Семейството: най-сладкият съюз за време и за вечността

„Домът ни бе обзет от най-сладкия съюз и щастие. Нито спор, нито несъгласие смущаваха мира ни и сред нас цареше спокойствие”. (Луси Мак Смит)

Из живота на Джозеф Смит

Към 1843 г., макар храмът Наву още да не е завършен, Пророкът обявява учението за спасение на мъртвите и отслужва храмовото надаряване на група верни светии. Но все още предстои да бъде въведена една съществена част от святата храмова работа. На 16 май 1843 г. Пророкът пътува от Наву за Рамус, Илинойс, където отсяда в дома на близкия си приятел Бенджамин Ф. Джонсън. Вечерта той учи брат и сестра Джонсън и няколко близки приятели на „новия и вечен завет на брака”. Той обяснява, че този завет е „реда на свещеничеството”, нужен да се получи най-висшата степен на селестиалното царство (вж. У. и з. 131:1–4). Също така той учи, че освен ако мъж и жена не встъпят в завет за вечен брак, „те ще спрат да се множат след като умрат, или няма да имат деца след възкресението”. Онези, които встъпят в този завет и останат верни, „ще продължат да се множат и ще имат деца в селестиална слава” ¹

Два месеца по-късно, на 12 юли 1843 г., в горния офис на магазина от червени тухли Пророкът диктува на Уйлям Клейтън откровение за учението за вечния брак (У. и 3. 132). Пророкът знае и проповядва това учение от известно време преди това. В това откровение Господ заявява, че ако мъж и жена не са запечатани със силата на святото свещеничество, „те не могат да бъдат уголемени, а остават поотделно и самостоятелно, без възвисяване, в своето състояние на спасение за цялата вечност (вж. У. и З. 132:15–18). За да получат възвисяване, съпрузите и съпругите трябва да бъдат запечатани със силата на свещеничеството и после да останат верни на заветите си:

„Истина ви казвам, ако един мъж се ожени за жена чрез словото Ми, което е Мой закон, и чрез новия и вечен завет, и той бъде запечатан върху тях чрез Светия Дух на обещанието оногова, който е помазан и на когото Аз съм дал тази сила и ключовете на свещеничеството, … с тях ще бъде сторено във всички неща това, което Моят служител е запечатил върху тях, както за време, тъй и за през цялата вечност; и ще бъде в пълна сила, когато те са извън света; и те ще минат покрай ангелите и боговете, които са поставени там, към своето възвисяване и слава във всички неща, според както е било запечатано върху главите им, която слава ще бъде изобилие и продължение на потомствата им во веки веков.

Тогава те ще станат богове, защото нямат край; ето защо ще пребъдват от вечност във вечност, защото те продължават; тогава те ще бъдат над всичко, защото всички неща са им подчинени. Тогава те ще бъдат богове, защото имат всичката сила и ангелите са им подчинени. Истина, истина ви казвам, освен ако не спазвате закона Ми, вие не можете да постигнете тази слава” (У. и З. 132:19–21).

За старейшина Парли да бъде моя за време и за цялата вечност; че фината хармония и привързаност, които ни правят мили един на друг, идат от извора на вечната божествена любов. От него научих, че бихме могли да култивираме тази привързаност, да растем и добавяме от нея през цялата вечност, докато резултатът от безконечния ни съюз би било потомство, многобройно като звездите в небесата или пясъка на морския бряг… Бях обичал преди, но не знаех защо. Но сега обичах - непорочно - със сила на въздигащо, високо чувство, което би извисило душата ми над преходните неща на тази низка сфера и би я разпростряла като океана… Накратко, сега можех да обичам с духа и също с разбиране” ² .

Ученията на Джозеф Смит

Съпрузи и съпруги взаимно се почитат, като показват обич, доброта и привързаност.

„Бракът (е) една небесна институция, постановена в Едем-ската градина” ³ .

„Дълг на съпруга е да обича, скъпи и поддържа съпругата си и да се привърже към нея и никоя друга (вж. У. и З. 42:22); той следва да я уважава като себе си и да се отнася към чувствата й с нежност, защото тя е негова плът и кости, предназначена да му бъде помощ както в материалните, така и в духовните неща; тя е някой, върху чиито гърди да може да излее всичките си жалби без ограничение, който е там, за да поеме част от товара му, да утешава и насърчава чувствата му с нежния си глас.

Мястото на мъжа е да стои начело на своето семейство, … не да управлява жена си като тиранин, нито като човек ревнив и уплашен да не би съпругата му да не ще да си „знае” мястото и да му пречи да упражнява властта си. Негов дълг е да бъде Божий човек (защото Божият човек е мъдър човек), готов по всяко време да получи от Писанията, от откровенията и свише такива напътствия, каквито са нужни за назида-нието и спасението на семейството му” ⁴

На едно събрание на сестрите от Обществото за взаимопомощ Джозеф Смит казва: „Не бива да дразните съпрузите си поради техните постъпки, но нека се чувства силата на вашата невинност, доброта и привързаност, която е по-голяма от тази на воденичен камък на врата; не стълкновение, не кавга, не противоречие, нито спор, но кротост, любов, чистота - това са нещата, които следва да ви издигат в очите на всички добри мъже…

…Когато един мъж е сполетян от беда, когато е объркан от грижа и трудност, ако може да срещне усмивка вместо спор или мърморене, ако може да бъде посрещнат с нежност, това ще успокои душата му и ще утеши чувствата му; когато умът е отчаян, той се нуждае от утехата на привързаността и добротата… Когато отивате у дома, не казвайте лоша дума на съпрузите си, но нека отсега добротата, милосърдието и обичта увенчаят делата ви” ⁵ .

Илайза Р. Сноу съобщава: „(Пророкът Джозеф Смит) призова сестрите винаги да съсредоточават вярата и молитвите си и да оказват доверие на своите съпрузи, които Бог е наредил те да почитат” ⁶ .

Децата почитат своите родители, като им изразяват благодарност и цял живот ги обичат много.

През октомври 1835 г. Пророкът за известно време посещава всеки ден смъртно болния си баща, ходейки при него „с голяма тревога”. Дневникът на Пророка отбелязва: „Отново се грижих за баща си, който е много болен. В тайна молитва сутринта Господ каза, „Служителю Мой, баща ти ще живее”. Грижих се за него целия този ден със сърце, възвисено към Бог в името на Исус Христос Той да го върне към здравето, та аз да мога да бъда благословен с присъствието и съвета му, считайки за една от най-големите благословии на земния живот да бъда благословен с общението на родители, чиито зрели години и опит ги правят способни да дадат най-полезния съвет. Вечерта влезе брат Дейвид Уитмър. Обърнахме се към Господ в могъща молитва в името на Исус Христос, положихме ръце върху него и смъмрихме болестта. И Бог чу и отговори на молитвите ни - за голяма радост и задоволство на душите ни. Нашият възрастен баща стана и се облече, и викаше и славеше Господа” ⁷ .

„Благословена е майка ми, защото душата й винаги е пълна великодушие и човеколюбие; и въпреки възрастта си тя ще получи сила и ще бъде утешена сред семейството си, и ще има вечен живот. И благословен е баща ми, защото ръката Господна ще бъде над него, понеже ще види как несгодата за неговите деца преминава, и когато резултатите от живота му са напълно узрели, той ще се види като маслиново дърво, чиито клони са се превили от много плод; той ще притежава също обиталище свише” ⁸ .

Запомнил съм сцени от детството ми. Мислил съм за баща ми, който е мъртъв… Той бе с благороден ръст и притежаваше издигнат, свят, възвисен и добродетелен ум. Душата му се извисяваше над всички онези долни и низки принципи, които са тъй типични за човешкото сърце. Сега казвам, че доколкото знам, той никога през живота си не е постъпил долно, не е сторил нещо, което може да счита за невеликодушно. Обичам баща си и паметта му; и споменът за благородните му дела присъства с голяма сила в ума ми, а много от добрите му родителски съвети са записани на паметна плоча в сърцето ми.

Свещени за мен са мислите, които скъпя много, за историята на неговия живот, които са минали през ума ми и са били внедрени там от собственото ми наблюдение откакто съм се родил. Свещени са прахът му и мястото, където той е положен. Свята за мен е гробницата, която направих да обгради главата му. Нека паметта за моя баща живее вечно… Нека Бог, Когото обичам, гледа отгоре и ме спаси от враговете ми тук, и ме отведе за ръка, та да мога да застана на хълма Сион и заедно с баща ми да бъда увенчан завинаги там.

Думите и езикът са неспособни да изразят благодарността, която дължа на Бог затова, че ми е дал такива почтени родители.

Майка ми също бе една от най-благородните и добри жени. Дано Бог даде да се продължат дните й, също и моите, та да можем да живеем и се радваме дълго, общувайки един с друг” ⁹ .

„Когато мислим с каква грижа и неотслабващо усърдие нашите родители са се стремели да бдят над нас и колко часове на мъка и безпокойство са прекарали над люлките и край креватчетата ни, когато сме били болни, колко внимателни трябва да бъдем към чувствата им на стари години! За нас не може да бъде източник на сладко размишление да кажем или сторим нещо, което ще свали бялата им коса със скръб в гроба” ¹⁰ .

Любовта между братя и сестри може да бъде сладка и трайна.

За двама от братята си, които умират млади, Пророкът пише: „Алвин, по-големият ми брат - помня добре спазмите на печал, които се надигаха в младите ми гърди и почти пръснаха нежното ми сърце, когато той умря. Той бе най-големия и благороден в семейството на баща ми. Той бе сред най-благородните синове на човеците… В него нямаше измама. Той живя неопетнен от времето, когато бе дете… Той бе един от най-спокойните хора, и когато умря, ангелът Господен го посети в последните му мигове…

Брат ми Дон Карлос Смит… също бе благородно момче; не научих за никакъв недостатък в него; никога не видях у това дете неморална постъпка или склонност към безбожност или низост от раждането му до времето на смъртта му. Той бе прелестно, добродушно, добросърдечно, добродетелно и вярно, почтено дете; и нека моята душа да иде също там, където отива неговата” ¹¹ .

Джозеф Смит пише следното в писмо до по-големия си братХайръм: „Мой многообични братко Хайръм, много съм загрижен за теб, но винаги те споменавам в молитвите си, призовавайки Бог да те пази невредим въпреки хората или дяволите… Бог да те пази” ¹² .

За Хайръм Пророкът пише: „Мога да се моля в сърцето си всички мои братя да са като обичния ми брат Хайръм, който притежава нежността на агне, почтеността на Иов и накратко, кротостта и смирението на Спасителя; обичам го с любов, по-силна от смъртта” ¹³ .

Родителите, които обичат, подкрепят и се молят за децата си, носят неизмерими благословии в техния живот.

След посещението си на хълма Кумора през септември 1823 г. Джозеф Смит разказва изживяването си на своето семейство и после продължава да споделя изживяванията си с тях. Майката на Пророка пише: „Всяка вечер ние събирахме децата си заедно. Мисля, че представлявахме най-странното семейство, живяло някога на земята, седнали всички в кръг, баща, майка, синове и дъщери, слушащи с тревога и затаен дъх религиозните проповеди на едно (седемнадесет)годишно момче…

Бяхме убедени, че Бог всеки момент ще извади на бял свят нещо, с което ще можем да се укрепим духовно и умствено, от което да добием по-определена идея за всичко, на което бяхме учени до този момент, и му се радвахме с изключително голяма радост. Домът ни бе обзет от най-сладкия съюз и щастие. Нито спор, нито несъгласие смущаваха мира ни и сред нас цареше спокойствие” ¹⁴ .

Към края на похода на Сионов лагер през юни 1834 г. Джозеф и Хайръм Смит, заедно с много други, са засегнати от холера. Майка им разказва следното за техните изживявания: „Радостта на Хайръм и Джозеф … да ни видят отново здрави бе изключително голяма, извънмерна, поради всичките опасности, които бяха избягнали по време на отсъствието си. Те седнаха до мен, по един от всяка страна, Джозеф държейки едната ми ръка, а Хайръм другата и разказаха следното: …

„Болестта дойде при нас в миг и за няколко минути ние се оказахме в ужасна беда. Дадохме си безмълвни знаци и напуснахме къщата, за да отидем в някое уединено място да се обединим в молитва Бог да ни избави от това ужасно въздействие. Но преди да се отдалечим достатъчно, та да не ни прекъсват, едва можехме да стоим на краката си и бяхме силно разтревожени, боейки се че ще трябва да умрем в тази западна пустош, тъй далече от семействата си, дори без привилегията да благословим своите деца или да им дадем една дума на прощален съвет. Хайръм извикал, „Джозеф, какво трябва да сторим? Трябва ли да бъдем отхвърлени от лицето на земята от това страшно бедствие?” „Нека”, казал (Джозеф), „да коленичим и помолим Бог да отстрани гърчовете и другите страдания и да ни възстанови здравето, та да можем отново да се върнем при семействата си”. Тъй и сторихме, но без никаква полза, нещата дори станаха по-зле…

Скоро стигнахме до решението отново да призовем Бог за милост и да не ставаме, докато единият или другият от нас получи свидетелство, че ще бъдем изцелени… Известно време се молихме, първо единият, после другият, и скоро усетихме, че гърчовете почват да отпускат хватката си. И скоро след това Хайръм скочи на нозете си и възкликна, „Джозеф, ще се върнем, защото видях ясно видение, в което майка се молеше на колене за нас под ябълковото дърво и тъкмо сега тя със сълзи моли Бог да пощади живота ни, та да може отново да ни види в плътта. И Духът ми даде свидетелство, че нейните и нашите молитви ще бъдат чути”. И от този миг ние бяхме изцелени и поехме по пътя ни, радвайки се”.

„О, майко моя”, каза Джозеф, „колко често молитвите ти са били средство в наша помощ, когато сенките на смъртта са ни наобикаляли”. ¹⁵

Любовта на Луси Мак Смит към синовете й е илюстрирана от разказа й как Пророкът и брат му Хайръм са отведени от Фар Уест, Мисури, през ноември 1838 г. в Индипендънс и после в Ричмънд, Мисури, където е трябвапо да бъдат затворени. Семейството се бои, че Джозеф и Хайръм ще бъдат убити: „Когато до нас дойде вестта, че синовете ни ще бъдат отведени надалеч, пратеникът ни каза, че ако въобще искаме да видим синовете си отново живи, трябва да идем при тях, тъй като са в един фургон, който ще ги откара след няколко минути. Мъжът ми бе твърде болен, за да може да тръгне, но аз и Луси (дъщерята) тръгнахме сами, защото бяхме единствените здрави в семейството.

Когато доближихме на около 350 м от фургона, не можехме да продължим поради хората, които го бяха наобиколили. „Аз съм майката на Пророка”, извиках, „няма ли тук един джентълмен, който да ми помогне през тази тълпа до фургона, та да мога да хвърля последен поглед на децата си и да говоря с тях преди да умрат?” Един човек се отзова да направи път сред войниците и ние тръгнахме посред саби, мускети, пистолети и байонети, заплашвани от смърт на всяка стъпка, докато накрая стигнахме там. Мъжът, който ни придружаваше, заговори на Хайръм, който седеше отпред, и му каза, че майка му е тук и иска той да й протегне ръката си. Той направи това, но не ми бе позволено да го видя, защото чергилото на фургона бе от много плътен плат, стегнато завързан отпред и здраво заковано отстрани…

После нашият приятел ни отведе до задната част на фургона, където бе Джозеф, и заговори с него, казвайки, „Г-н Смит, майка ви и сестра ви са тук и желаят да се ръкуват с вас”. Джозеф провря ръка между фургона и чергилото, където то бе заковано за края на дъската. Уловихме го за ръка, но той не ни проговори. Не можех да понеса да го оставя, без да чуя гласа му. „О, Джозеф”, рекох, „поговори на бедната си майка още веднъж. Не мога да си ида без да те чуя да говориш”.

„Бог да те благослови, майко”, каза той, после се разнесе вик и фургонът тръгна, откъсвайки сина ми от нас точно когато Луси притискаше ръката му към себе си за една последна сестринска целувка, защото знаехме, че те са осъдени на разстрел.

Успяхме да се върнем обратно в къщи, макар че едва бяхме в състояние да стоим на краката си… Известно време в къщата не се чуваше нищо освен въздишки и хлипане, тъй като тогава не знаехме друго освен че сме видели Джозеф и Хайръм за последен път. Но посред мъката си почувствах утешение, което надминаваше всяка земна утеха. Бях изпълнена с Духа Божий и чрез дара на пророчеството получих следното: „Нека сърцето ти бъде утешено относно твоите деца, защото косъм не ще падне от главите им” … „Моите деца”, казах си, „не плачат повече. Тълпата няма да ги убие, защото Господ ми показа, че Той ще ги избави от ръцете на враговете им”. Това бе голяма утеха за всички ни и след това ние вече не бяхме тъй изтормозени, че животът им ще бъде отнет” ¹⁶ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете описанието на старейшина Парли П. Прат как знанието на учението за вечния брак е благословило живота му (стр. 531). Как това учение влияе на чувствата, които изпитваме към своите семейства? Или на начина, по който се отнасяме един към друг в къщи?
Прочетете съвета на Джозеф Смит към съпрузите и съпругите (стр. 514–515. Обмислете как част от този съвет се отнася и до мъжете, и до жените. Защо е важно и за бащите, и за майките да изучават Писанията и да получават откровения за ръководене на семейството? Кои са някои от нещата, които един мъж може да стори, ако види, че жена му е „сполетяна от беда”? Защо и съпрузите, и съпругите трябва да избягват да използват „лоша дума”?
Като възрастен Пророкът Джозеф продължава да се радва на общуване с родителите си, да търси съвета им и да ги почита (стр. 515–518). Кое от заявленията на Пророка за родителите му особено ви впечатлява? Какви примери на трайно влияние за добро, което родители могат да имат върху децата си, сте видели? Помислете какво можете да сторите, та да почитате повече родителите си.
Преговорете заявленията на Пророка относно братята му Алвин, Дон Карлос и Хайръм (стр. 517–518). Защо мислите, че връзката между братя и сестри може да бъде тъй трайна и силна? Какво могат да направят родителите, за да насърчат своите синове и дъщери да са добри приятели? Какво могат да направят братята и сестрите, за да подхранват приятелството си един с друг?
Преговорете разказа на Луси Мак Смит за нейния син Джозеф, учещ семейството (стр. 518). Какви изживявания, в които сте изпитали „съюз и щастие” с членове на семейството си можете да споделите? Какво могат да научат родителите от изживяването, което имали Джозеф и Хайръм, когато били изцелени от холера? (Вж. стр. 519–520).

Свързани с темата стихове: Изход 20:12; 1 Коринтяните 11:11; Ефесяните 6:1–4; Мосия 4:14–15; Моисей 3:18, 21–24

family praying — Парли П. Прат заявява: „Именно Джозеф Смит ме научи как да ценя милите отношения на 5аща и майка, съпруг и съпруга, 5рат и сестра, син и дъщеря”.

Smith family — Джозеф Смит вил отгледан в семейство, където родители и деца се обичали и уважавали един друг. Тази картина изобразява сем. Смит, събрано отново с техния баща през 1816 г., след като той отишъл преди тях в Палмира, Ню Йорк, да подготви преместването им там.

Joseph teaching — „Всяка вечер ние събирахме децата си заедно”, припомня Луси Мак Смит, „баща, майка, синове и дъщери, слушащи с тревога и затаен дъх религиозните проповеди на едно (седемнадесет) годишно момче”.