Вечното свещеничество

„Мелхиседековото свещеничество… е канал, през който от небесата се разкриват цялото знание, учения, плана на спасение и всеки важен въпрос”.

Из живота на Джозеф Смит

След като получават Аароновото свещеничество и обреда на кръщението, Джозеф Смит и Оливър Каудъри изживяват благословии, които преди са им били непознати. Пророкът пише: „Тъй като в този момент умовете ни бяха озарени, Писанията се отвориха за нашето разбиране и на нас ни се разкри истинското значение и намерение на най-тайнстве-ните им части по начин, който никога преди не ни се беше удавал, нито пък някога сме си и помисляли” (Джозеф Смит – История 1:74). С това допълнително прозрение те напредват бързо в работата си по превода на Книгата на Мормон. Но Пророкът още не е получил една важна благословия, нужна да може да организира Църквата, да установи свещеническите санове и кворуми и да дава дара на Светия Дух. Той трябва да получи Мелхиседековото свещеничество.

Както е обещано от Иоан Кръстител, тази благословия е дадена на Джозеф и Оливър скоро след като те получават Аароновото свещеничество. Апостолите от древността Петър, Яков и Иоан им се явяват в уединено място близо до р. Саскуахана и им дават Мелхиседековото свещеничество. Джозеф по-късно заявява, че чул „гласът на Петър, Яков и Иоан в пустошта между Хармони, окръг Саскуахана, и Колсвил, окръг Брум, на река Саскуахана, обявяващи че притежават ключовете на царството и на диспенсацията на пълнотата на времената!” (У. и 3. 128:20).

В последвалите години Джозеф Смит е посещаван от много други носители на свещеничеството от древността. Тези пратеници от Бог идват да възстановят ключовете на свещеничеството, нужни да направят пълните евангелски благословии налични за всички Божии чеда. Те идват също да учат Пророка, който ще застане начело на диспенсацията на пълнотата на времената.

Президент Джон Тейлър, трети президент на Църквата, обяснява: „Моисей, Илия, Илияс и много други водещи личности, споменати в Писанията, които действали в различни диспенсации, идвали и давали на Джозеф различни ключове, сили, права, привилегии и (позволения), на които те се радвали в своите времена… Онова знание, разум, свещеничество, сила, откровение, които били давани на тези мъже в различни епохи, били възстановени на земята чрез служени-ето и посредством онези, които носели святото Божие свещеничество в различните епохи, през които живеели” ¹ .

Президент Тейлър заявява също: „Ако бяхте попитали Джозеф как е изглеждал Адам, той веднага би ви отговорил; би ви казал неговия ръст, външен вид и всичко за него. Бихте могли да го попитате що за хора са били Петър, Яков и Иоан и той веднага би ви казал. Защо? Защото ги бе виждал” ² .

През септември 1842 г. Пророкът пише писмо до Църквата, в което изразява радостта си, докато размишлява над знанието и ключовете на свещеничеството, сега възстановени на земята: „И отново, какво чуваме? Благовестия от Кумора! Мороний, ангелът небесен, да оповестява изпълнението на пророците – книгата, която ще бъде разкрита… И гласът на Михаил, архангелът; гласа на Гавриил, и на Рафаил, и на различни ангели, от Михаил или Адам до днешно време, всички провъзгласяващи своите диспенсации, своите права, своите ключове, своите почести, своето величие и слава, и силата на свещеничеството си, които ни дават ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко; които ни дават утешение, които ни изявяват онова, което ще дойде, които потвърждават надеждата ни!” (У. и 3 128:20–21).

Ученията на Джозеф Смит

Свещеничеството е вечно и във всяка диспенсация е бичо носено от пророци.

„Съществува една последователност от сила и власт от Адама до ден днешен” ³ .

„Свещеничеството първо е дадено на Адам; той получил Първото Президентство и държи ключовете за него от поколение на поколение. Той го получил при сътворението, още преди светът да бъде създаден, както е в Битие 1:26, 27, 28. Дадено му е владичество над всяко живо същество. Той е архангел Михаил, за когото говорят Писанията. После е дадено на Ной, който е Гавриил; в свещеничеството той е втори по власт след Адам; той бил призован от Бог в това служение и бил баща на всичко живо по своето време, и на него също му било дадено владичество. Тези мъже държали ключовете първо на земята и после на небето.

Свещеничеството е един вечен принцип и съществува с Бог от вечността и ще съществува във вечността, без начало на дни или край на години (вж. Превода на Джозеф Смит, Евреите 7:3). Ключовете трябва да бъдат донасяни от небесата всеки път, когато бива пратено Евангелие. Когато биват открити от небето, това е чрез властта на Адама.

Даниил говори в своята 7 глава за Стария по дни; той има пред вид най-възрастния човек, нашия татко Адам, Михаил; той ще призове своите чеда заедно и ще проведе съвет с тях, за да ги подготви за пришествието на Човешкия Син (вж. Даниил 7:9–14). Той (Адам) е бащата на човешкото семейство и председателства над духовете на всички хора, и всички, които са имали ключовете, трябва да се изправят пред него на този велик съвет… Човешкият Син застанал пред него и Му била дадена слава и владичество. Адам предал своето настойничество на Христос, което Му било предадено като държане на ключовете на вселената, но запазил положението си като глава на човешкото семейство.

… При сътворението на човека Отец призовал всички духове при Себе Си и ги организирал. Той (Адам) бил главата и му било казано да се множи. Ключовете били дадени първо на него и чрез него на останалите. Той ще трябва да даде сметка за настойничеството си, а те на него.

Свещеничеството е вечно. Спасителят, Моисей и Илияс (Илия) дали ключовете на Петър, Яков и Иоан на планината, когато те били преобразени пред Него. Свещеничеството е вечно – без начало на дни или край на години, без баща, майка, и т.н. Ако няма промяна в обредите, няма промяна в свещеничеството. Всеки път, когато се отслужват евангелски обреди, там има свещеничество.

Как стигаме до свещеничеството в последните дни? То идва според правилния ред. Петър, Яков и Иоан го получават и го предават на другите. Христос е Великият Висш Свещеник; Адам е вторият. Павел говори за Църквата, идваща като безчет ангели, душите на праведни хора сторени съвършени пред Бог, Съдията на всички; при Исус, Посредника на новия завет (вж. Евреите 12:22–24)” ⁴ .

Пророците, държали ключовете в древни времена, са се обединили, за да осъществят делото на последната диспенсация.

„Аз видях Адам в долината Адам-онди-Ахман. Той призова заедно чедата си и ги благослови с патриархална благословия. Господ се яви сред тях и той (Адам) благослови всички, и предсказа какво ще им се случи в най-последното поколение.

Ето защо Адам благослови потомството си; той искаше да ги доведе в присъствието Божие. Те търсеха град и прочее („на който архитект и строител е Бог” – Евреите 11:10). Моисей искал да доведе чедата Израилеви в Божието присъствие чрез силата на свещеничеството, но не могъл. В началните векове на света те се опитвали да сторят същото; и пак там били вдигнати многобройни служители с духа на Илияс, които се опитали да възстановят същата тази слава, но не могли да я получат; но те пророкували за деня, когато тази слава ще бъде дадена чрез откровение. Павел говорил за диспенсация на пълнотата на времената, когато Бог щял да събере всички неща в едно и пр. (вж. Ефесяните 1:10); и мъжете, на които са били дадени тези ключове, ще трябва да бъдат там; и без нас те не могат да бъдат сторени съвършени.

Тези мъже са в небесата, но децата им са на земята. Сърцата им копнеят за нашето спасение. Бог изпраща долу тези мъже по следната причина. „Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие” (Матея 13:41). Всички тези авторитетни личности ще слязат и ще се присъединят ръка за ръка към нас в това дело.

Небесното царство е като синапово зърно. Синаповото семе е малко, но ражда голямо дърво и птиците се подслоняват в клоните (вж. Марка 4:30–32). Птиците са ангелите. И така ангелите слизат долу, обединяват се заедно да съберат своите деца и ги събират. Ние не можем да бъдем сторени съвършени без тях, нито те без нас; когато тези неща бъдат свършени, Човешкият Син ще слезе, Старият по дни ще седне, ние ще можем да отидем при едно безчетно множество ангели, да общуваме с тях да получим напътствие от тях” ⁵ .

Обредите на свещеничеството са били установени от началото и трябва да бъдат пазени по начина, определен от Бог.

„Адам… wбил първият мъж, за който в Даниил се говори като за „Стария по дни” (Даниил 7:9), или с други думи, първият и най-възрастен от всички, великият върховен прародител, за когото на друго място е казано, че е Михаил, защото бил първият и баща на всички, не само по потомство, но и първият, който държал духовните благословии, комуто станал известен планът на обредите за спасение на потомците му довека, комуто Христос бил открит пръв и чрез когото Христос бил открит от небесата и ще продължава да бъде откриван отсега нататък. Адам държал ключовете за дис-пенсацията на пълнотата на времената, или диспенсацията на всички времена е била и ще бъде откривана чрез него от началото до Христа, и от Христа до края на всички диспен-сации, които трябва да бъдат открити…

… (Бог) определил обредите да бъдат едни и същи во веки веков, и отделил Адам да бди над тях, да ги открива от небесата на човека или да праща ангели да ги открият. „Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?” (Евреите 1:14).

Тези ангели са под ръководството на Михаил или Адам, който действа под ръководството на Господ. От горния цитат разбираме, че Павел разбирал съвършено целите на Бог, що се отнася до Неговата връзка с човека, и този славен и съвършен ред, който Той установил в Себе Си, чрез който изпраща сила, откровения и слава.

“Бог няма да приеме онова, което не е призовано, предписано и избрано от Него. В началото Бог повикал Адам със собствения Си глас. „Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си? А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се крих” (Битие 3:9–10). Адам получавал заповеди и напътствия от Бог: този бил редът от началото.

Че той получавал откровения, заповеди и обреди в началото е безспорно; как иначе са започнали да принасят жертви на Бог по приемлив начин? И ако са принасяли жертви, е трябвало да бъдат упълномощени чрез ръкополагане. В Битие 4:4 четем, че Авел принесъл първородните от стадото си и тлъстините им, и Господ уважил Авел и приношението му…

Тогава, това е естеството на свещеничеството, всеки човек да носи президентството на своята диспенсация и един да носи президентството на всички тях, тъкмо Адам; а Адам получил своето президентство и власт от Господ, но не могъл да получи пълнота, докато Христос не представи царството на Отца, което ще бъде края на последната диспенсация.

Силата, славата и благословиите на свещеничеството траят за онези, които са били ръкоположени само докато трае праведността им; Каин също бил упълномощен да прави приношения, но правейки ги в неправедност, бил прокълнат. Или това означава, че обредите трябва да бъдат спазвани точно по начина, определен от Бог, иначе тяхното свещеничество ще се превърне в проклятие, вместо в благословия” ⁶ .

Мелхиседековото свещеничество е канала, чрез който Бог открива Себе Си и целите Си.

„Има две свещеничества, за които се говори в Писанията, а именно Мелхиседековото и Аароновото или Левитското. Макар да има две свещеничества, Мелхиседековото обхваща Аароновото или Левитското свещеничество, то е на първо място и носи по-висшата сила, принадлежаща на свещеничеството, и ключовете на царството Божие във всички векове на света до най-последното потомство на земята, и то е канала, през който от небесата се разкриват цялото знание, учения, плана на спасение и всеки важен въпрос.

Неговото установяване било преди „основаването на тази земя, или преди звездите на зората да пеят заедно, или Божиите синове да възклицават от радост” (вж. Иов 38:4–7), и е най-висшето и свято свещеничество, по реда на Сина Божий; и всички други свещеничества са само части, подразделения, като силите и благословиите принадлежат на това свещеничество и биват носени, контролирани и ръководени от него. То е канала, чрез който Всемогъщият започнал да открива славата Си в началото на сътворението на тази земя, чрез който продължава да Се открива на чедата човешки в днешно време и чрез който ще стори знайни целите Си до края на времената” ⁷ .

„Силата на Мелхиседековото свещеничество е да има силата на „един безконечен живот”, защото вечният завет не може да бъде нарушен… Каква била силата на Мелхиседек? Не Аароновото свещеничество било онова, което отслужвало външните обреди и приношения. Онези, които държели пълнотата на Мелхиседековото свещеничество, са царе и свещеници на Всевишния Бог, държащи ключовете на сила и благословии. Всъщност това свещеничество е съвършения закон на теокрацията и не се променя, като Бог, докато дава закони на човеците, отслужвайки вечен живот на синовете и дъщерите на Адам…

„– без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник” (Евреите 7:3). Свещеничеството на Мелхиседек носи правото, дадено от вечния Бог, а не по произход от баща и майка, и това свещеничество е вечно като Самия Бог, нямайки нито начало на дни, нито край на живот…

Левитското (Аароновото) свещеничество, бидейки съставено от свещеници, които да отслужват външни обреди, (е) сторено без заклеване; но Мелхиседековите свещеници стават чрез клетва и завет” ⁸ .

„Висшето Мелхиседеково свещеничество (не е) нищо друго освен свещеничеството на Сина Божий… има известни обреди, принадлежащи на свещеничеството, от които произтичат известни резултати… Една голяма привилегия на свещеничеството е да получава откровения за намеренията и волята Божии. Привилегия на Мелхиседековото свещеничество също е да изобличава, порицава, увещава, както и да получава откровение” ⁹ .

„Всичкото свещеничество е Мелхиседеково, но има различни части или степени от него… Всички пророци носят Мелхиседековото свещеничество” ¹⁰ .

„Съветвам всички да се стремят към съвършенство, и да изследват все по-дълбоко и по-дълбоко тайнствата на Божеството. Човек не може да стори нищо за себе си, ако Бог не го напътства по правилния начин; и свещеничеството е за тази цел” ¹¹ .

За да служи в обредите на спасението, човек трябва да бъде упълномощен от Бог и ръкоположен в свещеничеството.

Символът на вярата 1:5: „Ние вярваме, че за да проповядва Евангелието и да отслужва обредите му, човек трябва да бъде призован от Бога чрез пророчество и чрез полагане на ръце от тези, които имат власт” ¹² .

„Ние вярваме, че никой човек не може да отслужва спасение чрез Евангелието за душите на хората в името на Исус Христос, освен ако е упълномощен от Бог чрез откровение или чрез ръкополагане от някой, когото Бог е изпратил чрез откровение, както е написано то Павел в Римляните 10:14, „Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?” И аз ще попитам, как могат да бъдат пратени без откровение или някаква друга видима проява на Бог? И отново Евреите 5:4, „никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон”. И сега ще запитам, как иначе е бил призован Аарон, освен чрез откровение? ¹³

„Ангелът казал на добрия стар Корнилий, че трябва да повика Петър да научи как да бъде спасен (вж. Деянията 10:21–22): Петър можел да кръщава, а ангелите не, докол-кото имало законни служители в плътта, държащи ключовете на царството или властта на свещеничеството. Има още едно доказателство по тази точка и то е, че Сам Исус, когато се явил на Павел по пътя към Дамаск, не му съобщил как може да бъде спасен. Първо Той установил в Църквата апостоли, после пророци за делото на служението, усъвършенстването на светиите и т.н. (вж. Ефесяните 4:11–12); и тъй като великото небесно правило било, че никога нищо на земята не може да бъде сторено без тайната да бъде открита на Неговите служители или пророци, според Амос 3:7, Павел не можел да научи относно задачата си по общото спасение на човека толкова от Господ, колкото от някой от пратениците на Христос, призовани със същото небесно призование на Господ и надарени със същата сила свише – тъй че което бъде развързано на земята, да бъде развързано в небесата, и каквото бъде вързано на земята, да бъде вързано в небесата (вж. Матея 16:19)” ¹⁴ .

Голяма привилегия е да увеличаваме всяко служение в свещеничеството.

„Свещеничеството… може да бъде илюстрирано с изображение на човешкото тяло, което има различни членове, които имат да изпълняват различни задължения; всички са нужни на своите места и тялото не е завършено без всичките членове… Ако един свещеник разбира своя дълг, призование и служение и проповядва със Светия Дух, радостта му е тъй велика, сякаш е един от Президентството; и служенията му са нужни на тялото както и онези на учителите и дяконите” ¹⁵ .

Илайза Р. Сноу съобщава: „(Джозеф Смит даде) напътствия относно уважението на различните санове и необходимостта всеки да действа в определената му/й сфера и да изпълнява различните служения, на които са назначени. Той говори за склонността на много хора да считат по-ниските санове в Църквата за по-малко почетни и да гледат с ревниво око мястото на онези, които са призовани да председателстват над тях; че да се стремят към места различни от онези, на които ни е назначил Бог е лудостта и безсмислието на човешкото сърце, и че е по-добре хората да увеличават съответните си призования… Всеки следва да се стреми единствено да увеличава собственото си служение и призование” ¹⁶ .

Предложения за изучаване и преподаване

Обмислете следните идеи, докато изучавате тази глава или се готвите да преподавате. За допълнителна помощ вж. стр. vii–xii.

Преговорете разказа за Петър, Яков и Йоан, даващи Мел-хиседековото свещеничество на Джозеф Смит и Оливър Каудъри (стр. 109). Какви благословии сте получили вие и семейството ви поради това, че Мелхиседековото свещеничество е било възстановено?
Навсякъде в тази глава Джозеф Смит свидетелства за една последователност от свещеническа власт чрез приемственост на пророци. Защо мислите, че за него е било важно да проповядва това учение в своето време? Защо трябва да разбираме това учение днес? Как последователността от власт, описвана от Джозеф Смит, се отнася към свещеническата линия на властта на даден носител на свещеничеството?
Като четете тази глава, обърнете внимание как Пророкът Джозеф Смит използва думите нескончаем, вечен и вечност. Какво ви казват тези термини за естеството и важността на свещеничеството?
Джозеф Смит учи, че Бог „определил обредите да бъдат едни и същи во веки веков” и че „обредите трябва да бъдат спазвани точно по начина, определен от Бог” (стр. 115). Как тези учения увеличават разбирането ви на евангелските обреди?
Преговорете ученията на Пророка Джозеф Смит за Мел-хиседековото свещеничество (стр. 115–116). Мислете как Мелхиседековото свещеничество е нужно във всички аспекти на Евангелието. Какви са вашите мисли и чувства, докато размишлявате за Мелхиседековото свещеничество по този начин?
Преговорете последните два абзаца в главата (стр. 118–120). По ваши наблюдения, как всеки член на Църквата играе важна роля в Господното дело? Какво може да последва, ако „гледаме с ревниво око” на онези, които са призовани да служат като ръководители в Църквата? Помислете какво може да направите, за да увеличите собственото си призование.

Свързани с темата стихове: Алма 13:1–12; У. и З. 27:5–14; 84:33–44, 109–10; 107:6–20; 121:34–46

Melchizedek Priesthood being conferred — Древните апостоли Петър, Яков и Иоан дават Мелхиседековото свещеничество на Джозеф Смит и Оливър Каудъри. „Ключовете (на свещеничеството)”, заявява Пророкът, „трябва да бъдат донасяни от небесата всеки път, когато бива пратено Евангелие”.

Adam-ondi-Ahman — „Аз видях Адам в долината Адам-онди-Ахман. Той призова заедно чедата си и ги благослови с патриархална благословия. Господ се яви сред тях”.

setting apart — „Ние вярваме, че за да проповядва Евангелието и да отслужва обредите му, човек трябва да бъде призован от Бога чрез пророчество и чрез полагане на ръце от тези, които имат власт”.