Изпитание на вярата ви
Подобно на силния огън, който превръща желязото в стомана, когато останем верни по време на огненото изпитание на нашата вяра, ние сме духовно пречиствани и укрепвани.
Преди десет години, когато моята съпруга Кати и аз живеехме в Сао Пауло, Бразилия, президент Дейвид Мариът председателстваше над мисия Бразилия Сао Пауло Интерлагос. Той и съпругата му, Нийл, заедно с трима техни сина Уил, Уесли и Трейс, живееха близо до нас. Те бяха оставили дома си, своя бизнес и мнозина от приятелите си, за да откликнат на призованието на пророка да отслужат мисия.
Един следобед президент Мариът ми се обади. Тяхната безценна и праведна 21-годишна дъщеря, Джорджия, студентка по цигулка в Университета на Индиана, била ударена от камион, докато се прибирала на велосипед след събрание в Църквата. Според първоначалните данни състоянието на Джорджия било добро. Часове по-късно състоянието й се влошило драстично.
Роднини и приятели започнали да се молят с Джорджия да се случи чудо. През нощта майка й отлетяла от Бразилия. Когато пристигнала на следващия ден в Индиана, тя била посрещната от по-големите й деца, които през сълзи обяснили, че били заедно с Джорджия, когато починала.
Наблюдавах семейство Мариът, когато това се случи, както и през месеците и годините, които последваха. Те плакаха, молиха се, говориха за Джорджия, чувстваха огромна болка и тъга, но тяхната вяра не се разклати. По време на сутрешната сесия чухме разкази за подобна вяра в живота на семействата Боуън и Уилбъргър1.
Дарът на вярата е един безценен духовен дар. “А това е вечен живот”, се моли Исус, “да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил”2.
Нашата вяра се съсредоточава върху Бог, нашия Отец, и Неговия Син Исус Христос, нашият Спасител и Изкупител. Тя се укрепва от нашето знание, че пълнотата на Евангелието е била възстановена на земята, че Книгата на Мормон е словото Божие и че пророците и апостолите днес държат ключовете на свещеничеството. Ние ценим своята вяра, стремим се да укрепваме своята вяра, молим се за повече вяра и правим всичко по силите си, за да защитаваме и запазим своята вяра.
Апостол Петър говори за нещо, което нарича “изпитването на вашата вяра”3. Той е преживял това. Спомнете си думите на Исус:
“Симоне, … ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра”4.
По-късно Петър насърчава другите: “Не се чудете,” казва той, “на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно”5.
Тези огнени изпитания имат за цел да ви направят по-силни, но е възможно да отслабят или дори премахнат вашето упование в Сина Божий и да намалят решителността ви да спазвате обещанията, които сте Му дали. Тези изпитания са често прикрити, което ги прави трудни за откриване. Те се вкореняват в нашите слабости, места уязвими и чувствителни, или в неща, имащи най-голямо значение за нас. Изпитание, което е реално, но преодолимо за един човек, може да бъде огнено за друг.
Как оставате “постоянни и непоклатими”6 всред изпитание на вярата? Потапяте се в самите неща, които са помогнали в изграждането на вашето ядро от вяра: упражнявате вяра в Христос, молите се, размишлявате върху Писанията, спазвате заповедите и служите на другите.
Когато се сблъскате с изпитание на вярата, каквото и да правите, не се отделяйте от Църквата! Отдалечаването от царството Божие по време на изпитание на вярата е подобно на това да напуснеш сигурността на убежището точно когато се появи торнадото.
Апостол Павел казва, “вие не сте вече странници и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство”7. Именно в убежището на Църквата ние защитаваме нашата вяра. Събираме се с други вярващи, молим се и намираме отговори на молитвите си, покланяме се чрез музика, споделяме свидетелства за Спасителя, служим едни на други и чувстваме Духа Господен. Взимаме от причастието, получаваме свещенически благословии и посещаваме храма. Господ заявява, “в обреди(те) е видна силата на божествеността”8. Когато преминавате през изпитание на вярата, останете на сигурно място в Божието семейство. Тук винаги ще има място за вас. Няма изпитание толкова голямо, че да не можем да го преодолеем заедно9.
Президент Томас С. Монсън казва: “Моралният компас на обществото (се променя много бързо). Поведение, което някога се е смятало за неуместно и неморално, днес … от все повече хора се смята за приемливо”10.
Има много несемейни пълнолетни младежи, които вече не са много млади. Макар да виждат, че настоящия им живот е различен от очаквания, те спазват закона за целомъдрието11. Това може да бъде изпитание на тяхната вяра. Изразявам своето дълбоко уважение и възхищение към тези ученици на Христос.
“Бог е заповядал свещените сили за създаването на потомство да се използват само между мъж и жена, законно свързани като съпруг и съпруга”12. В Новия завет Спасителят повдига моралния стандарт за Своите ученици, когато заявява,“Всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”13. Той ни учи да не осъждаме другите, но не Го е страх да говори открито: “Иди си”, казва Той, “отсега не съгрешавай вече”14.
Нашето семейство има една приятелка. Може би познавате някой като нея или вероятно сте като нея. Винаги вярна, доблестно служи в Църквата, жъне професионални успехи, роднините й я уважават и макар да е очаквала брак и деца, тя не е омъжена. “Взех решението”, казва тя, “да … уповавам на Исус Христос. Честото посещение на храма ми помага да се съсредоточавам върху вечните неща. Напомня ми, че никога не съм сама. Имам вярата, … че нито една … благословия няма да ми бъде отказана … ако … остана вярна на своите завети, включително закона за целомъдрието”15.
Един друг приятел отслужи примерна мисия, последва я доста тежко академично обучение. Той се надяваше да създаде семейство. Неговото изпитание на вярата: чувства на привличане към същи пол. Наскоро той ми писа: “В моята патриархална благословия ми е обещано, че един ден ще имам собствено семейство. Не знам дали това ще стане в този живот или в следващия. Но със сигурност знам, че не желая да направя нищо, което да постави под въпрос благословиите, които Бог е обещал както на мен, така и на моето бъдещо потомство. … Животът (според закона за целомъдрието) е труден, но не сме ли дошли на земята да се сблъскваме с предизвикателства и да покажем на Господ нашата обич и уважение, като спазваме Неговите заповеди? Благословен съм с добро здраве, с Евангелието, с любящо семейство и верни приятели. Благодарен съм за множеството благословии”16.
Светът протестира, как може да изисквате толкова много? Господ отговаря:
“Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища като Моите пътища. …
Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища”17.
Тези двама ученика на Христос и десетки хиляди други като тях са почувствали обещанието на Спасителя: “Мир ви оставям; Моят мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои”18.
Съществува още едно изпитание. Винаги е имало малка група хора, които желаят да дискредитират Църквата и да унищожат вярата. Днес те използват Интернет.
Част от информацията за Църквата, независимо колко убедителна е тя, просто не е вярна. През 1985 г. помня как един колега влезе в моя офис на работа, тогава работех във Флорида. Той носеше статия на списание Тайм, озаглавена “Съмнения в началата на мормонизма”. Там се говореше за наскоро открито писмо, чийто предполагаем автор е Мартин Харис, в което има разказ за намирането на плочите на Книгата на Мормон, противоречащ с този на Джозеф Смит19.
Колегата ми попита дали тази нова информация ще унищожи мормонската църква. В статията се цитираше човек, който заявяваше, че напуска Църквата заради този документ. По-късно научих за други, които напуснали Църквата20. Сигурен съм, че това е било изпитание за тяхната вяра.
Няколко месеца по-късно специалистите открили (и фалшификаторът признал), че писмото е пълна измама. Помня как искрено се надявах хората, напуснали Църквата заради нея, да се върнат обратно.
Някои поставят под съмнение своята вяра, когато открият изказване на църковен ръководител преди десетилетия, което изглежда не съответства на нашето учение. Има един важен принцип, който ръководи учението на Църквата. Учението се преподава от всички 15 члена на Първото Президентство и Кворума на Дванадесетте. То не се крие във някой неясен абзац на една-единствена реч. Истинните принципи се преподават често от мнозина. Не е трудно да откриеш какво е нашето учение.
Ръководителите на Църквата са искрени, но несъвършени хора. Спомнете си думите на Мороний: “Не ме осъждайте заради моето несъвършенство, нито пък моя баща … ; но по-добре благодарете на Бога, че Той ви показа нашите несъвършенства, за да можете да се научите да бъдете по-мъдри, отколкото ние сме били”21.
Джозеф Смит казва, “Никога не съм ви казвал, че съм съвършен; но в откровенията … няма грешка”22. Чудото на Божията ръка в историята и съдбата на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни може да бъде разбрано единствено през лещите на духовното търсене. Президент Езра Тафт Бенсън казва, “Всеки човек рано или късно опира гръб в стената на вярата и там … трябва да отстоява своята позиция”23. Не се изненадвайте, когато това се случи с вас!
По своето определение изпитанията са трудни. Може да са придружени от тревога, объркване, безсънни нощи и намокрени със сълзи възглавници. Но не е нужно нашите изпитания да бъдат духовно смъртоносни. Не е нужно да ни отделят от нашите завети и от Божието семейство.
“Помнете, … върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, … когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят, той да няма сила над вас да ви завлече долу … поради канарата, върху която сте изградени … (една) сигурна основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат”24.
Подобно на силния огън, който превръща желязото в стомана, когато останем верни по време на огненото изпитание на нашата вяра, ние сме духовно пречиствани и укрепвани.
Старейшина Д. Тод Кристоферсън обяснява какво е научил от едно лично изпитание: “Макар тогава да страдах, когато сега погледна назад, съм благодарен, че не се намери бързо решение на моя проблем. Фактът, че почти всеки ден бях принуден да се обръщам към Бог за помощ за продължителен период години, ме научи как наистина да се моля и да получавам отговори на своите молитви и по един много практичен начин ме научи да имам вяра в Бог. Опознах моя Спасител и моя Небесен Отец по начин и в степен, които иначе биха били невъзможни. … Научих се да уповавам на Господ с цялото си сърце. Научих се да крача с Него ден след ден”25.
Петър описва тези преживявания като “по-скъпоценн(и) от златото”26. Мороний добавя, че свидетелство не се получава, ако “вярата ви не бъде изпитана”27.
Започнах с разказ за семейство Мариът. Миналата седмица Кати и аз ги придружихме на гроба на Джорджия. Изминаха десет години. Роднини и приятели говориха за своята обич и спомени за Джорджия. Имаше бели балони с хелий, за да се отпразнува живота й. През сълзи майката на Джорджия говори прочувствено за увеличената вяра и разбиране, които придобила, а баща й тихо ми разказа за обещаното свидетелство, което получил.
С вярата идват изпитания на вярата, които водят до увеличаването й. Господното утешително обещание към Пророка Джозеф Смит е съвсем същото обещание, което Той дава на вас във вашето изпитание на вярата: “Остани в пътя си … , не се бой … , защото Бог ще бъде с теб во веки веков”28. За това давам моето свято свидетелство в името на Исус Христос, амин.