Светият храм
В храмовете членовете на Църквата, които се подготвят духовно, могат да участват в най-възвисяващите спасителни обреди, дадени на човечеството чрез откровение.
В храмовете можем да участваме в най-възвисяващите спасителни обреди
Много са причините, поради които човек следва да има желанието да отиде в храма. Дори неговият външен вид подсказва за дълбоко духовни цели. Това е много по-осезаемо вътре сред стените му. Над вратите на храма се четат думите “Свят Господу”. Когато влизате в който и да е осветен храм, вие сте в Господния дом.
В храмовете членовете на Църквата, които се подготвят духовно, могат да участват в най-възвисяващите спасителни обреди, дадени на човечеството чрез откровение. Там, в свята церемония, човек може да бъде умит, помазан, обучен, надарен и запечатан. И след като сме получили тези благословии за нас самите, можем да извършим същите обреди за онези, които са починали без да имат тази възможност. В храмовете свещените церемонии се извършват както за живите, така и за мъртвите.
Обредите и церемониите в храма са прости, красиви и свещени
При внимателно четене на Писанията откриваме, че Господ не е разкривал всички неща на всички хора. Установени са определени изисквания за получаване на свещена информация. Храмовите церемонии спадат към тази категория.
Ние не обсъждаме храмовите обреди извън храмовете. Това обаче никога не е означавало, че познанието за тези церемонии трябва да бъде ограничено до неколцина избрани, които се задължават другите никога да не научат нещо от тях. Всъщност е точно обратното. С голямо усърдие приканваме всяка душа да се подготви за изживяването в храма. Тези, които са били вече в храма, знаят за следния модел: Един ден всяка жива душа и всяка душа, която някога е живяла, ще има възможността да чуе Евангелието и да приеме или отхвърли това, което предлага храмът. Ако някой отхвърли тази възможност, то това трябва да е от негова страна.
Обредите и церемониите в храма са прости. Те са красиви. Те са свещени. Те се пазят поверителни, за да не бъдат дадени на хора, които не са подготвени. Любопитството не е подготовка. Задълбоченият интерес сам по себе си не е подготовка. Подготовката за обредите включва предварителни стъпки: вяра, покаяние, кръщение, потвърждаване, достойнство, зрялост и благородство се изискват от този, който бива поканен като гост в Господния дом.
Хората, които са достойни, могат да влязат в храма
Всички, които са достойни и отговарят на условията във всяко едно отношение, могат да влязат в храма, където ще бъдат запознати със свещените церемонии и обреди.
Веднъж вече получили известно усещане за стойността на храмовите благословии и светостта на извършваните там обреди, вие няма да имате съмнения относно високите стандарти, установени от Господ за влизане в светия храм.
Вие трябва да притежавате валидна препоръка, за да бъдете допуснати в храма. Тази препоръка трябва да бъде подписана от съответните служители на Църквата. Само хората, които са достойни, следва да отидат в храма. Вашият местен епископ или президент на клон има отговорността да проучи личното ви достойнство преди да получите вашите храмови обреди. Това интервю е от голяма важност, защото е възможност да направите преглед на начина си на живот заедно с овластен служител на Господ. Ако нещо не е наред в живота ви, епископът ще може да ви помогне да го поправите. Чрез тази процедура вие ще можете да заявите, че сте достойни или ще ви бъде помогнато да изградите качества, които ще ви направят достойни да влезете в храма, с одобрението на Господ.
Интервюто за храмова препоръка се провежда насаме между епископа и члена на Църквата, за когото се отнася. На члена се задават въпроси, целящи да проучат личното му поведение, достойнство и лоялност към Църквата и служителите й. Членът трябва да потвърди, че е морално чист и спазва Словото на мъдростта, плаща пълен десятък, живее в хармония с ученията на Църквата и не поддържа връзки, нито симпатизира на вероотстъпнически групи. Епископът е инструктиран, че поверителността при провеждането на такива интервюта с всеки член е от най-голяма важност.
Приемливите отговори на въпросите на епископа обикновено ще дадат представа дали кандидатът е достоен да получи храмова препоръка. Ако кандидатът не спазва заповедите или в живота си има нещо, което трябва да се поправи, ще е необходимо той да изяви истинско покаяние, преди да му бъде издадена храмова препоръка.
След като епископът е провел такова интервю, президентът на кол също интервюира всеки от вас, преди да получите своята храмова препоръка.
Ученията в храма са представени по символичен начин
Може да ви бъде от полза, преди да отидете в храма за пръв път или дори след много посещения, да знаете, че ученията там са представени по символичен начин. Господ, великият Учител, е дал много от Своите напътствия по този начин.
Храмът е едно велико училище. Той е дом на познание. Атмосферата в храмовете е идеална за напътствие по дълбоко духовни въпроси. Покойният старейшина Джон А. Уидсоу от Кворума на дванадесетте апостоли бил изтъкнат ректор на университет и световно известен учен. Той се отнасял с голямо благоговение към храмовата работа и при един случай казва:
“Както от време на време ни учат ръководителите на Църквата, храмовите обреди съдържат целия план на спасение и разясняват трудните за разбиране неща. Няма изкривяване или извъртане на храмовите учения, така че те да паснат във великия план на спасението. Философската пълнота на надаряването е един от най-големите аргументи в полза на правдивостта на храмовите обреди. И най-вече, този завършен обзор и тълкуване на евангелския план превръща поклонението в храма в един от най-ефективните методи на опресняване на спомените относно цялата структура на Евангелието” (“Temple Worship”, Utah Genealogical and Historical Magazine, апр. 1921 г., стр. 58).
Ако отидете в храма и помните, че учението е представено със символи, вие винаги ще имате необходимия Дух, Който ще помогне прозрението ви да се разшири, да се почувствате малко по-възвисени и с нарастнали познaния за духовните неща. Планът на обучение е превъзходен. Той е вдъхновен. Самият Господ, великият Учител, в ученията Си към Своите ученици постоянно е използвал притчи – словесен начин за изразяване със символи на неща, които иначе биха били трудни за разбиране.
Храмът сам по себе си се превръща в символ. Ако сте виждали някой от храмовете през нощта, целия осветен, тогава знаете каква впечатляваща гледка може да бъде това. Окъпан в светлина, домът Господен, издигащ се в тъмнината, става символ на силата и вдъхновението на Евангелието на Исус Христос, стоящо като фар в един свят, който все повече потъва в духовна тъмнина.
При влизане в храма вие сменяте всекидневните си дрехи с бялото храмово облекло. Това става в съблекалня, където всеки си има шкафче и място за преобличане, които са строго лични. В храма внимателно се поддържа идеала за скромност. Оставяйки дрехите си в шкафчето, вие оставяте с тях своите грижи, притеснения и странични неща. Излизайки от малката съблекалня, облечени в бяло, ще изпитате чувство на единство и равенство, защото всички около вас са облечени по същия начин.
Бракът в храма е висшия храмов обред
Онези от вас, които очакват с нетърпение брака в храма, може би искат да знаят какво ще се случи. Ние не цитираме извън храма думите, казвани по време на обреда на запечатването (на брака), но можем да опишем стаята за запечатване като място с прекрасна обстановка, тих и ведър дух, осветено от свещената работа, която се извършва там.
Преди двойката да пристъпи към олтара за обреда на запечатването, служителят има привилегията да даде, а младата двойка да приеме няколко съвета. Ето някои от мислите, които младата двойка може да чуе по този повод.
“Днес е вашият сватбен ден. Вие сте завладени от емоциите на вашата сватба. Храмовете се строят като светилища за извършване на подобни обреди. Ние не сме в света. Нещата от света не се отнасят за това място и не влияят върху това, което правим тук. Дошли сме от света в храма на Господ. Това се превръща в най-важния ден от вашия живот.
Вие сте били родени, поканени на земята от родители, които приготвили тленна скиния, която да насели вашият дух. Всеки от вас е бил кръстен. Кръщението, един свещен обред, символизира очистване, символизира смърт и възкресение, символизира навлизане в нов живот. То предполага покаяние и опрощение на греховете. Причастието на Господната вечеря е подновяване на кръщелния завет и ние можем, ако живеем според него, да поддържаме себе си чисти от грехове.
Вие, младоженецът, сте бил ръкоположен в свещеничеството. Първо сте получил Аароновото свещеничество и вероятно сте преминал през всичките санове – дякон, учител и свещеник. После е дошъл денят, в който сте бил счетен достоен да получите Мелхиседековото свещеничество. Това свещеничество, най-висшето свещеничество, се определя като свещеничеството според светия ред на Бог или Светото свещеничество според Реда на Сина Божий (вж. Алма 13:18; Еламан 8:18; Учение и Завети 107:2–4). Даден ви е бил сан в свещеничеството. Сега сте старейшина.
Всеки от вас е получил своето надаряване. С това надаряване сте получили една инвестиция с вечен потенциал. Но всички тези неща са били предварително условие и подготовка за идването ви пред олтара, за да бъдете запечатани като съпруг и съпруга за време и за цялата вечност. Сега вие ставате семейство, свободни да създавате живот, имайки възможността чрез отдаденост и жертва да създадете деца в света, да ги отгледате и да ги напътствате в безопасност през тяхното смъртно съществуване, да ги видите как един ден ще дойдат, както сте дошли сега вие, за да вземат участие в тези свещени храмови обреди.
Вие идвате доброволно и е било отсъдено, че сте достойни. Да се приемете взаимно в брачен завет е голяма отговорност, такава, която носи в себе си неизмерими благословии”.
Запечатващата сила свързва на земята и в небесата
За да разберем историята и учението на храмовата работа, трябва да разберем какво представлява силата на запечатване. Трябва да прозрем поне отчасти защо ключовете на властта за използване силата на запечатване са толкова важни.
“Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е? …
Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог.
В отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.
И Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята Църква; и портите на ада няма да й надделеят,
Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” (Матея 16:13, 16–19).
На Петър му било дадено да държи ключовете. На него му била дадена силата на запечатване, тази власт, която дава сила да “връзва” или запечатва на земята или да развързва на земята, така че да бъде по същия начин и на небесата. Тези ключове се държат от президента на Църквата – пророка, гледача и откровителя. Тази свещена власт за запечатване е в Църквата сега. На нищо не се гледа с повече свещено очакване от онези, които знаят колко е важна тази власт. Нищо не е толкова ценно. Има относително малко хора днес на земята, на които е делегирана тази власт -- във всеки храм има братя, на които е дадена силата на запечатване. Никой не може да я получи освен от пророка, гледача и откровителя и президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Пророкът Джозеф Смит казва, че често му бил задаван въпросът, “Не можем ли да бъдем спасени, без да преминаваме през всички тези обреди и т.н.?” Бих отговорил, не, няма да имаме пълно спасение. Исус казва, “В дома на Отца Ми има много обиталища и Аз ще отида да приготвя място за вас”. [Вж. Иоана 14:2.] Тук под дом трябва да се разбира царство; и всеки човек, който е възвисен до най-висшата обител, ще трябва да спазва селестиалния закон, също и целия закон” (в History of the Church, 6:184).
Храмовата работа е източник на духовна сила
Храмовете са самия център на духовната сила на Църквата. Не би трябвало да бъде изненада за нас, че противникът ще се насочи както срещу Църквата като цяло, така и срещу нас поотделно, когато се стремим да участваме в тази свещена и вдъхновена работа. Храмовата работа е свързана с толкова много съпротива, защото е източник на огромна духовна сила за светиите от последните дни и за цялата Църква.
При полагането на крайъгълния камък за храма Логан Юта президент Джордж К. Канън, тогава от Първото Президентство, прави следното заявление:
“Всеки камък, положен за основата на храм и всеки храм, завършен според реда на Господа, открит на Неговото свято свещеничество, намалява силата на Сатана на земята и увеличава силата на Бог и Божествеността, раздвижва небесата с могъща сила в наша полза, извиква и призовава върху нас благословиите на Вечните Богове и на онези, които живеят в Тяхното присъствие” (в “The Logan Temple”, Millennial Star, 12 ноем. 1877 г., стр. 743).
Когато членове на Църквата имат трудности или над съзнанието им тежи вземането на важни решения, обичайно за тях е да отидат в храма. Това е подходящо място, където да отнесем грижите си. В храма можем да получим духовна преспектива. Там, по време на храмовите служби, ние сме “извън света”.
Понякога умовете ни са толкова заети с проблеми и има толкова много неща, изискващи нашето незабавно внимание, че просто не можем да мислим и виждаме ясно. В храма прахта от външните дразнители се уталожва, мъглата и димът се разсейват и ние можем да “видим” нещата, които не сме били в състояние да видим и да намерим изход от трудностите, за които не сме знаели преди.
Господ ще ни благославя, когато участваме в свещената работа по извършването на обредите в храма. Благословиите тук няма да бъдат ограничени само с нашата храмова служба. Ще бъдем благословени във всички наши дела.
Нашият труд в храма ни дава защита и сигурност
Никоя друга работа не защитава тази Църква повече от храмовата работа и родословните изследвания, които я поддържат. Никоя друга работа не е духовно по-пречистваща. Никоя друга работа не ни дава повече сила. И никоя друга работа не изисква по-високи стандарти на праведност.
Нашият труд в храма ни дава защита и сигурност както поотделно, така и като група хора.
И така, елате в храма – елате и поискайте вашите благословии. Това е свято дело.
Храмът Панама Сити Панама. Осветен на 10 авг. 2008 г.
Храмът Токио Япония. Осветен на 27 окт. 1980 г.
Храмът Куритиба Бразилия. Осветен на 1 юни 2008 г.