Да отвърнем на гоненията с вяра и кураж

„Не бойте се, а заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество”.

Из живота на Джозеф Смит

През зимата на 1838–1839 г. милицията на щата Мисури по заповед на губернатора трябва да изгони светиите от последните дни от щата и Пророкът Джозеф Смит е хвърлен в затвора Либърти. През онази зима и последвалата я пролет се разиграват сцени на ужасни страдания, докато хиляди светии са принудени да бягат от домовете си в Мисури. Като изоставят повечето си имущество, под ръководството на Бригъм Йънг и други ръководители на Църквата, те се отправят 320 километра на изток до Западен Илинойс. Малцина светии имат добри фургони и коне и повечето спят без подслон в снега и дъжда. Някои, които нямат обувки, увиват нозете си в парцали, докато крачат по снега.

През февруари 1839 г. един добър съсед помага на Ема Смит да натовари четирите си деца и малкото багаж в един облицован със слама фургон. Когато керванът им стига до замръзналата р. Мисисипи, Ема минава по леда с децата си, като носи ръкописите от превода на Пророка на Библията в две платнени торби, вързани около кръста й под полата. Тя и много други светии намират убежище в община Куинси, Илинойс, където те продължават да страдат от глад, студ и болести, макар тези страдания да са облекчени от многото прояви на добрина от грижливата общност.

Макар Пророкът Джозеф да копнее да помогне на светиите, може да направи малко освен да се моли и да дава напътствия чрез писма до Бригъм Йънг и другите братя, които водят светиите в негово отсъствие. В тези отчайващи обстоятелства той пише думи на насърчение и мир до членовете на Църквата: „Възлюбени мои братя, нека бодро свършим всички неща, които са по силите ни, и тогава ние можем да спрем с пълната увереност, че ще видим спасението Божие и ръката Му, която ще бъде открита” (У. и З. 123:17).

На 6 април 1839 г. Пророкът и неговите колеги-затворници поради смяна на мястото, на което се гледа делото, са преместени от затвора Либърти в Гелътин, окръг Давиес, Мисури. След явяване пред съда там на братята е предписана нова смяна на мястото от Гелътин в Кълъмбия, окръг Буун, Мисури. Но в средата на април, докато Пророкът и останалите затворници са отвеждани в Кълъмбия, пазачите им позволяват да избягат. След седмица братята се присъединяват към основната група на светиите в Куинси, Илинойс. Старейшина Уилфърд Уудръф пише в дневника си за своята среща с Пророка: „Ние… още веднъж имахме щастливата привилегия да се ръкуваме с брат Джозеф… Той ни поздрави с голяма радост. Той тъкмо бе получил избавление от затвора и ръката на своите неприятели и се бе завърнал в присъствието на семейството и приятелите си… Джозеф бе искрен, откровен и непринуден както винаги. Сестра Ема бе истински щастлива” ¹ .

Пророкът по-късно отдава специално уважение на своите приятели светии, които заедно с него доблестно изтърпели тъй много заради своята вяра във възстановеното Евангелие на Исус Христос. „Държането на светиите пред натрупалите се неправди и страдания бе достойно за похвала; куражът им в защита на техните братя от опустошенията на шайките, привързаността им към делото на истината при най-непоносими и утесняващи обстоятелства, които човек е възможно да понесе, любовта им един към друг, готовността им да окажат помощ на мен и моите братя, които бяхме затворени в тъмница, жертвите им при напускането на Мисури и помощта им за бедните вдовици и сираци и осигуряването им с къщи в една по-гостоприемна земя – всичко това работеше заедно, за да ги издигне в почитта на всички добри и добродетелни хора и да им осигури благоразположението и одобрението на Иехова и едно име тъй нетленно както вечността” ² .

Ученията на Джозеф Смит

Врагът на истината се опълчва срещу Господните служители, особено когато те се доближават до Господ.

„Заради нашата вяра върху главите ни от време на време се стоварва гонение, … като тътен на гръмотевици” ³ .

„Нашите религиозни принципи са пред света, готови за изследване от всички хора, при все това си даваме сметка, че цялото гонение срещу нашите приятели бе повдигнато вследствие на клевети (лъжливи обвинения) и погрешни тълкувания, не почиваши на истина и праведност. Издържахме това подобно на всички други религиозни групи в тяхното зараждане” ⁴ .

„Не се чудете тогава, ако сте преследвани, но помнете словата на Спасителя: „слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят” (вж. Иоана 15:20); и всичките несгоди, през които трябва да минат светиите, са изпълнението на словата на пророците, говорени от началото на света” ⁵ .

„Когато върша най-доброто, на което съм способен – когато постигам най-голямото добро, тъкмо тогава срещу мен се изправят най-големите злини и подозрения… Неприятелите на този народ никога не ще се уморят от гоненията си срещу Църквата, докато не бъдат победени. Очаквам, че те ще групират срещу мен всичко, което е в тяхна власт и че ние ще трябва да водим дълга и ужасна война. Онзи, който ще поведе войната на истинския християнин срещу покварата на тези последни дни, ще изправи за постоянно срещу себе си нечестиви хора, дяволи и всичките адски сили на мрака. Когато срещу някого се опълчват нечестиви и покварени люде, това е критерий дали човекът води християнска война. Блажени сте, когато всички говорят против вас лъжливо всякакво зло, и пр. (вж. Матея 5:11). Ще бъде ли човек считан за лош, когато хората говорят зло за него? Не. Ако човек се изправи и противопостави на света на греха, той може да очаква всички нечествиви и покварени духове строени в боен ред срещу него.

„Но това ще бъде само за кратко време, и всички тези несгоди ще бъдат отблъснати от нас, доколкото сме верни и не сме победени от тези нечестия. Виждайки благословиите от надаряването да се разгръщат и царството да се разширява и разпростира от океан до океан, ние ще ликуваме, че не сме били победени от онези глупави неща” ⁶ .

„Някои мислят, че неприятелите ни биха се задоволили от моето унищожение; но аз ви казвам, че веднага след като пролеят моята кръв, те ще зажадуват кръвта на всеки човек, в чието сърце обитава и едничка искрица от духа на пълнотата на Евангелието. Съпротивата на тези хора се движи от духа на противника на всяка праведност. Тя цели не да унищожи мен, а и всеки мъж и жена, осмелили се да вярват в ученията, които Бог ме вдъхнови да проповядвам на това поколение” ⁷ .

„Научих от опит, че врагът на истината не спи, нито спира усилията си да предубеди умовете на общностите срещу Господните служители, като подклажда възмущението на хората по всички важни или интересни въпроси” ⁸ .

Онези, които обичат Бог, ще понасят гонението с кураж и вяра.

„Всички вие, светии, възползвайте се от този важен ключ – във всичките ви изпитания, беди, изкушения, несгоди, спънки, хвърляне в затвор и смърт се уверете, че не предавате небето; че не предавате Исус Христос; че не предавате братята; че не предавате Божиите откровения, били те в Библията, Книгата на Мормон или Учение и Завети, или къде да е другаде, дадени някога или които ще бъдат дадени и открити на човека в този или в идния свят”. Да, във всичките би битки и сблъсъци внимавайте да не вършите нищо от това, иначе по полите на дрехите ви ще се намери невинна кръв и вие ще идете в ада” ⁹ .

През пролетта на 1830 г. светиите са преследвани поради публикуването на Книгата на Мормон: „Книгата на Мормон (жезълът на Иосиф в ръката на Ефрем) бе публикувана от известно време и, както бяха предсказали древните пророци, „се счете като чуждо нещо” (вж. Осия 8:12). Появата й предизвика немалко раздвижване. За вярващите в нейната истинност последва голяма съпротива и много гонение. Но сега стана така, че истината внезапно изникна от земята и праведността надникна от небето надолу (вж. Псалми 85:11; Моисей 7:62), тъй че ние не се бояхме от нашите противници, знаейки че имаме на наша страна и истината, и праведността, че с нас са и Отца, и Синът, защото имахме ученията на Христа и пребъдвахме в тях; и затова продължавахме да проповядваме и да даваме информация на всички, които искаха да чуят” ¹⁰ .

През 1839 г. Уилфърд Уудръф пише: „Джозеф се обърна към нас с няколко думи и каза, „Помнете, братя, че ако вие сте затворени, брат Джозеф е бил затворен преди вас. Ако сте сложени някъде, където можете да виждате братята си само през решетките на прозореца, докато сте оковани заради Евангелието на Исус Христос, помнете, че брат Джозеф е бил в същите условия”. ¹¹

През 1841 г. Джозеф Смит и съветниците му от Първото Президентство пишат: „Истината, подобно на як дъб, се издигна невредима сред борещите се стихии, които бяха я връхлетели с огромна сила. Пороите следваха, вълна след вълна бързо един след друг, и не я погълнаха. „Те издигнаха гласа, си, о, Господи, пороите издигнаха гласа си; но Господ на Силите е по-могъщ от силните морски вълни” (вж. Псалми 93:3–4); нито пък пламъците на гонението с всичките действия на шайките, бяха в състояние да я унищожат; но също като храста на Моисей тя остана неунищожена и сега в този момент представлява важна гледка и за хора, и за ангели.

„Накъде можем да обърнем очи, за да видим друга такава истина? Съзерцаваме хора, които са прегърнали една религиозна система, която е непопулярна и привързаността към която ги води до повтарящи се гонения. Хора, които заради любовта си към Бог и привързаността си към делото Му са страдали гладни, боси, голи, изтърпели опасности и почти всяко лишение. Хора, които заради своята религия е трябвало да оплакват преждевременната смърт на родители, съпрузи, съпруги и деца. Хора, които са предпочели смъртта пред робството и лицемерието и са били почтени по характер, и са стоели твърдо и непоколебимо във времена, които са били изпитание човешките души” ¹² .

Божията могъща сила ще подкрепя онези, които са гонени заради праведността.

Докато е в затвора Либърти, Джозеф Смит пише на светиите: „Не мисля, че сърцата ни отслабват, като че ни се случва нещо чудно (вж.1 Петрово 4:12), защото сме видели и сме били убедени в тези неща от по-рано, и имаме увереност в една по-добра надежда от тази на нашите гонители. Затова Бог е укрепил плещите ни за бремето. Ние ликуваме в нашата горест, защото знаем, че Бог е с нас, че Той е наш приятел и че ще спаси душите ни. Не ни е грижа, че те могат да убият тялото; те не могат да навредят на душата (вж. Матея 10:28). Не молим за благосклонност от ръцете на шайките, нито на света, нито на дявола, нито на неговите пратеници отстъпниците и онези, които обичат лъжата и лъжат и се кълнат в лъжи, за да отнемат живота ни. Ние никога не сме лицемерили, нито ще го сторим заради живота си… Ние знаем, че сме се стремели с целия си ум, мощ и сила да вършим Божията воля и всички неща, които Той ни е заповядвал …

… Спасителят казва, „Неизбежно е престъпленията да идват, но горко на онези, чрез които те идват” (вж. Матея 18:7). И още, „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас” (Матея 5:11–12).

Сега, скъпи мои братя, ако някои хора някога са имали основание да претендират за това обещание, това сме ние, защото знаем, че светът не само ни мрази, но и говори лъжливо срещу нас всякакво зло, без никаква причина освен че сме се стремели да проповядваме пълнотата на Евангелието на Исус Христос …

„И сега, скъпи и многообични братя – и като казваме братя, имаме пред вид онези, които са останали верни в Христа, мъже, жени и деца, ние ви увещаваме в името на Господа Исуса да бъдете силни във вярата в новия и вечен завет и нищо да не ви плаши пред враговете ви… Дръжте се тъкмо до смърт; защото „който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси”, казва Исус Христос (вж. Марка 8:35)” ¹³ .

Също от затвора Либърти Пророкът и съветниците му в Първото Президентство пишат до ръководителите на Църквата: „Братя, не бойте се, а заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Що за човек е Божият служител, който се бои от друг човек, или смъртният мъж, който трепери от друг смъртен мъж? Нито считайте неочаквани огнените изпитания, с които сме изпитвани, като че ни се случва нещо чудно. Помнете, че всички ние сме били участници в подобни несгоди (вж. 1 Петрово 4:12–13). Затова радвайте се на нашите несгоди, чрез които бивате усъвършенствани и чрез които биде усъвършенстван и начи-нателят на нашето спасение (вж. Евреите 2:10). Нека сърцата ви и сърцата на всичките светии бъдат утешени с вас и нека те се веселят извънредно, защото голяма е наградата ни на небесата, понеже така нечестивите гониха пророците, които бяха преди нас (вж. Матея 5:11–12)” ¹⁴ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете разказа на стр. 395–397. Какво ви прави впечатление относно начина, по който Джозеф Смит и събратята му светии реагират на гонението? Защо мислите, че те искали да устоят на гонението?
Прочетете стр. 398–399, където Пророкът Джозеф учи, че праведните хора често ще се изправят пред гонение. Защо мислите, че това е така? Как гонението днес е подобно на гонението от времето на Джозеф Смит? Как се отличава?
На стр. 399 Джозеф Смит споделя един ключ в помощ на светиите. Кои изживявания са ви показали стойността на този ключ? Какъв друг съвет бихте могли да дадете на човек, изправен пред гонение поради вярата си? (За някои примери вж. стр. 399–400).
Преговорете стр. 401–403, където Джозеф Смит ни уверява, че Господ ще ни подкрепя, когато отвръщаме на гонението с вяра и кураж. Какво мислите, че значи да кажеш, че Бог е „Бог е укрепил плещите ни за бремето”? Как можем да „ликуваме в нашата горест” и да „се радваме в несгодите си”? По какви начини мислите, че несгодите могат да ни помогнат да станем съвършени?

Свързани с темата стихове: Матея 5:43–44; Римляните 8:35–39; 2 Нефи 26:8; Мосия 24:8–16; 3 Нефи 6:13

Emma fleeing Missouri — През февруари 1839 г., докато Джозеф Смит е в затвора Либърти, Ема Смит и децата й прекосяват пеша замръзналата р. Мисисипи, бягайки от своите гонители.

Saints fleeing Missouri — През зимата на 1838–1839 г. хиляди светии от последните дни са принудени да избягат от домовете си в Мисури, изминавайки 320 км до Илинойс.