Войната продължава
Започналата в небесата война продължава и днес. Всъщност, битката става все по-жестока, докато светиите се подготвят за завръщането на Спасителя.
Снимка от Катарина Стефанович © iStock/Getty Images; Moment/Getty Images
Всеки запознат с международните новини ще се съгласи, че живеем във време на „войни и слухове за войни“ (У. и З. 45:26). За щастие всеки човек на земята вече е победил в една война. Ние сме част от война със силите на злото, която продължава още от доземния живот преди да се родим.
Тъй като тогава не сме имали физически тела, ние сме участвали във Войната в небесата, но без мечове, пушки или бомби. Но битката е била толкова ожесточена, колкото и всяка съвременна война, а също така е имало милиарди жертви.
Войната в доземния свят е била водена чрез думи, идеи, дискусии и убеждаване (вж. Откровението 12:7–9, 11). Стратегията на Сатана била да плаши хората. Той знаел, че страхът е най-доброто средство за унищожаване на вярата. Той може би е използвал подобни доводи: „Животът със свобода на избор е твърде труден“. „Невъзможно е да се завърнете чисти“. „Твърде опасно е“. „От къде знаете, че можете да се доверите на Исус Христос?“ Той завиждал много на Спасителя.
За щастие Божият план възтържествувал над лъжите на Сатана. Планът на Бог включвал морална свобода на избор за човечеството и велика жертва. Йехова, когото познаваме като Исус Христос, доброволно пожелал да направи тази жертва – да страда за всички наши грехове. Той бил готов да даде живота Си за Своите братя и сестри, така че тези, които се покаят, да могат да бъдат пречистени и накрая да станат като своя Небесен Отец. (Вж. Моисей 4:1–4, Авраам 3:27.)
Йехова спечелил сърцата на Божиите чеда благодарение и на силните свидетелства на Своите застъпници, водени от архангел Михаил (вж. Откровението 12:7, 11, У. и З. 107:54). В доземния свят Адам се наричал Михаил, а Сатана – Луцифер или „носителя на светлината“1. Това изглежда като странно име за принца на мрака (вж. Моисей 7:26), но от Писанията учим, че преди да падне, Сатана бил „ангел Божий, който беше на власт в присъствието Божие“ (вж. У. и З. 76:25–28).
Как дух с толкова голямо знание и опит могъл да падне толкова? Причината била неговата гордост. Луцифер се разбунтувал срещу Небесния Отец, защото искал Божието царство за себе си.
В своята известна реч „Beware of Pride“ („Пазете се от гордост“) президент Езра Тафт Бенсън (1899–1994) учи, че Луцифер „(по)жела(л) да бъде почетен повече от всеки друг“ и че „горделивото му желание (било) да свали Бог от трона“2. Вие също сте чували, че Сатана искал да отнеме свободата на избор на хората, но това не била единствената причина, поради която паднал. Той бил отхвърлен от небесата поради бунта си срещу Отец и Сина (вж. У. и З. 76:25, Моисей 4:3).
Защо вие и аз сме се борили срещу дявола? Борили сме се поради своята вярност. Показали сме любов и подкрепа към Небесния Отец. Искали сме да станем като Него. Целите на Луцифер били различни. Той искал да заеме мястото на Отца (вж. Исайя 14:12–14, 2 Нефи 24:12–14). Представете си колко наранени са били нашите Небесни Родители от предателството на Сатана. В Писанията четем, че „небесата плака(ли) за него“ (У. и З. 76:26).
След разгорещени обсъждания, Михаил и неговите ангели надделели. Две трети от духовете в небесата избрали да следват Отца (вж. У. и З. 29:36). Сатана и неговите последователи били изгонени от небесата, но не били изпратени незабавно във външната тъмнина. Първо били изпратени на земята (вж. Откровението 12:7–9), където щял да се роди Исус Христос и където щяла да бъде извършена Неговата единителна жертва.
Защо било позволено на последователите на Сатана да дойдат на земята? Те дошли тук, за да има противопоставяне за тези, които ще бъдат изпитани (вж. 2 Нефи 2:11). Ще бъдат ли отхвърлени във външната тъмнина накрая? Да. След Милениума Сатана и неговите последователи ще бъдат отхвърлени завинаги.
Сатана знае, че дните му са преброени. При Второто пришествие на Исус Христос Сатана и неговите ангели ще бъдат вързани за 1 000 години (вж. Откровението 20:1–3, 1 Нефи 22:26, У. и З. 101:28). С наближаването на този ден силите на злото отчаяно се борят да уловят възможно най-много души.
Като част от велико видение Йоан Откровителят видял Войната в небесата. Той видял как Сатана бил свален на земята, за да изкушава хората. Ето как реагирал Йоан: „Но горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време“ (Откровението 12:12).
Какво прави Сатана всеки ден, знаейки, че няма време за губене? Апостол Петър пише, че „дяволът обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне“ (1 Петър 5:8).
Какво мотивира Сатана? Той никога няма да има тяло, няма да има съпруга или семейство и никога няма да получи пълна радост, затова той желае всички мъже и жени да бъдат „окаяни като него“ (2 Нефи 2:27).
Дяволът атакува всички хора и най-вече тези, които имат най-голям потенциал да постигнат вечно щастие. Той силно завижда на всеки, който върви по пътя към възвисяване. От Писанията учим, че Сатана „воюва със светиите Божии и ги обкръжава“ (У. и З. 76:29).
Започналата в небесата война продължава и днес. Всъщност, битката става все по-жестока, докато светиите се подготвят за завръщането на Спасителя.
Президент Бригъм Йънг (1801–1877) пророкува, „че Църквата ще се разпространи, разрасне и разшири и пропорционално на разпространението на Евангелието сред народите по земята, ще нараства и силата на Сатана“3.
Мисля, че всички биха се съгласили, че това пророчество се изпълнява, тъй като виждаме как злото се разраства във всички общества по света. Президент Йънг учи, че за да можем да победим врага, е необходимо да изучаваме неговите тактики. Нека споделя четири от доказаните стратегии на Сатана и някои идеи как да им се противопоставяме.
Стратегиите на Сатана
1. Изкушения. Дяволът е безскрупулен, когато става дума за това да ни дава зли идеи. От Книгата на Мормон учим, че Сатана нашепва нечисти и лоши мисли, а също и всява съмнения. Той непрестанно ни подтиква да следваме водещи до пристрастяване пориви и да таим чувства на егоизъм и завист. Той не иска да разпознаваме откъде идват тези идеи и затова шепне „Аз не съм дявол, защото такъв няма“ (2 Нефи 28:22).
Как можем да устояваме на явните изкушения? Едно от най-ефективните средства е просто да прогоним Сатана. Исус би направил това.
Можем да се поучим от историята в Новия завет за Спасителя на планината на изкушението. След всяко представено от дявола изкушение, Исус използва двустепенна техника – Той първо заповядва на Сатана да се махне и след това цитира стихове от Писанията.
Нека ви дам пример: „Махни се, Сатана – заповядва Исус – защото е писано: „На Господа, Твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“ (Матей 4:10). Следващият стих гласи: „Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха“ (Матей 4:11). Защитата на Спасителя е много ефективна!
Биографията на президент Хибър Дж. Грант (1859–1945) ни помага да разберем как като млад мъж президент Грант устоява на атаките на дявола. Когато президент Грант разпознава, че Сатана му шепне и се опитва да го накара да се съмнява, той просто казва на глас: „Господин дявол, замълчи“4.
Когато се борите с изкушения, имате правото да кажете на Сатана да се махне. От Писанията учим: „Противете (се) на дявола и той ще бяга от вас“ (Послание на Яков 4:7).
Другата част от защитата на Спасителя е да цитира Писанията. Има велика сила в това да следвате примера на Исус, като запомняте стихове от Писанията. Стиховете от Писанията могат да се превърнат в истинско духовно оръжие.
Когато сте изкушавани, можете да си повтаряте заповеди като: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“, „Обичайте неприятелите си“ или „Нека добродетелта непрестанно украсява мислите ви“ (Изход 20:8, Лука 6:27, У. и З. 121:45). Силата на Писанията не само плаши Сатана, но също така кани Светия Дух в сърцата ни, дава ни увереност и ни прави по-непоколебими пред изкушенията.
2. Лъжи и заблуди. Писанията разкриват, че Сатана е „бащата на лъжите“ (2 Нефи 9:9). Не му вярвайте, когато ви шепне послания като: „Никога не правиш нищо както трябва“, „Прекалено много грехове си извършил, за да получиш прошка“, „Никога няма да се промениш“, „Никой не го е грижа за теб“ и „Нямаш никакви таланти“.
Още една често използвана от него лъжа е: „Трябва да опиташ от всичко поне веднъж, просто за да имаш опит. От един път нищо няма да ти стане“. Малката тъмна тайна е, че той не иска да знаете, че можете да се пристрастите към греха.
Друга сполучлива лъжа, с която Сатана ще се опитва да ви мами е: „Всички останали правят така. Няма проблем“. Има проблем! Затова кажете на дявола, че не искате да отидете в телестиалното царство, дори и ако всички останали ще бъдат там.
Въпреки че Сатана ще ви лъже, можете да бъдете сигурни, че Духът ще ви казва истината. Затова дарът на Светия дух е толкова важен.
Дяволът е наричан „великият измамник“5. Той се опитва да имитира всеки истинен принцип от Господ.
Помнете, че имитациите не са противоположности. Бялото и черното са противоположности, но имитацията на бялото може да бъде мръсно бяло или леко сиво. Имитациите наподобяват истинските неща, за да заблуждават неподозиращите хора. Те са изопачени варианти на нещо добро и точно като фалшивите пари, нямат никаква стойност. Нека дам пример.
Една от имитациите на вярата от Сатана е суеверието. Неговата имитация за любовта е похотта. Той имитира свещеничеството чрез свещеническите лукавства и представя магьосничеството като чудеса от Бог.
Бракът между мъжа и жената е постановен от Бог, а еднополовите бракове са само имитации. Те не създават потомство и не водят до възвисяване. Имитациите не са нещо истинско, въпреки че заблуждават много хора. Те не могат да носят трайно щастие.
В Учение и завети Бог ни предупреждава за имитациите. Той казва: „Това, което не назидава, не е от Бога и е мрак“ (У. и З. 50:23).
3. Раздори. Сатана е бащата на раздора. Спасителят учи, че той „подтиква сърцата на човеците да спорят гневно едни с други“ (3 Нефи 11:29).
Благодарение на своя многовековен опит, дяволът се е научил, че Господният Дух се оттегля от места, където има раздори. Още от момента, когато убедил Каин да убие Авел, Сатана се стреми да подтиква братята и сестрите да се карат. Той също така разпалва проблеми между брачни партньори, членове на райони и мисионери. Той се радва да вижда как добрите хора спорят. Той се опитва да подтиква членовете на семейството да спорят точно преди да отидат на църква, точно преди семейна домашна вечер в понеделник или когато двойката планира да посети сесия в храма. Избраните от него моменти на действие са предвидими.
Когато възникват спорове в дома ви или на работното ви място, незабавно спрете, каквото и да правите, и положете усилия да въдворите мир. Няма значение кой е започнал пръв.
Споровете често започват с посочване на грешките на другите. Джозеф Смит учи, че „дяволът ни ласкае, че сме много праведни, когато се съсредоточаваме над грешките на другите“6. Ако се замислите, това да вярваме, че сме праведни, е само имитация на истинската праведност.
Сатана обича да сее раздори в Църквата. Той е особено добър в това да посочва грешките на ръководителите в Църквата. Джозеф Смит предупреждава светиите, че „първата крачка към вероотстъпничеството е загуба на доверие в ръководителите на тази Църква“7.
Почти цялата насочена срещу Църквата литература има в основата си лъжи по отношение на самия Джозеф Смит. Противникът полага усилия да унищожи доверието в Джозеф, защото посланието за Възстановяването се крепи върху разказа на Пророка за това какво се е случило в Свещената горичка. Днес дяволът полага неимоверни усилия да кара членовете да поставят под съмнение своите свидетелства за Възстановяването.
В ранните дни на тази диспенсация мнозина братя свещеници, за тяхно съжаление, не остават верни на Пророка. Един от тях е Лаймън Ю. Джонсън, който е отлъчен от Църквата поради неправедност. По-късно той скърби, че е напуснал Църквата: „Бих допуснал да ми отрежат дясната ръка, ако можех отново да повярвам. Тогава бях изпълнен с радост и задоволство. Сънищата ми бяха приятни. Когато се будех сутрин, духът ми беше бодър. Бях щастлив ден и нощ, изпълнен с мир, радост и благодарност. Но сега е извънредно тъмно, болно, скръбно, мъчително. Оттогава не съм видял щастлив момент“8.
Обмислете тези думи. Те са като предупреждение към всички членове на Църквата.
Аз съм човек, обърнат в Църквата. Когато се кръстих, бях 23-годишен несемеен младеж, студент по медицина в Аризона, САЩ. Знам от личен опит как Сатана се опитва да влияе на проучвателите, за да ги обърква и обезкуражава, докато търсят истината.
През юношеските си години наблюдавах примерите на приятелите ми, които бяха светии от последните дни. Бях впечатлен от начина, по който живееха. Реших да науча повече за Църквата, но не исках да казвам на никого, че изучавам мормонизма. За да избегна натиска от приятелите си, реших да проведа свое собствено проучване.
Това беше много години преди появата на Интернет, затова отидох в градската библиотека. Намерих екземпляр на Книгата на Мормон и книгата A Marvelous Work and a Wonder от старейшина ЛеГранд Ричардс (1886–1983 г.) от Кворума на дванадесетте апостоли. Започнах да чета тези книги с голямо желание и открих, че те ме вдъхновяват.
Докато духът ми жадуваше да научи повече, Сатана започна да шепне в ушите ми. Той ми казваше, че за да бъда напълно обективен, трябва също така да прочета какво са написали тези, които критикуват Църквата. Върнах се в градската библиотека и започнах да търся. И разбира се, намерих книга, която оронваше авторитета на Пророка Джозеф.
Четенето на критикуваща Църквата литература ме обърка. Изгубих онзи сладък дух и влияние, които ме бяха насочвали, докато проучвах. Разочаровах се и бях на път да спра да търся истината. Молех се да получа отговор, докато четях критикуваща Църквата литература!
За моя изненада, ми се обади моя приятелка от гимназията, която беше студентка в Университета Бригъм Йънг. Тя ме покани да я посетя в Юта, като ми обеща, че ще ми хареса живописното пътуване. Тя не знаеше, че тайно изучавах нейната църква.
Приех поканата ѝ. Приятелката ми предложи да отидем в Солт Лейк Сити, за да посетим Храмовия площад. Тя се изненада от ентусиазирания ми отговор. Тя не знаеше колко исках да науча истината за Джозеф Смит и Възстановяването.
Сестрите мисионерки на Храмовия площад много ми помогнаха. Без да подозират, те отговориха на много от въпросите ми. Техните свидетелства ме подтикнаха да „постав(я) съмненията си под съмнение“9 и вярата ми започна да израства. Неоценима е силата на свидетелството, което можем да имаме в сърцето си.
Моята приятелка също сподели свидетелството си с мен и ме покани да се моля и да питам Бог дали Църквата е истинна. По време на дългото пътуване обратно към Аризона започнах да се моля с вяра, за пръв път „с искрено сърце, с истинско намерение“ (Мороний 10:4). В един момент от пътуването изглеждаше сякаш цялата ми кола беше обляна в светлина. Научих от личен опит, че светлината може да прогонва мрака.
След като взех решение да бъда кръстен, дяволът започна една последна битка. Той започна да влияе на членовете на семейството ми, които положиха всевъзможни усилия да ме разубедят и отказаха да присъстват на кръщението ми.
Въпреки всичко, аз бях кръстен, а сърцата им постепенно се смекчиха. Започнаха да ми помагат да работя над своята семейна история. След няколко години кръстих по-малкия си брат. Моята приятелка, която ме покани да я посетя в Юта, сега е моя съпруга.
4. Обезсърчение. Когато всички опити на Сатана се провалят, той успешно използва този инструмент срещу най-верните светии. Когато започвам да се чувствам обезсърчен, това, което ми помага, е просто да разпознавам кой се опитва да ме обезсърчи. Това ме ядосва толкова, че се развеселявам, напук на дявола.
Преди няколко години президент Бенсън имаше реч на тема „Не се отчайвайте“. В тази вдъхновена реч той ни предупреждава: „Сатана все повече се стреми да залива светиите с чувства на отчаяние, обезсърчение, униние и подтиснатост“10. Президент Бенсън насърчи членовете на Църквата да бъдат нащрек и предложи 12 практически идеи как да се борим с обезсърчението.
Неговите предложения включваха служба на другите, усърдна работа и избягване на леността, развиване на здравословни навици, включващи правене на упражнения и консумиране на храни в естественото им състояние, търсене на свещенически благословии, слушане на вдъхновяваща музика, изброяване на благословиите и поставяне на цели. И най-важното, както учим от Писанията, трябва винаги да се молим, за да можем да побеждаваме Сатана (вж. У. и З. 10:5)11.
Сатана трепери, когато види и
най-слабия светия на колене12.
Важно е да знаем, че има граници за силите на злото. Членовете на Божеството поставят тази граници и Сатана не може да ги прекрачва. Например Писанията ни уверяват, че „не е дадена сила на Сатана да изкушава малките деца“ (У. и З. 29:47).
Друга значима граница за Сатана е, че той не може да знае мислите ни, освен ако не му ги разкрием. Господ обяснява: „Няма никой, освен Бог, който да знае помислите и намеренията на сърцето ти“ (У. и З. 6:16).
Може би това е причината, поради която Господ ни е дал заповеди като: „Не роптай“ (У. и З. 9:6) и „Не говори зло за ближния си“ (У. и З. 42:27). Ако можете да се научите да обуздавате езика си (вж. Послание на Яков 1:26), няма да предоставяте твърде много информация на дявола. Когато ни чува да роптаем, да се оплакваме и критикуваме, той внимателно си води записки. Вашите негативни думи разкриват слабостите ви пред противника.
Но имам добра новина за вас. Божиите армии са по-силни от армиите на Луцифер. Можете да се огледате и да си помислите: „Светът става все по-нечестив. Сигурно Сатана е на път да спечели войната“. Не се заблуждавайте. Истината е, че сме много повече от силите на врага. Спомнете си, че две трети от Божиите чеда са избрали да следват плана на Отца.
Братя и сестри, правете необходимото, за да се борите на страната на Господ. Старайте се да носите меча на Духа.
Моля се в края на живота си да можете да кажете заедно с апостол Павел: „Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих“ (2 Тимотей 4:7).