Да преподаваме като Спасителя
Всички ние имаме отговорността да следваме примера на Учителя и да преподаваме като Него.
Изключителни учители
Преди няколко месеца един бивш съученик от родния ми град Овъртън, Невада, предложи да направим коледен подарък на любимата ни учителка от детската градина, която наскоро отпразнува 98-ия си рожден ден. Тя ни учеше да бъдем добри, за важността на хубавата дрямка, на радостта от млякото и крекерите и да се обичаме един друг. Благодаря, сестра Дейвис, че бяхте толкова прекрасна учителка.
Преди много години, докато следвах в Рикс Колидж, имах един друг изключителен учител. Подготвях се да отслужа мисия и реших, че ще е добре да посещавам курс за подготовка на мисионери. Преживяното промени живота ми.
От първия ден на курса осъзнах, че имам великолепен учител. Това бе брат Ф. Мелвин Хамънд. Знаех, че брат Хамънд обича Господ и че обича мен. Личеше си от погледа му и от гласа му. Когато той преподаваше, Духът просветляваше ума ми. Той преподаваше учението, но и ме канеше сам да го изучавам. Тези покани ми помогнаха ясно да разбера своята отговорност да изучавам Господното учение за себе си. Това преживяване ме промени завинаги. Благодаря, брат Хамънд, че ми преподавахте като Спасителя.
Братя и сестри, всички заслужават да бъдат учени по този начин както у дома, така и в Църквата.
Въведението към Следвайте Ме, елате с Мен ни показва какво може да постигне преподаването като Христос. „Целта на всяко едно изучаване и преподаване на Евангелието е да задълбочаваме обръщането си към Исус Христос и да ставаме по-подобни на Него. … Типът изучаване на Евангелието, който укрепва вярата ни и води до чудото на обръщането във вярата, не се случва изведнъж. Това изучаване се случва не само в класната стая, но и в сърцето и дома на човека“1.
Писанията сочат, че служението на Спасителя в древна Америка е толкова въздействащо и повсеместно, че „всички люде по цялото лице на земята, както нефити, тъй и ламанити, (са) обърнати към Господа; и няма нито раздори, нито спорове сред тях и всички люде постъпва(т) справедливо едни към други“2.
Как преподаването ни може да има подобен ефект върху хората, които обичаме? Как можем да преподаваме по-подобно на Спасителя и да помагаме на другите да стават по-дълбоко обърнати във вярата? Ето няколко предложения.
Подражавайте на Спасителя
Първо и най-важно, решете да научите всичко, което можете за Самия Велик Учител. Как Той е проявявал обич към другите? Какво са изпитвали те, докато Той е преподавал? Какво е преподавал Той? Какво е очаквал от тези, на които е преподавал? След като проучите тези въпроси, оценете начина си на преподаване и го коригирайте, за да е по-подобен на Неговия.
Църквата предоставя много материали за преподаване в приложението Gospel Library и на ChurchofJesusChrist.org. Един от тях е озаглавен Да преподаваме като Спасителя. Каня ви да го прочетете и да го изучите внимателно. Принципите, поместени в него, ще ви помагат в усилията ви да сте по-подобни на Христос в преподаването си.
Давайте воля на силата на семействата
Следващото ми предложение може да бъде илюстрирано от едно преживяване, което имах преди няколко месеца, когато се отбих да посетя скъп приятел. Чух, че жена му говори с някого, така че бързо се извиних и си тръгнах, за да може той да се върне при семейството си.
Около час по-късно получих съобщение от скъпата му съпруга: „Брат Нюман, благодаря, че се отбихте. Трябваше да ви поканим да влезете, но искам да ви кажа какво правехме. От началото на пандемията обсъждаме всяка неделя по Zoom Следвайте Ме, елате с Мен с пълнолетните ни деца. Това буквално направи чудеса. Мисля, че дъщеря ни за пръв път прочете сама Книгата на Мормон. Днес беше последният урок за Книгата на Мормон и тъкмо привършвахме, когато вие дойдохте. … Помислих, че ще ви е интересно да узнаете как Следвайте Ме, елате с Мен, Zoom и една пандемия предоставиха възможност в правилния момент на едно сърце да се промени. … Чудя се колко ли малки чудеса са се случили през това „странно“ време“.
Това ми звучи като изпълнение на обещанието, което президент Ръсел М. Нелсън даде през октомври 2018 г. Той каза, че съсредоточеното върху дома и подкрепяно от Църквата изучаване на Евангелието „има потенциала да дава сила на семействата, ако всяко семейство се стреми да (го) следва съвестно и внимателно, за да превръща своя дом в убежище на вярата. Обещавам ви, че ако усърдно работите, за да превръщате дома си в център на изучаването на Евангелието, с времето Господният ден за вас ще стане истинска наслада. Децата ви ще се вълнуват да изучават ученията на Спасителя и да живеят според тях. … Промените в семейството ви ще бъдат значителни и укрепващи“3. Какво прекрасно обещание!
За да се промени наистина животът ни, нашето обръщане към Исус Христос трябва да е от цялата ни душа и да влияе на всеки аспект от живота ни. Ето защо то трябва да бъде съсредоточено върху центъра на живота ни – нашите семейства и домове.
Помнете, че обръщането във вярата е лично
Последното ми предложение е да помним, че обръщането трябва да идва отвътре. Както е описано в притчата за десетте девици, ние не можем да дадем на някого другиго маслото на нашето обръщане, колкото и да ни се иска. Както учи старейшина Дейвид А. Беднар: „Скъпоценното масло се придобива капка по капка… търпеливо и с постоянство. Няма бърз начин; не е възможно внезапно извънредно усилие за подготовка в последния миг“4.
Следвайте Ме, елате с Мен се основава на тази истина. Сравнявам го с ангела, който помага на Нефи да научи за Исус Христос като казва: „Погледни!“5. Подобно на този ангел, Следвайте Ме, елате с Мен ни кани да поглеждаме към Писанията и словата на съвременните пророци, за да откриваме Спасителя и да се вслушаме в Него. Подобно на Нефи, ние лично ще бъдем учени от Духа, докато четем и размишляваме над Божието слово. Следвайте Ме, елате с Мен е трамплинът, който помага на всеки от нас да се гмурка дълбоко в живите води на учението на Христос.
Отговорността на родителите е много сходна. Децата наследяват от родителите си много неща, но свидетелството не е едно от тях. Не можем да дадем на децата си свидетелство, както и не можем да накараме едно семе да расте. Но можем да създаваме благоприятна среда с добра почва и без тръни, които да „заглушават словото“. Можем да се стремим да създаваме идеалните условия, за да може децата ни и другите обичани от нас хора да намерят място за семето, да „чу(ят) словото и (да го) разб(ерат)“6, и да открият за себе си, че „семето е добро“7.
Преди няколко години със сина ми Джак имахме възможността да играем на „Старото игрище в Сейнт Андрюс“ в Шотландия, откъдето започва играта голф. Беше просто удивително! Като се върнах, се опитах да предам на другите величието на преживяването. Но не можах. Снимките, видео клиповете и старателните ми обяснения бяха напълно недостатъчни. Накрая осъзнах, че единственият начин човек да узнае за великолепието на Сейнт Андрюс е да го преживее – да види огромните окосени части на игрището, да вдиша въздуха, да почувства вятъра в лицето си и да направи няколко неуспешни удара в долчинките и храсталаците, с което ние се справихме доста успешно.
Така е и със словото Божие. Можем да го преподаваме, да го проповядваме и да го обясняваме. Можем да говорим за него, да го описваме, дори да свидетелстваме за него. Но докато човек не почувства как свещеното Божие слово поръсва душата му като небесна роса посредством силата на Духа8, ще е все едно разглежда картичка или снимки от нечия чужда почивка. Човек просто трябва да го изпита сам. Обръщането във вярата е лично пътуване – пътуване, свързано със събиране.
Всички, които преподават у дома и в Църквата, могат да предоставят на другите възможност да имат лични духовни преживявания. Чрез тях те сами ще „узна(ят) истината за всичко“9. Президент Нелсън учи: „Ако имате искрени въпроси, свързани с Евангелието, като избирате да позволявате на Бог да надделява, ще бъдете водени към откриването и разбирането на абсолютни, вечни истини, които ще направляват живота ви и ще ви помагат да стоите здраво на заветната пътека“10.
Значително подобрете преподаването
Каня ръководителите и учителите във всяка организация на Църквата да се съветват с родителите и младежите, за да може преподаването значително да се подобри на всяко ниво – в коловете, районите и домовете. Това се постига, като се преподава учението и се насърчават изпълнени с Духа обсъждания относно истините, на които Светият Дух ни е научил в тихите моменти на нашето лично изучаване.
Мои скъпи приятели в Христа, всички ние имаме отговорността да следваме примера на Учителя и да преподаваме като Него. Неговият начин е правилният начин! Като Го следваме, „когато Той се яви, ние (ще) бъдем подобни на Него, защото ще го видим такъв, какъвто е; за да имаме тази надежда и да може да бъдем очистени, тъкмо както Той е чист“11. В името на Този, Който възкръсна, тъкмо Великият Учител Исус Христос, амин.