Мотивирани от храма люде
Дръжте у дома си снимка на храма, така че децата ви да могат да я виждат. Учете ги за целите на дома Господен.
Храмът е най-великия символ на нашето членство
Какво славно нещо е за нас да имаме привилегията да отидем в храма за собствените си надарявания. После, след като сме отишли за собствените си надарявания, колко славна привилегия е да свършим работата за хората, които са си отишли преди нас. Тази страна на храмовата работа е един безкористен труд. При все това, всеки път, когато вършим храмова работа за други хора, една благословия се връща отново върху нас. Затова не бива да ни учудва, че Господ желае Неговите люде да бъдат мотивирани от храма.
Тъкмо сам Господ в Свое откровение към нас е превърнал храма в най-велик символ за членовете на Църквата Помислете за отношението и праведното поведение, които Господ ни посочва в съвета, който Той дава чрез Пророка Джозеф Смит на светиите в Къртлънд, докато те се готвят да строят храм. Този съвет все още е в сила:
“Организирайте се; подгответе всяко нужно нещо; и създайте дом, тъкмо дом на молитва, дом на постене, дом на вяра, дом на познание, дом на слава, дом на ред, дом Божий” (У. и З. 88:119). Дали това отношение и поведение наистина отразяват това, което всеки от нас желае и се стреми да бъде?
Всички наши усилия в Църквата водят към светия храм
Всички наши усилия да провъзгласяваме Евангелието, да усъвършенстваме светиите и да изкупваме мъртвите водят към светия храм. Това е, защото храмовите обреди са абсолютно необходими; не може да се завърнем в Божието присъствие без тях.
Наистина, господ желае Неговите люде да са мотивирани от храма. Най-дълбокото желание на сърцето ми е тъкмо всеки член на Църквата да бъде достоен за храма. Надявам се, всеки възрастен член да бъде достоен за валидна храмова препоръка -- и да я има, дори ако разстоянието до храма не позволява нейното незабавно или често ползване.
Храмът е свят Господу; той следва да бъде свят за нас
Нека бъдем хора, посещаващи и обичащи храма. Нека бързаме към храма толкова често, колкото ни позволяват времето, средствата и личните обстоятелства. Нека не ходим само за нашите мъртви роднини, но и заради личните благословии на поклонението в храма, заради светостта и сигурността, предоставяни между тези осветени стени. Храмът е дом на постене, дом на вяра, дом на познание. Той е домът Господен. Той е свят Господу. Трябва да бъде свят и за нас.
Нека споделяме с нашите деца духовните чувства, които изпитваме в храма. И нека ги учим по-открито и охотно на нещата, които можем по подходящ начин да кажем за целите на Господния дом. Дръжте у дома си снимка на храма, така че децата ви да могат да я виждат. Учете ги за целите на дома Господен. Нека те отрано планират да идат там и да останат достойни за тази благословия.
Господ е доволен, когато отиваме достойни в храма
Господ е доволен, когато нашите младежи отиват достойни в храма и извършват като заместници кръщения за хората, които не са имали възможността да бъдат кръстени приживе. Господ е доволен, когато отиваме достойни в храма лично да сключим своите завети с Него и да да бъдем запечатани като двойки и като семейства. И е доволен, когато отиваме достойни в храма, за да извършим същите спасителни обреди за хора, които са починали, мнозина от които с нетърпение очакват извършването на тези обреди за тях.
За да може храмът наистина да бъде символ за нас, трябва да желаем това. Трябва да живеем достойни да влезем в храма. Трябва да спазваме заповедите на нашия Господ. Ако можем да подредим живота си според живота на нашия Учител и да превърнем ученията и примера Му във най-висш образец за нас, няма да ни бъде трудно да сме достойни за храма, да сме последователни и лоялни във всеки аспект на живота, защото ще бъдем отдадени на един единствен свят стандарт на поведение и вярване. У дома или на пазар, в училище или много след като сме го завършили, действайки напълно сами или заедно с много други хора, курсът ни трябва да бъде ясен и стандартите ни очевидни.
Способността човек да отстоява принципите си, да живее с почтеност и вяра според вярванията си – това е нещото, което има най-голямо значение. Тази преданост на верните принципи – в личния ни живот, у дома и в семейството, на всички места, където срещаме други хора и им оказваме влияние – тази отдаденост е нещото, което Бог в най-голяма степен изисква от нас. Тя изисква отдаденост – с цялата душа, дълбока, вечно лелеяна отдаденост на принципите и дадените от Бог заповеди, които знаем, че са истинни. Ако сме предани и верни на Господните принципи, винаги ще бъдем достойни за храма и Господ и Неговите свети храмове ще бъдат най-великите символи на ученичеството ни с Него.
Храмът Къртлънд. Осветен на 27 март 1836 г.
Храмът Логан Юта. Осветен на 17 май 1884 г. Повторно осветен на 13 март 1979 г.