Всеки ден се подготвяйте за храма
Когато бях на девет години, имах прекрасна учителка в Неделното училище за деца на име сестра Кохлър. Бях много срамежлива, но тя беше толкова внимателна и ми харесваше да бъда с нея. Един ден тя ни раздаде листи хартия. Всички писахме какво искаме да правим, когато пораснем. Аз написах: „Да уча в колеж и да сключа брак в храма“. Залепих своя лист над вратата на стаята си. Вечер уличната лампа светеше през прозореца ми. Гледах нагоре към своя лист. Той ми напомняше, че исках да отида в храма.
Тогава в целия свят имаше само 12 храма. Исках да посетя всеки един от тях.
Всеки път, когато родителите ми планираха ваканция, със семейството ми винаги отивахме в храма. Живеехме в Орегон, САЩ. Най-близкият храм беше на 956 километра в Кардстън, Албърта, Канада. Колата ни нямаше климатик. Аз седях на задната седалка заедно с брат ми и сестра ми. Закачвахме мокра кърпа от външната страна на прозореца на колата. След това я завързвахме около вратовете си, за да ни е по-хладно.
Беше вълнуващо най-накрая да видим храма. Не знаех много за това, което се случваше вътре, но родителите ми винаги изглеждаха щастливи, когато излизаха. Знаех, че храмът е много важен. Знаех, че това бе домът Господен. (На снимката аз съм с бялата риза.)
След като навърших 12 години, участвах в кръщения в няколко храма. След това, когато се запознах с бъдещия си съпруг, открих, че той също обича храма! Сключихме брак в храма Манти Юта.
Всеки ден можете да се подготвяте за храма. Посещавайте храма, когато можете. Докосвайте стените му. Когато внукът ми Джарет беше на 11 години, всяка неделя той работеше над своята семейна история заедно с баща си. Откри много имена на свои предци. Сега, когато вече е на 12, той извършва кръщения за тези предци в храма!
Когато сте в храма, можете да вървите по стъпките на Исус. Храмът е Неговият дом. Надявам се всеки ден да се молите на Небесния Отец да ви помага да се подготвяте да влезете в храма и да усетите Неговата любов.