ГЛАВА 44
Възстановяването на всички неща: Диспенсацията на пълнотата на времената
„(Това) наистина е диспенсацията на пълнотата на времената, когато всички неща, които са в Исуса Христа, било на небето или на земята, ще бъдат събрани заедно в Него и тогава всички неща ще бъдат възстановени”.
Из живота на Джозеф Смит
Пророкът Джозеф Смит обича храма Наву и копнее да го види завършен. Жителката на Наву Марта Корей присъства на едно обръщение, където вижда Пророкът да протяга ръка към храма и да казва с меланхоличен глас, „Ако такава е… волята Божия, да мога да доживея да видя храма завършен и готов от основата до върха, ще кажа, „О, Господи, това е достатъчно. Господи, нека Твоят служител си отиде в мир” 1 .
Джордж атята следва да имат своите надарявания и да получат пълнотата на свещеничеството”. Той настояваше светиите постоянно да вървят напред, проповядвайки им важността да завършат тази сграда, та вътре да могат да бъдат отслужвани обредите на живота и спасението за целия народ, но особено за святото свещеничество; „тогава”, казваше той, „царството ще бъде установено и вече няма да ме е грижа какво ще става с мен” 2 .
Плановете за храма Наву предвиждат сграда, която била по-голяма и дори по-красива от храма Къртлънд. Разположен на широка отвесна скала, издигаща се над р. Мисисипи, завършеният храм Наву бил едно от най-величествените здания в цял Илинойс. Строен е от варовик, добит от кариери близо до Наву, и дървен материал, докаран по реката от горите във Уисконсин. Вече завършен, той е 39 м дълъг, 27 м широк и 50 м висок заедно със шпила. Отвън е украсен с орнаментирани камъни, детайлно изобразяващи слънцето, луната и звездите, докато през многобройните прозорци слънчевата светлина осветява вътрешността.
Джозеф Смит не доживява да види храма Наву завършен, но след смъртта му хиляди светии получават светите храмови обреди под напътствието на Бригъм Йънг. След като светиите са принудени да напуснат Наву, красивият им храм е разрушен. Той е опустошен от пожар през 1848 г., а през 1950 г. торнадо отнася някои от стените, оставяйки останалите толкова отслабени, че те трябва да бъдат сринати до основи. Около 150 г. по-късно на първоначалното място почва строеж на нов храм Наву. Наново построеният храм е осветен на 27 юни 2002 г., ставайки един от над стоте храма по целия свят. Всеки от тях е символ, че пълнотата на Божиите благословии за Неговите чеда, живи и починали, е възстановена в тази последна диспенсация.
Пророкът Джозеф Смит е призован от Бог да възстанови тези големи благословии на земята и да застане начело на диспенсацията на пълнотата на времената. По време на служението на Пророка са възстановени всички неща, нужни за полагане основата на най-великата диспенсация на всички времена. Свещеничеството с основните му ключове е възстановено; Книгата на Мормон е преведена; Църквата е организирана; ученията, обредите и заветите са открити, включително обредите и заветите за надаряването и запечатването на брака. Господ заявява, че е предал на Джозеф Смит „ключовете на царството Ми и диспенсацията на Евангелието за последните времена, и за пълнотата на времената, в които Аз ще събера заедно всички неща в едно, както които са в небесата, така и които са на земята” (У. и З. 27:13).
Ученията на Джозеф Смит
В тази последна диспенсация са възстановени цялата власт, обреди и знание от предишните диспенсации.
„В реда на небесните неща е Бог винаги да изпраща на света нова диспенсация, когато хората са отстъпвали от истината и са загубвали свещеничеството” 3 .
На 6 септември 1842 г. Пророкът Джозеф Смит пише следното на светиите, записано по-късно в Учение и Завети 128:18: „Защото необходимо е в откриването на диспенсацията на пълнотата на времената, която диспенсация сега започва да се открива, да настъпи едно цялостно и съвършено съединяване и спояване заедно на диспенсации и ключове, и сили, и слава, и то да бъде разкрито от дните на Адам чак до сегашното време. И не само това, но и онези неща, които никога не са били разкривани от основаването на света, а са били пазени скрити от мъдрите и разумните, ще бъдат разкрити на бебетата и сучещите в тази диспенсация на пълнотата на времената” 4 .
„Наистина това е ден, който дълго ще бъде помнен от светиите от последните дни – ден, в който Богът на небесата е започнал да възстановява древния ред на Своето царство за служителите Си и за Своя народ, ден, в който всички неща съдействат да се осъществи завършването на пълнотата на Евангелието, една пълнота на диспенсацията на диспенсациите, тъкмо пълнотата на времената; ден, в който Бог почва да проявява и да подрежда в Своята Църква нещата, които са били, и нещата, които древните пророци и мъдреци са желаели да видят, но са умрели без да ги съзрат; ден, в който тези неща започват да се проявяват, неща скрити отпреди основаването на света и които Иехова е обещал, че ще бъдат сторени знайни в определеното от Него време на служителите Му, за да подготвят земята за завръщането на Неговата слава, тъкмо селестиална слава, и едно вечно царство на пророци и царе Божии, и на Агнеца, на хълма Сион” 5 .
„Диспенсацията на пълнотата на времената ще доведе на бял свят нещата, които са били откривани във всички предишни диспенсации; също и други неща, които не са били откривани преди. Той ще изпрати Илия, пророкът, и други, да възстановят всички неща в Христа” 6 .
„След като тайната на волята Му ни е била открита, според благото Му намерение, което Той е положил в Себе Си: в тази диспенсация на пълнотата на времената Той да може да събере заедно в едно всички неща в Христа, както които са в небесата, така и които са на земята” (Ефесяните 1:9–10).
Сега, намерението Му в заключителните сцени на последната диспенсация е всички неща, принадлежащи на тази диспенсация, да бъдат проведени в съответствие с предишните диспенсации.
И отново. Бог е положил в Себе Си, че не следва да има вечна пълнота, докато всяка диспенсация не бъде изпълнена и събрана заедно в едно, и всички неща, които и да са, да бъдат събрани заедно в едно в тези диспенсации в същата пълнота и вечна слава, да бъдат в Исуса Христа…
… Всичките обреди и задължения, които са били изисквани от свещеничеството, под напътствията и заповедите на Всемогъщия в коя да е диспенсация, ще ги има в последната диспенсация, затова всички неща, които са били под властта на свещеничеството в кой да е минал период, ще ги има отново, осъществяващи възстановяването, за което са говорили всичките свети пророци” 7 .
Джозеф Смит държи ключовете на диспенсацията на пълнотата на времената.
„Аз … държа ключовете на последното царство, в което е диспенсацията на пълнотата на всички неща, за която говорят всички свети пророци откакто свят светува, под запечатващата сила на Мелхиседековото свещеничество” 8 .
„Всеки човек, който има призование да служи на жителите на света, е бил предопределен за същата тази цел на Великия съвет в небесата преди този свят да го е имало. Предполагам, че съм бил определен за тази служба на същия онзи Съвет. Това е свидетелството, което искам (да ви дам), че съм Божий служител и този народ е Негов народ. Древните пророци заявяват, че в последните дни Богът на небесата ще установи царство, което никога няма да бъде нито унищожено, нито оставено на други…
Аз разчитам да бъда едно от оръдията в установяване царството на Даниил чрез словото Господно и възнамерявам да положа една основа, която ще промени коренно целия свят” 9 .
„Имам целия план на царството пред мен и никой друг го няма” 10 .
Луси Мак Смит присъства, когато Джозеф Смит проповядва в Къртлънд, Охайо, през 1832 г. Тя припомня следните думи на Пророка: „Аз самият държа ключовете на тази последна диспенсация и завинаги ще ги държа за времето и за вечността. Тъй че успокойте сърцата си, защото всичко е наред” 11 .
Тази последна диспенсация е от такава огромна важност, че изисква пълната, безкористна отдаденост на светиите.
През септември 1840 г. Джозеф Смит и съветниците му в Първото Президентство правят следното заявление до членовете на Църквата: „Господното дело в тези последни дни е от голямо значение и почти отвъд разбиранията на смъртните. Славата му не се поддава на описание, величието му е несравнимо. То е въпрос, който е вълнувал сърцата на пророци и праведници от сътворението на света насам през всяка следваща диспенсация до днес; и това е наистина диспенсацията на пълнотата на времената, когато всички неща в Исуса Христа, били те на небесата или на земята, ще бъдат събрани заедно в Него и всички неща ще бъдат възстановени, както е казано от всички свети пророци откакто свят светува; защото ще се случи славното изпълнение на обещанията, дадени на бащите, като проявите на сила на Всемогъщия ще бъдат велики, славни и величествени…
… Ние се чувстваме предразположени да вървим напред и да обединяваме силите си за изграждане на царството и установяване на свещеничеството в тяхната пълнота и слава. Това дело, което трябва да бъде изпълнено в последните дни, е от огромна важност и ще изисква енергията, умението, таланта и способността на светиите, та да може то да се търкаля напред с онази слава и величие, описана от пророка (вж. Даниил 2:34–35, 44–45), и следователно на светиите ще е нужна концентрация, за да изпълнят дело от такова значение и величие.
Делото на събирането, за което се говори в Писанията, ще бъде необходимо, за да реализира славата на последната диспенсация…
Скъпи братя, чувствайки се изпълнени с желание да осъществим целите на Бог, за което дело сме били призовани, и да се трудим заедно с Него в тази последна диспенсация, ние изпитваме потребността да се радваме на искреното сътрудничество между светиите из тази земя и на островите в морето. Ще е нужно светиите да желаят да бъдат напътствани и да обърнат вниманието си към Църквата, установяването на царството и да оставят настрана всеки егоистичен принцип, всичко долно и низко, и да устояват смело в делото на истината и да помагат до предела на силите си на онези, на които е бил даден моделът и планът…
Ето защо, обични братя, това е едно дело, което е достойно за архангели – дело, което ще засенчи нещата, изпълнени досега, дело, което царе и пророци, и праведници от минали времена са дирели, очаквали и искрено са се надявали да видят, но са починали преди да се изпълни; и блажени са онези, които ще помогнат да се реализират могъщите дела на Иехова” 12 .
„Изграждането на Сион е дело, което е интересувало Божия народ във всички времена; то е тема, върху която пророци, свещеници и царе са размишлявали с особена наслада; те са очаквали с радостно нетърпение времето, в което живеем ние; и вдъхновявани от божествени и радостни очаквания, са пели, писали и пророкували за това наше време; но те са умрели без да го видят; ние сме благословените люде, които Бог е избрал да доведе до славата на последните дни; за нас остава да видим, да участваме и да помагаме в придвижването напред на славата от последните дни, „диспенсацията на пълнотата на времената, когато Бог ще събере в едно всички неща, които са на земята и в небесата” (вж. Ефесяните 1:10), когато светиите Божии ще бъдат събрани в едно от всеки народ, племе, език и люде, когато юдеите ще бъдат събрани заедно, нечестивите също ще бъдат събрани заедно, за да бъдат унищожени, както е казано от пророците; Духът Божий също така ще пребивава с Неговия народ и ще бъде оттеглен от останалите народи и всички неща, били те на небесата или на земята, ще бъдат в едно, тъкмо в Христа.
Небесното свещеничество ще се обедини със земното, за да осъществи тези велики цели, и докато сме така обединени в общото дело да търкаляме напред царството Божие, небесното свещеничество няма да бъдат бездейни зрители, Духът Божий ще се излива отгоре и ще пребивава сред нас. Благословиите на Всевишния ще се установят върху нашите скинии и името ни ще бъде повтаряно в идните епохи; чедата ни ще стават и ще ни наричат блажени; и поколения още неродени ще живеят, мислейки с особена наслада за моментите, през които сме преминали, лишенията, които сме изтърпели, неуморният жар, който сме проявявали, почти непреодолимите трудности, които сме победили в полагането основите на едно дело, донесло славата и благословиите, които ще осъществят те; едно дело, което Бог и ангелите са планирали с наслада от поколения, което е вдъхновявало душите на древните патриарси и пророци; дело, което е било предопределено да осъществи унищожението на силите на мрака, обновлението на земята, славата на Бог и спасението на човешкия род” 13 .
Предложения за изучаване и преподаване
Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.
-
Преговорете стр. 541–543. Защо храмовете са тъй важни в изпълнението на Господното дело?
-
Защо мислите, че древните пророци и мъдреци очаквали нашето време? (За някои примери вж. стр. 543–544). Помислете за привилегията да бъдете член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни в диспенсацията на пълнотата на времената.
-
Изучете абзаца, който почва в края на стр. 544. Като размишлявате над това заявление, какви са мислите и чувствата ви към вашите призования да служите в Църквата?
-
Прочетете първите три цели абзаца на стр. 545. Как тези заявления укрепват свидетелството ви за мисията на Пророка Джозеф Смит?
-
Пророкът Джозеф Смит казва, „Господното дело в тези последни дни е от голямо значение” (стр. 545). Изучете страници 545–547, като размишлявате над отговорността ни да помагаме да се изпълни Господното дело в последната диспенсация. Защо трябва да „обединяваме силите си”, ако трябва да изпълним това дело? Защо трябва да „оставим настрана всеки егоистичен принцип”? Мислете как може да използвате „енергията, умението, таланта и способността” си, за да допринасяте към Господното дело.
Свързани с темата стихове: У. и З. 27:12–13; 90:2–3; 112:30–32; 124:40–41
Пророкът Джозеф Смит копнее да види храма Наву завършен. „Ускорете работата, братя”, обича да казва той, „нека завършим храма; Господ има голям дар запазен за вас”.
Пълновременни мисионери в Центъра за обучение на мисионери в Прово, Юта. Джозеф Смит заявява, че в послеЪната Ъиспенсация, „ще е нужно светиите да желаят да бъдат напътствани и да … устояват смело в делото на истината”.