Възкресението на Исус Христос и истини за нашите тела

От Дейвид А. Едуардс

Списания на Църквата

Чрез Своето Възкресение Исус Христос ни учи на значими истини по отношение на нашите тела.

„Исус… каза: Извърши се, и наведе глава, и предаде дух“ (Йоан 19:30). В този момент духът на Исус Христос напуска тялото Му – тяло, изтърпяло страдания, за да може Той да извърши Единение за греховете на всички човеци и да ги подпомага според немощите им (вж. Алма 7:12–13). Това тяло, сега без дух, е свалено от кръста, обвито в плащеници и накрая положено в гробница. На третия ден жени отиват при гробницата, за да завършат погребални приготовления на това тяло.

Но него го няма.

Откриването на празната гробница е само началото. Мария Магдалена, апостолите и много други по-късно виждат едно чудо: възкръсналия съвършен Исус Христос в осезаемо и човешко тяло.

Спасителят прави необходимото всички, които Го виждат, след като е възкръснал, напълно да разберат какво тяло има Той. Например, Той кани апостолите да докоснат тялото Му, за да се уверят, че Той има физическо тяло и не е дух (вж. Лука 24:36–40)¹. Той дори се храни заедно с тях (вж. Лука 24:42–43).

Докато по-късно апостолите изпълняват своята мисия да проповядват Евангелието на Исус Христос, те срещат противопоставяне и преследване, донякъде поради това, че проповядват, че Исус Христос е възкръснал и в резултат на това цялото човечество ще възкръсне (вж. Деянията 4:1–3).

Днес Възкресението на Исус Христос има също толкова централно значение в посланието, проповядвано от Неговата Църква по света, колкото и тогава. Джозеф Смит казва: „Основните принципи на нашата вяра са свидетелствата на апостолите и пророците за Исус Христос, за това, че Той умря, бе погребан и се вдигна отново на третия ден, и се въздигна в небесата; и всички други неща, свързани с нашата религия, са само допълнение към това“².

Възкресението ни помага да намерим отговор на основни въпроси по отношение на същността на Бог, нашата същност и връзка с Бог, целта на този живот и надеждата, която имаме в Исус Христос. Ето някои от истините, разкрити чрез Възкресението на Исус Христос.

Небесният Отец има прославено тяло

Разбирането, че Бог има човешка форма е дълбоко заложено в Библията³, а също и е всеобщо схващане, но философиите на много теолози и религии го отричат за сметка на идеята за Бог „без тяло, сетива или чувства“⁴, а от тяхна гледна точка тялото (и материята като цяло) е зло или измамно, докато духът, умът или идеите са истинската същност на съвършеното същество или истинността.

Тогава каква величествена простота и коренна промяна се крие в откровението за същността на Бог чрез Неговия Син Исус Христос.

По време на Своето служение Спасителят казва: „Който е видял Мене, видял е Отца“ (Йоан 14:9). Това е още по-вярно, след като Той възкръсва със съвършено безсмъртно тяло, което показва, че „Отец има тяло от плът и кости тъй осезаемо, както и човешкото, Синът също“ (У. и З. 130:22).

Физическата същност на Небесния Отец е разкрита по този начин. Както Джозеф Смит по-късно обяснява: „Това, което е без тяло или членове, е нищо. Няма друг Бог в небесата, освен онзи Бог, Който има плът и кости“⁵.

Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява следното: „Ако притежаването на тяло е не само ненужно, но дори нежелано от Божеството, защо Изкупителят на човечеството изкупва Своето тяло от смъртта и гроба, гарантирайки, че то никога няма отново да бъде разделено от Неговия дух за времето или вечността? Всеки, който отрича идеята за Бог с тяло, отрича както смъртния, така и възкресения Христос“⁶.

Небесният Отец е всемогъщ, Той знае всичко и обича всички

Възвишените качества, които са част от същността на Небесния Отец, също така са разкрити чрез самото Възкресение на Исус Христос. Както казва старейшина Д. Тод Кристоферсън: „Поради действителността на Възкресението на Христос, съмненията за Неговото всемогъщество, всезнание и благосклонност от страна на Бог Отец, Който е дал Своя Единороден Син за изкуплението на света, са неоснователни“⁷.

Властта, познанието и добрината Божии са доказани чрез Възкресението на Исус Христос, което потвърждава мъдростта и любовта в плана на Небесния Отец и Неговата (и на Неговия Син) способност да го осъществи.

Ние сме Божии чеда

Както учим от Библията, ние сме създадени „по Божия образ… мъж и жена“ (Изход 1:27). Възкресението на Исус Христос подкрепя тази истина. Всъщност, в самия момент след Своето Възкресение Исус Христос набляга на връзката ни с Небесния Отец, казвайки: „Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог“ (Йоан 20:17, курсив добавен).

Спасителят разкрива, че Бог и човечеството не са напълно различни едни от други по своята същност. Основната форма на телата ни е подобна на тази на нашите духове⁸ и нашите духове са създадени по образа на Бог, защото това е същността на връзката между родители и деца.

Тялото е дар, който ни дава възможности и ни облагородява

Чрез Своето Възкресение Спасителят ни показва, че физическото съществуване в тяло е неразделна част от вечната същност на Бог и Неговите чеда. Както Господ разкрива на Джозеф Смит: „Елементите са вечни и когато дух и елемент са неразделно свързани, получават пълнота на радост“ (У. и З. 93:33). Неразделната връзка съчетава духа и физическата материя заедно, така че да станат едно безсмъртно, нетленно, славно и съвършено тяло – единственият вид тяло, което може да получи пълнотата на радост, която Бог има.

За разлика от това, след като са получили физическо тяло и след това са били разделени от него, за да отидат в света на духовете, „мъртвите гледа(т) на… отсъствие(то) на техните духове от телата им като робство“ (У. и З. 138:50, вж. също У. и З. 45:17).

Дори нашите смъртни тела са съществена част от плана на Небесния Отец и са божествен дар. Когато нашите духове идват на земята от доземния живот, „им се прибавя“ (Авраам 3:23) тяло. Както учи Пророкът Джозеф Смит: „Дошли сме на тази земя, за да можем да имаме тяло и да го представим чисто пред Бога в селестиалното царство. Великият принцип на щастието се състои в това, да имаме тяло. Дяволът няма тяло и това е неговото наказание“⁹.

Както учи старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли: „Нашите физически тела правят възможни един обхват, дълбочина и интензивност на преживяване, които просто не могат да бъдат придобити в доземното ни съществуване. По този начин взаимоотношенията ни с други хора, възможността ни да разпознаваме и действаме в съответствие с истината и способността ни да се подчиняваме на принципите и обредите на Евангелието на Исус Христос биват усилвани чрез нашите физически тела. Докато сме смъртни, ние преживяваме нежност, любов, доброта, щастие, печал, разочарование, болка и дори предизвикателствата на физически ограничения по един начин, който ни подготвя за вечността. Просто казано, има уроци, които трябва да усвоим, и преживявания, през които трябва да преминем, както се казва в Писанията, „според плътта“ (1 Нефи 19:6, Алма 7:12–13)“¹⁰.

В допълнение, Пророкът Джозеф Смит учи: „Всички създания с тяло имат власт над онези, които нямат такова“¹¹. Сатана може да ни изкушава, но не може да ни принуждава. „Дяволът има власт над нас, само ако ние му позволим“¹².

В крайна сметка, дарът на едно съвършено възкресено тяло ни помага завинаги да преодолеем властта на Сатана. Ако нямаше възкресение, „нашите духове трябваше да станат подвластни на… дявол(а), за да не се вдигнат повече. И духовете ни щяха да станат като него, а ние – дяволи, ангели на един дявол, за да бъдем отделени от присъствието на Бога си и за да останем с бащата на лъжите, в окаяност като самия него“ (2 Нефи 9:8–9).

Духът и тялото не са противници

Въпреки че са различни, духът и тялото не са напълно различни по природа и не са несъвместими. Както научава Джозеф Смит: „Няма такова нещо като нематериална материя. Всичкият дух е материя, но тя е по-фина или чиста и може да бъде съзряна само от по-чисти очи. Ние не можем да я видим, но когато телата ни бъдат пречистени, ще видим, че той е изцяло материя“ (У. и З. 131:7–8).

Като прославена възвисена личност, Исус Христос представлява съвършеното единство на дух и тяло, потвърждавайки ни, че „духът и тялото съставляват душата на човека“ (У. и З. 88:15). През този живот се стремим да имаме „духовни помисли“ вместо „плътски помисли“ (2 Нефи 9:39), „да отхвърли(м) естествения човек“ (Мосия 3:19) и да „обуздава(ме) всичките си страсти“ (Алма 38:12). Но това не означава, че духът и тялото са противници. Както ни показва Исус Христос, тялото не трябва да бъде презирано и подценявано, а обуздавано и преобразявано.

Животът в смъртно тяло има значима цел

Знанието, че този живот е време за изпитание, придобива повече смисъл, когато се замислим какво знаем за живота си преди и след него. Ние сме живели като духове преди да дойдем на земята и Небесният Отец е предвидил да станем като Него и да живеем завинаги с безсмъртни физически тела. Тези истини означават, че времето за изпитание в този смъртен живот не е случайно, а има истинско значение и цел.

Както обяснява старейшина Кристоферсън: „Това означава, че посредством нашите избори, ние ще засвидетелстваме пред Бог (и пред себе си) решителността си и способността си да живеем според Неговия вечен закон, докато се намираме извън присъствието Му и във физическо тяло, с всичките му сили, апетити и страсти. Можем ли да обуздаем плътта, така че тя да стане инструмент, а не господар на духа? Могат ли да ни бъдат поверени божествени сили в този живот и във вечността, както и силата да създаваме живот? Като отделни личности, можем ли да преодолеем злото? На онези, които успеят „ще им се прибави слава върху главите во веки веков“ (Авраам 3:26), като много значима част от тази слава е едно възкресено, безсмъртно и прославено физическо тяло“¹³.

Преживяванията, които имаме в тези тела, включително нашите взаимоотношения един с друг, са значими, защото са подобие на това, което предстои. Както научава Джозеф Смит: „Същите взаимоотношения, които съществуват между нас тук, ще съществуват между нас и там, само че ще бъдат придружени от вечна слава, на която слава ние сега не се наслаждаваме“ (У. и З. 130:2).

Имаме надежда в Исус Христос

Още от момента, в който хората виждат празната гробница, Възкресението на Исус носи надежда, защото чрез него ще имаме възможност и ние да възкръснем, при което „всичките (ни) загуби ще (ни) се върнат… при условие, че продължи(м) с вяра“¹⁴.

Ранните апостоли на Спасителя успяват да получат ясно свидетелство за Неговото Възкресение, защото виждат и докосват тялото Му. Но има много повече от това. Точно както Исус Христос изцелява физическите немощи, за да покаже, че има силата да опрощава грехове (вж. Лука 5:23–25), Неговото Възкресение – осезаемото доказателство за силата Му да преодолее физическата смърт, дава увереност на Неговите последователи в силата Му да преодолее духовната смърт. Обещанията, които Той дава чрез ученията Си – за опрощение на греховете, мир в този живот, вечен живот в царството на Отца, стават реални и правят вярата им непоклатима.

„И ако Христос не е бил възкресен, суетна е (н)ашата вяра“ (1 Коринтяните 15:17). Но тъй като Той наистина се вдигна от мъртвите, можем да „има(ме) надежда чрез единението на Христа и силата на Неговото възкресение да бъде(м) въздигнати към живот вечен, и това поради вярата (ни) в Него според обещанието“ (Мороний 7:41).

По време на Своя земен живот Спасителят кани хората да Го следват. След Неговата смърт и Възкресение крайната цел става дори по-ясна. Ако чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието развиваме „селестиален дух“ в себе си, можем да „получ(им) същото тяло, което беше едно естествено тяло“ и да бъдем „оживотворени чрез част от селестиалната слава (и да) получ(им) тогава от същата, тъкмо една пълнота“ (У. и З. 88:28–29). Той ни показва пътя. Той е Пътят. Чрез Неговата сила, чрез Неговото Единение и Възкресение, е възможна селестиалната слава, която включва пълнота на радост във възкресено тяло.