Послание на Първото президентство
Праведните ще живеят чрез вяра
Равинът и сапунджията
Има една стара юдейска приказка за сапунджия, който не вярвал в Бог. Един ден, докато вървял с един равин, той казал: „Има нещо, което не разбирам. Религията съществува от хиляди години. Но накъдето и да погледна, има зло, поквара, нечестност, несправедливост, болка, глад и насилие. Сякаш религията не е довела до нищо добро в света. Затова те питам, какъв е смисълът?“
В продължение на известно време равинът не отговарял, но продължил да върви със сапунджията. Накрая стигнали до една детска площадка, където мръсни деца играели в прахоляка.
„Има нещо, което не разбирам – казал равинът. – Погледни тези деца. Сапунът съществува от хиляди години, а тези деца са мръсни. Какъв е смисълът на сапуна?“
Сапунджията отговорил: „Но равине, не е честно датърсиш в сапуна вина за това, че децата са мръсни. Сапунът трябва да бъде използван, за да изпълнява предназначението си“.
Равинът се усмихнал и казал: „Точно така“.
Как трябва да живеем?
Цитирайки пророк от Стария завет, апостол Павел обобщава какво означава да бъдем вярващи с думите: „Праведният чрез вяра ще живее“ (Римляните 1:17).
Може би от това просто изявление ще разберем разликата между една слаба религия и религия, която има силата да променя живота на хората.
Но за да разбираме какво означава да живеем чрез вяра, трябва да разбираме какво е вярата.
Вярата е повече от вярване в нещо. Тя е пълно упование в Бог, съпътствано от дела.
Тя е повече от това да ни се иска нещо.
Тя е повече от това просто да седим, да кимаме с глава и да казваме, че сме съгласни. Когато казваме, че „праведните ще живеят чрез вяра“, искаме да кажем, че нашата вяра ни напътства и насочва. Ние действаме по съответстващ на вярата ни начин, не от чувство на сляпо подчинение, а поради убедеността ни и искрената ни любов към нашия Бог и безценната мъдрост, която Той е разкрил на Своите чеда.
Вярата трябва да бъде съпътствана с дела, иначе е мъртва (вж. Послание на Яков 2:17). Иначе не би била вяра. Не би имала силата да промени дори един човек, още по-малко света.
Мъжете и жените на вярата се уповават на своя милостив Небесен Отец, дори в моменти на несигурност, дори в моменти на съмнения и несгоди, когато не могат да виждат или разбират ясно.
Мъжете и жените на вярата ревностно вървят по пътя на ученичеството и се стремят да следват примера на своя възлюбен Спасител Исус Христос. Вярата ни мотивира и наистина ни вдъхновява да обръщаме сърцата си към небесата и да подаваме ръка, да повдигаме и благославяме своите ближни.
Религията без дела е като опакован сапун. Може да има чудесен потенциал, но всъщност има много малка сила да води до промяна, докато не изпълни предназначението си. Възстановеното Евангелие на Исус Христос е Евангелие, което изисква дела. Църквата на Исус Христос преподава истинска религия като послание за надежда, вяра и милосърдие, включващо оказване на помощ на нашите ближни по духовни и материални начини.
Преди няколко месеца съпругата ми Хариет и аз отидохме на семейно пътуване в Средиземно море с няколко от децата ни. Посетихме лагери за бежанци и се срещнахме със семейства от разкъсани от войни страни. Тези хора не бяха от нашата вяра, но бяха наши братя и сестри, отчаяно нуждаещи се от помощ. Сърцата ни бяха дълбоко трогнати, докато имахме възможността лично да наблюдаваме как активната вяра на членовете на нашата Църква носи помощ, облекчение и надежда на нашите ближни в нужда, без значение от тяхната религия, националност или образование.
Вярата, която върви ръка за ръка с постоянни дела, изпълва сърцата с доброта, умовете с мъдрост и душите с мир и любов.
Нашата вяра може да благославя и да има праведно влияние върху нас и хората около нас.
Нашата вяра може да изпълва света с добро и мир.
Нашата вяра може да превръща омразата в любов и враговете в приятели.
Тогава праведните живеят с дела на вяра; те живеят с упование в Бог и вървят по Неговия път.
И точно тази вяра може да променя хората, семействата, народите и света.