История на храмовете
И в древни, и в днешни времена заветният Господен народ е гледал на градежа на храмове като на труд, който се изисквал специално от тях.
Едно отделено място
Най-важната идея за храма е и винаги е била идеята за едно място, специално отделено за служба, възприемана като свещена; в по-тесен смисъл храмът е сграда, построена и посветена изключително за свещени ритуали и церемонии.
Латинската дума templum е еквивалент на ивритската beth Elohim и означава мястото, където обитава Божеството; следователно тя буквално значи домът Господен.
Подобни сгради са били издигани в много и различни епохи както от идолопоклонници, така и от последователите на истинния и жив Бог. Макар външните дворове на подобни храмове да са били използвани като места за общи събрания и публични церемонии, винаги е имало вътрешни места, в които могли да влизат само посветени свещеници и където, както се твърдяло, се проявявало присъствието на божеството. На храмовете никога не се е гледало като на места за обикновени публични събирания, а като на свещени помещения, осветени за най-тържествените церемонии на дадената система на поклонение.
Скинията на древен Израил
В древността народът на Израил бил известен сред другите народи със своето строителството на светилища в името на живия Бог. Иехова, Комуто те претендирали че служат, изрично изискал от тях тази служба. Историята на Израил като народ датира от Изхода. Едва когато напуснали идолопоклоническата среда на Египет, от тях било поискано да подготвят едно светилище, където Иехова да може да проявява присъствието Си и да струва знайна волята Си като техен признат Господ и Цар.
За Израил скинията била свещена като обиталище на Иехова. Тя била съградена по даден чрез откровение план и подробности (вж. Изход 26–27). Била компактна и преносима постройка, и макар само шатра, била направена от най-добрите, ценни и скъпи материали, които хората притежавали. Това условие за превъзходно качество било дарението на народа за Господ. То във всяко едно отношение било най-доброто, което народът можел да даде, и Иехова осветил предложения дар чрез божественото Си одобрение и приемане.
След като Израил се установил в обетованата земя, когато след четири десетилетия скитане в пустинята заветният народ най-после получил своя собствен Ханаан, на скинията било отредено място за подслон в Сило; и племената ходели там, за да узнаят волята и словото Божии (вж. Исус Навиев 18:1; 19:51; 21:2; Съдии 18:31; 1 Царете 1:3, 24; 4:3–4). След това тя била преместена в Гаваон (вж. 1 Летописите 21:29; 2 Летописите 1:3) и по-късно в града на Давид или Сион (вж. 2 Царете 6:12; 2 Летописите 5:2).
Храмът на Соломон
Давид, вторият цар на Израил, поискал и планирал изграждането на Господен дом, заявявайки, че той, царят, трябвало да пребивава в къща от кедър, докато Божието убежище било завеси (вж. 2 Царете 7:2). Но Господ проговорил чрез устата на пророк Натан, отклонявайки приношението, защото Давид, царят на Израил, макар в много отношения да бил Божий човек, бил прегрешил, и грехът му не бил простен (вж. 2 Царете 7:1–13; 1 Летописите 28:2–3). При все това на Давид било позволено да събира материали за Господния дом, който трябвало да бъде изграден не от него, а от сина му Соломон.
Скоро след възкачването си на трона, Соломон се заел с работата. На четвъртата година от царуването си той положил основата и сградата била завършена за седем години и половина. Построяването на храма на Соломон било събитие, отбелязало нова епоха не само в историята на Израил, но и на света.
Според общоприетата хронология храмът бил завършен около 1005 г. пр. Хр. Като архитектура и конструкция, проект и цена той е известен като една от най-забележителните сгради в историята. Служенията по освещаването продължили седем дни – седмица на свято ликуване в Израил. Господното милостиво одобрение се проявило в облака, изпълнилнил свещените зали, когато свещениците се оттегляли, “защото Господната слава изпълни Божият дом” (2 Летописите 5:14; вж. и Изход 40:35; 2 Летописите 7:1–2).
Оскверняването на храма на Соломон
Славното превъзходство на това бляскаво здание не траяло дълго. Тридесет и четири години след освещаването му и само 5 години след смъртта на Соломон започнал упадъкът му; и този упадък скоро прераснал във всеобщо ограбване и накрая се превърнал в истинско оскверняване. Соломон бил поведен по грешен път от хитрините на жени-идолопоклоннички и непостоянството му поощрило беззаконие в Израил. Храмът скоро загубил светостта си и Иехова оттеглил защитното Си присъствие от мястото, което вече не било свещено.
На египтяните, от чието робство бил избавен народът, отново било позволено да подтискат Израил. Сисак, цар на Египет, завладял Ерусалим, и “отнесе съкровищата на Господния дом” (3 Царете 14:25–26). Оскверняването продължило през вековете. Двеста и шейсет години след египетското ограбване Ахаз, цар на Юда, отстранил олтара и кръщелния басейн (умивалника) и оставил само “къща”, там където някога се намирал храмът (вж. 4 Царете 16:7–9, 17–18; вж. и 2 Летописите 28:24–25). Покъсно Навуходоносор, цар на Вавилон, довършил ограбването и оскверняването на храма и разрушил сградата чрез пожар (вж 2 Летописите 36:18–19; вж. и 4 Царете 24:13; 25:9).
Храмът на Зоровавел
Така около 600 години преди идванетона нашия Господ на земята Израил останал без храм. Хората станали идолопоклонни и напълно нечестиви и Господ отхвърлил тях и тяхното светилище. Царството Израил, включващо 10 от 12-те племена, било завладяно от Асирия, около 721 г. пр. Хр., а столетие по-късно царството Юда било покорено от вавилонците. В течение на 70 години народът на Юда – известни оттук нататък като юдеи, останали под робство, точно както било предсказано (вж. Еремия 25:11–12; 29:10).
После, под благотворното господство на Кир (вж. Ездра 1, 2) и Дарий (вж. Ездра 6) на тях им било позволено да се завърнат в Ерусалим и още веднъж да издигнат храм съгласно вярата си. Като възпоменание на ръководителя на работата възстановеният храм е известен в историята като храм на Зоровавел. Макар значително да отстъпвал по великолепие на изработката и обзавеждане на бляскавия храм на Соломон, все пак той бил най-доброто, което хората могли да построят и Господ го приел като приношение, представляващо любовта и отдадеността на заветните Му чеда.
Храмът на Ирод
Около 16 години преди раждането на Христос царят на Юдея Ирод І започнал възстановяването на тогава осквернения и почти срутен храм на Зоровавел. Сградата се издигала от пет века и с времето до голяма степен се била превърнала в руина.
Много случки в ранния живот на Спасителя се свързват с храма на Ирод. От Писанията е явно, че макар да бил против принизяващата и търговска употреба, на която храмът бил предаден, Христос признавал и приемал светостта на храмовите предели. Под каквото и име да бил известен, за Него това бил домът Господен.
Пълното разрушаване на храма било предсказано от нашия Господ, докато Той още живеел в плът (вж. Матея 24:1–2; Марка 13:1–2; Лука 21:6). През 70 г. от Хр. храмът бил напълно разрушен от пожар във връзка с превземането на Ерусалим от римляните по времето на Тит.
Храмовете в древна Америка
Храмът на Ирод бил последният храм, издигнат в източното полукълбо в древни времена. От разрушаването на тази велика сграда насетне до времето на възстановяването на Църквата на Исус Христос през ХІХ в. единствените ни летописи, които споменават строеж на храмове, се намират в Книгата на Мормон, която потвърждава, че храмове били строени в континента, известен днес като Америка, но имаме малко подробности за строителството и още по-малко за обредите, имащи връзка със западните храмове. Хората построили храм около 570 г. пр. Хр., и както научаваме, той бил по модел на храма на Соломон, макар и значително отстъпващ на онази великолепна сграда по големина и пищност (вж. 2 Нефи 5:16).
Когато възкресеният Господ се явил на нефитите на западния континент, Той ги намерил събрани около храма (вж. 3 Нефи 11:1–10).
Книгата на Мормон обаче не споменава за храмове, които да са били строени преди разрушаването на храма в Ерусалим; освен това народът на нефитите изчезнал около 4 века след Христа. От това следва, че и на двете полукълба храмовете престанали да съществуват в ранния период на вероотстъпничеството и самата идея за храма като място, отделно от останалите религиозни сгради, изчезнала сред човечеството.
Вероотстъпничество и възстановяване
В продължение на много векове на Господ не било принесено светилище; всъщност изглеждало, че никой не виждал нуждата от такова. Наистина били издигани много сгради, повечето от които скъпи и големи. От тях някои били посветени на Петър и Павел, на Яков и Иоан; други на Магдалина и на Дева Мария; но нито едно не било издигнато чрез власт и в името и честта на Исус Христос. Сред множеството параклиси и капища, църкви и катедрали Човешкият Син нямал и едно място, което да назове Свое.
Едва след като през ХІХ в. Евангелието било възстановено с древните си сили и преимущества, святото свещеничество отново се проявило сред хората. И трябва да се помни, че властта да се говори и действа от името на Бог е съществена за храма, а храмът е невалиден без свещената власт на святото свещеничество. Чрез Джозеф Смит древното Евангелие било възстановено на земята и древният закон бил отново възстановен. С течение на времето чрез служението на Пророка била организирана Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни чрез проявления на божествена сила.
Храмове от последните дни
Тази Църква от самото начало на историята си започнала да се подготвя за изграждането на храм (вж. Учение и Завети 36:8; 42:36; 133:2). На 1 юни 1833 г. в откровение до Пророка Джозеф Смит Господ заповядал незабавно да бъде построен свещен дом, в който Той обещал да надари избраните Си служители със сила и власт (вж. Учение и Завети 95). Народът откликнал на призива с готовност и отдаденост. Въпреки крайната бедност, пред лицето на нестихващите гонения работата била доведена докрай и през март 1836 г. в Къртлънд, Охайо, бил осветен първият съвременен храм (вж. Учение и Завети 109). Служенията по освещаването били отбелязани с божествени проявления, сравними с онези от принасянето на първия храм в древността; по-късно небесни същества се явявали в свещените предели с откровения относно божествената воля към човека. В това място Господ Исус отново бил видян и чут (вж. Учение и Завети 110:1–10).
Две години след освещаването му храмът Къртлънд бил изоставен от хората, които го построили; те били принудени да избягат поради гоненията и със заминаването им светия храм се превърнал в обикновена постройка.
Преселението на светиите от последните дни било първо в Мисури, после в Наву, Илинойс. Едва установили се на новото място, гласът на откровението се разнесъл и ги призовал отново да построят свят дом в името Божие.
Макар да било очевидно, че хората отново щели да бъдат принудени да бягат и макар да знаели, че храмът ще трябва да бъде изоставен скоро след завършването му, те се трудили със сила и усърдие, за да завършат и да мебелират по подходящ начин сградата. Тя била осветена на 30 април 1846 г., но масовото заминаване на хората започнало още преди завършването на храма.
Храмът бил изоставен от хората, които го издигнали в бедност и чрез жертва. През ноември 1848 г. той станал плячка на нарочен пожар, а през май 1850 г. торнадо сринало онова, което останало от почернелите стени.
На 24 юли 1847 г. мормонските пионери установили поселище на мястото на днешния Солт Лейк Сити. Няколко дни по-късно Бригъм Йънг, пророк и водач, посочил един участък на обраслата с пелин пустоши, като ударил с тоягата си изсъхналата земя, и обявил, “Тук ще бъде храмът на нашия Бог”. Това място днес е красивият квартал на храма, около който израсъл градът. Храмът Солт Лейк бил строен 40 години; завършващият камък бил положен на 6 април 1892 г., а готовият храм бил осветен една година по-късно.
Едно божествено пълномощие
И в древни, и в днешни времена заветният Господен народ е гледал на градежа на храмове като на труд, който се изисквал специално от тях. Ясно е, че храмът е нещо повече от дом за събрания или църква, повече от синагога или катедрала; това е сграда, построена като дом на Господ, свещена до най-съкровената връзка между Господ и святото свещеничество и посветена на най-висшите и свещени обреди. Нещо повече, за да бъде наистина свят храм – приет от Бог и потвърден от Него като Негов дом, приношението трябва да е в резултат на призование, и както дарът, така и дарителят трябва да са достойни.
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни заявява, че е носител на святото свещеничество, отново възстановено на земята и че е облечена в божествено пълномощие да строи и поддържа храмове, посветени на името и в служба на истинния и жив Бог, и да отслужва в тези свещени сгради обредите на свещеничеството, резултатът на което ще бъде обвързване както на земята, така и отвъд гроба.
Вътрешността на храма Къртлънд, фотографирана в началото на ХХ век.
Моисей помазва Аарон да служи като свещеник в скинията.
Скинията служела като преносим храм по време на скитанията на Израил в пустинята.
Завършен през 1005 г. пр. Хр., храмът на Соломон е една от най-забележителните сгради в историята.
Служенията по освещаването на храма на Соломон продължили седем дни – седмица на свято ликуване в Израил.
По време на тяхното робство във Вавилон на юдеите било позволено да се върнат в Ерусалим и отново да построят храма.
Много събития от земния живот на Спасителя сочат, че Той признавал светостта на храма.
Когато възкресеният Спасител се явил на американския континент, Той дошъл в храма.
След години на вероотстъпничество, властта, необходима за поклонение в храма, била възстановена чрез Джозеф Смит.
Първият храм в последните дни бил осветен в Къртлънд, Охайо, през март 1836 г.
Скоро след пристигането в долината Солт Лейк Бригъм Йънг обявил, “Тук ще бъде храмът”.
От 1893 г. до днес по цял свят са построени и осветени повече от 130 храма.
Храмът Тампико Мексико. Осветен на 20 май 2000 г.
Храмът Апиа Самоа. Осветен на 5 авг. 1983 г. Повторно осветен на 4 септ. 2005 г.
Храмът Мадрид Испания. Осветен на 19 март 1999 г.