Благословиите на причастието
Ще бъдем благословени, ако изпитваме благодарност за Единението на Исус Христос, подновяваме кръщелните си завети, чувстваме прошка и получаваме вдъхновение от Светия Дух.
Израснах в Рексбърг, Айдахо, където бях учен и се намирах под влиянието на прекрасно семейство, приятели, учители и ръководители. В живота на всеки от нас има специални преживявания, които докосват душите ни и променят нещата завинаги. Едно подобно преживяване стана в моето юношество. То промени живота ми.
Винаги съм бил активен в Църквата и напредвах в Аароновото свещеничество. Когато бях тийнейджър, брат Джейкъбз, моят учител, ни помоли да записваме на картонче мислите си по време на събранието за причастието в онзи ден. Взех своето картонче и започнах да записвам. На първо място бе баскетболния мач, който бяхме спечелили предната вечер. После дойде срещата след мача, и така нататък. Далеч по-назад и със сигурност не с големи букви бе името на Исус Христос.
Картончето се попълваше всяка седмица. За един млад носител на Аароновото свещеничество причастието и събранието за причастието придоби нов, разширен и духовен смисъл. Очаквах с нетърпение неделите и възможността да вземам от причастието, тъй като разбирането за Единението на Спасителя ме променяше. Всяка неделя чак до днес, когато вземах от причастието, можех да погледна картончето и да прегледам списъка си. На него винаги най-отгоре стои Спасителят на човечеството.
В Новия завет четем за времето, когато Спасителят и Неговите апостоли се срещнали в горната стая за пасхалния празник.
“И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.
Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива”1.
Исус също така установява обреда на причастието по време на Своето посещение при нефитите2. Осъзнал съм колко важни са тези две събития.
Президент Дейвид О. Макей казва, “Чувствам се подтикнат да подчертая, че Господ е посочил кое е най-важното събрание в Църквата, и това е събранието за причастието”3. Ако се подготвяме за причастието по подходящ начин, можем да променяме живота си. Бих желал да предложа пет принципа, които могат да благословят живота ни, докато достойно вземаме от причастието.
I. Да изпитваме чувство на благодарност за Единението на Исус Христос
Първият принцип е по време на причастието да изпитваме чувство на благодарност към Небесния Отец за Единението на Неговия Син. Чувал съм следния разказ за раздаването на причастието:
“Причастието никога не бе означавало много за мен до неделята, когато бях ръкоположен за дякон. В онзи следобед аз раздавах причастието за пръв път. Преди събранието един от дяконите ме предупреди, “Внимавай за брат Шмидт. Може да се наложи да го събудиш!” Накрая настъпи времето, когато аз за пръв път щях да раздавам причастието. Справих се с първите шест реда доста добре. Деца и възрастни вземаха от хляба и водата без забележими проблеми или замисляне. После стигнах до ред 7, където винаги седеше брат Шмидт. Ала бях изненадан. Вместо да спи, той беше напълно буден. За разлика от другите, на които бях поднасял, той взе хляба замислено и с голямо благоговение.
Минути по-късно аз се оказах отново на ред 7 с водата. Този път приятелят ми се оказа прав. Брат Шмидт бе клюмнал глава и големите му немски очи бяха затворени. Очевидно той беше дълбоко заспал. Какво следваше да направя или кажа? Погледнах за миг челото му, набръчкано и белязано от годините на тежък труд и страдание. Той се присъединил към Църквата като юноша и преживял много гонение в своя малък град в Германия. Бях чувал историята много пъти по време на събранието за свидетелство. Накрая реших внимателно да го побутна по рамото с надежда да го събудя. Докато протягах ръка да го сторя, главата му слабо помръдна. По бузите му се стичаха сълзи и като погледнах в очите му, видях обич и радост. Той лекичко се протегна и взе водата. Макар тогава да бях само на 12 години, още мога живо да си спомня чувството, което изпитвах, докато гледах този суров възрастен мъж да взема от причастието. Знаех без никакво съмнение, че той изпитва към причастието нещо, което аз не бях чувствал никога. Тогава реших, че искам да изпитвам същите тези чувства”4.
Брат Шмидт е общувал с небесата, и небесата са общували с него.
II. Помнете, че ние подновяваме кръщелните си завети
Вторият принцип е да помним, че ние подновяваме кръщелните си завети, докато вземаме от причастието. Някои от обещанията, които поемаме, както е записано в Писанията, включват:
“Вле(зте) в стадото Божие … да бъдете наречени Негов народ … да носите един другиму тегобите си …да скърбите с онези, които скърбят … да бъдете свидетели Божии”5.
“… (да) дойдат със съкрушено сърце и каещ се дух, … искат да вземат върху си името на Исус Христос, решени да Му служат до края”6 и спазват заповедите Му и винаги си спомнят за Него7.
Молитвите на събранието за причастието са едно напомняне за тези завети. Когато вземаме от причастието, ние подновяваме ангажимента си да живеем според тези завети. Вярвам, че би било уместно да научим наизуст тези молитви – в умовете и сърцата си. Това ще ни помогне да се концентрираме над подновяването на нашите кръщелни завети. Независимо дали сме на 8 или на 80 години, когато бъдем кръстени, надявам се никога да не забравим този ден и заветите, които сме сключили.
III. По време на причастието можем да се почувстваме опростени за греховете си
Трето, на събранието за причастието можем да се почувстваме опростени за греховете си. Ако преди събранието за причастието сме прекарали известно време, покайвайки се за греховете си, можем да си тръгнем от него с чувството, че сме чисти и неопетнени. Президент Бойд К. Пакър казва: “Причастието подновява процеса на опрощение. Всяка неделя, когато бива поднасяно причастието, това е една церемония на подновяване на процеса на опрощение. … Всяка неделя вие се очиствате, тъй че когато умрете в определеното време, духът ви да бъде чист”8. Вземането от причастието с достойнство може да ни помогне да се чувстваме като народа на цар Вениамин, които “бяха изпълнени с радост, след като получиха опрощение на греховете си и спокойна съвест”9.
IV. Можем да получаваме вдъхновение за решаване на проблемите ни
Четвъртият принцип е следния – ние можем да получаваме вдъхновение за решаване на проблемите ни по време на събранието за причастието. Когато бях президент на мисия в Боливия, съпругата ми Мери Ан и аз имахме благословията да присъстваме на един семинар за президенти на мисия с президент Хенри Б. Айринг. На това събрание той учеше, че има три важни начина да се подготвим да извлечем полза от дадено събрание. Ние следва да дойдем със своите проблеми, смирени като деца, готови да учим и с желание да помагаме на Божиите чеда.
Когато смирено дойдем в събранието за причастието, можем да бъдем благословени да почувстваме впечатления за решаване на всекидневните ни проблеми. Ние трябва да дойдем подготвени, с желание да слушаме, и да не се разсейваме. В Писанията четем, “Но ето, Аз ти казвам, че трябва да го проучиш в ума си; тогава трябва да Ме попиташ дали е правилно и ако е правилно, Аз ще сторя тъй, че недрата вътре в теб ще се разгорят, ето защо ще почувстваш, че е правилно”10. Можем да научим какво следва да направим, за да решим проблемите си.
V. Да вземаме достойно от причастието ще ни помага да бъдем изпълнени със Светия Дух
Петият принцип, да вземаме достойно от причастието, ще ни помага да бъдем изпълнени със Светия Дух. При установяването на обреда на причастието при нефитите Христос заявява, “Този, който яде този хляб, яде от Моето тяло за душата си; и този, който пие от това вино, пие от Моята кръв за душата си; и душата му няма никога да гладува, нито да жадува, а ще бъде изпълнена”11. На тях им е било обещано, че ако гладуват и жадуват за праведност, ще бъдат изпълнени със Светия Дух. Причастната молитва обещава също, че ако живеем съгласно заветите си, ние винаги ще имаме Светият Дух да бъде с нас12.
Старейшина Мелвин Дж. Балард казва: “Свидетел съм, че има дух, съпътстващ раздаването на причастието, който стопля душата от стъпалата до главата; чувствате, че раните на духа заздравяват и товарът е вдигнат. Утеха и радост идват при достойната душа, която наистина желае да приема от тази духовна храна”13.
Ще бъдем благославяни, ако изпитваме благодарност за Единението на Исус Христос, подновяваме кръщелните си завети, чувстваме прошка и получаваме вдъхновение от Светия Дух, като вземаме от причастието всяка седмица. Събранието за причастието винаги ще бъде изключително важно, ако причастието е в центъра на нашето поклонение. Изразявам своята благодарност за Единението на Исус Христос. Знам, че Той е жив. В името на Исус Христос, амин.