Кръщението и дарът на Светият Дух

„Кръщението с вода без съпътстващо го кръщение с огън и Светия Дух не е от никаква полза; те са задължително и неразделно свързани”.

Из живота на Джозеф Смит

По времето на Джозеф Смит р. Саскуахана тече с широки плавни завои през гори от дъб, бук, явор и бор, заобиколени от хълмове и житни ниви. Като най-голяма река в Пенсилвания, тя е централна част от пейзажа около Хармони. Тъй като е близо до дома му и предлага тихи, уединени места, Пророкът понякога се оттегля край реката за размисъл и молитва.

Именно на брега на тази река Пророкът и Оливър Каудъри отиват на 15 май 1829 г., за да се молят относно важността на кръщението. В отговор на молитвата им пред тях се явява Иоан Кръстител, като им дава Аароновото свещеничество и им заповядва да се кръстят един друг. Благословията, която те дирели, сега може да бъде извършена по правилния начин и с Божията сила и власт. Като влизат в реката, те се кръщават един друг; първо Джозеф кръщава Оливър, както е указал Иоан. После Джозеф полага ръцете си на главата на Оливър и го ръкополага в Аароновото свещеничество, а Оливър прави същото за Джозеф. Пророкът припомня:

„Ние почувствахме големи и славни благословии от нашия Небесен Отец. Веднага след като бях кръстил Оливър Каудъри, Светият Дух слезе върху му, той застана и предсказа много неща, които скоро щяха да се случат. И отново, веднага щом бях кръстен от него, аз също получих духа на пророчество, застанах и пророкувах относно възникването на тази Църква и много други неща, свързани с Църквата в това поколение на чедата човешки. Ние бяхме изпълнени със Светия Дух и се радвахме в Бога за нашето спасение” (Джозеф Смит – История 1:73).

Благословиите на кръщението скоро се простират над други вярващи. По-късно през май по-малкият брат на Пророка, Самюел, идва да посети Джозеф и Оливър в Хармони. „Ние… се постарахме да го убедим относно Евангелието на Исус Христос, което сега щеше да бъде открито в неговата пълнота”, заявява Пророкът. Самюел получава откровение за делото и след като Оливър Каудъри го кръщава, „се върна в дома на баща си, славейки и възхвалявайки Бога, бидейки изпълнен със Светия Дух” ¹ . През юни Пророкът кръщава по-големия си брат Хайръм, който от дълго време непоколебимо вярвал в посланието на Пророка. „Оттогава нататък мнозина повярваха”, пише Джозеф, „и някои бяха кръстени, докато ние продължавахме да учим и убеждаваме” ²

Пророкът е особено благодарен да види кръстен баща си, Джозеф Смит-старши. Той изпитва дълбока обич към баща си, който бил първият повярвал в посланието му след посещението на Мороний. Джозеф Смит-старши е кръстен на 6 април 1830 г., денят, в който е организирана Църквата. Майката на Пророка Луси Мак Смит, припомня: „Джозеф стоеше на брега, когато баща му излезе от водата, и като го взе за ръка, той извика, … „Доживях да видя баща си кръстен в истинската Църква на Исус Христос”, и сгуши лице в гърдите на баща си, и плачеше от радост, както Иосиф от древността, когато съзрял баща му да идва в Египет” ³

В деня, когато е организирана Църквата, много от по-рано кръстените светии получават дара на Светия Дух чрез силата на Мелхиседековото свещеничество. Пророкът Джозеф Смит проповядва категорично нуждата и от кръщение, и от полагане на ръце за дара на Светия Дух. „Кръщението с вода без съпътстващо го кръщение с огън и Светия Дух не е от никаква полза”, заявява той. „Те са задължително и неразделно свързани”. Един човек трябва да бъде роден от вода и от духа, за да влезе в царството Божие” ⁴ .

Ученията на Джозеф Смит

Обредът на кръщението е нужен за възвисяване.

„Бог е установил много знаци на земята, както и в небесата; например, дъбът в гората, плодът на дървото, тревата в полето – всички те носят знака, че там е било посадено семе; защото заповед на Господа е всяко дърво, растение и трева, раждащи семена, да дават плод от своя вид, и те не могат да се появят според никой друг закон или принцип.

Според същия принцип аз твърдя, че кръщението е знак, предписан от Бог, който вярващия в Христа да вземе върху си, за да влезе в царството Божие, „защото ако не се родите от вода и от Духа, не можете да влезете в царството Божие”, казва Спасителят (вж. Иоана 3:5). Това е знак и заповед, която Бог е установил като начин човек да влезе в Неговото царство. Онези, които се стремят да влязат по някой друг начин, се стремят напразно, защото Бог не ще ги приеме, нито ангелите ще намерят делата им за приемливи, защото те не са спазили обредите, нито са обръщали внимание за знаците, които Бог е предписал за спасението на човека, да го подготви, да му даде признато право за селестиална слава; и Бог е постановил, че всеки, който не се подчинява на гласа Му, няма да избегне проклятието на ада. Какво е проклятието на ада? Да бъдеш с тази компания, която не се е подчинила на Неговите заповеди.

Кръщението е знак към Бог, ангелите и небето, че ние вършим волята Божия, и няма под небето друг знак, чрез който Бог да е предписал на човека да дойде при Него да бъде спасен, и да влезе в царството Божие, освен вяра в Исус Христос, покаяние и кръщение за опрощение на греховете, и всеки друг път е напразен; тогава вие ще имате обещанието за дара на Светия Дух” ⁵ .

„Като гледаме свещените страници на Библията, търсейки сред пророците и казаното от апостолите, не намираме тема тъй близко свързана със спасението, както тази за кръщението… Нека проумеем, че думата кръщение произлиза от гръцкия глагол баптизо и значи да потопя…

… Може би няма да е зле да представим предписанията и заповедите на Самия Исус по въпроса. Навремето Той казва на Дванадесетте, или по-точно на единадесетте: „Идете, прочие, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал”. Така е записано в Матея (Матея 28:19–20). В Марка ние намираме следните важни слова: „Идете по целия свят, и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден” (Марка 16:15–16) …

„… Никодим, юдейският началник … дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошел учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него. Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да влезе в Божието царство. Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (Иоана 3:1–5).

Този силен и положителен отговор на Исус относно кръщението с вода изяснява въпроса: Ако Бог е същия вчера, днес и навеки, няма нищо чудно, че Той е тъй категоричен във важното заявление: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден” (Марка 16:16)! Не е дадено друго име под небето, нито се допуска друг обред, чрез който хората могат да бъдат спасени: Нищо чудно, че апостолът казва „погребани с Него в кръщението, в което бидохте”, вие ще се вдигнете от мъртвите (Колосяните 2:12). Нищо чудно, че Павел е трябвало да се вдигне и да отмие греховете си (вж. Деянията 9:17–18)” ⁶ .

Във всички диспенсации светиите са бивали кръщавани в името на Исус Христос.

„Древните, които всъщност били бащите на Църквата в различните епохи, когато тя процъфтявала на земята,… били посветени в царството чрез кръщение, защото в Писанията е очевидно – Бог не се мени. Апостолът заявява, че Евангелието е Божията сила за спасение на всеки, който вярва; също ни информира, че животът и безсмъртието са открити чрез Евангелието (вж. Римляните 1:16; 2 Тимотея 1:10)…

Сега ако приемем, че Писанията казват онова, което имат пред вид, и имат пред вид онова, което казват, имаме достатъчно основания да продължим и докажем от Библията, че Евангелието винаги е било същото, обредите за изпълнение на неговите изисквания – същите и служителите, които да ги извършват същите; и знаците и плодовете, произлизащи от обещанията – същите: затова, тъй като Ной е бил проповедник на праведност, той е трябвало да бъде кръстен и ръкоположен в свещеничеството чрез полагане на ръце, и т.н. Защото никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призован от Бог, както Аарон (вж. Евреите 5:4)…

… Ще се види и потвърди, че ако е имало грях сред човеците, покаянието в дадено време или епоха на света е било тъй необходимо, както и в друго време или епоха – и че никой човек не може да положи основа, различна от вече положената, която е Исус Христос. Ако, следователно, Авел бил праведен мъж, той трябва да е станал такъв, спазвайки заповедите; ако Енох е бил достатъчно праведен да дойде в присъствието Божие и да ходи в него, трябва да е станал такъв, спазвайки Неговите заповеди, и така с всеки праведен човек, било то Ной, един проповедник на праведност, Авраам, бащата на верните, Яков, който се борил с Бога, Моисей , който писал за Христа и въвел закона чрез заповед, като детеводител, да доведе хората в Христа; било то Самият Христос, Който нямало нужда да се покайва, бидейки безгрешен, според тържественото Му заявление на Иоана: – остави Ме сега да бъда кръстен, защото никой човек не може да влезе в царството, без да се подчини на тая заповед: така ни е прилично да изпълним всичко, що е право (вж. Преводът на Джозеф Смит, Матея 3:43). Със сигурност тогава, ако е било уместно за Иоан и Исус Христос, Спасителят, да изпълнят всичко, що е право, да се кръстят, то ще е уместно за всеки друг човек да се стреми да иде в царството небесно и да стори същото; защото Той е вратата и ако някой се стреми да се покатери по кой да е друг начин, той е крадец и разбойник (вж. Иоана 10:1–2)!

В миналите епохи на света, преди Спасителят да дойде в плътта, „светиите” били кръщавани в името на Исус Христос, Който щял да дойде, понеже никога не е имало друго име, чрез което човеците могли да бъдат спасени; а след като Той дошъл и бил разпнат, светиите били кръщавани в името на Исуса Христа, разпнатия, възкръсналия от мъртвите и въздигнатия в небесата, та да могат те да бъдат погребани в кръщение като Него и вдигнати в слава като Него, тъй щото както има само един Господ, една вяра, едно кръщение и един Бог и Отец на всички ни (вж. Ефесяните 4:5–6), тъкмо тъй има само една врата към обиталищата на блаженството” ⁷ .

Децата, починали преди възрастта на отговорност, няма нужда да бъдат кръщавани; те са изкупени чрез Единението на Исус Христос.

„Кръщението е за опрощение на греховете. Децата нямат грехове. Исус ги е благословил и рекъл, „Вършете това, което виждате Аз да върша”. Децата са сторени живи в Христа, а онези на по-зрели години – чрез вяра и покаяние” ⁸ .

„Учението за кръщение на децата, за напръскването им с вода, за да не потънат в пъкъла, е учение невярно, неподкрепено от Светите писания, и в противоречие с естеството на Бог. Всички деца са изкупени чрез кръвта на Исус Христос и в момента, в който деца напуснат този свят, те биват взети в обятията на Авраам” ⁹ .

Пророкът Джозеф Смит описва следното като част от видение, получено на 21 януари 1836 г., записано по-късно в Учение и Завети 137:1, 10: „Небесата ни бяха отворени и аз съзрях селестиалното царство Божие и неговата слава… и съзрях също, че всички деца, които умират преди да достигнат възрастта на отговорност, са спасени в селестиалното царство” ¹⁰ .

След кръщението с вода ние получаваме Светия Дух чрез полагане на ръце.

„Евангелието изисква кръщение чрез пълно потапяне за опрощение на греховете, което е и значението на думата в оригиналния език – именно да погреба или потопя… Аз освен това вярвам в дара на Светия Дух чрез полагане на ръце, (както е засвидетелствано) от проповедта на Петър в деня на Петдесятница, Деянията 2:38. Със същия успех можете да кръстите и чувал с пясък вместо човек, ако това не е сторено пред вид опрощение на греховете и получаване на Светия Дух. Кръщението с вода е само половин кръщение и не струва нищо без другата половина – която е кръщението със Светия Дух. Спасителят казва, „Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (Иоана 3:5)” ¹¹ .

Дениъл Тейлър си спомня едно обръщение на Пророка от 1833 г. в Спрингфийлд, Пенсилвания: „През краткия си престой той проповядваше в жилището на баща ми, една скромна хижа от трупи. Прочете 3 гл. от Иоана… Обяснявайки 5 ст., той каза, „Да се родиш от вода и от Духа значи да бъдеш потопен във вода за опрощение на греховете и да получиш след това дара на Светия Дух. Той бива даван чрез полагане на ръце от човек, овластен за това от Бог” ¹² .

„Да бъдеш роден отново иде от Духа Божий чрез обреди” ¹³ .

„Кръщението е свят подготвителен обред за приемането на Светия Дух; то е каналът и ключът, чрез който може да бъде отслужен Светият Дух. Дарът на Светия Дух чрез полагане на ръце не може да бъде получен чрез кой да е друг принцип, освен принципът на праведността” ¹⁴ .

„Какво ще стане, ако се опитаме да получим дара на Светия Дух чрез някакви други средства, освен знаците или начина, назначен от Бог – ще го получим ли? Със сигурност не; всички други начини биха се провалили. Господ казва, правете това и това и Аз ще ви благословя.

Има някои ключови слова и знаци, принадлежащи на свещеничеството, която трябва да бъдат съблюдавани за получаване на благословията. Знакът, (преподаван от) Петър, бил да се покаем и бъдем кръстени за опрощение на греховете, с обещание за дара на Светия Дух; и няма никакъв друг начин за получаване на Светия Дух (вж. Деянията 2:38).

Има разлика между Светия Дух и дара на Светия Дух. Корнилий получил Светия Дух преди да бъде кръстен, което било убеждаващата сила на Бог към него за истинността на Евангелието, но той не могъл да получи дара на Светия Дух преди да бъде кръстен. Ако не бе приел този знак или обред върху си, Светият Дух, Който го убедил за Божията истина, щял да го напусне. (Вж. Деянията 10:1–48.) Докато не се покорил на тези обреди и не получил дара на Светия Дух чрез полагане на ръце според Божия ред, той не можел да цели болните или да заповяда на злия дух да напусне един човек, и той да го послуша, защото духовете биха могли да му кажат, както правели със синовете на Скева: „Павла знаем, и Исуса признаваме; но вие кои сте?” (вж. Деянията 19:13–15)” ¹⁵ .

През декември 1839 г., докато са във Вашингтон, окр. Колумбия, да търсят компенсации за неправдите, извършени над светиите в Мисури, Джозеф Смит и Илайъс Хигби пишат следното на Хайръм Смит: „На срещата ни с президента (на САЩ) той ни запита в какво се различава нашата вяра от останалите съвременни религии. Брат Джозеф каза, че се различаваме по начина на кръщение и по дара на Светия Дух чрез полагане на ръце. Ние счетохме, че всички останали важни неща се съдържат в дара на Светия Дух” ¹⁶ .

Дарът на Светия Дух носи мир, радост, божествено напътствие и други дарове в живота ни.

„Ние вярваме, че днес се радваме на дара на Светия Дух толкова, колкото и по време на апостолите; вярваме, че той (дарът на Светия Дух) е нужен за създаване и организиране на свещеничеството, че никой човек не може да бъде призован да заеме сан в служението без него; вярваме също в пророчеството, езиците, виденията и откровенията, даровете и изцеленията, и че не можем да се радваме на тези неща без дара на Светия Дух. Вярваме, че светите мъже от древността са говорели, бидейки подтиквани от Светия Дух и че светите мъже днес говорят по същия начин; вярваме, че Духът е утешител и носител на свидетелство, че ни напомня неща от миналото, води ни в истина и ни показва идните неща; вярваме, че „никой човек не може да знае, че Исус е Христос, освен със Светия Дух” (вж. 1 Коринтяните 12:3). Вярваме в него (дара на Светия Дух) в цялата негова пълнота и сила, и величие, и слава” ¹⁷ .

През февруари 1847 г., почти 3 години след като е мъченически убит, Пророкът Джозеф Смит се явява на президент Бригъм Йънг и му отправя следното послание: „Кажи на хората да бъдат смирени и верни и да пазят Духа Господен и това ще ги води правилно. Бъдете внимателни и не угасявайте тихия тънък глас. Той ще ви (научи какво) да правите и къде да отидете. Той ще произведе плодовете на царството. Кажи на братята да пазят сърцата си отворени за убеждение, така че когато Светият Дух дойде при тях, техните сърца да са готови да го приемат. Те могат да разпознаят Духа Господен от всички други духове. Той ще нашепва мир и радост в техните души; той ще премахне злобата, омразата, раздора и всяко зло от техните сърца; и желанието им изцяло ще бъде да вършат добро, да осъществяват праведност и да изграждат царството Божие. Кажи на братята, че ако следват Духа Господен, винаги ще вървят в правда” ¹⁸ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете страници 95–97, където Пророкът Джозеф Смит изразява чувствата, които е имал, когато били кръстени той и Оливър Каудъри и когато бил кръстен баща му. Какви спомени имате от вашето кръщение или кръщения на приятели или членове на семейството? Помислете дали да запишете тези спомени в дневника си или историята на живота ви.
Изявленията на стр. 98–101 са взети от послания, отправени от Джозеф Смит към хора, които вече са били кръстени. Защо мислите, че на кръстените членове на Църквата трябва да им се напомнят тези истини? Какви нови прозрения сте получили, като сте учили тези напътствия?
Какво можете да кажете на приятел, който смята, че кръщението не е нужно? Какво можете да кажете на приятел, който смята, че децата трябва да бъдат кръщавани? (За някои примери вж. стр. 101–102).
Прочетете четвъртия цял абзац на стр. 102. Защо кръщението „не струва нищо” без дара на Светия Дух? Джозеф Смит казва, „Има разлика между Светия Дух и дара на Светия Дух” (стр. 104). От собствения ви опит кои са някои от благословиите, които могат да дойдат в живота ни, когато имаме дара на Светия Дух?
Преговорете втория абзац на стр. 104. Защо начинът на кръщение представлява значителна разлика между възстановената Църква и други църкви? Защо дарът на Светия Дух е от голяма разлика? По кои начини „всички останали важни неща … се съдържат в дара на Светия Дух”?.
Изучете последния абзац на главата (стр. 105). Помислете как може да живеете, та да сте достойни да получите и разпознаете подтиците на Светия Дух.

Свързани с темата стихове: Иоана 15:26; Римляните 6:3–6; 2 Нефи 31:13; 3 Нефи 11:18–41; Мороний 8:1–23

Joseph Smith Sr. — Бащата на пророка, Джозеф Смит-старши, бил кръстен на 6 април 1830 г. Когато баща му излязъл от водата, Пророкът „сгуши лице в гърдите на баща си, и плачеше от радост”.

Alma baptizing others — Алма кръщава във водите на Мормон. Джозеф Смит учи, „преди Спасителят да дойде в плътта, „светиите” били кръщавани в името на Исус Христос, Който щял да дойде, понеже никога не е имало друго име, чрез което човеците могли да бъдат спасени”.

young woman being confirmed — Светия Дух бива „бива Ъаван чрез полагане на ръце от човек, овластен за това от Бог”.