–41 и потърсете какво научавате за естеството и характера на Исус Христос.
-
Какво научихте за естеството и характера на Исус Христос?
-
Какви истини можем да научим от този разказ за способността на Спасителя да укротява бурите в собствения ни живот?
От тази история можем да видим, че когато търсим помощта на Спасителя по време на житейските бури, Той може да ни дава мир и спокойствие. Бихте могли да запишете във вашия екземпляр на Писанията и върху рисунката си тази истина и всички други, които сте осъзнали.
Гледайте „Peace in Christ“ (4:09) и помислете за моменти, когато Спасителят ви е давал мир посред вашите житейски бури.
-
Какви мисли или чувства получавате, докато слушате тази песен?
-
Кога Спасителят ви е давал мир и спокойствие по време на „житейска буря“?
Погледнете рисунката си и надписите върху нея. Сега добавете към нея рисунка на себе си, която илюстрира как посрещате житейските си бури. Например хващате ли се за ръба на лодката, изпитвайки страх? Или стоите ли близо до Спасителя, изпълнени с мир?
Под илюстрацията си напишете защо сте се нарисували така. След това помислете за конкретни действия, които смятате, че Господ иска да предприемете, за да получите или продължите да получавате Неговата помощ. В бъдещ урок може да имате възможността да се върнете към рисунката си и да помислите дали сте открили повече мир в Спасителя.
Коментари и информация за историческите обстоятелства
Как би могла да се получи такава силна буря в толкова малък воден басейн?
Галилейското езеро… се намира в Йорданската рифтова долината на близо 200 метра под морското равнище и е заобиколено от високи планини на запад, север и изток. Понякога вятърът се устремява надолу по западните планински склонове и създава внезапни, силни бури със страховити вълни в този сравнително малък воден басейн.
(New Testament Student Manual(2018 г.), с. 108)
Защо Исус отправя нежен укор към учениците, че нямат вяра?
Президент Хауърд У. Хънтър (1907 – 1995) споделя:
Всички ние сме попадали във внезапни житейски бури. Някои от тях, макар и временни, като тези в Галилейското езеро, могат да бъдат жестоки и страшни и вероятно унищожителни. Като отделни хора, семейства, общности и народи, като Църква дори, всички сме били връхлитани от внезапни бури, които са ни принуждавали, по един или друг начин, да питаме: „Учителю, нима не Те е грижа че загиваме?“. И по един или друг начин, в спокойствието след бурята, винаги чуваме: „Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?“.
Никой от нас не желае да допусне мисълта, че няма вяра, но аз смятам, че нежният укор на Господ тук е добре заслужен. Това е Великият Йехова, в Когото твърдим, че сме вложили своето упование и че сме взели Неговото име върху си, именно Той казва: „Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода“. ( Бит. 1:6 .) И именно Той също казва: „Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата; и стана така“. ( Бит. 1:9 .) Освен това именно Той разделя Червено море, позволявайки на израилтяните да преминат по суша. (Вж. Изх. 14:21–22 .) Със сигурност не би трябвало да се изненадваме, че Той е могъл да овладее необичайните природни стихии при Галилейското езеро. И нашата вяра следва да ни напомня, че Той може да успокоява бурните води на нашия живот.
(Хауърд У. Хънтър, „Master, the Tempest Is Raging“, Ensign, ноем. 1984 г., с. 33)
Как тази история е свързана с мен?
Сестра Лиса Л. Харкнес, бивша първа съветничка в Общото президентство на Неделното училище за деца, споделя:
Има човешка склонност, дори изкушение, когато имаме изпитания, трудности или страдания, да викаме: „Учителю! Нима не Те е грижа, че загивам? Спаси ме!“ …
Мога да си представя как учениците на Исус в подхвърляната от бурята лодка гледат как вълните се разбиват в нея и изгребват водата. Мога да ги видя как движат платната и се опитват да упражняват известен контрол над малкия съд. Съсредоточени са върху това да оцелеят в момента, а молбата им за помощ е настойчива и искрена.
Много от нас в наши дни са в същото положение. … В моменти на смут може да изглежда сякаш вярата ни е изпитвана до границата на разбирането и способността ни да устоим. Вълните на страха може да ни разсейват и да ни карат да забравяме Божията добрина, като така ни пречат да виждаме ясно и в перспектива. При все това, в тези трудни периоди от нашето пътуване, вярата ни може да бъде не само изпитвана, но и укрепвана.
(Лиса Л. Харкнес, „Мълчи! Утихни!“, Лиахона, ноем. 2020 г., с. 81)