Домовете Господни

Храмът бил място за обучение за Спасителя, когато Той бил на земята; до голяма степен той бил част от живота Му. Благословиите на храма са достъпни и в наши дни” (Джеймз Е. Фауст, “Възстановяването на всички неща”, Лиахона, май 2006 г., стр. 67).

Храмът в буквалния смисъл е дом Господен. Той е място, където Бог напътства Своите деца и ги подготвя да се завърнат в Неговото присъствие. Той е място, където биваме съединени като семейства и учени за пътищата и начините Господни.

“Като издирим своите предшественици и извършим спасителните обреди за тях, които те не са могли да извършат за себе си, ние свидетелстваме за безкрайния обсег на Единението на Исус Христос” (Д. Тод Кристоферсън, “Изкуплението на мъртвите и свидетелството за Исус”, Лиахона, ян. 2001 г., стр. 11).

“…процесът на вземане на името на Исус Христос върху нас, който започва във водите на кръщението, продължава и е подсилен в дома Господен. … в обредите на светия храм ние взимаме по-пълно името на Исус Христос върху нас” (Дейвид А. Беднар, “С чест да поддържат име и положение”, Лиахона, май 2009 г., стр. 98).

“В бляскавата си слава храмът сякаш приканва всички, които са видели величието му, “Елате! Елате в дома на Господ. Тук уморените намират покой, а душата мир”. … (храмът) подготвя всички влезли в него да се завърнат у дома – у дома в небесата, у дома при семейството, у дома при Бог” (Томас С. Монсън, “Days Never to Be Forgotten”, Ensign, ноем. 1990 г., стр. 67, 70).

Храмът Вашингтон, окръг Колумбия. Осветен на 19 ноем. 1974 г.

Фонтан, храмът Нашвил Тенеси.

Стъклопис, храмът Палмира Ню Йорк (най-вляво).

Храмът Хонконг Китай. Осветен на 26 май 1996 г.

Арки, храмът Баунтифул Юта.

Храмът Кочабамба Боливия. Осветен на 30 апр. 2000 г.

Каменоделски детайл, храмът Кардстън Албърта.

Ограда, храмът Сакраменто Калифорния.

Храмът Акра Гана. Осветен на 11 ян. 2004 г.