Защитавайте децата
Никой не би следвало да се противопостави на призива да се обединяваме в усилване на загрижеността ни за доброто и бъдещето на нашите деца – подрастващото поколение.
Всички ние можем да си спомним какви чувства сме изпитвали, когато някое малко дете извика и протегне ръка към нас за помощ. Любящият Небесен Отец ни дава тези чувства, за да ни подтиква да помагаме на чедата Му. Моля, припомняйте си тези чувства, докато ви говоря за нашата отговорност да защитаваме децата и да действаме в интерес на тяхното добруване.
Говоря от гледната точка на Евангелието на Исус Христос, включително Неговия план на спасението. Това е моето призование. Местните църковни ръководители носят отговорността за отделна юрисдикция като район или клон, но един апостол е отговорен да свидетелства на целия свят. Във всеки народ, раса и вероизповедание всички деца са Божии чеда.
Макар да не говоря с терминологията на политиците или официалната политика, подобно на други църковни ръководители аз не мога да говоря за благосъстоянието на децата, без да спомена изборите, правени от гражданите, обществените служители и работещите в частните организации. На всички нас е дадена заповедта на Спасителя да се обичаме и грижим един за друг, особено за слабите и беззащитните.
Децата са силно уязвими. Те имат малка или никаква сила да се защитават или да се грижат за себе си и малко влияние върху всичко онова, което е жизнено важно за тяхното благосъстояние. Децата имат нужда другите да говорят вместо тях, нужни са им хора, които да вземат решения, поставящи тяхното добруване над егоистичните интереси на възрастните.
I.
По цял свят сме шокирани от факта, че милиони деца стават жертва на престъпления и егоизъм на нечестиви възрастни.
В някои раздирани от война страни децата биват отвличани, за да служат като войници на биещите се армии.
Един доклад на ООН смята, че почти два милиона деца всяка година стават жертва на проституция и порнография1.
От перспективата на плана на спасението едно от най-сериозните престъпления срещу децата е отказът те да бъдат родени. Това е световна тенденция. Раждаемостта в САЩ е най-ниската от 25 години2 насам, а раждаемостта в много европейски и азиатски страни от години е под нивото, осигуряващо положителен прираст. Това не е само религиозен проблем. Когато подрастващото поколение намалява числено, култури и дори цели нации биват отслабени и накрая изчезват.
Една причина за намаляващата раждаемост е практикуването на аборти. Според някои оценки по цял свят годишно стават над 40 милиона аборта3. Много закони позволяват и дори насърчават аборта, но за нас това е голямо зло. Други престъпления срещу децата, извършвани по време на бременността, са уврежданията на плода в резултат на неправилно хранене на майката или прием на наркотици.
Има трагична ирония в това, че огромен брой деца са убити или увредени преди да се родят, докато множество безплодни двойки копнеят за деца и се стремят да ги осиновят.
Малтретирането или изоставянето на деца, случващи се след раждането, са по-забележими за обществеността. Почти 8 милиона деца по цял свят умират преди да навършат 3 години, предимно от болести, които са лечими и предотвратими4. А Световната здравна организация съобщава, че едно на всеки 4 деца е със забавено физическо и умствено развитие поради неподходящо хранене5. Живеейки и пътувайки по света, ние, ръководителите на Църквата, виждаме голяма част от това. Общото президентство на Неделното училище за деца съобщава за деца, живеещи в условия, “които са невъобразими”. Една майка от Филипините казва: “Понякога нямаме достатъчно пари за храна, но това не е беда, защото ми дава възможност да уча децата си относно вярата. Събираме се и се молим за помощ, и децата виждат, че Господ ни благославя”6. В Южна Африка служителка на НУД срещнала малко момиченце, самотно и тъжно. В плахи отговори на любящите въпроси тя казала, че няма майка, нито баща, нито баба – само един дядо, който да се грижи за нея7. Подобни трагедии са чести в един континент, където много от грижещите се за децата умират от СПИН.
Дори в богатите страни малките деца и юношите страдат, ако за тях не се полагат подходящи грижи. Децата, растящи в бедност, получават по-лоша грижа за здравето и недостатъчно възможности за образование. Те са изложени също така на опасни физически и културни влияния в средата им и дори са застрашени от пренебрегване от страна на родителите им. Старейшина Джефри Р. Холанд наскоро сподели преживяването на един полицай, член на Църквата. При едно разследване той открива пет малки деца, сгушени заедно, опитващи се да спят без постеля на мръсен под в сграда, където майка им и други хора пият и се забавляват. В апартамента нямало храна, с която да се засити глада им. След като сложил децата да спят на импровизирано легло, полицаят коленичил и се помолил за тяхната защита. Тръгвайки си, едното от тях, на около 6 години, изтичало след него, сграбчило го за ръката и се примолило, “Бихте ли ме осиновили, моля ви?”8
Спомняме си поучението на нашия Спасител, когато Той слага едно малко детенце пред учениците Си и заявява:
“И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.
А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини” (Матея 18:5–6).
Когато обмисляме опасностите, от които следва да бъдат предпазвани децата, ние трябва да включим и психологическото малтретиране. Родители или други полагащи грижи хора, учители, връстници, които мачкат достойнството, нагрубяват или унижават децата и юношите, могат да причинят вреда, по-трайна от физическо нараняване. Да накараш дете или юноша да се чувства без стойност, необичан, нежелан може да причини сериозна и трайна вреда на емоционалното му добруване и развитие9. Младите хора, които се борят с всякакви изключителни състояния, включително привличане към същия пол, са особено уязвими и имат нужда от изпълнено с обич разбиране – не нагрубяване или отлъчване от обществото10.
С Господната помощ можем да се покаем и променим, и да сме по-любящи и отзивчиви към децата – нашите собствени и тези около нас.
II.
Малко примери за физическа или емоционална заплаха за децата са така важни, както онези, произтичащи от взаимоотношенията им техните родители или настойници. Президент Томас С. Монсън говори за, както той ги нарича, “низки постъпки” на малтретиране на деца, където родител пречупва или малтретира, емоционално или физически, дадено дете11. Опечалявах се, когато е трябвало да изучавам шокиращите факти за подобни случаи по време на службата си във Върховния съд на Юта.
От върховно значение за добруването на децата е дали родителите им са женени, естеството и трайността на брака, и в по-широк план културата и очакванията за брака и грижата за децата там, където те живеят. Двама изследователи на семейството обясняват: “През цялата история бракът на първо място и преди всичко е бил институция за създаване и отглеждане на деца. Той осигурява културната връзка, която да свърже бащата към неговите деца, като го обвърже с майката на неговите деца. При все това в днешни времена децата все по-често биват избутвани от центъра на сцената”12.
Един професор по право в Харвард описва днешния закон и отношението към брака и развода: “(Днешното) отношение към брака в Америка, според закона и в голяма част от популярната литература, е нещо подобно на следното: бракът е взаимоотношение, което съществува главно за задоволяване на отделните съпрузи. Ако той престане да изпълнява тази функция, никой не може да бъде винен и всеки от съпрузите може да го прекрати по желание. … Децата почти не се появяват в действието; най-много да бъдат някакви персонажи-сенки на заден план”13.
Нашите църковни ръководители учат, че да гледаме на брака “като на обикновен договор, който може да бъде сключен по желание … и прекъснат при първата трудност … представлява злина, която заслужава сериозно осъждане”, особено когато се причинява страдание на децата14. А децата биват засягани от разводите. Над половината от разводите през последната година включват двойки с малки деца15.
Много деца биха имали благословията да бъдат отгледани и от двамата си родители само ако родителите им биха следвали следното вдъхновено поучение в Прокламацията за семейството: “Съпругът и съпругата имат важната отговорност да се обичат и да се грижат един за друг и за своите деца. … Родителите имат свещения дълг да отглеждат децата си в любов и праведност, да се грижат за техните физически и духовни нужди, да ги учат да се обичат и да си служат”16. Най-голямата поука за децата идва от примера на техните родители. Развеждащите се родители неизбежно преподават един отрицателен урок.
Сигурно има случаи, когато разводът е нужен за доброто на децата, но подобни обстоятелства са изключение17. В повечето брачни спорове воюващите родители следва да мислят много повече за интересите на децата. С помощта на Господ те могат да го направят. Децата имат нужда от емоционална и лична сила, произтичаща от това да бъдат отглеждани от двама родители, единни в своя брак и цели. Като човек, отгледан от овдовяла майка, знам от личен опит, че това не винаги може да бъде постигнато, но е идеалът, който да бъде търсен при всяка възможност.
Децата са първите жертви на сегашния закон, разрешаващ т. нар. “развод без вина”. От детска гледна точка, разводът е твърде лесен. Обобщавайки десетилетия на изследвания на обществени науки, един грижлив учен заключава, че “семейната структура, която осигурява най-добрите резултати за децата, като цяло, са двама биологични родители, които остават женени”18. Един автор в New York Times отбелязва “поразителния факт, че макар традиционният брак в САЩ да е в упадък … множат се доказателствата, че институцията е важна за добруването на децата”19. Тази реалност би следвало да даде важно напътствие на родители и бъдещи родители в решенията им относно брака и развода. Трябва също политици, общественици и официални лица да повишат вниманието си към това, което е най-добро за децата, в контраст с егоистичните интереси на гласоподаватели и кресливи поддръжници на интересите на възрастните.
Децата стават също жертви и на браковете, които не се случват. Малко факти относно благосъстоянието на подрастващото ни поколение са по-тревожни от неотдавнашния доклад, че 41 процента от всички раждания в САЩ са от жени, които не са омъжени20. Неомъжените майки се сблъскват с огромни предизвикателства и е ясен фактът, че децата им са в значително по-неизгодно положение от деца, отглеждани от сключили брак родители21.
Повечето деца, родени от неомъжени майки – 58 процента, се раждат на двойки, които съжителстват заедно22. Каквото и да кажем за несъстоялия се брак на подобни двойки, изследванията показват, че техните деца търпят значителни неизгоди в сравнение с останалите деца23. За децата относителната стабилност на брака има значение.
Би следвало да оценим същите неизгодни положения за децата, отглеждани от еднополови двойки. Литературата на обществени теми е спорна и обременена политически относно дългосрочния ефект на това върху децата, главно защото, както отбелязва един автор в New York Times, “еднополовият брак е социален експеримент и подобно на повечето експерименти е нужно време да разберем неговите последици”24.
III.
Говорих за децата – децата навсякъде. Някой може да отхвърли част от тези примери, но никой не би следвало да се противопостави на призива да се обединяваме в усилване на загрижеността ни за доброто и бъдещето на нашите деца – подрастващото поколение.
Ние говорим за Божиите чеда, и с Неговата могъща подкрепа можем да правим повече, за да им помагаме. В тази молба аз се обръщам не само към светиите от последните дни, но и към хората от всички вероизповедания и към онези, които имат ценностна система, караща ги да подчиняват собствените си нужди на нуждите на другите, особено за благосъстоянието на децата25.
Религиозните хора също така осъзнават поучението на Спасителя от Новия завет, че чистите малки дечица са наш пример за смирение и готовност да се учим:
“Истина ви казвам, ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.
… който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство” (Матея 18:3–4).
В Книгата на Мормон ние четем за възкресения Господ, Който проповядва на нефитите, че те трябва да се покаят и да бъдат кръстени, и да станат като малко дете, или не могат да наследят царството Божие (вж. 3 Нефи 11:38; вж. и Мороний 8:10).
Моля се да се смирим като малки деца и да протегнем ръка, за да защитим нашите малки деца, защото те са бъдещето за нас, за нашата Църква и за нашите народи. В името на Исус Христос, амин.