Подгответе се за благословиите на храма
Всеки храм е символ на нашата вяра в Бог и доказателство за нашата вяра в живота след смъртта. Храмът е целта на всяка дейност, всеки урок, всяка стъпка напред в Църквата.
Тъй като храмовете са готови за хората, хората трябва да се подготвят за храма
На всеки храм са изписани думите “свят Господу”1. Това заявление определя както храма, така и целите му като свещени. Хората, които влизат в храма, също трябва да бъдат окачествени като свети2. Тъй като храмовете са готови за хората, хората трябва да се подготвят за храма.
Храмът се отличава от останалите домове за поклонение. За разлика от сградите за събрания, в Господния ден храмът е затворен, така че хората в този свят ден да могат да отидат на църква и да бъдат със семействата си. Храмовете са отворени за свещена работа в другите дни на седмицата. Храмът буквално е дом Господен, запазен за обреди с вечно значение. Те включват кръщения, бракове, надарявания и запечатвания.
Всеки храм е символ на нашата вяра в Бог и доказателство за нашата вяра в живота след смъртта. Храмът е целта на всяка дейност, всеки урок, всяка стъпка напред в Църквата. Всички наши усилия да провъзгласяваме Евангелието, да усъвършенстваме светиите и да изкупваме мъртвите водят към светия храм. Храмовите обреди са абсолютно решаващи и съдбоносни. Не можем да се върнем в Божията слава без тях.
Всеки храмов обред е акт на тържествено обещание
В храма ние получаваме надаряване, което, буквално казано, е дар. Ние трябва да разбираме духовната му същина и важността на спазването на светите завети и задължения, които сме поели, получавайки този дар. Всеки “храмов обред не е просто ритуал, през който да минем, той е акт на тържествено обещание”3.
Храмовото надаряване се дава чрез откровение. Следователно то най-добре бива разбрано чрез откровение, търсено енергично и с чисто сърце. Президент Бригъм Йънг обяснява, “Вашето надаряване означава да получите всички онези обреди в дома Господен, които ще са ви необходими, за да можете, след като напуснете този живот, да се върнете в присъствието на Отца, за да можете да преминете покрай ангелите, които стоят като стражи … и да получите своето вечно възвисяване”4.
Подчинението на светите завети, сключени в храмовете, ни позволява да отговорим на условията за вечен живот
Във всеки храм се упражнява запечатващата власт на свещеничеството. Президент Гордън Б. Хинкли обяснява, че “никой цар, никой президент на държава, никое официално лице от която и да е институция по света, от който сме част, няма никаква власт над нещата отвъд гроба. Всеки е безпомощен пред хватката на смъртта, но най-смиреният, добър, праведен висш свещеник, който е получил властта за запечатване, може да върже в небесата това, което е вързано на земята”5.
Точно както свещеничеството е вечно – без начало и без край, такава е и властта на това свещеничество6. Следователно, обредите и заветите на свещеничеството също са извън обсега на времето. Първото откровение на ангела Мороний към Пророка Джозеф Смит се отнася до тази свещеническа власт7. В по-късни напътствия към Пророка относно храма Господ казва:
“Нека този дом бъде съграден за Моето име, та да мога да разкрия в него Моите обреди на хората Си.
Защото аз благоволявам да разкрия на Своята Църква неща, които са били пазени скрити отпреди основаването на света, неща, които се отнасят до диспенсацията на пълнотата на времената”8.
Ние живеем в тази диспенсация. Храмове, обреди, завети, надарявания и запечатвания са били възстановени, точно според пророчеството. Храмовите обреди осигуряват помирение с Господ и завинаги запечатват семействата заедно. Подчинението на светите завети, сключени в храма, ни прави достойни за вечен живот – най-великият Божий дар за човека9.
Всеки, който желае да се подготви добре, може да влезе в храма
Понеже храмът е свят, Господ желае той да бъде предпазван от оскверняване. Всеки, който желае да се подготви добре за тази привилегия, може да влезе в храма. Идеята за подготовка преобладава и в други полета на дейност. Помня как, когато бях малко момче, казах на родителите си, че искам да ходя в университет. Те казаха, че ще мога да направя това, но само ако работя упорито в предходното образование и отговоря на всичките изисквания за допускане в университета. По подобен начин ние трябва да отговорим на условията за допускане в храма. Ние се готвим физически, умствено и духовно. Качествата, които ни правят приемливи, се определят поотделно за всеки, който иска препоръка.
Хората, които държат ключовете на свещеническата власт и отговорност, ни помагат да се подготвим чрез интервюта за храмова препоръка. Тези ръководители се грижат за нас и ни помагат да определим дали сме готови да отидем в храма. Също така те обичат Господ и и се грижат “нищо нечисто да не се допусне да влезе в дома (Му)”10. И така, тези интервюта се провеждат в един дух на отговорност.
Как се подготвяте за препоръка за храма? Може да се консултирате със своя епископ, с родителите си, роднини, президенство на кол, с учител или съветник в кворума. Изискванията са прости. Казано накратко, от човека се изисква да спазва заповедите на Онзи, Чиито дом е това. Той установява стандартите. Ние влизаме в храма като Негови гости.
Господ би бил доволен всеки възрастен член да бъде достоен за валидна храмова препоръка – и да има такава. “Интервютата … за препоръка за храма с (членовете на вашето епископство) и членовете на вашето президентство на кол са ценни преживявания. И в известен смисъл те биха могли да бъдат считани за съдържателни “генерални репетиции” за онова голямо събеседване, когато ще се изправите пред Великия Съдия”11.
Подгответе се физически да идете в храма
Сега, с храмова препоръка в ръка, вие сте готови за по-нататъшна подготовка. Вие се готвите физически, като се обличате подходящо за отиване в храма. Това не е място за всекидневно, неофициално облекло. Пророците от последните дни са наблягали на уважението към нашите физически тела. Това уважение следва да бъде специално съблюдавано от хората, които ще влязат в светия храм12.
В храма всички са облечени в безупречно бяло. “Символичната чистота на бялото също ни напомня, че Бог трябва да има чисти люде”13. Възраст, националност, език, дори позиция в Църквата, са от второстепенно значение. Бил съм на много сесии по надаряване, в които е участвал президентът на Църквата. Всеки човек в залата получаваше същото високо уважение, както и президентът. Всички седяха един до друг и биваха считани за равни в очите на Господ. Чрез демократичността на облеклото посещаването на храма ни напомня, че “Бог не гледа на лице”14.
Младоженците и младоженките влизат в храма, за да бъдат свързани за вечността. В храма младоженките носят рокли, които са бели, с дълъг ръкав, скромни по дизайн и материя и без претенциозни украси. Мъжете не носят смокинги или официално облекло. Президент Бойд К. Пакър, сега президент на Кворума на дванадесетте апостоли, пише: “Приятно е на Господ, когато измием телата си и облечем чисти дрехи, без значение дали са скъпи. Трябва да се обличаме така, че да се чувстваме удобно, когато посещаваме събрание за причастие или събиране, което е подходящо и изпълнено с достойнство”15.
Говорейки за храмовото облекло, майките и бабите могат да упражнят голямо положително въздействие върху децата и внуците си. Когато уменията им и обстоятелствата позволяват, те могат да осигурят осезаема мотивация за семейството си. Ако майката подари ръчно бродирана кърпичка или друга вещ от храмовото облекло, това може да бъде силно поощрение, което любящото дете или внуче ще цени високо.
Храмовите одежди символизират продължаваща отдаденост
Носенето на храмови одежди придава голямо символично значение и представлява продължаваща отдаденост. Точно както спасителят ни дава пример за способността Си да устои докрай, носенето на одежди е един начин да покажем трайна вяра в Него и вечните Му завети с нас.
Първото Президентство е изготвило писмо до Църквата по този въпрос. Те пишат:
“Често наблюдавани сред членовете на Църквата практики подсказват, че някои членове не разбират напълно завета, който сключват в храма да носят одеждите съгласно духа на светото надаряване.
Членовете на Църквата, които в храма са били облечени в одеждите, са сключили завет да ги носят цял живот. Това се подразбира да значи те да бъдат носени под дрехите ден и нощ. … Обещанието за защита и благословии е при условие на достойнство и вярност в спазването на завета.
Основният принцип трябва да е одеждите да се носят и да не се търсят поводи те да се махат. Така, членовете не следва да махат никоя част от одеждите, за да работят на двора или да се излежават около къщата в бански костюм или нескромно облекло. Нито следва да ги махат по време на развлекателни дейности, които могат да бъдат вършени и с одеждите надлежно облечени под обичайното облекло. Когато одеждите трябва да бъдат махнати, например за плуване, те следва да бъдат облечени възможно най-скоро.
Принципите на скромност и опазване на тялото съответно покрито се подразбират в завета и следва да ръководят естеството на всяко носено облекло. Членовете на Църквата, получили своите надарявания, носят одеждите като напомняне за светите завети, които са сключили с Господ, също и като защита срещу изкушение и зло. Начинът им на носене е външен израз на вътрешната убеденост да следваме Спасителя”16.
Подгответе се умствено и духовно да отидете в храма
В допълнение на физическата подготовка трябва да се готвим умствено и духовно. Понеже храмовите обреди и завети са свещени, ние сме абсолютно задължени да не обсъждаме извън храма онова, което се случва вътре. Свещените неща заслужават свещено разглеждане.
В този дом на познание ние биваме учени на Господните начини и пътища. Неговите пътища се различават от нашите17. Не следва да се изненадваме, ако техниките на обучение се различават от онези, прилагани в по-познатите ни образователни занимания. Храмовите обреди и завети са били неделима част от Евангелието от времето на Адам и Ева. В древността за преподаване на дълбоките истини били използвани символи, този начин на обучение се използва в храма и днес.
Следователно е необходимо да размишляваме над символите, представяни в храма, и да осъзнем възвишените реалности, които се представят от всеки символ18. “Храмовите обреди са така наситени със символично значение, че да породят творческо размишление и поука, траещи цял живот”19. Храмовите учения са красиво прости и просто красиви. Те биват разбирани от хора, които са имали малко възможности да се образоват, но при все това могат да развълнуват ума на високо образованите.
Препоръчвам членовете, които отиват в храма за пръв път, да прочетат статиите “Жертва”, “Завет”, “Помазвам” и “Храм” в Ръководство към Писанията. Може също да се прочетат Изход, гл. 26–29 и Левит, гл. 8. Старият завет, както и книгите на Моисей и Авраам в Скъпоценен бисер също подчертават древността на храмовата работа и вечната природа на нейните обреди.
Спазването на завета с Бог едновременно защитава и дава възможности
Има две понятия, които особено трябва да помним, докато се подготвяме за храма. Първото е завет. Трябва да помним, че заветът е едно обещание. Един завет, сключен с Бог, не трябва да се счита за ограничаващ, а за закрилящ. Заветите с Него ни закрилят от опасностите.
Тази идея не е нова. Ако например качеството на доставяната ни вода е съмнително, ние филтрираме водата. По същия начин божествените завети ни закрилят от вреда. Когато изберем да се отречем от всяко безбожие20, ние не губим нищо ценно и печелим славата на вечния живот. Да спазваме храмовите завети не е принуда, а възможност. Те ни издигат отвъд границите на нашата собствена сила и перспектива. Можем да ги сравним с разликата между това да се влачим през кално поле и да се реем в небето в свърхзвуков самолет. Спазването на завета с Бог едновременно защитава и дава възможности.
Второто понятие, на което трябва да се наблегне по време на умствената ни подготовка, е Единението. Единението на Исус Христос е най-важното деяние в цялата човешка история. То е сърцевината на плана на спасението. Без безпределното Единение цялото човечество щеше да бъде безвъзвратно загубено. Обредите и заветите в храма учат относно изкупителната сила на Единението.
Вечният живот ни се дава чрез подчинение на храмовите завети
Службата в храма ни носи благословии както в този живот, така и във вечността. Старейшина Нийл А. Максуел от Кворума на дванадесетте апостоли казва, че “храмовата работа не е бягство от света, а укрепване на нуждата ни да направим света по-добър, докато сами се готвим за един далеч по-хубав свят. Така, да отидем в Господния дом ни помага да бъдем различни от света, за да променим нещата в този свят”21.
Ако сме предани и верни в този живот, ще можем да получим вечен живот. Безсмъртието е да живеем навеки. Вечен живот значи повече от това просто да бъдем безсмъртни. Вечен живот е да получим възвисяване в най-висшето небе и да живеем в семейство. Бог заявява, че Неговата велика мисия – “делото Ми и славата Ми” – е “да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека”22. Неговият дар на безсмъртие е безусловен – един дар без органичения за цялото човечество. Възможността за вечен живот – тъкмо възвисяване – е на разположение на всички ни чрез нашето подчинение на сключените завети и обредите, получени в светите храмове на Бог.
Храмовите благословии стават най-значими, когато смъртта ни отнеме обичните хора. Знанието, че този период на раздяла е само временен, осигурява мир, който надхвърля обикновеното разбиране23. Президент Джозеф Фийлдинг Смит пише, “Чрез силата на това свещеничество, което дава Илияс, съпруг и съпруга могат да бъдат запечатани или бракосъчетани за вечността; деца могат да бъдат запечатани за своите родители за вечността, така семейството става вечно и смъртта не разделя членовете”24. Благословени с вечно запечатване, ние се изправяме пред смъртта като необходима част от великия Божий план на щастие25.
Вечната перспектива, която получаваме в храма, ни дава сила да устоим на житейските изпитания
Вечната перспектива ни помага да бъдем напълно верни на сключените завети. Президент Пакър изтъква, че “обредите и заветите стават наше акредитивно писмо за прием в (Божието) присъствие. Да ги приемем достойно е търсене, което трае цял живот; да ги запазим след това е предизвикателството на смъртността”26.
Храмовите обреди се отнасят не само до нашата земна слава, но и до тази на нашите починали предци. “Защото тяхното спасение е нужно и е от основно значение за нашето спасение, … без нас те не могат да бъдат сторени съвършени, нито пък ние можем да бъдем сторени съвършени без нашите мъртви”27. Службата за тях дава една възможност за продължаващо поклонение в храма като безкористна работа като заместници по примера на Господ, така както Той извършил Единението за благослов на всички, които някога ще живеят.
Един ден е сигурно, че ще срещнем нашия Създател и ще се изправим пред Него на съдната скамейка. Писанията ни казват, “пазачът на портата е Светият Израилев; и Той не държи никакъв слуга там; и няма никакъв друг път, освен този през портата; защото Той не може да бъде измамен, защото Господ Бог е Неговото име”28. Сам Господ ще определи дали сме били верни на заветите, които сме сключили с Него в храма, и така да заслужим славните благословии, които Той обещава на хората, които спазват своите завети.
Тази перспектива ни дава сила да устоим на житейските изпитания. Президент Бойд К. Пакър заявява, “Крайната цел на всичко, което учим, е да обединява родители и деца с вяра в Господ Исус Христос, за да бъдат щастливи у дома, запечатани във вечен брак, свързани към своите поколения и уверени, че ще получат възвисяване в присъствието на нашия Небесен Отец”29.
Всеки храм се издига като символ на членството ни в Църквата, като знак на вярата ни в живота след смъртта и като стъпало към вечната слава за нас и за семейството ни. Моля се всеки член на Църквата да се подготви за чудесните храмови благословии.
Храмът Хюстън Тексас. Осветен на 26 авг. 2000 г.
Храмът Йоханесбург Южна Африка. Осветен на 24 авг. 1985 г.
Храмът Хелзинки Финландия. Осветен на 22 окт. 2006 г.
Храмът Ресифе Бразилия. Осветен на 15 дек. 2000 г.