Мост към надеждата и изцелението
С подходяща помощ, жертвите на сексуално насилие могат да получат изцелението, което толкова силно желаят.
Илюстрация от Кристина Берназани
Представете си, че стоите на ръба на скала и искате да отидете от другата страна на дълбок каньон, където ви е казано, че ви очаква велико щастие. Докато търсите начин да преминете, намирате куп материали, които, ако бъдат използвани правилно, могат да изградят мост до другата страна на каньона.
Ако не знаете как да построите мост, материалите ще са безполезни и ще се чувствате разстроени и обезнадеждени. Но ако можете да получите помощ от някого, който има опит в строежа на мостове, вашето знание и разбиране може да се увеличи и заедно можете да изпълните задачата.
През последните 18 години моята работа е да осигурявам инструменти и напътствия, които да помагат на хората да прекосяват бездната на емоционалното или умствено страдание. От всички хора, на които съм давала съвети, сякаш никой не идва толкова наранен, колкото жертвите на сексуално насилие. Виждала съм какво е влиянието на това преживяване върху способността на хората да устояват до края по добър начин.
Обаче, също така съм опознала трайното облекчение от трудностите и страданията, възможно чрез нашия Спасител. Неговата любов извежда хората от мрака в светлината.
Защо сексуалното насилие наранява толкова дълбоко?
Жертвите на насилие ми разказват за своя живот, пропит с депресия, съмнения в себе си и друга дълбока емоционална болка. Президент Гордън Б. Хинкли (1910–2008) ни помага да разберем защо сексуалното насилие причинява такава дълбока болка:
„Сексуалното насилие е една ужасна и порочна практика. Тя е трудна за разбиране. Тя нарушава благоприличието, което трябва да съществува между всички мъже и жени. Тя е посегателство над това, което е свещено и божествено. Тя разбива живота на децата. Тя е осъдителна и заслужава най-жестокото осъждане.
Сексуалното насилие над дете е срамно за всички мъже и жени, които го упражняват. Чрез своите действия насилникът не само причинява най-сериозното нараняване. Той също така застава осъден пред Господ“1.
Силата за създаване на живот е свещена и божествена сила, която Небесният Отец е дал на Своите чеда. Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Силата за създаване на потомство е духовно важна… Нашият Небесен Отец и Възлюбеният Му Син са Създатели и са поверили на всеки един от нас част от Тяхната сила за сътворяване“2. Тогава не е чудно, че посегателството срещу тази свещена сила „заслужава най-жестокото осъждане“ и причинява „най-сериозното нараняване“.
Разбиране на болката
Илюстрации © nuvolanevicata/iStock/Getty Images
Сексуално насилие е всяко недоброволно взаимоотношение с или без докосване, което се използва за сексуално задоволяване на друг човек. Твърде често жертвите на сексуално насилие остават с объркан начин на мислене, чувство, че са недостойни и срам, който може да бъде почти непоносим. Болката и страданието на жертвите често биват задълбочавани от коментарите на другите поради неправилното им разбиране за сексуалното насилие и това, което то причинява. Някои жертви биват обвинявани, че лъжат или им се казва, че по някакъв начин вината е тяхна. Други неправилно са карани да вярват, че трябва да се покаят, сякаш някак това, че са жертви, е грях.
На много от жертвите на сексуално насилие в детството или младостта им, с които съм работила, им е било казвано: „преодолей го“, „остави го в миналото“ или „просто прости и забрави“. Такива изказвания, особено когато идват от близки или членове на семейството, а също и от ръководители на Църквата, могат да накарат жертвите да станат по-затворени и да изпитват срам вместо изцеление и мир. Подобно на сериозна рана или инфекция на тялото, тези емоционални рани просто не изчезват, ако не им се обръща внимание. Вместо това объркването от насилието се задълбочава и заедно с последващите болезнени чувства, мисленето на човека се променя, като накрая се стига до опасно поведение. Не е нетипично за жертвите на насилие да не осъзнават, че са преживели насилие, но то все още може да води до негативни промени в поведението им и до емоционална болка.
Хана (името е променено) е станала жертва на насилие в ранното си детство. Подобно на други жертви, тя е пораснала с чувството, че е ужасен безполезен човек. Тя прекарваше голяма част от времето си в опити да служи на другите, за да компенсира чувствата си, че не е „достатъчно добра“, за да бъде обичана от Небесния Отец и останалите. При взаимоотношенията си с хората тя се страхуваше, че ако някой наистина я опознае, ще си помисли, че е толкова ужасна, колкото тя вярваше, че е. Тя изпитваше дълбок страх от отхвърляне, който я караше да се страхува да опитва нови неща в живота си или да изпълнява прости задачи, като това да се обади на някого по телефона. Беше благословена с артистичен талант, но се отказа от него от страх, че няма да може да понесе критики.
В продължение на 50 години чувствата ѝ на безнадеждност, безсилие, страх, гняв, объркване, срам, самота и отчуждение я водеха в ежедневните ѝ решения.
Да заменяме болката с мир
Спасителят е понесъл „болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид“. Той е направил това, за да може да „узнае… според плътта как да подпомага Своя народ“ (Алма 7:11–12). Неговите страдания не били само за греховете ни, но също и за да можем да бъдем изцелени, когато нечии грехове ни карат да страдаме.
Аз си представям, че ако Спасителят беше тук днес, Той би плакал с жертвите на сексуално насилие и би ги благословил, точно както плакал с нефитите и ги благословил (вж. 3 Нефи 17). Въпреки че Той не е физически с нас, Неговият Дух може да бъде с нас и Той ни е осигурил начин да бъдем изцелени, да чувстваме мир и да простим.
За много наранени хора идеята болката им да бъде заменена с мир, изглежда почти невъобразима. Често раните на наранените остават незабелязани и неосъзнати от другите в продължение на години. Мъката бива скривана зад усмивки, желание да се помага на другите и привидно безпроблемен живот, но болката никога не изчезва.
Нека сравним процеса на емоционално изцеление с грижите и лекуването на физическо нараняване. Да предположим, че сте си счупили крака, когато сте били млади. Вместо да се обърнете към лекар, който да го намести, вие сте куцали, докато болката е намаляла, но при всяка стъпка винаги е имало лека болка. Години по-късно искате болката да изчезне и се обръщате към лекар. Лекарят трябва да намести костта, да отстрани срастванията, да сложи шина и да ви изпрати на укрепваща физиотерапия.
Процесът на изцеление след преживяно насилие е подобен, защото жертвата първо трябва да осъзнае, че болката е истинска и че трябва да се направи нещо. Процесът изисква човекът да признае случилото се и да позволи чувствата на болка, страх и тъга да бъдат усетени, разпознати и потвърдени. Често е полезно да се работи с професионалист, който има опит с процеса на изцеление. (Обърнете се към своя свещенически ръководител, за да разберете дали във вашата област има офис на Семейните служби на Църквата.)
Независимо дали жертвата може да получи професионална помощ или не, най-добре е да се моли, да изучава живота на Спасителя и Неговото Единение, а също и редовно да се среща със свещенически ръководител. Той може да помага за облекчаване на товара и да получава откровения как да помага на жертвата да разбира своята божествена ценност и връзката си с Небесния Отец и Спасителя. Както учи сестра Керъл М. Стивънс, първа съветничка в общото президентство на Обществото за взаимопомощ: „Изцелението може да отнеме много време. Ще е необходимо да търсите в молитва напътствие и подходяща помощ, включително да се посъветвате с надлежно ръкоположени носители на свещеничеството. Докато се учите да говорите открито, поставяйте подходящи граници и може би търсете професионална помощ. Запазването на духовността по време на този процес е от съществено значение!“3
За Хана животът беше станал прекалено тежък и затова тя потърси помощ. Поради свидетелството си, тя знаеше, че може да почувства мир и да бъде доволна от живота, но нямаше тези чувства постоянно. Чрез молитва и разговори с нейния епископ, тя беше насочена да получи професионална помощ, чрез която успя да се сдобие с необходимото, за да извади истината от мрака и да сподели ужасния товар, който до тогава носеше сама. Като направи това, тя успя да се освободи от болката и да намери обещания от Спасителя мир (вж. Йоан 14:27). Заедно с мира и утехата дойдоха желанието и способността да прости.
Нуждата да прощаваме
За жертвите на насилие често е трудно да чуват и да разбират правилно идеята да простят. Ако възприемат прошката като начин за насилника да се измъкне или да кажат, че вече няма значение, жертвите не смятат, че това е справедливо. Въпреки, че ни е заповядано да прощаваме (вж. У. и З. 64:10), в случаи на дълбоко нараняване изцеляването трябва да започне, преди жертвата да може напълно да прости на насилника.
Страдащите поради причинена от насилие болка, могат да намерят утеха в следния съвет от Книгата на Мормон: „Аз, Яков, бих искал да говоря на вас, които сте чисти по сърце. Погледнете към Бога с непоколебимост на разума, молете Му се с извънредна вяра и Той ще ви утеши в огорченията ви, и ще защити вашето дело, и ще изпрати правосъдие върху онези, които търсят унищожението ви“ (Яков 3:1). Нуждата от правосъдие и правото на възмездие могат да бъдат оставени на Господ, за да може Той да замени болката ни с мир.
Хана накрая откри, че може да остави нуждата от правосъдие на Спасителя и в замяна да изпита в живота си чувство на мир, което никога дотогава не беше изпитвала. Преди тя се страхуваше да посещава семейни събирания, на които насилникът можеше да присъства. Сега, поради желанието си да приеме тежките емоционални рани по пътя си към изцеление, тя вече не се страхува да бъде в неговото присъствие и дори може да изпитва състрадание към него в старостта му.
Свободни от ненужното бреме
Старейшина Ричард Г. Скот (1928–2015) от Кворума на дванадесетте апостоли казва: „Пълното излекуване ще дойде чрез вярата ви в Исус Христос и Неговата сила и способност, чрез Неговото Единение, да изцели белезите от това, което е несправедливо и незаслужено…
Той ви обича. Той е дал живота Си, за да може вие да бъдете свободни от ненужното бреме. Той ще ви помогне да направите това. Аз знам, че Той има силата да ви изцели“4.
Противникът желае хората да изпитват болка и страдание, защото той е окаян (вж. 2 Нефи 2:27). С помощта на Спасителя Исус Христос болката наистина може да бъде заменена с мир, какъвто само Спасителят може да даде, и можем да живеем с радост. „Адам падна, за да могат човеците да бъдат; и човеците са, за да могат да имат радост“ (2 Нефи 2:25.) Това да живеем с радост ни помага моментите на изпитания да са по-поносими и ни дава възможност да се учим, да израстваме и да ставаме по-подобни на нашия Небесен Отец.
Смирена съм от благословиите, които съм получавала в живота си от това да бъда с пострадалите от насилие и да виждам чудото на изцелението, което наистина става само чрез Спасителя. Ако страдате, моля ви, поръсете помощ с молитва. Не трябва да носите тежкото бреме сами. Аз знам, че Той изцелява, получила съм безброй свидетелства за това.