Радостта от свещеничеството
Нека осъзнаем и приемем чудото и привилегията на свещеничеството. Нека приемем и обичаме отговорностите, които сме помолени да изпълняваме.
Радостта от летенето
Преди много години двама мои приятели пилоти и аз решихме да изпълним момчешката си мечта да възстановим стар самолет. Заедно ние купихме един счупен “Пайпър Къб” от 1938 г. и се хванахме на работа да възвърнем оригиналното му състояние. За да направим това бе нужна много обич. И всичко това имаше за мен специално значение, защото като млад мъж аз се обучавах да летя на подобен самолет.
Този самолет бе построен само 35 години след като братя Райт изпълнили своя знаменит първи полет. Само мисълта за това ме кара да се чувствам много стар.
Двигателят нямаше електрически стартер – докато човек от кабината дава контакт, някой друг на земята хваща витлото и силно го завърта, докато двигателят тръгне. Да запалиш така двигателя е вълнуваща и смела постъпка.
Когато полетяхме, стана ясно, че този “Пайпър Къб” не бе изработен с цел да лети бързо. Всъщност, при силен насрещен вятър изглеждаше, че изобщо не се движим. Помня как един път летях заедно със сина ми тийнейджър, Гвидо, над една магистрала в Германия и съвсем сериозно – колите отдолу съвсем спокойно ни изпреварваха!
Но колко обичах този малък самолет! Да летиш с него бе идеалният начин да преживееш чудото и красотата на летенето. Можеш да чуеш, почувстваш, помиришеш, вкусиш и видиш всички красоти на летенето. Братята Райт изразяват това по следния начин: “Няма (нищо), което да се сравни с усещането на летците, докато те се носят из въздуха на големи бели крила”1.
Като противоположност на това преживяване по-рано тази година имах привилегията да летя в съвременен боен изтребител F-18 със световно известните Сини ангели, демонстрационният екип на Военноморските сили на САЩ. Беше като връщане назад във времето, защото точно 50 години по-рано, почти в същия ден, аз завърших обучението си като пилот във Военновъздушните сили.
Летенето с F-18, разбра се, бе коренно различно от летенето с “Пайпър Къб”. То ми показа една по-динамична красота на летенето. Така съществуващите закони на аеродинамиката сякаш се прилагаха по един по-съвършен начин. Обаче летенето със Сините ангели също така бързо ми напомни, че да пилотираш изтребител е работа за млади хора. Пак ще цитирам братята Райт, “Повече от всичко друго, усещането (при летене) е усещане на съвършен покой, смесено с вълнение, което максимално натоварва всеки нерв”2. Освен това, летенето със Сините ангели придаде съвсем ново измерение на общуването ми с ангели.
Ако ме попитате кой от двата вида летене ми е харесал повече, едва ли бих могъл да ви кажа. В някои отношения, те очевидно бяха много различни. В други отношения бяха много подобни.
Както в “Пайпър Къб”, така и в F-18 можах да почувствам вълнението, красотата и радостта на летенето. И в двата можах да почувствам описаното от поета “(освобождаване) от оковите на земята и (танцуване) с поръсени със смях крила”3.
Едно и също свещеничество навсякъде
Сега, бихте могли да попитате, какво общо имат тези коренно различни начини на летене с нашето събрание днес или със свещеничеството, на което имаме привилегията да бъдем носители, или с така обичаната от нас свещеническа служба?
Братя, не е ли истина, че можем по коренно различен начин да преживяваме свещеническата служба? Образно казано, някои от вас летят в самолети F-18, докато други на “Пайпър Къб”. Някои от вас служат в райони и колове, където всяка позиция, от помощник на ръководителя на групата на висшите свещеници до секретар на кворума да дяконите, е попълнена с активен носител на свещеничеството. Вие имате привилегията да участвате в една пълна районна организация.
Други от вас живеят в райони на света, където има само малка шепа членове на Църквата и носители на свещеничеството. Може да се чувствате сами и претоварени от всичко, което трябва да бъде свършено. За вас може да е необходимо много пъти да се опитате на ръка да запалите двигателя на свещеническата служба. Понякога може дори да ви изглежда, че вашият район или клон изобщо не се придвижва напред.
Обаче независимо от вашите отговорности и обстоятелства, вие и аз знаем, че отдадената свещеническа служба винаги се придружава от една специална радост.
Винаги съм обичал летенето, независимо дали е на “Пайпър Къб”, F-18 или който да било друг самолет. На “Пайпър Къб” не се оплаквах от ниската скорост; на F-18 не изроптавах всеки път, когато напрежението на въздушната акробатика безмилостно разкриваше реалността на моята напредваща възраст.
Да, във всяка ситуация има по нещо несъвършено. Да, лесно е да се открият неща, от които да се оплачем.
Но, братя, ние сме носители на Светото Свещеничество според Реда на Сина Божий! На главата на всеки от нас са били положени ръце и сме получили Божието свещеничество. Били са ни дадени властта и отговорността да действаме в Негово име като Негови служители на земята. Било в голям район или малък клон, ние сме призовани да служим, благославяме и действаме за доброто на всички и във всяка поверена ни отговорност. Може ли да съществува нещо по-вълнуващо?
Нека осъзнаваме, оценяваме и чувстваме радостта от службата в свещеничеството.
Радостта от свещеничеството
Моята обич към летенето повлия на насоката на целия ми живот. Но колкото и вълнуващи и щастливи да са били моите преживявания като пилот, преживяното като член на тази Църква е било много по-дълбоко, радостно и пълно. Когато съм се потапял в църковна служба, съм чувствал както Божията всемогъща сила, така и Неговите нежни милости.
Като пилот докоснах небесата. Като член на Църквата съм почувствал божествена прегръдка.
От време на време самолетната кабина ми липсва. Но службата редом с моите братя и сестри в Църквата бързо компенсира това. За нищо на света не бих пропуснал възможността да чувствам дълбокия мир и радост, произлизащи от малката ми роля в тази велика кауза и дело.
Днес ние сме се събрали като огромна група свещеници. Имаме святата радост и привилегия да служим на Господ и нашите ближни, да даваме най-доброто от себе си на благородната кауза да въздигаме хората и да изграждаме царството Божие.
Знаем и осъзнаваме, че свещеничеството е вечната сила и власт на Бог. Всички лесно можем да цитираме това определение по памет. Дали обаче наистина осъзнаваме значението на тези думи? Нека повторя: свещеничеството е вечната сила и власт на Бог.
Помислете върху това. Чрез свещеничеството Бог е създал и управлява небесата и земята.
Чрез тази сила Той изкупва и възвисява Своите чеда, осъществявайки “безсмъртието и вечният живот на човека”4.
Свещеничеството, както обяснява Пророкът Джозеф Смит, “е канала, чрез който Всемогъщият започнал да открива славата Си (при) … сътворението на тази земя, чрез който продължава да Се открива на чедата човешки в днешно време и чрез който ще стори знайни целите Си до края на времената”5.
Нашият всемогъщ Отец в Небесата е поверил свещеническата власт на нас – смъртни същества, които по даденост са слаби и несъвършени. Той ни дава тази власт, за да действаме в Негово име за спасението на Неговите чеда. Чрез тази сила ние сме упълномощени да проповядваме Евангелието, да отслужваме обредите на спасение, да помагаме в изграждането на царството Божие на земята и да благославяме и служим на нашите семейства и ближни.
На разположение на всички
Свещеничеството, на което сме носители, е свещено.
Нито свещеничеството, нито коя да е от отговорностите му, не могат да бъдат закупени или командвани. На неговата сила не може да се влияе и въздейства, действието й не се принуждава от пост, богатство или влияние. Това е духовна сила, която действа според небесен закон. Тя произлиза от Великия Небесен Отец на всички ни. Неговата сила може да бъде контролирана и направлявана единствено съгласно принципите на праведността,6 а не самодоволността.
Христос е източникът на цялата истинска свещеническа власт и сила на земята7. Това е Неговото дело, в което имаме привилегията да участваме. “И никой не може да съдейства за това дело, освен ако не е смирен и изпълнен с любов, имащ вяра, надежда и милосърдие, бидейки въздържан във всичко, което ще бъде поверено на грижата му”8.
Ние не действаме за лична изгода, а изключително се стремим да служим и въздигаме околните. Ние ръководим не чрез сила, а чрез “убеждаване, … дълготърпение, … благост, кротост и любов нелицемерна”9.
Свещеничеството на Всемогъщия е на разположение на достойни мъже, където и да се намират те – независимо от потеклото им, независимо колко скромни са техните обстоятелства, наблизо и надалеч по земното кълбо. То е на разположение без пари или каквато и да е светска цена. Перифразирам древния пророк Исаия, всеки, който е жаден, може да дойде при водите, като не са нужни пари, за да дойдете и ядете!10
И поради вечното и всеобхватно Единение на нашия Спасител, Исус Христос, Божието свещеничество е на разположение дори ако сте се препъвали или сте били недостойни в миналото. Чрез духовно пречистващия процес на покаянието, вие можете да станете и заблестите”!11 Благодарение на безпределната и опрощаваща обич на нашия Спасител и Изкупител, вие можете да вдигнете поглед, да станете чисти и достойни и да се развиете в праведни и благородни Божий синове – достойни носители на най-святото свещеничество на Всемогъщия Бог.
Чудото и привилегията на свещеничеството
Чувствам известна тъга за хората, които не осъзнават и оценяват чудото и привилегията на свещеничеството. Те приличат на пасажери на самолет, които прекарват времето си в мърморене за размера на пакетчето фъстъци, докато се носят из въздуха, далеч над облаците – нещо, за което древните царе биха дали всичките си притежания само да го опитат и преживеят веднъж!
Братя, ние сме благословени да бъдем смирени приемници на тази велика свещеническа власт и сила. Нека вдигнем поглед и видим, осъзнаем и приемем тази възможност такава, каквато наистина е.
Чрез праведна, отдадена и изпълнена с обич свещеническа служба, истинското значение на следното откровение ще стане част от живота ни: “Ще вървя пред лицето ви. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви, и ангелите Ми ще са около вас, за да ви подкрепят”12.
Нека осъзнаем и приемем чудото и привилегията на свещеничеството. Нека приемем и обичаме отговорностите, които сме помолени да изпълняваме – в нашите домове, в нашите църковни единици, независимо колко са големи или малки. Нека непрестанно увеличаваме своята праведност, отдаденост и свещеническа служба. Нека открием радостта да служим в свещеничеството!
Можем да направим това най-добре, като прилагаме принципите знание, подчинение и вяра.
Това означава, че първо трябва да опознаем и възприемем ученията на свещеничеството, които се намират в даденото чрез откровение слово Божие. Важно е да разбираме заветите и заповедите, според които действа свещеничеството13.
След това, нека бъдем мъдри и действаме според това придобито знание с постоянство и почтеност. Когато се подчиняваме на Божиите закони, дисциплинираме своите умове и тела и съгласуваме своите действия с моделите на праведност, преподавани от пророците, ние ще изпитваме радостта на свещеническата служба.
И накрая, нека задълбочаваме своята вяра в нашия Господ Исус Христос. Нека вземем върху си Неговото име и през всеки един ден наново се ангажираме да вървим по пътеката на ученичеството. Нека нашите дела усъвършенстват вярата ни14. Чрез ученичеството ние можем да бъдем усъвършенствани стъпка по стъпка в своята служба на нашето семейство, ближни и Бог.
Когато служим в свещеничеството с цялото си сърце, мощ, разум и сила, на нас ни са обещани изключително знание, мир и духовни дарове. Като почитаме святото свещеничество, Бог ще почита нас и ние ще можем да “застане(м) невинни пред (Него) в последния ден”15.
Винаги да можем да имаме очи да виждаме и сърца да чувстваме чудото и радостта на свещеничеството на нашия велик и всемогъщ Бог, е моята молитва в името на Исус Христос, амин.