Подготовка за едно ново пътуване
Авторката живее в Парана, Бразилия.
Подобно на Нефи, който плавал към неизвестността, аз имах нуждата да упражнявам вяра в Господ по отношение на това да създам свое семейство.
Снимка © Getty Images
През седмиците непосредствено преди брака и запечатването ми започнах леко да се притеснявам за всички неща, които трябваше да направя, преди да започна своя нов семеен живот. Въпреки голямата свързана с този момент радост, бях напрегната как да организирам новия си живот, да сложа финансите ни в ред, да намеря къде да съхраняваме вещите си и да се справям с новите си отговорности като съпруга. Исках да съм сигурна, че започваме семейния си живот по правилния начин, като отделяме време за важните неща като спазване на заповедите и прекарване на време заедно като съпруг и съпруга, въпреки забързания си начин на живот.
С наближаването на деня на сватбата бях изненадана от поредица кошмарни сънища за проблеми, които могат да засегнат семейството ми. Тъй като бях отгледана в любящо семейство, но в което имахме и много трудности, постоянни изпитания, разгорещени спорове и дълбоко се наранявахме, кошмарите ме засегнаха повече, отколкото трябваше. И така след поредица от кошмарни нощи една вечер се събудих обляна в пот и реших да последвам съвета на сестра Нийл Ф. Мериът, втора съветничка в Общото президентство на Младите жени, даден ни в нейната реч „Да отдадем сърцата си на Бог“, (Лиахона, ноем. 2015 г., с. 30–32). Затворих очи и се помолих: „Скъпи Небесни Татко, какво мога да направя, за да предпазя семейството си от тези лоши неща?“
Отговорът дойде така ненадейно и въздействащо, сякаш някой беше отворил врата в ума ми и просто го беше сложил там. Тихият тънък глас ме подтикна: „Просто прави това, което се очаква от теб. Бъди вярна във всяка стъпка“. Духът ми прошепна и няколко конкретни съвета и почувствах, че ако правя тези неща, всичко ще бъде наред.
Усмихнах се и усетих как сърцето ми се изпълва с топлина. Изведнъж забравих всичките си тревоги, защото знаех, че съветите от Духа бяха истинни. Бях чувствала Светия Дух преди, но никога така силно както през тази нощ. Усетих как любовта на Небесния Отец и Спасителя ме обгръща и знаех, че спокойствието и спасението на семейството ми са важни за Тях, както и за мен.
Допълнителна увереност ми даде една история от Писанията, за която си спомних – тази, в която Господ заповядва на Нефи да построи кораб: „И стана така, че Господ ми заговори, казвайки: Ти ще построиш един кораб по начина, който Аз ще ти покажа, за да мога да отведа твоя народ през тези води“ (1 Нефи 17:8, курсив добавен).
Нефи и семейството му са прекарали години в пустошта, изтърпявайки всякакви трудности. Той може да се страхува да пътува през морето и да остави страховете да надделеят над вярата му. Но не прави това. Той приема задачата и следва указанията на Бог. Има вяра, че дадените му обещания ще бъдат изпълнени. Господ никога не казва на Нефи, че няма да има бури или че вълните няма да удрят кораба. Но казва, че ако Нефи спазва Неговите напътствия, ще може да води семейството си безопасно през многото води към обетованата земя.
Осъзнах, че аз също бях пътувала през пустошта в продължение на много години, но сега бях пред морето в началото на едно ново пътуване – бракът. Бях призована и мисля, че това се случва на всички семейства на светии от последните дни, да построя кораб, следвайки Божиите инструкции.
Веднага след като съпругът ми и аз се оженихме, проблемите започнаха. Разболях се, беше ни трудно се справяме финансово и да прилагаме на практика всички добри навици, които бяхме решили да развиваме.
Но съветите, които бях получила през онази нощ, останаха в сърцето ми. Ежедневно се опитвахме да изучаваме и да ценим Божието слово в сърцата си, да следваме добрия пример на скъпите ни ръководители, включително Христос, и да се държим все по-добре. Получих по-силно свидетелство за молитвата и наистина вкусихме от любовта на Отца към нас. Започнах повече да се уповавам и по-малко да се страхувам. Осъзнахме, че трудностите в живота ни се бяха превърнали в стъпала към нещо по-добро. Днес, нашият дом е като малко кътче от небесата.
Все още сме в началото на пътуването, но да сключа брак и да създам семейство беше най-добрият избор, който някога съм правила. Сърцето ми се изпълва с радост, когато мисля за храмовия обред, който приехме, и знам, че той беше запечатан с Божията власт. Колкото повече разбирам важността на семейството в плана на Небесния Отец и светостта на сключения завет, толкова повече искам да помагам и на други семейства да приемат този обред.
Научих, че няма нужда да се тревожа какво ще се случи, „защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение“ (2 Тимотей 1:7). Ние просто трябва да се подчиняваме, да следваме инструкциите, разкрити чрез Писанията и словата на съвременните пророци, и да търсим в молитва по-лични насоки. Ако правим тези неща, можем да прекосим океана на тези последни дни с увереност, че без значение какви проблеми ще ни застигнат, любимите ни хора ще бъдат в безопасност.