Чрез вяра всички неща са изпълнени
Вярата ще ни помогне безопасно да изкачим евангелската пътека, да преодолеем всяко предизвикателство на земния живот и да се завърнем във величественото присъствие на нашия Небесен Отец.
Неотдавна няколко души от сем. Наш изкачихме Хуаяна Пикчу, висок връх до древните развалини на инките на Мачу Пикчу в планините на Перу. Беше стръмно изкачване със спиращи дъха гледки и внезапни пропасти. За жалост някои катерачи са загубили живота си, падайки от тази тясна и стръмна пътека. За избягване на подобни трагедии оттогава в монолитната скала са опънати здрави въжета по склона на Хуаяна Пикчу. Държахме се за тези въжета, докато се катерехме, и те ни позволиха безопасно да стигнем до върха, където гледката бе величествена!
Подобно на пътеката към Хуаяна Пикчу нашето земно пътуване е едно стръмно и трудно катерене, което изисква помощта на нашия Небесен Отец, за да бъде успешно завършено. По тази причина Той е установил евангелските принципи и обреди, за да ни отведе при Спасителя и Неговата спасителна сила1. Първият от тези принципи, вяра в Господ Исус Христос2, е като въжетата на Хуаяна Пикчу: привързани здраво и сигурно към “канарата на нашия Изкупител”3, вярата ще ни помогне безопасно да изкачим евангелската пътека, да преодолеем всяко предизвикателство на земния живот4 и да се завърнем във величественото присъствие на нашия Небесен Отец. Чрез вяра се изпълняват всички неща5.
Вярата е едновременно принцип на действие и сила6. Тя не е да имаме съвършено знание за нещата; ето защо, ако имаме вяра, ние се надяваме на неща, които не се виждат, но са истинни7. Тя е една увереност8 от Духа, придобита чрез нашето изучаване, движеща ни към действие9 да следваме примера на Спасителя и с молитва да спазваме заповедите Му, дори във времена на жертва и изпитание10. Вярата ни дава силата Господна, която – освен другите неща – се проявява чрез надеждата да се случват добри неща11, чудеса, които потвърждават нашата вяра12 и божествена защита в духовните и материални дела13.
Животът на Ана Роули, жена пионер от ранните дни на Църквата, демонстрира как упражняването на вяра оказва положително влияние в живота ни. Вдовица от Англия, сестра Роули упражнявала вярата си, за да откликне на призива на пророка за събиране в Сион. Тя била член на кервана ръчни колички на Мартин, който се натъкнал на дълбоки снежни преспи по маршрута през есента на 1856 г. По време на прехода настъпил период, през който седемте й деца буквално гладували. Тя пише: “Боли ме да гледам как децата ми гладуват. … Иде нощ и няма никаква храна за вечеря. Помолих Бог за помощ, както правя винаги. Паднах на колене, спомняйки си за два твърди морски сухара … останали от пътуването ни през морето. Те бяха неголеми и толкова твърди, че не можеха да бъдат счупени. Със сигурност това не бе достатъчно да се нахранят 8 души, но 5 хляба и 2 риби също не били достатъчни да се нахранят 5 000 души; но чрез чудо Исус го сторил. Тъй че с Божията помощ нищо не е невъзможно. Намерих сухарите и ги сложих в “датската фурна”, покрих ги с вода и помолих за Божията благословия. После сложих капака на тигана и го поставих на въглените. Когато малко по-късно вдигнах капака, открих тигана пълен с храна. Коленичих със семейството си и благодарих на Бог за Неговата добрина. Тази вечер семейството ми имаше достатъчно храна”14.
Ана Роули живяла според Евангелието, принасяйки голяма лична жертва. Тя се нуждаела от помощ и я поискала в молитва. Поради вярата й тя била изпълнена с надежда и по един чудотворен начин получила храна за семейството си. Господ я благословил също и с важната за вечността способност да устоява “с вяра до края”15. Въпреки несигурното бъдеще тя не искала да узнае как ще нахрани децата си на другия ден; вместо това тя търпеливо изчакала Господ16 и продължила напред с надежда – точно както се казва прекрасния химн:
През мрака води ме, нежна Светлина! Ти ме води!
В нощта тъмна тъй далеч съм от дома. Води ме Ти!
Бди зорко тук над стъпките ми във нощта
вярна да бъде стъпката ми сега17.
Ние също можем да упражняваме подобна вяра в Господ, вярвайки и уповавайки, че нашият добър и неизменен Бог18 ще ни благослови с чудодейната Си сила, съответна на обстоятелствата ни, в избрания от Него момент. Като правим това, ние също ще видим ръката Божия да се проявява в живота ни.
Господ ни заповядва да вземем “щита на вярата, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивите”19. Сатана ще използва неща като съмнения, страх или грях, за да ни изкуши да се откажем от вярата и да изгубим защитата, която предлага тя. Нека прегледаме бързо всички тези предизвикателства към вярата, за да можем да разпознаваме изкушенията на противника и да не им обръщаме внимание20.
Първо, неверието в Господ или в Неговото Евангелие ще стане причина да се възпротивим на Духа Божий21. Господната противоотрова срещу съмнението е проста. Както заявява цар Вениамин, “Вярвайте в Бога; вярвайте, че Той е и че Той сътвори всички неща и в небесата, и на земята; вярвайте, че Той е всемъдър и всемогъщ както на небето, тъй и на земята; вярвайте, че човек не може да разбере всички неща, които Господ може да разбере”22.
Ако поради неверие или съмнение откриете, че вярата ви се разколебава, помнете, че дори древните апостоли умолявали Господ, “Придай ни вяра”23. Като помните, че вярата и разума са необходими спътници, обмислете следната аналогия: вярата и разума са като двете крила на самолет. И двете са важни да поддържат полета. Ако от вашата гледна точка здравият разум изглежда че противоречи на вярата, спрете за миг и си спомнете, че нашата гледна точка и перспектива е крайно ограничена, сравнена с Господната24. Не се отказвайте от вярата така, както не бихте отрязали едното крило на самолета по време на полет. Вместо това подхранвайте частицата вяра и позволете на надеждата, която тя породи, да бъде котва за душата ви – и за вашия разум25. Затова на нас ни е заповядано, “търсете познание … чрез учение, също и чрез вяра”26. Помнете, вярата предшества и създава чудеса, за които нямаме незабавно обяснение, като “датската фурна”, напълнена с храна от два малки сухара, или просто когато устояваме с вяра въпреки всички пречки27.
Второ, страхът подкопава и отслабва вашата вяра в Спасителя. Апостол Петър погледнал Господ през една бурна нощ и тръгнал по водата – докато не отклонил погледа си и “като виждаше вятъра (силен), уплаши се” – след което започнал да потъва в бурното море28. Той сигурно щял да продължи да върви, ако не се бил уплашил! Вместо да се съсредоточаваме над страха, вятъра и вълните в живота ни, Господ ни приканва, “поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте”29.
Трето, грехът намалява присъствието на Духа в живота ни, а без Светия Дух ни липсва духовна издръжливост да проявяваме и упражняваме вяра. Най-добре е да упражняваме вярата си, като не докосваме злата дарба, нито нечистото нещо30 и да бъдем “усърдни в спазването на всички … заповеди, да не би … вашата вяра да отслабне и враговете ви да възтържествуват над вас”31. Ако грехът е опетнил живота ви, приканвам ви да упражните “вяра за покаяние”32 и чрез Единението Спасителят ще очисти и изцели живота ви.
Братя и сестри, според нашата вяра Господ ще изпълни обещанията Си и ще работи с нас да преодолеем всяко предизвикателство33. Той направил това с Ана Роули и го е правил със Своя народ във всички страни, във всяка епоха и поколение. Понеже Той е “Бог на чудеса” и е неизменен, по подобен начин Той ще благославя всеки от нас с надежда, защита и сила, според вярата ни в Него34. Постоянната вяра в Господ Исус Христос – подобно на въжетата по пътеката към Хуаяна Пикчу, ще привърже здраво вас и обичните ви хора към “канарата на нашия Изкупител”35 и към несравнимата Му сила да спасява.
Президент Томас С. Монсън заявява, “Бъдещето е толкова светло, колкото вашата вяра”36. Свидетелствам за тази върховна, пълна с надежда истина, и каня всеки от нас непоколебимо да върви напред с вяра в Господ, “без да се съмнява ни най-малко”37. Знам, че Спасителят е жив, че е “начинателят и завършителят на вярата (ни)”38 и “възнаграждава тия, които Го търсят”39. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.