Господ не ви е забравил
Нашият Небесен Отец и нашият Спасител Исус Христос ни познават и обичат. … ние можем да усетим Тяхното състрадание и обич в нашето страдание.
Като се срещаме със сестрите по света, се удивяваме на силата на вашите свидетелства. Толкова много от вас са първо или второ поколение членове на Църквата. Виждаме много сестри да служат в множество призования, да пътуват на големи разстояния, за да ходят на църква, да жертват, за да сключат и спазват светите храмови завети. Ние ви почитаме. Вие сте съвременните Господни пионери!
Неотдавна съпругът ми Мел и аз, докато посещавахме един музей, се срещнахме с една екскурзоводка-доброволка на име Моли Лентъл. Открихме, че Моли, мила жена на 70 и няколко години, няма деца и никога не се бе омъжвала. Тя е единствено дете и родителите й бяха починали преди много години. Най-близките й роднини са две братовчедки, които живеят на друг континент. Внезапно бях обзета с огромна сила от Духа, който ми свидетелстваше, все едно Небесният Отец говореше: “Моли не е сама! Моли е Моя дъщеря! Аз съм неин Отец! Тя е много важна дъщеря в Моето семейство и никога не е сама!”
Един от любимите ми разкази из живота на Спасителя е този за Лазар. Писанията ни казват, че “Исус обичаше Марта, и сестра й (Мария), и (брат им) Лазара”1. До Исус била пратена вест, че Лазар е тежко болен, но Той не дошъл незабавно; бил далеч още два дни, казвайки, “Тази болест … е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея”2.
Чувайки за пристигането на Исус, Марта “отиде да Го посрещне”3, разказвайки Му какво се е случило. Лазар бил “от четири дни в гроба”4. Опечалената Марта изтичала обратно до дома им, за да каже на Мария, че Господ е дошъл5. Смазана от скръб, Мария изтичва при Исус, пада в нозете Му и ридае6.
Научаваме, че “Исус, като я видя (Мария), че плаче, … разтъжи се в духа Си и се смути”, и пита къде са положили тялото.
“Казват Му, Господи, дойди и виж”7.
После четем едни от най-състрадателните и пълни с любов слова в Писанията: “Исус се просълзи”8.
Апостол Джеймз Е. Тълмидж пише: “Видът на двете жени, обзети от такава скръб, … накарали Исус да тъжи (с тях), тъй че Той страдал духом и бил дълбоко натъжен”9. Това преживяване свидетелства за състраданието, съпричастието и любовта, които нашият Спасител и нашият Небесен Отец изпитват към всеки от нас всеки път когато биваме обременени от мъка, грях, несгода и житейски болки.
Скъпи сестри, нашият Небесен Отец и нашият Спасител Исус Христос ни познават и обичат. Те знаят кога изпитваме болка или каквото и да е страдание. Те не казват, “Няма проблем, че страдаш сега, защото скоро всичко ще се оправи. Ще бъдеш изцелена, или съпругът ти ще си намери работа, или заблуденото ти дете ще се завърне”. Те изпитват дълбочината на страданието ни в същия момент, и ние можем да усетим Тяхното състрадание и обич в нашето страдание.
Алма свидетелства:
“И Той ще се яви, изстрадвайки болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид, и всичко това, за да може да се изпълни словото, което казва, че Той ще вземе върху Си болките и болестите на Своя народ.
И Той ще вземе върху Си … немощите им, за да може сърцето Му да се изпълни с милостта …, та да узнае Той … как да подпомага Своя народ според немощите му”10.
Когато се питаме дали Спасителят или нашият Отец в Небесата ни познават, или колко добре ни познават Те лично, може да си спомним словата на Спасителя към Оливър Каудъри:
“Ако желаеш допълнително доказателство, насочи мислите си към нощта, когато Ме призова в сърцето си, та да можеш да узнаеш истината за тези неща”11.
Преди това Спасителят му заявява, “няма никой, освен Бог, който да знае помислите и намеренията на сърцето ти”12.
Спасителят напомня на Оливър, че Той знае всяка подробност от тази молитва и помни точното време, онази конкретна вечер.
Преди много години съпругът ми се разболя тежко от рядка болест. Колкото повече време минаваше и състоянието му се влошаваше, толкова повече осъзнавах, че той умира. Не говорех на никого за страховете си. Имахме голямо, младо семейство и пълен с обич вечен брак, и мисълта да изгубя съпруга си и да отглеждам сама децата си ме изпълваше със самота, отчаяние и дори гняв. Срамувам се да призная, че се отдръпнах от моя Небесен Отец. Спрях да се моля с дни; спрях да кроя планове; плачех. Накрая осъзнах, че не мога да се справя сама с това.
За пръв път от много дни коленичих и излях сърцето си пред моя Отец в Небесата, молейки за прошка затова, че съм се отдръпнала от Него, разказвайки Му за всичките си най-съкровени чувства и накрая казвайки през сълзи, че ще сторя онова, което Той поиска от мен. Знаех, че Той има план за нашия живот.
Докато продължавах на колене да изливам сърцето си, в мен нахлу най-сладкото, изпълнено с мир и обич чувство. Сякаш върху мен се спусна едно одеяло от любов. Сякаш почти можех да усетя как Небесният Отец казва, “Това е всичко, което исках да знам”. Реших никога повече да не се отвръщам отново от Него. Постепенно и по удивителен начин съпругът ми започна да се възстановява, докато оздравя напълно.
Години по-късно съпругът ми и аз бяхме коленичили до нашата 17-годишна дъщеря и се молехме за нейния живот. Този път отговорът беше не, но онова чувство на мир и обич, което нашият Спасител ни обеща, бе също така силно и ние знаехме, че макар Небесният Отец да си я прибираше обратно у дома, всичко щеше да бъде наред. Разбрахме какво означава да прехвърлим тегобите си върху Господ, да знаем, че Той ни познава, обича ни и изпитва състрадание към нас в нашата печал и болка.
Един от най-прочувствените моменти на отношения баща-син в Книгата на Мормон е свидетелството на Алма младши към неговия син Еламан. Алма описва онзи “неизразим ужас”, който изпитва, като си представя как ще се яви в присъствието Божие да бъде съден за многото си прегрешения. След като усеща тежестта на всичките си грехове в течение на 3 дни и нощи, той се покайва и умолява Спасителя да се смили над него. После той описва на сина си Еламан изключителната и сладка радост да не си “спомня повече” своите болки. Вместо чувството на “неизразим ужас” при мисълта да яви пред Божия престол Алма вижда “Бога … седнал на трона Си” и заявява, “и душата ми копнееше да бъде там”13.
Не е ли това, драги сестри, чувството, което изпитваме, когато се покаем и размишляваме над любовта, милостта и благодарността, които изпитваме към нашия Небесен Отец и към нашия Спасител – че ние също копнеем да бъдем там, да бъдем обгърнати отново от любящите Им ръце?
Точно както Господ ми даде свидетелство, че не е забравил Своята скъпа дъщеря Моли Лентъл, аз ви давам свидетелство, че Той не е забравил и вас! Какъвто и грях, слабост или болка да ви тежат, през каквото и да е изпитание или борба да минавате, Той знае и разбира точно тези моменти. Той ви обича! И ще ви преведе през тези мигове, точно както го сторил с Мария и Марта. Той е платил цената, за да може да знае точно как да ви се притече на помощ. Прехвърлете Му бремето си. Кажете на своя Небесен Отец какво изпитвате. Кажете Му за своята болка и страдания и после Му ги оставете. Изследвайте Писанията всеки ден. Там също ще намерите голяма утеха и помощ.
Нашият Спасител пита:
“Защото може ли една жена да забрави кърмачето си, та да няма състрадание към сина на утробата си? Да, те може да те забравят, обаче Аз няма да те забравя…
… на Своите длани съм те врязал”14.
“И вие виждате, че Аз ви заповядах никой от вас да не се оттегля от Мене, но напротив, Аз ви заповядах да дойдете при Мене, за да можете да пипнете и да видите; тъкмо тъй ще правите вие и в света”15.
Това е нашето поръчение. Ние трябва да почувстваме и видим за себе си, и после да помогнем на всички Божии чеда да почувстват, видят и узнаят, че Той е взел върху Си не само всички наши грехове, но и нашите болки, страдания и несгоди, тъй че да може да узнае какво изпитваме и как да ни утеши. Свидетелствам за Него, в името на Исус Христос, амин.