Слова на надежда и утеха във време на смърт

„Какво имаме да ни утеши по отношение на смъртта? Ние повече от всички хора на земята имаме основание за най-голяма надежда и утеха за нашите мъртви”.

Из живота на Джозеф Смит

Тежката загуба при смърт на любими хора често засяга живота на Пророка Джозеф Смит. На 15 юни 1828 г. в Хармони, Пенсилвания, скоро след раждането си умира Алвин, първият син на Джозеф и Ема. Когато двамата се местят от Ню Йорк в Къртлънд, Охайо, през февруари 1831 г., Ема отново е бременна, този път с близнаци. Скоро след пристигането на двамата в Къртлънд те се местят в хижа във фермата на члена на Църквата Айзък Морли. Там на 30 април са родени малките Тадеус и Луиза, но те не живеят дълго, умирайки няколко часа след раждането си.

В същото време в съседния гр. Уорънсвил, Охайо, брат Джон Мърдок губи съпругата си Джулия, която тъкмо е родила две здрави близначета. Със семейство, което вече включва 5 деца, брат Мърдок се чувства неспособен да се грижи за новородените и моли Джозеф и Ема да ги осиновят като свои. Те това и правят, благодарно вземайки двете деца, кръстени Джозеф и Джулия, в своето семейство. За жалост малкият Джозеф умира 11 месеца по-късно през март 1832 г. поради това, че болен от шарка е изложен на студения нощен въздух, докато Пророкът е намазан с катран и овалян в перушина от една тълпа. С тази смърт опечалените родители погребват 4 от първите си 5 деца, като Джулия остава единственото им живо дете.

От единадесетте деца на Джозеф и Ема – 9 техни и 2 осиновени, само 5 доживяват до зряла възраст: Джулия, родена през 1831 г.; Джозеф III, роден през 1832 г.; Фредерик, роден през 1836 г.; Алекзандър, роден през 1838 г., и Дейвид, роден през ноември 1844 г., 5 месеца след смъртта на баща му. Дон Карлос, 14-месечният им син, умира през 1941 г., а един син, роден през 1842 г., умира в деня на раждането си.

През живота си Джозеф Смит губи преждевременно и трима братя. Ефраим умира скоро след раждането си през 1810 г. По-големият брат на Джозеф, Алвин, умира през 1823 г. на 25 г., а по-малкият му брат Дон Карлос – през 1841 г., също на 25 г.

Пророкът понася също и друга тежка загуба, когато баща му, на когото той разчита за съвет и сила, умира в Наву, Илинойс, през 1840 г. Когато татко Смит разбира, че смъртта му предстои, той събира семейството си около своето легло. Говорейки на жена си, той казва, „Като гледам своите деца и си давам сметка, че макар да са извисени до Господното дело, все пак те трябва да минат през моменти на беди и несгоди, докато живеят на земята, сърцето ме боли и се боя да ви оставя тъй заобиколени от врагове” ¹ .

После той поред говори на всеки от синовете и дъщерите си, като им дава последна благословия: Той казва следните насърчителни думи на Пророка Джозеф, както е записано от майка му:

„Джозеф, сине мой, ти си призован с високо и свято призование. Ти си призован тъкмо да вършиш Господното дело. Остани верен и ще бъдеш благословен, и твоите деца след тебе. Ще живееш тъкмо достатъчно, за да завършиш делото си”.

Тук Джозеф извика, плачейки, „О, татко мой, ще успея ли?” „Да”, каза баща му, „ще доживееш да изработиш плана за цялата работа, която Бог ти е дал да свършиш. Това е предсмъртната ми благословия върху главата ти, в името на Исус”. ²

Имайки опит от тези трудни изживявания от собствения си живот и вдъхновеното си разбиране на Единението на Спасителя, Пророкът Джозеф Смит е в състояние да даде така нужната утеха на много скърбящи светии.

Ученията на Джозеф Смит

Когато обични членове на семейството или приятели починат, ние имаме голяма утеха от знанието, че отново ще ги срещнем в идния свят.

На 7 април 1844 г. Пророкът говори на конференция на Църквата в Наву. Той говори за своя приятел Кинг Фолит, който неотдавна е починал: „Възлюбени светии, Ще помоля (за) вниманието на тази конгрегация, докато се обръщам към вас по повод смъртта. Кончината на обичния ни брат, старейшина Кинг Фолит, който бе смазан в един кладенец от падащо ведро с камъни, най-непосредствено ме води до тази тема. Бях помолен да говоря от негови приятели и роднини, но доколкото сред тази конгрегация в този град, както и извън нея, има мнозина, които са загубили приятели, чувствам се склонен да говоря общо по въпроса и да ви предложа свои идеи, доколкото ми е възможно и доколкото ще бъда вдъхновен от Светия Дух да се спра на тази тема. Искам молитвите и вярата ви да са с мен, та да мога да имам напътствието на всемогъщия Бог и дара на Светия Дух и така да изложа неща, които са верни и могат лесно да бъдат разбрани от вас, и свидетелството да може да носи убеждение в сърцата и умовете ви за истината, която ще кажа…

… Знам, че моето свидетелство е вярно; оттук, когато говоря на тези опечалени, какво са загубили те? Техните роднини и приятели само са отделени от телата си за кратко време: духовете им, които са съществували с Бог, са напуснали скинията от кал само за един къс миг, така да се каже, и сега те се намират в едно място, където разговарят заедно, както и ние на земята…

… Какво имаме да ни утеши по отношение на смъртта? Ние повече от всички хора на земята имаме основание за найголямата надежда и утеха за нашите мъртви, защото сме ги гледали да крачат достойно сред нас и да заспиват вечен сън в ръцете на Исус…

Говорейки за смъртта на Кинг Фолит, вие, скърбящи, имате повод да ликувате, защото вашият съпруг и баща се е оттеглил да чака възкресението на мъртвите – докато бъде завършено неговото съвършенство; защото при възкресението вашият приятел ще се вдигне в съвършено щастие и ще иде в селестиална слава…

Аз съм упълномощен да кажа, чрез властта на Светия Дух, че нямате повод да се боите, защото той е заминал в дома на справедливите. Не скърбете, не плачете. Знам това чрез свидетелството на Светия Дух, което в мен; и вие можете да очаквате своите приятели да дойдат да ви посрещнат в утрото на селестиалния свят…

Аз имам баща, братя, деца и приятели, които преминаха в света на духовете. Тях ги няма само за малко. Те живеят като духове и скоро отново ще се срещнем. Скоро ще дойде времето, когато тръбата ще затръби. Когато си отиваме от този свят, ще поздравим нашите майки, бащи, приятели и всички, които обичаме и които са починали в Христа. Там няма да има страх от тълпи, гонения или злонамерени съдебни процеси, а една вечност на щастие” ³ .

Старейшина Лоренцо Д. Барнз умира, докато служи като мисионер в Англия. Пророкът говори за смъртта му на събрание, състояло се в недовършения храм Наву: „Ще ви кажа какво искам. Ако утре бъда призован да легна в онзи гроб, в утринта на възкресението нека се уловя за ръце с моя баща и да извикам „Татко”, а той да каже „Сине мой, сине мой” веднага щом надгробният камък се разцепи и преди да излезем от гробове ни.

И можем ли да мислим за тези неща по този начин? Да, ако научим как да живеем и мрем. Когато си лягаме, ние мислим как можем да станем сутринта; приятно е за приятелите да легнат заедно за сън, обгърнати в обятия на обич, и да се събудят един до друг и да подновят разговора си.

„Ще ви се стори ли странно, ако ви разкажа онова, което съм видял във видение относно тази интересна тема? Когато излязат онези, които са умрели в Христа Исуса, те могат да очакват да влязат в онази пълнота на радост, която са притежавали и очаквали тук.

Толкова ясно беше видението, че аз всъщност видях хора преди още да се вдигнат от гроба, които като че ли бавно ставаха. Те се хващаха за ръце и си казваха един на друг, „Татко мой, сине мой, майко моя, дъще моя, братко мой, сестро моя”. И когато гласът призовава мъртвите за възкресение, да предположим, че тялото ми е положено до това на моя баща, каква би била първата радост на сърцето ми? Да се срещна с моя баща, с моята майка, с моя брат, с моята сестра. И когато те са до мен, аз ги прегръщам и те мен…

Мислите за изтреблението са по-мъчителни за мен от тези за смъртта. Ако не очаквах отново да видя моите баща, майка, братя, сестри и приятели, сърцето ми в миг би се пръснало и щях да сляза в гроба си. Очакването да видя приятелите си в утрото на възкресението ободрява душата ми и мога да понасям житейските злини. Сякаш те са на дълъг път и при връщането им ще ги посрещнем с нараснала радост…

На Марселъс Бейтс (член на Църквата, чиято жена е починала) нека дам утеха. Ти скоро ще имаш спътничеството на твоята съпруга в един свят на слава; същото казвам на приятелите на брат Барнз и на всички светии, които скърбят. Това беше един предупредителен глас до всички нас да бъдем умерени и усърдни и да оставим настрана веселби, суета и безразсъдство и да сме готови да умрем утре” ⁴ .

Родители, които са загубили деца, ще ги получат при възкресението точно каквито са ги загубили.

На погребението 2-годишната Мариана Лайън Пророкът казва: „Отново сред нас прозвуча гласът на предупреждение, показващ не постоянството на човешкия живот; и в свободното си време аз размишлявах по въпроса и си задавах въпроса защо тези младенци, тези невинни деца биват взети от нас, особено онези, които, изглежда, са най-интелигентните и интересни. Най-силните причини, които ми идват наум, са следните: Този свят е много нечестив и… става все по-нечестив и покварен… Господ прибира мнозина даже в младенческа възраст, за да избегнат човешката завист и скърбите и нечестията на този свят; те са твърде чисти и прелестни да живеят на земята, затова, ако помислим правилно, вместо да скърбим, имаме причина да се радваме, защото те са спасени от нечестието и скоро отново ще ги имаме при себе си…

… Единствената разлика между младите и стари починали е че едните живеят по-дълго на небето във вечна светлина и слава от другите и са освободени малко по-рано от този нещастен, нечестив свят. Въпреки всичката тази слава ние за миг забравяме това и скърбим за загубата, но не като хора без надежда” ⁵ .

„Може да попитате – „Ще имат ли майките своите деца във вечността?” Да! Да! Майки, ще имате своите деца, защото те ще имат вечен живот, тъй като дългът им е платен” ⁶ .

„Децата … трябва да възкръснат, както умират; ние можем да приветстваме там нашите прелестни младенци със същата слава – със същата прелест в селестиалната слава” ⁷ .

Президент Джозеф Ф. Смит, шести президент на Църквата, съобщава: „Джозеф Смит проповядва учението, че малкото дете, което е починало, при възкресението ще се вдигне като дете; и сочейки към майката на едно бездиханно детенце, й казал: „Ти ще имаш радостта, удоволствието и задоволството да отгледаш това дете след възкресението му, докато то достигне пълния ръст на своя дух…”

През 1854 г. се срещнах с леля си (Агнес Смит), жена на моя чичо Дон Карлос Смит и майка на онова малко момиченце (Софрония), за което говорил Пророкът Джозеф Смит, когато казал на майката, че ще има радостта, удоволствието и задоволството да отгледа онова дете след възкресението му, докато то достигне пълния ръст на своя дух и че това щяло да бъде много по-голяма радост, отколкото би могла да има в земния живот, защото щяла да е свободна от горестта, страха и недъзите на смъртността, и че тя щяла да знае повече, отколкото би могла в този живот. Срещнах тази вдовица, майка на онова дете, и тя ми разказа онези обстоятелства и ми даде свидетелство, че именно това бил казал Пророкът Джозеф Смит, когато говорел на погребението на малката й дъщеря” ⁸ .

Мери Изабела Хорн и Лионора Канън Тейлър всяка загубват по едно малко дете. Сестра Хорн си спомня, че Пророкът Джозеф Смит отправил към двете сестри следните думи на утеха: „Той ни каза, че ще получим обратно тези деца в утрото на възкресението тъкмо както сме ги погребали, в чистота и невинност и че ще трябва да ги отглеждаме и да се грижим за тях като техни майки. Каза ни, че децата ще бъдат вдигнати при възкресението тъкмо както са били погребани и че ще получат всичкия разум, нужен да заемат престоли, княжества и власти” ⁹ .

Макар да скърбим, когато умират любими хора, можем да уповаваме, че „Богът на цялата земя ще стори правилното”.

На погребението на 24-годишния Ефраим Маркс Пророкът заявява: „Това е много тежко и ужасно време. Никога не съм се чувствал по-тежко; това ми напомня за смъртта на най-големия ми брат Алвин, който почина в Ню Йорк, и на най-малкия ми брат Дон Карлос Смит, който почина в Наву. Винаги ми е било трудно да живея на земята и да гледам тези млади мъже, на които сме се облягали за подкрепа и утеха, да бъдат взети от нас в разцвета на младостта им. Да, трудно е да се помирим с тези неща. Понякога съм си мислел, че бих се чувствал по-примирен, ако бях взет аз самия, ако такава е волята Божия; при все това трябва да се смирим и да знаем, че това е от Бога и да се примирим с волята Му; всичко е наред. Съвсем скоро ние всички ще бъдем призовани по подобен начин: може да се случи на мен, както и на вас” ¹⁰ .

На 6 юни 1832 г. Джозеф Смит пише на Ема Смит: „Опечален бях да чуя, че Хайръм е загубил малкото си дете. Мисля, че можем в известна степен да му съчувстваме, но всички ние трябва да сме примирени с нашия жребий и да кажем „да бъде волята Господна” ¹¹ .

На 20 януари 1840 г. Джозеф Смит пише на Ема Смит: „Получих писмо от Хайръм, че цялото ми семейство е живо, да науча което ободри душата ми. При все това сърцето ми скърби за онези, които бяха отнети от нас, но не без надежда, защото отново ще ги видя и ще бъда с тях. Ето защо можем да сме по-примирени с Божиите дела” ¹² .

„С уважение към смъртта в Сион, ние сме готови да скърбим с онези, които скърбят, но помнете, че Богът на цялата земя ще стори правилното” ¹³ .

„Имаше много смърт, което оставя меланхолични размишления, но не можем да променим това. Когато Бог от небесата говори, за да ни призове оттук, ние трябва да се подчиним на заповедите Му” ¹⁴ .

На погребението на Джеймз Адамз Пророкът казва: „Видях го за пръв път в Спрингфийлд (Илинойс) по пътя ми от Мисури до Вашингтон. Той ме подири, когато бях странник, отведе ме у дома си, насърчи ме и ме ободри и ми даде пари. Той бе най-близък приятел… Той имаше откровения относно смъртта си и отиде да върши по-важно дело. Когато хората са подготвени, по-добре да тръгват оттук. Брат Адамз замина да отвори по-голяма врата на успеха за мъртвите. Душите на праведните са възнесени за по-велико и славно дело; отсега те са благословени при заминаването си за света на духовете” ¹⁵ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Какви са мислите или чувствата ви, като четете разказите на стр. 183–185? Как тези изживявания може да са повлияли на начина, по който Пророкът Джозеф проповядва за смъртта и възкресението?
Тази глава съдържа послания, които Джозеф Смит споделял със скърбящи за смъртта на свои любими хора (стр. 185–189). В тези послания Пророкът предлага „надежда и утеха”, проповядвайки евангелски учения и показвайки на слушателите си как тези учения се отнасят към техния живот. Като мислите за любими хора, които са починали или може скоро да починат, кои евангелски истини ви носят утеха? Защо тези истини са важни за вас?
Прочетете съвета който Джозеф Смит дава, говорейки при смъртта на старейшина Барнз, включително относно това „как да живеем и мрем” (стр. 186). Какво означава този съвет за вас? Помислете как животът ви може да се промени, като помните неговия съвет.
Преговорете думите на Пророка към родителите, чиито малки деца са починали (стр. 186–188). Как тези учения могат да осигурят надежда на скърбящите родители?
Изучете съвета на Джозеф Смит за това да се примирим с Божията воля, когато обичните ни хора умират (стр. 188–189). Как решението ни да приемем Божията воля влияе на чувствата ни? на думите и действията ни? По какви начини решенията ни могат да помогнат на другите?

Свързани с темата стихове: Иоана 20:1–29; Мосия 16:7–8; Алма 40:11–12; Мороний 8:11–20; У. и З. 42:45–46