Източници, използвани в тази книга

Съществуват множество източници, от които са извличани ученията на Пророка Джозеф Смит, включително History of the Church. Следният материал се предоставя, за да ви помогне да разберете тези източници.

Източници на ученията на Пророка

Ученията на Пророка Джозеф Смит, включени в тази книга, са извлечени от следните видове източници.

Проповеди. Тази книга обширно цитира беседите, изнасяни от Пророка Джозеф Смит. Начинът, по който тези проповеди са записвани, е много различен от начина, по който са записвани проповедите на по-късните президенти на Църквата. Президентите на Църквата след Джозеф Смит използват писари, които да стенографират обръщенията им към членовете на Църквата. Когато се появяват електронните записващи устройства, като магнетофони и кинокамери, същите били ползвани да записват точните слова, отправяни от ръководителите на Църквата.

По времето на Джозеф Смит обаче стенографирането не е широко разпространено. Поради това проповедите, които изнася той, са неточно записвани в цял текст от писари, ръководители на Църквата и други членове. Почти всички обръщения на Джозеф Смит са изнасяни импровизирано, без подготвени текстове, тъй че бележките, водени от онези, които го слушали, представляват единствено сведение за беседите. Макар да съществуват и някои дълги записи на неговите обръщения, повечето са обобщения на посланията, изнесени от Пророка. За жалост, за много от беседите, изнесени от Джозеф Смит, няма никакви записи. От над 250-те проповеди, за които е известно, че е изнесъл той, съобщения или бележки, водени от писари или други хора, има само за около 50.

Статии. Някои от ученията на Пророка в тази книга са извлечени от статии, които Джозеф Смит планира за публикуване в периодичните издания на Църквата, включително Evening and Morning Star, Latter Day Saints’ Messenger and Advocate, Elders’ Journal, и Times and Seasons¹. Джозеф Смит пише или диктува някои материали за публикуване. Също така често той възлага на някой писар, друг член на Първото Президентство или друг доверен човек да напише статия относно точно определени неща, върху които желаел да се обърне внимание. После Пророкът одобрявал текста, потвърждавайки че той представя неговото мислене, и го публикувал под свое име. Например тази книга цитира няколко уводни статии, публикувани в Times and Seasons през 1842 г. През един 8-месечен период на онази година, от февруари до октомври, Джозеф Смит служи като редактор на това издание и често публикува статии, подписани “Изд.” Макар други да му помагат да напише много от тези статии, Пророкът ги одобрява и публикува от свое име.

Писма. Тази книга цитира много писма, писани или диктувани от Джозеф Смит. Тя също така цитира писма, одобрени и подписани от Джозеф Смит, които са изготвени частично или напълно от други хора под негово указание.

Дневници. Дневниците на Пророка са богат източник на негови учения. Макар да са обширни, всъщност самият той пише в тях доста нередовно. Вместо това Пророкът дава напътствие дневниците му да бъдат поддържани под негово ръководство от писари, което му позволява да се съсредоточи над належащите отговорности на своето призование. Точно преди мъченическата си смърт той заявява, “За последните три години имам записки за всичките си действия и постъпки, защото държах няколко добри, верни и способни писари на постоянна работа: те ме придружаваха навсякъде и внимателно съхраняваха историята ми, записваха какво съм направил, къде съм бил и какво съм казал”². Писарите на Пророка правят записки в дневника му от трето и от първо лице, все едно че пише самият Джозеф Смит.

Спомени на други хора. Тази книга цитира спомени на онези хора, които са чували Пророка да говори и по-късно са записали думите му в дневниците си и други документи. След смъртта на Пророка ръководителите на Църквата и историци правят големи усилия да съберат и запазят подобни документи и да запишат незаписани преди спомени за Пророка. Подобни източници са използвани само когато човекът наистина е чул думите, които е записал.

Свети писания. Тази книга цитира учения на Джозеф Смит и документи, които по-късно са канонизирани като Свети писания в Учение и Завети и Скъпоценен бисер. Подобни канонизирани документи включват напътствия, които той дава по доктринални теми, видения, които записва и писма и други документи, които пише. Тази книга цитира от тези канонизирани учения и документи, когато те дават прозрение относно ученията, представени в нея.

История на Църквата

Много от проповедите и документите на Пророка Джозеф Смит, включени в тази книга, са цитирани от History of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, която в тази книга се посочва като History of the Church. Първите шест тома на History of the Church излагат историята на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни от нейното начало до смъртта на Джозеф Смит. Тя описва преди всичко събития и преживявания, свързани с живота и служението на Джозеф Смит. Това е един от най-важните източници на историческа информация за живота и ученията на Пророка и за развитието на ранната Църква.

Джозеф Смит започва да готви разказа, който в крайна сметка става History of the Church през пролетта на 1838 г., за да парира лъжливите съобщения, публикувани във вестниците и другаде. Завършването на неговата история е въпрос от огромна важност за него. През 1843 г. той казва, “Има само няколко въпроса, относно които съм изпитвал по-голяма загриженост, отколкото спрямо моята история, съставянето на която е било много трудна задача”⁴.

History of the Church се основава на спомените, дневниците и други лични записки на Пророка. Тя представлява всекидневно повествование за дейностите на Пророка и важни събития в историята на Църквата. Включва също съобщения за беседите на Пророка, преписи от откровенията, които той получава, статии от периодични издания на Църквата, протоколи от конференции и други документи.

Джозеф Смит продължава да участва в изготвянето и редактирането на своята история до смъртта си. Той обаче разпорежда повечето работа да бъде вършена от други хора под негово ръководство. Основанията за това включват продължилото цял живот предпочитание да говори или диктува мислите си, вместо да ги записва, и постоянните изисквания на служението му. Историята на Пророка за 5 юли 1839 г. отбелязва, “Аз диктувах историята, казвам диктувах, защото рядко сам вземах писалката”⁵.

Историята е писана от 5 август 1838 г. до юни 1844 г. В затвора Картидж, малко преди да умре, Пророкът натоварва старейшина Уилард Ричардз, неговият главен летописец по онова време, да продължи плана по съставянето на историята⁶. Старейшина Ричардз и други хора, които са били близки до Пророка, продължават историята, както е указано, до смъртта на старейшина Ричардз през 1854 г. След това работата по съставянето бива вършена или ръководена основно от старейшина Джордж А. Смит, братовчед и близък приятел на Пророка, който през 1839 г. е ръкоположен за апостол, а през 1854 г. става историк на Църквата. Мнозина други хора, които работят в Историческия офис на Църквата, също помагат при съставянето.

Една важна задача за съставителите на History of the Church е редакция и подготовка на оригинални документи, които да бъдат включени в историята. Работата им включва дребни редакции на почти всички оригинални документи, включени в History of the Church. Съставителите коригират грешно изписани думи и стандартизират пунктуация, главни букви и граматика. Освен това в някои случаи съставителите на историята правят и други промени в оригиналните документи. Тези промени могат да бъдат разделени на три групи:

Обединяване на описанията. Много от беседите на Джозеф Смит са записвани от повече от един наблюдател. В някои случаи съставителите на History of the Church обединяват два или повече записа за една и съща беседа в единствена версия.
Промяна на описанията от трето в първо лице. Много записи на ученията и дейностите на Пророка са записани в трето лице. Те са записани основно от неговите писари, но някои са взети от документи на други хора, които познавали Пророка, и от статии във вестници. Като работят, съставителите на History of the Church пишат историята в първо лице, все едно я пише Пророкът . Това изисква някои съобщения в трето лице да бъдат променени в първо лице.
Добавяне и промяна на думи или фрази. Много от оригиналните бележки от проповедите на Пророка са кратки, непълни и несвързани. В някои от тези случаи историците на Църквата възстановяват проповедите на Пророка въз основа на наличните записки, като вземат пред вид също своите спомени и преживявания с Пророка. Тази работа понякога включва добавяне или промяна на думи или фрази, за да се попълнят празнините и да се изясни смисъла.

Цялото съставяне и написване на History of the Church е извършено под апостолски надзор и рецензиране. Тя е четена на членове на Първото Президентство, включително Бригъм Йънг, и на Кворума на дванадесетте апостоли, някои от които са близки познати с Пророка и са слушали оригиналните обръщения. Тези ръководители одобряват ръкописа за публикуване като история на Църквата за периода от време, който обхваща.

През август 1856 г. историята е завършена към времето на смъртта на Пророка. Тя е публикувана като поредица в периодичните издания на Църквата от XIX в. като “History of Joseph Smith”⁷. По-късно е редактирана от старейшина Б. X. Робъртс, член на президентството на Седемдесетте и между 1902 и 1912 г. е издадена в шест тома. Озаглавена е History of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints.

Хората, които съставят историята, свидетелстват за прецизността на работата. Старейшина Джордж Албърт Смит казва: “Бе проявена най-голяма грижа идеите да се предават възможно най-близко до стила на Пророка; и не ми е известен случай на промяна на гледището, тъй като съм слушал повечето от беседите му лично, бях изключително близък с него, пазя най-жив спомен от ученията му и бях добре запознат с неговите принципи и мотиви”⁸.

Старейшини Джордж A. Смит и Уилфърд Уудръф заявяват: “Сега историята на Джозеф Смит е пред света и ние сме доволни, че никога не е публикувана история, която е поточна в подробностите от нея. За да е налице тази точност, от историците и писарите, ангажирани в работата, бяха положени най-големите възможни усилия. Те бяха свидетели, видели и чули почти всичките събития, записани в тази история, повечето от които съобщавани така, както са станали; а там, където не са били лични свидетели, те имаха контакт с онези, които са били такива. Нещо повече, след смъртта на Пророка Джозеф историята бе внимателно прегледана под стриктния контрол на президент Бригъм Йънг и одобрена от него.

По тази причина ние тук даваме своето свидетелство на целия свят, до който достигнат тези думи, че историята на Джозеф Смит е истинна и е една от най-автентичните истории, писани някога”⁹.

В настоящата книга беседите и документите на Пророка Джозеф Смит са цитирани по History of the Church, освен ако оригиналната беседа или документ не липсва в нея. Когато тази книга цитира от History of the Church, бележките в края включват информация за оригиналната беседа или документ, вкл. имената на онези, които са записвали проповедите на Пророка. Бележките сочат също кога съставителите на History of the Church ползват своите спомени и преживявания с Джозеф Смит, за да променят или добавят думи и изрази в оригиналното съобщение. Подобни добавки или промени са отбелязани само когато засягат смисъла на цитата. Дребните редакционни промени не са отбелязани.

Книгата, озаглавена “Джозеф Смит – История”, както е записана в Скъпоценен бисер, е откъс от първите пет глави на първи том на History of the Church.