Да ръководиш по Господния начин

„Аз ги уча на правилните принципи и те сами се ръководят”.

Из живота на Джозеф Смит

Докато светиите в Къртлънд работят и правят жертви, за да съградят храм сред тях, светиите в окръг Джаксън, Мисури, се сблъскват с жестоко гонение. Колкото повече членове на Църквата се местят в Мисури, толко се обтягат отношенията със заселниците, които са там от повече време. Жителите на Мисури се боят да не загубят политическия контрол, подозрителни са към непознатите религиозни вярвания на Църквата и не харесват склонността на светиите да търгуват помежду си. Шайките стават все по-брутални в гонението си над светиите и през ноември 1833 г. ги прогонват от домовете им. Като изоставят по-голямата част от своите добитък и имущество, светиите бягат на север, отначало в окръг Клей, Мисури, където за известно време намират убежище.

Пророкът Джозеф Смит, който живее в Къртлънд, е дълбоко угрижен относно страданията на светиите в Мисури и копнее да им помогне. През февруари 1834 г. Господ му открива, че трябва да организира група светии, които да извършат поход до окръг Джаксън. Тази група, наречена Сионов лагер, трябва да възстанови земите и имуществото, незаконно отнети от членовете на Църквата (вж. У. и З. 103:21–40). Лагерът официално е сформиран на 6 май 1834 г. и накрая включва повече от 200 души. Участниците, въоръжени и организирани като военен корпус, стигат близо до окръг Джаксън в средата на юни, след като изминават над 1 400 км.

Членовете на лагера всеки ден извървяват дълги разстояния, често при задушаваща горещина, с недостатъчно храна и вода. Близкото общуване един с друг през многото седмици път, придружено от умора и глад, подбуждат някои мъже да се карат помежду си и да критикуват Пророка.

Въпреки всичките проблеми на това опасно и трудно пътуване, Джозеф Смит учи членовете на лагера на важни принципи на ръководство, докато ги води ден след ден. Уилфърд Уудръф, член на Сионов лагер, който по-късно става четвърти президент на Църквата, заявява: „Получихме опит, който никога не бихме могли да придобием по никакъв друг начин. Имахме привилегията да наблюдаваме лицето на Пророка, имахме привилегията да пропътуваме хиляда мили с него и да видим как Духът Божий действа с него, и откровенията на Исус Христос до него, както и изпълнението на тези откровения” ¹ .

След като групата пристига в Мисури, те почват преговори с щатските власти, но тези опити за мирно решение пропадат. Когато въоръженият конфликт изглежда неизбежен, Пророкът се моли за напътствие и на 22 юни 1834 г. получава откровение, разпускащо лагера и заявяващо, че в онзи момент Сион не може да бъде изкупен (вж. У. и З. 105). За членовете на лагера Господ казва, „Аз съм чул молитвите им и ще приема приношението им; и за Мен е целесъобразно, че те трябва да бъдат доведени дотам за изпитание на вярата им” (У. и З. 105:19).

Сионов лагер не постига политическите си цели, но има трайни духовни резултати. През февруари 1835 г., когато Пророкът организира Кворума на дванадесетте апостоли и Кворума на Седемдесетте, 9 от Дванадесетте апостоли и всички от Седемдесетте са служили в Сионов лагер. Както си спомня Джозеф Йънг, един от първите членове на Седемдесетте, Пророкът обяснил на една група от онези братя: „Бог не желаеше вие да се биете. Той не би могъл да организира царството Си с дванадесет души, които да отворят евангелските двери на народите, и със седемдесет мъже под тяхно ръководство, които да ги следват, освен ако Той не ги вземе измежду група хора, които са предложили живота си и са направили жертва, голяма като тази на Авраам” ² .

Тъкмо в Сионов лагер Бригъм Йънг, Ибър Ч. Кимбъл, Уилфърд Уудръф и други придобиват практическо обучение, което им позволява да водят светиите от Мисури към Илинойс през 1839 г. и по-късно до долината Солт Лейк. От своето преживяване с Пророка тези братя научават да ръководят по Господния начин.

Ученията на Джозеф Смит

Ръководителите учат правилни принципи и помагат на ръководените да се научат да ръководят себе си.

Джон Тейлър, трети президент на Църквата, съобщава:„Преди няколко години в Наву в мое присъствие един господин, член на законодателната власт, попита Джозеф Смит как той успява да ръководи толкова много хора и да запази такъв съвършен ред, отбелязвайки в същото време, че за тях е невъзможно да постигнат това на никое друго място. Г-н Смит отбеляза, че това е много лесна работа. „Как”, отговори господинът, „за нас тя е много трудна”. Г-н Смит отвърна, „Аз ги уча на правилните принципи и те сами се ръководят”. ³

Бригъм Йънг, втори президент на Църквата, съобщава: „Господа, които идваха да видят Джозеф Смит и неговите хора, множество пъти питаха, „Как така можеш да контролираш тъй лесно своите хора? Изглежда те не правят друго, освен онова, което им казваш; как можеш да ги управляваш тъй лесно?” Той казваше, „Изобщо не ги управлявам. Господ е открил от небесата някои принципи, по които трябва да живеем в тези последни дни. Наближава времето, когато Господ ще отбере Своите люде от нечестивите и ще довърши делото Си в праведност, и принципите, които Той е открил, аз проповядвам на людете, и те се опитват да живеят според тях, и сами се ръководят”. ⁴

В отговор на едно обвинение, че се стреми към власт, Джозеф Смит казва: „По отношение на властта над човешките умове, която имам, бих казал - тя е последица на силата на истината в ученията, за представянето на които бях оръдие в ръцете Божии, а не поради някаква принуда от моя страна… Питам, аз упражнявал ли съм някаква принуда над кой да е човек? Не съм ли му дал свобода да не вярва в кое да е учение, проповядвано от мен, ако прецени така? Защо моите врагове не нанасят удар върху учението? Не могат: то е истинно и аз предизвиквам всички да опитат да го опровергаят” ⁵ .

„Един брат, който работи в офиса на в. St. Louis Gazette… искаше да знае на какъв принцип съм получил толкова много власт… Казах му, че получавам власт въз основа на принципите на истината и добродетелта, които ще траят и след като съм умрял и свършен” ⁶ .

Ръководителите получават нужната им мъдрост от Духа и приемат Господните благословии върху себе си.

„Един Божий човек трябва да бъде надарен с мъдрост, знание и разбиране, за да учи и води Божия народ” ⁷ .

Джозеф Смит пише на членовете на Кворума на Дванадесетте и други свещенически ръководители, които служат на мисия във Великобритания: „Мога да кажа, че доколкото съм запознат с вашите действия, съм съвършено задоволен, че те са били вършени с мъдрост, и нямам съмнения, че Духът Господен ви е направлявал; и това доказва в ума ми, че сте били смирени и желанията ви са били за спасението на вашия ближен, а не за собственото ви превъзнасяне и егоистични интереси. Докато светиите проявяват подобна нагласа, съветите им ще бъдат одобрявани и усилията им увенчавани с успех.

Има много и важни неща, за които искате съвет, но които мисля, че съвършено ще бъдете в състояние да разрешите, тъй като сте по-запознати със специфичните обстоятелства от мен; и аз имам голямо доверие в обединената ви мъдрост …

Обични братя, вие трябва да си давате в някаква степен сметка за чувствата ми, когато размишлявам за великото дело, което сега се разгръща, и за отношението ми към него,докато то се разширява към далечни земи и хиляди хора го прегръщат. Давам си в някаква степен сметка за отговорността ми и за нуждата ми от подкрепа от небето и мъдрост свише, та да мога да уча тези хора, които сега стават многоброен народ, на принципите на праведността и да ги водя съгласно волята небесна, тъй че те да станат съвършени и готови да срещнат Господ Исус Христос, когато Той се яви във велика слава. Мога ли да разчитам на молитвите ви към Небесния Отец за мен и на всичките молитви на всички мои братя и сестри в Англия (които още не съм видял, но които обичам), та да мога да избегна всяка хитрост на Сатана, да преодолея всяка трудност и да доведа този народ до радостта на онези благословии, запазени за праведните? Моля това от вас в името на Господ Исус Христос” ⁸ .

През 1833 г. Пророкът и други ръководители на Църквата пишат до членовете в Томпсън, Охайо, съобщавайки им, че брат Селмън Гий е назначен да председателства над тях: „Нашият обичан брат Селмън… бе ръкоположен от нас… да ви води и проповядва нещата, които са според божественото, в когото имаме голямо доверие, каквото предполагаме, че имате и вие. Затова ние ви казваме - да, не само ние, а също и Господ - приемете го като такъв, знаейки, че Господ го е назначил в това служение за ваше добро, поддържайте го в молитвите си, като се молите за него постоянно да може да бъде надарен с мъдрост и разбиране за Господното знание, та чрез него да бъдете опазени от нечисти духове и всякакви раздори и несъгласия и да израствате в благодатта и познанието на нашия Господ и Спасител, Исус Христос.

“… Накрая, братя, молете се за нас да сме в състояние да вършим делото, за което сме призовани, та вие да може да се радвате на Божиите тайнства, тъкмо в пълнота” ⁹ .

Пророкът дава следния съвет на група свещенически ръководители, за да ги напътства в техните обсъждания: „Всеки следва да говори на свой ред и в своето място, и в своето време и срок, та да може да има съвършен ред във всички неща; и … всеки човек … следва да бъде сигурен, че може да хвърли светлина по въпроса, вместо да разпространява мрак, … което може да бъде сторено, като хората се съсредоточат отблизо да изучават промисъла и волята Господни, Чиито Дух винаги ги прави да се проявят, и показва истината, за да я разберат всички, които имат Духа” ¹⁰ .

„Когато Дванадесетте или кои да са други свидетели застават пред конгрегациите на земята и проповядват със силата и проявата на Духа Божий, и хората са удивени и смутени от учението и кажат, „Този човек изнесе силна беседа, голяма проповед”, тогава нека този човек или тези хора не приписват славата на себе си, но да внимават да бъдат смирени и да отдават възхвалата и славата на Бог и Агнеца; защото чрез силата на святото свещеничество и Светия Дух те имат силата да говорят така. Какво си ти, човече, ако не прах? И от кого получаваш своята сила и благословии, ако не от Бог?” ¹¹

Ръководителите в Господното царство обичат онези, на които служат.

„Колкото повече остарявам, толкова по-любящо става сърцето ми към вас. Във всички времена съм желал да се откажа от всичко грешно, защото искам тези хора да имат един праведен водач. Освободих умовете ви, позволявайки ви да узнаете нещата на Исус Христос… В сърцето ми има само добри чувства” ¹² .

„Сектантските свещеници се провикват по мой адрес и питат, „Защо този празнословец печели толкова много последователи и си ги запазва?” Отговарям - така е, защото аз имам принципа на любовта. Всичко, което мога да предложа на света, е добро сърце и добродетелна ръка” ¹³ .

Няколко дни преди да отиде в затвора Картидж, Пророкът изразява любовта си към светиите:„Бог ви е изпитал. Вие сте добри хора; затова ви обичам с цялото си сърце. Няма по-голяма любов от това, щото човек да даде живота си за приятелите си (вж. Иоана 15:13). Заставали сте до мен в моменти на беда и аз съм готов да пожертвам живота си, за да ви предпазя” ¹⁴ .

Ръководителите в Господното царство учат чрез своята служба и пример.

Докато членовете на Сионов лагер вървят от Къртлънд, Охайо, до Мисури, те научават много принципи на ръководство от общуването си с Джозеф Смит. Джордж A. Смит, член на Сионов лагер, си спомня: „Пророкът Джозеф пое в пълна мяра от трудностите на цялото пътуване. Освен грижите за снабдяване и председателстване над лагера, той повечето време вървеше пеш и нозете му също бяха в мехури, кръв и рани, което бе естествена последица от извървяването на 40 до 65 км дневно в горещия сезон на годината. Но през цялото пътуване той никога не пророни роптание или оплакване, докато повечето мъже в лагера му се жалваха от наранени пръсти, мехури по ходилата, дълги преходи, оскъдно снабдяване с провизии, лошо качество на хляба и царевичните питки, гранясало (развалено) масло, лошо мирищещ мед, червясал бекон и сирене и прочее. Дори куче не можеше да залае някои хора, без те да се оплачат на Джозеф. Ако им се налагаше да лагеруват в район с лоша вода, това почти ставаше причина за бунт. При все това ние бяхме Сионов лагер и мнозина от нас не се молеха, бяха неразумни, нехайни, непредпазливи, глупави или подли, но не го знаехме. Джозеф трябваше да ни понася и наставлява като деца. Имаше обаче мнозина в лагера, които никога не възроптаха и винаги бяха готови и охотни да постъпят според желанията на нашия ръководител” ¹⁵ .

Следват откъси от разказа на Пророка за май 1834 г.: „Всяка нощ преди да се оттеглим за почивка при звука на тръбата, ние се покланяхме на Господ в отделни палатки и отправяхме с молитва своята благодарност; при сутрешния звук на тръбата, около 4 ч., всеки мъж отново бе на колене пред Господа, умоляващ Неговите благословии за деня” ¹⁶ .

27 май 1834 г.: „Въпреки че враговете ни постоянно изричаха заплахи за насилие, ние не се бояхме, нито се колебаехме да продължаваме своя път, защото Бог бе с нас и Неговите ангели вървяха пред нас, и вярата на малката ни група бе непоколебима. Знаехме, че ангелите са наши спътници, защото ги виждахме” ¹⁷ .

29 май 1834 г.: „Открих, че на част от моя отряд е бил поднесен негоден хляб, докато аз получих от същия готвач хубав, вкусен хляб. Упрекнах брат Зебеди Колтрин за това пристрастие, защото желаех моите братя да се хранят така добре, както и аз” ¹⁸ .

Джон M. Чидестър, член на Сионов лагер, си спомня: „Като минаваше през щата Индиана, Сионов лагер трябваше да прекоси много лоши тресавища; съответно трябваше да вържем въжета за фургоните, та да им помогнем да преминат, и Пророкът бе един от първите на въжето, както си беше с боси крака. Това бе характерно за него във всички моменти на трудност.

Продължихме пътуването си, докато стигнахме р. Уакенда, като изминахме 40 км без почивка или храна. Трябваше да преминем тази река с ферибот и открихме на отсрещната страна едно наистина желано място за лагеруване, което бе извор на задоволство за нашите вече уморени и гладни мъже. Стигайки до това място, Пророкът обяви, че имал подтик да продължим да вървим и като застана начело, подкани братята да го последват.

Това предизвика разцепление в лагера. Лаймън Уайт и други отначало отказаха да следват Пророка, но накрая дойдоха. По-късно стана ясно, че Пророкът е бил вдъхновен да се преместим на около 11 км. После ни бе съобщено, че на около 13 км по-надолу от мястото, където прекосихме реката, е имало група мъже, които се били организирали да ни нападнат онази нощ” ¹⁹ .

По време на похода на Сионов лагер някои от участниците роптаят и се оплакват. Пророкът наказва виновните и предупреждава, че ще ги връхлети беда, ако не се покаят. Макар някои да чуват съвета му, други - не. Скоро пламва холера и някои членове на лагера умират. Орсън Прат, който по-късно служи в Кворума на Дванадесетте, си спомня: „Дали Пророкът престана да се тревожи за благополучието на лагера? Дали в чувствата си той се отчужди от своите другари в часа на тяхното наказание и горест? Стана ли той техен враг, защото бе казал тежки неща срещу тях? Не! Сърцето му се топеше от съчувствие, гърдите му горяха от любов, състрадание и доброта, и с усърдие и вярност, подобаващи на верен приятел в момент на опасност, той лично служеше на болните и умиращите и помагаше в погребването на мъртвите. Всяка негова постъпка по време на това сурово изпитание даваше допълнително потвърждение на лагера, че въпреки всичките им недостатъци той все пак ги обичаше” ²⁰ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Прочетете първия абзац на стр. 304. Какви силни страни виждате в подхода на Пророка Джозеф Смит към ръководенето? Как мислите, че ще откликнат на подобно ръководство повечето хора?
Преговорете ученията на Пророка за нуждата ръководителите да получават мъдрост от Духа (стр. 305–308). Какво може да помогне на ръководителите да получават нужната мъдрост?
Преговорете втория цял абзац на стр. 306: Защо смирението и безкористността са важни отличителни черти за ръководителите? Какви други черти мислите, че трябва да имат ръководителите?
Джозеф Смит говори открито за любовта и нежните си чувства към светиите (стр. 306–307). Как разбирате кога един ръководител наистина ви обича? Кога сте били благословени чрез любовта на някой ръководител?
Изучете разказите за Сионов лагер на стр. 302–304 и 307–309. Какви качества на ръководител проявява Пророкът?
Помислете за вашите отговорности на ръководител във вашето семейство, Църквата, вашата професия, училище, общност или на друго място. Обмислете какво може да направите, за да следвате примера на Джозеф Смит.

Свързани с темата стихове: Изход 18:13–26; Притчи 29:2; Матея 20:25–28; Алма 1:26; У. и З.107:99–100

council meeting — Ръководителите в Господното царство „трябва да бъд(ат) надарен(и) с мъдрост, знание и разбиране, за да уч(ат) и вод(ят) Божия народ”.

men pulling wagon — „Пророкът бе един от първите на въжето, както си беше с боси крака ”, си спомня един член на Сионов лагер. „Това бе характерно за него във всички моменти на трудност ”.