Чувствата на Джозеф Смит относно неговата мисия на пророк

„Нямам друго желание, освен да правя добро на всички хора”.

Из живота на Джозеф Смит

От началото на неговото служение животът на Джозеф Смит често е в опасност. Макар Господ да го избавя много пъти от враговете му, Пророкът знае, че веднъж изпълнил земната си мисия, той може да умре. „Някои предполагат, че брат Джозеф не може да умре”, казва той на едно погребение в Наву през 1842 г., „но това е грешка: истината е, че е имало случаи, когато съм имал обещанието за защита на моя живот, за да изпълня определени неща, но сега, след като съм ги изпълнил, нямам обещание животът ми да продължи. Аз мога да умра точно така, както и всеки друг човек” ¹ .

Пророкът добре си дава сметка, че той и останалите светии, живеещи в Наву, са в положение на засилваща се опасност. С разрастването на Наву някои от хората, живеещи в региона, почват да се боят от растящата политическа и икономическа сила на светиите и шайките отново започват да ги тормозят. Пророкът е в особена опасност, защото властите от Мисури правят многократни усилия да го заловят, а отстъпници от Църквата стават все по-враждебни в усилията си да го унищожат. На 6 август 1842 г. Пророкът заявява, че ще дойде време, когато членовете на Църквата ще бъдат принудени да напуснат Наву:

„Аз предсказвам, че светиите ще продължат да търпят много несгоди и ще бъдат изтласкани към Скалистите планини, мнозина ще отстъпят от вярата, други ще бъдат предадени на смърт от гонителите или ще загубят живота си вследствие на изтощение или болест, а някои от вас ще доживеят да идат и помагат в изграждането на селища и градове и да видят как светиите стават могъщ народ всред Скалистите планини” ² .

В проповедите и съчиненията от последните няколко години от живота на Пророка в думите му се чувства силна настойчивост. Знаейки, че времето му е малко, той се труди усърдно да учи светиите на нещата, които Бог му е дал чрез откровение и ги насърчава да се готвят да получат тези истини. Също така той изразява голямата си любов към светиите, заявявайки че е готов дори да даде живота си за тях: „Готов съм да бъда принесен в жертва по такъв начин, който би осъществил най-голямата полза и добро” ³ .

Забележително е, че докато понася толкова гонения и се грижи за непрестанните нужди на растящата Църква, Пророкът намира време да покаже, че го е грижа за всеки отделен член на Църквата. Много светии си спомнят любовта и добротата, които Пророкът показва към тях през тези последни години.

Ероът Л. Хейл си спомня: „Пророкът… често излизаше от „Имението” и играеше на топка с нас, момчетата, като синът му Джозеф бе почти на моя възраст. (Пророкът) Джозеф винаги спазваше правилата. Той ловеше, докато му дойдеше ред да вземе бухалката, после, бидейки изключително здрав мъж, запращаше топката тъй далече, че ние крещяхме на момчето, което тичаше да я хване, да си вземе храна за из път. Това караше Пророка да се смее. Джозеф бе винаги добродушен и пълен с веселие” ⁴ .

Маргарет Макинтайър Бърджис припомня друго изживяване с Пророка в Наву: „По-големият ми брат и аз отивахме на училище близо до сградата, известна като магазина от тухли на Джозеф. Предният ден бе валяло, което бе разкаляло много земята, особено по протежение на улицата. Брат ми Уолъс и аз затънахме в калта и не можехме да се измъкнем, и разбира се, по детски започнахме да плачем, защото си мислехме, че ще трябва да останем там. Но поглеждайки, забелязах любимият приятел на децата, Пророкът Джозеф да идва към нас. Скоро той ни издърпа на по-високо и сухо място. После се наведе и почисти калта от натежалите ни малки обувки, извади кърпичката си от джоба и избърза облените ни в сълзи лица. Говореше ни мили и ободряващи думи и ни изпрати радостни по пътя ни към училище. Има ли нещо чудно в това, че аз обичах този велик, добър и благороден Божий човек?” ⁵

Ученията на Джозеф Смит

Пророците учат онова, което Бог им открива; ние се стремим да разбираме и да се вслушваме в словата им.

„Това е нещото, над което размишлявам по цял ден, и е повече от удоволствие за мен – да знам как ще накарам Божиите светии да разберат виденията, които се търкалят като приливни вълни в ума ми. О, как бих се радвал да изложа пред вас неща, за които не сте мислили никога! Но бедността и грижите на света пречат…

Осанна, осанна, осанна на Всемогъщия Бог, та лъчи от светлина да забликат върху нас тъкмо сега. Не намирам думи да се изразя. Не съм учен, но имам толкова добри чувства, колкото всеки човек. О, да имах езика на архангела, за да изразя веднъж чувствата си на моите приятели! Но никога не ще очаквам това да се случи в този живот” ⁶ .

„Винаги е трудно да се вкара каквото и да било в главите на това поколение. Все едно да се опитваш да цепиш чепове в канадска ела с царевична питка вместо клин и тиква вместо чук. Дори светиите разбират бавно.

От няколко години се опитвам да подготвя умовете на светиите да получат Божиите неща, но често виждаме някои от тях, след всичко, което бяха изстрадали за Божието дело, да се пръскат на парчета подобно на стъкло веднага щом се появи нещо противно на традициите им: те изобщо не могат да устоят на огъня. Колцина ще са в състояние да се подчиняват на даден небесен закон, да минат през възвисяването и да го получат, аз не мога да кажа, тъй като мнозина са призовани, но малцина са избрани (вж. У. и З. 121:40)” ⁷ .

„Аз не съм като другите хора. Умът ми непрестанно е зает с всекидневни задачи и трябва да разчитам изцяло на живия Бог за всичко, което казвам при подобни случаи (погребение)…

Ако имах вдъхновението, откровението и енергията да предам всичко, над което душата ми е размишлявала в миналото, в тази конгрегация не би имало човек, който не би отишъл у дома си и не би затворил уста във вечно мълчание относно религията, докато не научи нещо.

Защо да сме тъй сигурни в разбирането на Божиите неща, когато всичко у вас е тъй несигурно? Заповядайте с радост цялото знание и разум, които мога да ви предам” ⁸ .

„Някои хора казват, че аз съм паднал пророк, защото не донасям още от словото Господно. Защо не го правя? В състояние ли сме да го приемем? Не, никой в тази зала” ⁹ .

„От време на време аз ще ви откривам нещата, които са ми открити от Светия Дух. Всичките лъжи, които сега се мътят срещу мен, са от дявола, и влиянието на дявола и слугите му ще бъде използвано срещу царството Божие. Божиите служители проповядват само принципите на вечния живот, по делата им ще ги познаете. Един добър човек ще говори добри неща и свети принципи, а един нечестивец – нечестиви неща. Склонен съм, в името на Господа, да порицая всички подобни лоши принципи, лъжци и пр., и предупреждавам всички ви да внимавате след кого вървите. Увещавам ви да се вслушвате във всичко добродетелно и в ученията, които съм ви дал…

Настоявам да обмислите следното – прибавяйте към вашата вяра добродетел, любов и пр. Аз казвам, в името на Господ, ако тези неща са във вас, вие ще сте плодоносни (вж. 2 Петрово 1:5–8). Свидетелствам, че никой човек няма сила да открие тези неща, освен мен – нещата на небето, земята и пъкъла… Поверявам всички ви на Бог, та да можете да наследите всички неща, и нека Бог прибави Своята благословия” ¹⁰ .

Макар пророците да са хора с човешки слабости, те са призовани от Бог да учат и водят Неговия народ.

Дневникът на Пророка за 6 ноември 1835 г. отбелязва: „Тази сутрин бях представен на един човек от изток. След като чу името ми, той отбеляза, че аз съм само един човек, посочвайки с това, че е предполагал, че онзи, когото Господ е счел подходящ да открива волята Му, трябва да бъде нещо повече от човек. Той изглежда бе забравил казаното от устата на св. Яков, че (Илия) бил човек, подвластен на страсти като нас, при все това той имал такава сила от Бог, че в отговор на молитвите му Той затворил небесата, та да не вали 3 години и 6 месеца; и отново, в отговор на молитвите му небесата дали дъжд и земята родила плод (вж. Яковово 5:17–18). Наистина, такова е незнанието и невежеството на това поколение, че то гледа като на нещо невероятно човек да има каквито и да е (взаимоотношения) със своя Създател” ¹¹ .

„Някога проповядвал ли съм нещо невярно от този подиум? Някога бил ли съм объркван? Аз искам да ликувам в Израил, преди да тръгна оттук и вече да не ме виждат. Никога не съм ви казвал, че съм съвършен; но в откровенията, които съм проповядвал, няма грешка. Трябва ли тогава да бъда захвърлен като нещо без стойност?” ¹²

„Макар да са съм грешал, не съм допускал грешките, в които ме обвиняват: грешките, които допускам, са поради слабостта на човешката природа, като други хора. Никой не живее без грешки. Мислите ли, че дори Исус, ако Той бе тук, щеше да бъде безгрешен в очите ви? Враговете Му говорели всякакъв вид зло против Него – всички те дирели беззаконие в Него” ¹³ .

Дневникът на Джозеф Смит за 29 октомври 1842 г. отбелязва: „Отидох … до магазина (в Наву, Илинойс), където се бяха събрали някои братя и сестри, които бяха пристигнали тази сутрин от околностите на Ню Йорк…Казах им, че аз съм само човек и те не трябва да очакват от мен да бъда съвършен; ако очакват съвършенство от мен, аз би следвало да очаквам същото от тях; но ако те носят немощите ми и немощите на братята, аз по подобен начин бих носил техните немощи” ¹⁴ .

Въпреки противопоставянето пророците изпълняват мисиите, дадени им от Бог.

„Щастлив и благодарен съм за привилегията да присъствам тук по този повод. Големи усилия бяха положени от страна на враговете ни да ме отведат в Мисури и да отнемат живота ми; но Господ прегради пътя им и те все още не са постигнали целта си. Бог ми даде възможност да се опазя от ръцете им. Аз воювах в доброто войнствуване…

Аз ще ликувам над враговете си: започнах да ликувам над тях у дома и ще го сторя и навън. Всички онези, които се вдигнат срещу мене, със сигурност ще изпитат тежестта на своето беззаконие върху собствените си глави” ¹⁵ .

„Аз говоря смело, с вяра и с власт… Знам какво говоря; аз разбирам своята мисия и дело. Бог Всемогъщи е моят щит; и какво може да стори човек, ако Бог е мой приятел? Аз не ще бъда пожертван, докато не дойде времето ми; тогава ще бъда охотно принесен… Благодаря на Бог, че ме пази от враговете ми; нямам врагове, освен заради истината. Нямам друго желание, освен да правя добро на всички хора. Изпитвам желание да се моля за всички хора” ¹⁶ .

„Ако в действителност не бях въвлечен в това дело и призован от Бог, щях да се оттегля. Но не мога да се оттегля: нямам съмнения относно истината” ¹⁷ .

„Аз съм неодялан камък. Звукът на чука и длетото никога не бе чуван от мен, докато Господ не ме взе в ръка. Желая единствено познанието и мъдростта на небесата” ¹⁸ .

„Предсказвам и давам свидетелство тази сутрин, че всичките обединени сили на земята и пъкъла няма и не могат да победят това момче (Пророка-б.пр.), защото имам обещание от вечния Бог. Ако съм грешал, грешал съм само външно; но със сигурност съм обмислял Божиите неща” ¹⁹ .

„Когато хора се появяват и градят върху основите на други хора, те го правят на своя собствена отговорност, без власт от Бог; и когато дойдат дъждовете и задухат ветровете, техните основи ще се окажат пясък и цялото им здание ще се разпадне на прах.

Градя ли аз върху основата на други люде? Аз получих цялата истина, която притежава християнския свят, и също независимо откровение, и Бог победоносно ще ме подкрепи” ²⁰ .

Пророците обичат онези, на които служат и желаят да ги водят добре, дори ако това изисква да ги укоряват.

„Няма по-голяма любов от това, щото човек да даде живота си за приятелите си (вж. Иоана 15:13). Откривам стотици и хиляди мои братя, готови да жертват живота си за мен.

Товарите, които лягат върху мен, са много големи. Гонителите ми не ме оставят на мира и аз откривам, че посред делата и безпокойствата духът е бодър, а тялото немощно. Макар да бях призован от моя небесен Отец да положа основата на това велико дело и царство в тази диспенсация и да свидетелствам за Неговата дадена с откровение воля към пръснатия Израил, аз съм подвластен на същите страсти като другите хора, като пророците от древните времена…

Не намирам слабости в Църквата и затова нека бъда възкресен със светиите, било да се въздигна в небесата или да сляза в пъкъла, или да ида на което и да е друго място. И ако идем в пъкъла, ще изгоним дяволите извън вратите и ще го превърнем в рай. Където са тези люде, има добро общество” ²¹ .

„Светиите не бива да мислят, че понеже съм непринуден с тях, и съм весел и ведър, не съм осведомен какво става. В Църквата не може да бъде подкрепяно беззаконие от никакъв вид и то няма да успява там, където съм, защото съм решен докато водя Църквата, да я водя правилно” ²² .

„Ако съм късметлия дотолкова, че аз да съм човекът, който разбира Бог и обяснява и предава принципите до вашите сърца, тъй че Духът ги запечатва върху вас, нека всеки мъж и жена отсега нататък седи тихо, да сложи ръце на устата си и никога отново да не вдига глас или ръка, нито да казва нещо срещу Божия човек или служителите на Бог… Ако ви нося знание за Него, всички гонения срещу мен би трябвало да спрат. Тогава вие ще знаете, че съм Негов служител, защото говоря като човек, който има власт…

… Аз мога да вкуся от принципите на вечен живот, както можете и вие. Те са ми дадени чрез откровенията на Исус Христос и знам, че когато ви казвам тези слова на вечен живот, както са ми дадени на мен, вие опитвате от тях и знам, че вярвате в тях. Вие казвате, че медът е сладък, също казвам и аз. Аз мога също да вкуся духа на вечен живот. Знам, че това е добро и когато ви казвам нещата, дадени ми чрез откровение от Светия Дух, вие сте задължени да ги получите като нещо сладко и да ликувате все повече и повече…

Моите коментари са предназначени за всички, богати и бедни, свободни и роби, малки и големи. Не тая вражда срещу никого. Обичам всички ви, но мразя някои от постъпките ви. Аз съм най-добрият ви приятел и ако някой не стигне там, закъдето е тръгнал, той си е виновен за това. Ако упрекна някой човек и той ме намрази, е глупак, защото аз обичам всички хора, особено онези, които са мои братя и сестри (в Църквата).

… Вие не ме познавате, никога не сте познавали сърцето ми. Никой не знае моята история. Не мога да я разкажа: никога няма да се заема с това. Не обвинявам никого за това, че не вярва на разказа ми. Ако не го бях преживял, аз самият нямаше да го повярвам. Не съм навредил на никого, откакто съм роден на този свят. Винаги съм призовавал към мир.

Не мога да легна в гроба, докато цялото ми дело не бъде свършено. Никога не съм мислил зло никому, нито съм навредил на своите ближни. Когато бъда призован от тръбата на архангела и претеглен на везните, тогава вие всички ще ме опознаете. Няма какво друго да добавя. Бог да благослови всички ви” ²³ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

На стр. 551 прочетете за гоненията, с които се сблъскал Джозеф Смит в Наву. После обърнете на стр. 552 и преговорете разказите как той служел и играел с децата в Наву. Защо мислите, че бил в състояние да има такова бодро, грижливо отношение? Помислете какво може да сторите вие, за да останете щастливи и любящи във времена на изпитания.
Прочетете третия и четвъртия абзаци на стр. 553, като отбележите разочарованието на Пророка Джозеф, когато светиите не били готови да приемат всичко, на което той искал да ги учи (вж. стр. 553–554). Какво може да попречи на способността ни да получим повече истина? Какво можем да направим, за да бъдем „подготвени да получим Божиите неща”?
Преговорете абзаца, който почва в края на стр. 554 и следващите два абзаца. Какъв съвет бихте дали на някой, който отказва да следва някой ръководител в Църквата, защото той има някакъв недостатък в характера? Прочетете третия цял абзац на стр. 555 и помислете как това заявление се отнася до всичките ни взаимоотношения.
Джозеф Смит изразява вяра, че Бог ще го пази и ще му позволи да завърши мисията си в този живот (стр. 555–556). Какви изживявания сте имали, в които Бог ви е помогнал да изпълните задълженията си в семейството или в църковно призование?
Изучете първите два абзаца на стр. 558. Кога сте вкусили от сладостта на истината? Как можем да ликуваме в словата на пророк или друг ръководител на Църквата дори когато той ни кори за грешките ни?
Бързо преговорете цялата глава, като потърсите едно-две заявления, които са ви особено полезни. Какво ви харесва най-много в избраните заявления? Как тази глава е повлияла на свидетелството ви за Пророка Джозеф Смит?

Свързани с темата стихове: Даниил 2:44–45; 2 Тимотея 4:6–8; Яковово 1:17–19; Мосия 2:9–11; Мормон 9:31

Prophet Joseph with children — Джозеф Смит намира време да покаже, че се грижи поотделно за светиите. Маргарет Макинтайър Бърджис си спомня как Пророкът, когото тя нарича „любимият приятел на децата ”, помогнал на нея и брат й, когато били затънали в калта.

Prophet Joseph — „Моите коментари са преЪназначени за всички, богати и беЪни, свобоЪни и роби, малки и големи… Обичам всички хора, особено онези, които са мои братя и сестри (в Църквата)”.