2010 г.
Защо строим храмове?
2010


Защо строим храмове?

Храмовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни са свещени сгради, в които вечните въпроси получават отговор.

Храмовете са места, където въпросите ни за живота получават вечни отговори.

Имало ли е някога мъж или жена, които в мигове на тих анализ да не са размишлявали над сериозните тайнства на живота?

Не са ли се питали те, “Откъде съм дошъл? Защо съм тук? Къде отивам? Каква е връзката ми с моя Създател? Смъртта ще ми отнеме ли скъпите взаимоотношения, които имам приживе? Какво ще стане с моето семейство? Ще има ли друго съществуване след това и ако да, ще бъдем ли заедно там?”

Не можем да открием отговорите на тези въпроси в мъдростта на света. Откриваме ги само в даденото чрез откровение Божие слово. Храмовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни са свещени сгради, в които тези и други вечни въпроси получават отговор. Всеки е осветен като Господен дом, място на святост и мир, отделено от света. Там биват учени истини и извършвани обреди, които носят познание за вечни неща и мотивират участниците да живеят с едно разбиране за нашето божествено наследство като деца на Бог и със съзнание за потенциала ни като вечни същества.

Храмовете са уникални по цел и функция сред всички други религиозни сгради

Тези здания, различни от хилядите обикновени домове за поклонение на Църквата, пръснати по цялата земя, са уникални по цел и функция сред всички други религиозни сгради. Не размерите или архитектурната им красота ги правят такива. Това е работата, която се изпълнява в тях.

Предназначението на определени здания за специални обреди, в отличие от обичайните места за поклонение, не е ново. Такава е била практиката в древен Израил, където хората редовно са се покланяли в синагогите. Тяхното по-свещено място било, първо, скинията в пустинята с нейната “святая светих”, а после поредица от храмове, където се извършвали специални обреди, в които могли да участват само хора, отговарящи на определени изисквания.

Така е и днес. Преди освещаването на даден храм Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни кани обществеността да посети сградата и да се запознае с различните помещения. Но след като бъде осветена, тя става дом Господен, имаща толкова свещено естество, че само на достойните членове на Църквата е позволено да влизат. Не правим това, за да крием тайни. Правим го, за да опазим храма свят.

Храмовата работа засяга всеки един от нас като членове на вечното Божие семейство.

Работата, която се върши в тези сгради, установява вечните Божии цели по отношение на човека, който е Божие дете и творение. За мнозина храмовата работа е свързана със семейството, с всеки един от нас като членове на вечното Божие семейство и с всеки от нас като членове на вечни семейства. Тя засяга светостта и вечното естество на брачния завет и семейните връзки.

Тя потвърждава, че всеки мъж и жена, родени на света, са чеда на Бог, надарени с нещо от Неговото божествено естество. Повтарянето на тези основни и съществени учения има благотворен ефект върху хората, които ги получават, защото тъй като учението е изложено на език както красив, така и внушителен, участникът стига до разбирането, че след като всеки мъж и жена е дете на Небесния Отец, тогава всеки е член на божествено семейство; оттук всеки човек е негов брат или сестра.

Когато бил запитан от един книжник, “Коя заповед е първа от всички?”, Спасителят отвърнал, “да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила; (тази е първата заповед).

“А ето втората (подобна на нея) заповед: “Да възлюбиш ближния си като себе си” (Марка 12:28, 30–31).

Ученията, изложени в съвременните храмове, наблягат по един изключително силен начин на тази най-съществена идея за дълга ни към нашия Създател и нашите ближни. Свещените обреди разширяват и допълват тази възвисяваща философия за Божието семейство. Те учат, че духът във всеки един от нас е вечен, в противоположност на тялото, което е смъртно. Те не само дават разбиране за тези велики истини, но и мотивират участника да обича Бог и го насърчават да показва повече дружелюбност и обич към останалите деца на нашия Отец.

Приемането на предпоставката, че всеки е дете на Бог ни помага да видим, че в земния живот има божествена цел. Тук в дома Господен отново бива преподавана дадена чрез откровение истина. Земният живот е част от едно вечно пътуване. Ние сме живели като духовни деца, преди да дойдем тук. Писанията дават свидетелство за това. Словото Господно към Еремия свидетелства: “Преди да ти дам образ в корема познах те, и преди да излезеш из утробата осветих те. Поставих те за пророк на народите” (Еремия 1:5).

Скъпите взаимоотношения на семейния живот могат да продължат в идния свят

Ние идваме в този живот като деца на смъртни родители и като членове на семейства. Родителите са партньори с Бог в осъществяването на Неговите вечни цели по отношение на Неговите деца. Следователно семейството е божествена институция, най-важната както в земния живот, така и във вечността.

Много от работата, която се върши в храмовете, е свързана със семейството. Основа за разбирането на нейното значение е осъзнаването на факта, че така като сме съществували като деца на Бог преди да бъдем родени на този свят, така и ще продължим да живеем след смъртта, и че скъпите и носещи удовлетворение взаимоотношения от земния живот, най-красивите и съдържателни от които са в семейството, могат да продължат и в идния свят.

Когато един мъж и една жена сключат брак в дома Господен, те биват свързани не само за времето на земния им живот, но и за цялата вечност. Те биват обвързани не само от властта на закона на страната, който ги свързва до смъртта, но и чрез вечното Божие свещеничество, което свързва на небесата това, което е свързано на земята. Двойката, сключила брак по този начин, има сигурността на божественото откровение, че тяхното взаимоотношение и това на децата им няма да свърши със смъртта, а ще продължи във вечността, при условие че те живеят достойни за тази благословия.

Имало ли е мъж да обича истински някоя жена, или жена да обича истински някой мъж, и те да не са се молели отношенията им да могат да продължат отвъд гроба? Случвало ли се е родители да погребат дете и да не копнеят за уверението, че обичното им чедо отново ще бъде тяхно в идния свят? Може ли човек, вярващ във вечния живот, да се усъмни, че тъкмо Бог в небесата е дал на Своите синове и дъщери най-скъпоценното качество на живота, любовта, която намира най-съдържателния си израз в семейните взаимоотношения? Не, здравият разум изисква семейните взаимоотношения да продължават след смъртта. Човешкото сърце копнее за това, и Бог в небесата е открил начин, чрез който това да бъде осигурено. Светите обреди в дома Господен осигуряват това.

Благословиите на храма са на разположение за всички

Но всичко това би изглеждало наистина несправедливо, ако благословиите от тези обреди бяха на разположение единствено на хората, които сега са членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Истината е, че възможността да дойдат в храма и да споделят неговите благословии се дава на всички, които приемат Евангелието и бъдат кръстени в Църквата. По тази причина Църквата провежда широка мисионерска програма в голяма част от света и ще продължи да я разширява толкова, колкото е възможно, защото има отговорността, под божествено ръководство, да проповядва Евангелието на всеки народ, племе, език и люде.

Съществуват и онези безброй милиони, които са живели на земята и никога не са имали възможността да чуят Евангелието. Ще им бъдат ли отказани на тях благословиите, предлагани в Господните храмове?

Чрез живи пълномощници, които се явяват вместо починалите, същите обреди са на разположение на хората, които са напуснали земния живот. С това същите тези хора в света на духовете са свободни да избират дали да приемат или отхвърлят земните обреди, извършени за тях, включително, кръщение, брак и запечатването на семейните връзки. В Господното дело няма принуда, но трябва да има възможност.

Работата в храма е труд на обич към починалите от страна на живите

Тази работа като заместници представлява безпрецедентен труд на обич към починалите от страна на живите. Тя прави необходима една мащабна работа по изследвания на семейна история за намиране и установяване на данни за хората, живели преди нас. В помощ на това изследване Църквата координира програма по семейна история и поддържа изследователски средства, които нямат равни в целия свят. Архивите й са открити за обществеността и са били ползвани от мнозина, които не са членове на Църквата за проследяване на техните предци. Тази програма е бивала хвалена от генеалози по цял свят и е била използвана от различни народи като гаранция и защита на собствените им архиви. Но основната й цел е да даде на членовете на Църквата ресурсите, нужни да издирят техните предци, така че да могат да им предложат благословиите, на които се радват самите те. Те всъщност си казват, “Ако обичам съпругата си и децата си толкова много, че ги искам за цялата вечност, не би ли следвало моите починали дядо, прадядо и други предци да имат възможността да получат същите благословии?”

Храмовете предлагат възможността да научим наистина същественото в живота

И така, тези свещени сгради са място на обширна дейност, която се извършва тихо и благоговейно. Те извикват в ума на човек част от видението на Иоан Откровител, в което е записан следния въпрос и отговор: “Тия облечени в бели дрехи, кои са? и откъде са дошли? …

Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.

Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм” (Откровението 7:13–15).

Хората, които идват в тези свети домове, са облечени в бяло, когато служат вътре. Те идват само по препоръка на своите местни църковни ръководители, като достойнството им е било удостоверено и потвърдено. От тях се очаква да идват с чисти мисли, чисти тела и чисти одежди, за да влязат в Божия храм. Когато влязат в него, от тях се очаква да оставят света зад себе си и да се съсредоточат над божествените неща.

Същата тази дейност, ако може да се нарече така, носи собствена награда, защото кой в тези усилни времена не би приветствал една възможност да загърби света и да влезе в Господния дом, където спокойно да размишлява над вечните Божии неща? Тези свещени места предлагат възможността да учим и размишляваме над наистина съществените неща от живота, които не са налични никъде другаде – връзката ни с Божеството и вечното ни пътуване от доземното състояние през този живот и към идния, където ще познаваме и общуваме един с друг, включително с обичните ни хора и предците, живели преди нас, от които наследяваме нещата на тялото, ума и духа.

В храмовете ни се дава обещание за вечните Божии благословии

Със сигурност тези храмове са уникални сред всички сгради. Те са домове за напътствие. Те са място на завети и обещания. На олтарите в тях ние коленичим пред Бог, нашия Създател, и получаваме обещанието за Неговите вечни благословии. В тяхната свещена обстановка ние общуваме с Него и размишляваме за Неговия Син, нашия Спасител и Изкупител, Господ Исус Христос, Който станал Ходатай за всеки един от нас в изкупителна жертва за нас. Тук ние оставяме настрана егоизма и служим за онези, които не могат да служат за себе си. Тук чрез истинската сила на свещеничеството Божие биваме свързани заедно в най-свещените от всички човешки взаимоотношения – като съпрузи и съпруги, като деца и родители, като семейства, чрез запечатване, което времето не може да унищожи и смъртта не може да прекъсне.

Тези свещени сгради са били строени дори през мрачните години, когато светиите от последните дни били безмилостно гонени и преследвани. Били са строени и поддържани във времена на бедност и благоденствие. Произлизали от енергичната вяра на постоянно растящ брой хора, даващи свидетелство за един жив Бог, за възкресения Господ, за пророци и божествено откровение и за мира и сигурността на вечните благословии, които могат да бъдат открити само в дома Господен.

Басейн за кръщение, храмът Папеете Таити.

Храмът Стокхолм Швеция. Осветен на 2 юли 1985 г.

Храмът Манти Юта. Осветен на 21 май 1888 г. Повторно осветен на 14 юни 1985 г.