Единението на Спасителя: основата на истинското християнство
Из обръщение на тема „Единението“ по време на семинар за нови президенти на мисия в центъра за подготовка на мисионери в Прово на 24 юни 2008 г.
Всички ние ще възкръснем и ще сме безсмъртни поради единителната жертва на Исус Христос.
Гетсимания от Дж. Кърк Ричардс
На Пророка Джозеф Смит (1805–1844) бил зададен следния въпрос: „Кои са основните принципи на вашата религия?“ Той отговорил: „Основните принципи на нашата вяра са свидетелствата на апостолите и пророците относно Исус Христос за това, че Той умря, бе погребан и се вдигна отново на третия ден, и се въздигна в небесата; и всички други неща, които принадлежат на нашата религия, са само допълнение към това“1.
Бих искал да добавя своето свидетелство към изявлението на пророка Джозеф. Основата на вярата ни е нашият Спасител и Неговата единителна жертва – „благоволението Божие“ (1 Нефи 11:16), чрез което Отец изпраща Своя Син на земята, за да извърши Единението. Основната цел в живота на Исус Христос е да извърши единителната жертва. Единението е в основата на истинското християнство.
Защо Единението на Спасителя е основен евангелски принцип в Църквата и живота ни?
Символът на вярата 1:3
Третата точка от Символът на вярата гласи: „Ние вярваме, че чрез Единението Христово цялото човечество може да се спаси чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието“.
В този смисъл „да се спаси“ означава да достигне най-висшата степен на слава в селестиалното царство. Всички, които идват на земята, ще бъдат възкресени, но за да получи вечен живот – всички благословии на вечния напредък, всеки човек трябва да спазва законите, да приеме обредите и да сключи заветите на Евангелието.
Защо Исус Христос е единственият, Който можел да извърши единение за греховете на света? Той изпълнява всичко необходимо.
Бог Го обича и Му има доверие
Исус е роден от Небесни Родители в доземния свят. Той е Единородният на нашия Небесен Отец. Той е избран от самото начало. Той се подчинява на волята на Своя Отец. В Писанията често се говори за радостта, която Отец има в Своя Син.
В Матей четем: „И ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:17).
Лука пише: „И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят Син, Моят Избраник; Него слушайте“ (Лука 9:35).
След възкресението на Спасителя, в земята Изобилие хората при храма чуват гласа на Отца: „Ето Моя Възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (3 Нефи 11:7).
Сърцето ми се вълнува по специален начин, когато чета, че докато Исус страда в Гетсиманската градина, поради Своята велика любов и състрадание към Своя Единороден Син, Отец изпраща ангел да Го утешава и укрепва (вж. Лука 22:43).
Исус използва Своята свобода на избор, за да се подчинява
Ето човекът!,от Дж. Кърк Ричардс
Необходимо е Исус по Своя воля да даде живота Си за нас.
По време на великия съвет в небесата Луцифер, „син(ът) на зората“ (Исайя 14:12, У. и З. 76:26–27), казва:
„Ето ме тук, изпрати мен. Аз ще бъда Твоят син и ще изкупя цялото човечество, тъй че нито една душа няма да бъде изгубена; и аз със сигурност ще го направя. Ето защо, отдай ми Твоята почит.
Но ето, Възлюбеният Ми Син, Който беше Моят Любим и Избран от началото, Ми каза: Отче, да бъде волята Ти и да бъде Твоя славата, завинаги“ (Моисей 4:1–2, вж. също Авраам 3:27).
Поради голямата Си любов към Своя Отец и всеки един от нас, Той казва: „Изпрати Мен“. Казвайки: „Изпрати Мен“, Той използва Своята свобода на избор.
„Както Отец познава Мен и Аз познавам Отца. Аз давам живота Си за овцете…
Затова Отец Ме обича, защото Аз давам живота Си, за да го взема отново.
Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец“ (Йоан 10:15, 17–18).
Ако Спасителят беше пожелал, небесни войнства от ангели можеха да Го вдигнат от кръста и да Го отведат у дома при Отца. Но Той използва Своята свобода на избор, за да Се пожертва, да изпълни Своята мисия и да устои до края, завършвайки единителната жертва.
Исус искал да дойде на земята и изпълнил всичко необходимо. И когато дошъл, Той казва: „Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил“ (Йоан 6:38).
Исус е бил предопределен
Петър учи, че „Исус беше предопределен преди създаването на света“ (вж. 1 Петър 1:20).
Пророци от всички диспенсации пророкуват за идването на Исус Христос и Неговата мисия. Поради своята силна вяра, Енох вижда изключително видение за раждането, смъртта, Възнесението и Второто пришествие на Спасителя.
„И ето, Енох видя деня на пришествието на Сина Човешки в плътта и душата му се възрадва, и каза: Издигнат е Праведният и пожертван е Агнецът от основаването на света…
И Господ каза на Енох: Погледни; и той погледна и видя Сина Човешки издигнат на кръста, според начина на човеците.
И той чу силен глас, и небесата бяха забулени, и всичките творения Божии плачеха; и земята застена, и скалите се разцепиха, и светиите се надигнаха, и бяха увенчани от дясната страна на Сина Човешки с корони от слава…
И Енох видя Сина Човешки да се възнася при Отца…
И стана така, че Енох видя деня на пришествието на Сина Човешки в последните дни, за да живее на земята в праведност, в продължение на хиляда години“ (Моисей 7:47, 55–56, 59, 65).
Около 75 години преди раждането на Христос Амулик свидетелства: „Ето, казвам ви, че знам, че Христос ще дойде сред чедата човешки, за да вземе върху Си прегрешенията на Своя народ; и че ще извърши единение за греховете на света, защото Господ Бог го е казал“ (Алма 34:8).
Исус има уникални качества
КЪДЕ СА ГО ОТНЕСЛИ?, от Дж. Кърк Ричардс
Само Исус Христос е можел да извърши единителната жертва, тъй като е роден от Мария – Неговата смъртна майка, а също получава силата на живота от Своя Отец (вж. Йоан 5:26). Поради тази сила на живота, Той преодолява смъртта, силата на гроба е погълната, Той става наш Спасител, Ходатай и Господар на Възкресението и осигурява необходимото, за да можем всички ние да получим спасение и безсмъртие. Всички ние ще възкръснем и ще сме безсмъртни поради единителната жертва на Исус Христос.
Исус Христос с готовност извършил единение за първородния грях
Втората точка от Символa на вярата гласи: „Ние вярваме, че хората ще бъдат наказани за собствените си грехове, а не за Адамовото прегрешение“.
Чрез своята свобода на избор, ние избираме да упражняваме своята вяра. Ако сме усърдни, можем да се покайваме, но без Единението – не можем.
В Моисей учим: „Оттук дойде сказанието навред сред людете, че Синът Божий е извършил единение за първоначалната вина, при което греховете на родителите не могат да бъдат наложени върху главите на децата“ (Моисей 6:54).
Във 2 Нефи ни е разкрито едно велико учение:
„Защото, както смъртта е дошла за всички човеци, за да изпълни милостивия план на Великия Творец, така трябва да има сила за възкресение; и възкресението трябва да дойде за човека по причина на падението; и падението дойде по причина на прегрешение; и понеже човекът падна, те бяха отхвърлени от присъствието Господне.
Затова нужно е да има безпределно единение и ако единението не бъде безпределно, това тление не ще може да се облече в нетление. Затова първото възмездие, което сполетя човека, би трябвало да продължи безкрайно. И ако бе тъй, тази плът би трябвало да се върне в майката земя, за да изгние и се разпадне, за да не се вдигне повече“ (2 Нефи 9:6–7).
Исус е единственият съвършен човек
В Учение и завети Спасителят казва: „Отче, виж страданията и смъртта на Оногова, Който не извърши никакъв грях, в Когото беше Твоето благоволение; виж кръвта на Твоя Син, която беше пролята, кръвта на Оногова, Когото Ти отдаде, та да можеш да се прославиш Ти“ (У. и З. 45:4).
Исус е единственият съвършен и безгрешен човек. В старозаветни времена жертвите изисквали проливане на кръв, което било символ на жертвата на нашия Господ и Изкупител на кръста, за да извърши Единението. Когато се правели жертви в древните храмове, свещениците жертвали агне без недостатък, съвършено във всяко отношение. Спасителят често е наричан „Божият Агнец“ поради Своята невинност (вж. например в Йоан 1:29, 36; 1 Нефи 12:6, 14:10; У. и З. 88:106).
Петър учи, че сме изкупени „със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец – без недостатък и пречист“ (1 Петър 1:19).
Христос премахнал греховете на света
От следните стихове става ясно, че чрез Своето Единение Спасителят заплаща цената за нашите грехове:
„Всички ние се заблудихме като овце; отбихме се, всеки по пътя си; и Господ възложи върху Него беззаконията на всички ни“ (Мосия 14:6).
„Но Бог доказва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас…
Защото ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!
И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение…
Защото както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни“ (Римляните 5:8, 10–11, 19).
„За да се сбъдне реченото чрез пророк Исайя, който казва: „Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе“ (Матей 8:17).
„Но Бог не престава да бъде Бог и милостта има право над покаялите се, а милостта идва поради единението; и единението осъществява възкресението на мъртвите; и възкресението на мъртвите връща човеците обратно в Божието присъствие; и тъй те са възстановени в Неговото присъствие, за да бъдат съдени според делата им, според закона и правосъдието…
И тъй Бог осъществява Своите велики и вечни цели, които бяха приготвени от основаването на света. И тъй се осъществяват спасението и изкуплението на човеците, а също и тяхното унищожение и окаяност“ (Алма 42:23, 26).
Исус устоява до края
Сивотата на Голгота,от Дж. Кърк Ричардс
Исус Христос понася изпитанията, страданията, саможертвите и горестите на Гетсимания, а също и мъките на кръста на Голгота. И тогава, накрая Той може да каже: „Извърши се“ (Йоан 19:30). Той изпълнява Своята мисия в смъртността и устоява до края, като така извършва единителната жертва.
В градината Той казва: „Отче Мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Матей 26:39).
От Учение и завети учим:
„Което страдание накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом; и Аз исках да можеше да не пия от горчивата чаша и да се отдръпна.
При все това, нека бъде слава на Отца, Аз отпих и завърших приготовленията Си за чедата човешки“ (У. и З. 19:18–19).
Исус казва на Своя Отец: „Аз Те прославих на земята, като извърших делото, което Ти Ми даде да върша“ (Йоан 17:4).
И след това на кръста „Исус, като прие оцета, каза: Извърши се, и наведе глава, и предаде дух“ (Йоан 19:30).
Исус идва на земята, запазвайки Своята божественост, за да може да извърши единителната жертва и да устои до края.
Спомняйте си за Него чрез причастието
Днес си спомняме за единителната жертва на Спасителя чрез хляба и водата – символите на Неговото тяло и кръв, въведени от Господ по време на последната вечеря с апостолите.
„И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което се дава за вас; правете това за Мое възпоменание.
Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива“ (Лука 22:19–20).
В Йоан 11:25–26 четем:
„Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.
Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки“.
Също така четем: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света“ (Йоан 6:51).
„Живота на света“ означава вечен живот.
Заедно със семействата си всяка седмица трябва да се подготвяме, за да бъдем достойни с покаяние в сърцата да вземаме от причастието и да подновяване сключените от нас завети.
Отецът и Синът ни обичат
Тома, не се съмнявай,от Дж. Кърк Ричардс
Отца изпраща Своя Син на земята – своето благоволение, позволява Той да бъде разпънат и да премине през всичко, през което трябва да премине. В Йоан четем:
„Исус… каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мене.
Ако познавахте Мене, бихте познали и Моя Отец. Отсега нататък Го познавате и сте Го видели“ (Йоан 14:6–7).
„В това се състои любовта – не че ние сме възлюбили Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни“ (1 Йоан 4:10).
Умилостивение означава помирение или задоволяване на изискванията.
Заключение
Всеки човек, който идва на земята и получава смъртно тяло, ще възкръсне, но ние трябва да полагаме усилия, за да получим благословиите на възвисяването чрез своята праведност, като упражняваме своята свобода на избор и се покайваме. Ще се въздадат правосъдие и милост, и това ще даде възможност за покаяние.
Тъй като сме избрали да следваме Исус Христос и сме Го приели за свой Спасител, чрез кръщението вземаме Неговото име върху си. Приемаме закона на подчинението. Обещаваме, че винаги ще си спомняме за Него и ще спазваме Неговите заповеди. Когато вземаме от причастието, ние подновяваме тези завети.
Когато подновяваме тези завети, получаваме обещанието, че Неговият Дух винаги ще бъде с нас. Ако позволяваме на Светия Дух да бъде част от живота ни и да ни напътства, можем да се завърнем в присъствието на Небесния Отец и Неговия Син Исус Христос, което е крайната цел на техния план за щастие за нас, плана на спасение.