2021 г.
Ще бъдете свободни
май 2021 г.


9:54

Ще бъдете свободни

Исус Христос е светлината, която трябва да издигаме, дори и през най-мрачните периоди от земния ни живот.

Мои възлюбени братя и сестри, безкрайно съм благодарен за привилегията да ви говоря от Африка. Благословия е, че имаме тези технологии в днешно време и че можем да ги използваме по най-ефективния начин, за да достигаме до вас, където и да сте.

През септември 2019 г., докато служехме като ръководители на мисия Мериленд Балтимор, аз и сестра Мутомбо имахме възможността да посетим някои исторически места на Църквата в Палмира, Ню Йорк, докато присъствахме на семинара за ръководители на мисия. Последна спирка в посещението ни бе Свещената горичка. Нашето намерение, когато посетихме Свещената горичка, не беше да получим някакво специално проявление от небесата или видение, но определено почувствахме Божието присъствие на това свещено място. Сърцата ни бяха изпълнени с благодарност за Пророка Джозеф Смит.

На връщане сестра Мутомбо забеляза широката усмивка на лицето ми, докато шофирах, и ме попита: „Каква е причината за вълнението ти?“.

Аз отговорих: „Скъпа моя Натали, истината винаги ще триумфира над заблудата, а мракът не ще продължава да се шири по земята благодарение на възстановеното Евангелие на Исус Христос“.

Бог Отец и Исус Христос са посетили младия Джозеф Смит, за да извадят на светло всичко скрито, за да можем ние да получаваме „познание за нещата такива, каквито са… каквито бяха, и каквито ще бъдат“ (Учение и завети 93:24).

Почти 200 години по-късно много хора все още са в търсене на истините, които да ги освободят от някои традиции и измами, разпространявани по света от противника. Много хора са „заслепени от прикритото лукавство на човеци(те)“ (Учение и завети 123:12). В своето Послание към ефесяните Павел учи: „Стани, ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос“ (Ефесяните 5:14). Спасителят е обещал, че ще бъде светлина на онези, които се вслушват в словата Му (вж. 2 Нефи 10:14).

Преди тридесет и пет години моите родители също бяха заслепени и отчаяно търсеха истината, и се чудеха накъде да се насочат, за да я открият. И двамата ми родители са родени на село, където традициите са вкоренени в живота на хората и семействата. И двамата напуснали селото, когато били млади, и дошли в града, за да търсят по-добър живот.

Сключили брак и създали семейството си по много скромен начин. Бяхме много хора в една малка къща – моите родители, две от сестрите ми, аз и един братовчед, който живееше с нас. Чудех се дали наистина сме семейство, понеже на нас не ни се позволяваше да вечеряме на една маса с нашите родители. Когато баща ни се върнеше от работа, веднага щом влезеше в къщата, ни караха да излезем и да отидем навън. Нощно време не можехме да спим дълго, поради липсата на хармония и истинска любов в брака на родителите ни. Нашият дом беше не само малък по размер, но и мрачен по дух. Преди да срещнем мисионерите, посещавахме различни църкви всяка неделя. Ясно беше, че родителите ни търсеха нещо, което светът не можеше да им предложи.

Това продължи до деня, когато срещнахме старейшина и сестра Хъчингс, първата възрастна мисионерска двойка, призована да служи в Заир (държава, известна днес като Демократична република Конго или Конго-Киншаса). Когато започнахме да се срещаме с тези прекрасни мисионери, които бяха като ангели от Бог, забелязах, че нещо започна да се променя в нашето семейство. След нашето кръщение, ние действително започнахме постепенно да променяме начина си на живот благодарение на възстановеното Евангелие. Словото на Христа започна да разширява душите ни. Започна да осветлява разума ни и започна да ни става приятно, понеже истините, които приехме, станаха видими и можехме да съзрем светлината, която ставаше все по-ярка и по-ярка всеки ден.

Това разбиране за целта на Евангелието ни помагаше да ставаме по-подобни на Спасителя. Размерът на нашия дом не се промени, нито пък социалните ни условия. Но аз виждах промяна в сърцата на моите родители, когато се молехме всеки ден, сутрин и вечер. Ние изучавахме Книгата на Мормон, провеждахме семейна домашна вечер и наистина се превърнахме в семейство. Всяка неделя се събуждахме в 6:00 ч. сутринта, за да се подготвим да отидем на църква и пътувахме с часове без да се оплакваме, за да посещаваме църковните събрания всяка седмица. Беше прекрасно преживяване, на което бях свидетел. Ние, които доскоро ходехме в тъмнина, изпъдихме мрака от сред нас (вж. Учение и завети 50:25) и видяхме „голяма светлина“ (2 Нефи19:2).

Спомням си как един ден, когато нямах желание да стана рано сутринта за нашата семейна молитва, измърморих на сестрите си: „Наистина няма нищо друго, което можем да правим в тази къща, освен да се молим, да се молим, да се молим“. Баща ми чу моите коментари. Помня неговата реакция, когато любящо, но строго ми каза: „Докато живееш в тази къща, ще се молиш, молиш, молиш“.

Думите на баща ми отекваха в ушите ми всеки ден. Какво мислите правим аз и сестра Мутомбо с нашите деца днес? Молим се, молим се, молим се. Това е нашето наследство.

Слепецът по рождение, който бил изцелен от Исус Христос, след като бил принуден от своите съседи и от фарисеите, обяснил:

„Човекът, който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми и ми заръча: Иди на Силоам и се умий. И така, отидох и като се умих, прогледнах. …

… Едно зная, че бях сляп, а сега (мога да) виждам“ (Йоан 9:11, 25).

Ние също бяхме слепи, а сега можем да виждаме. Възстановеното Евангелие оказва огромно влияние върху семейството ни оттогава насам. Разбирането за целта на Евангелието е благославяло три поколения от моето семейство и ще продължава да благославя много идни поколения.

Исус Христос е светлината, която свети в мрака. Този, който Го следва, „няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота” (Йоан 8:12).

В продължение на почти година, между 2016 г. и 2017 г., народът в региона Касаи преживявал ужасна трагедия. Това бил много труден период за хората, поради конфликт между консервативна група бойци и държавните власти. Насилието обхващало градове от централните до крайните части на региона Касаи. Много хора напуснали домовете си в търсене на сигурност и се укривали в дивите местности. Те нямали храна и вода – нищо всъщност, а сред тях имало и членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни в околностите на Кананга. Някои членове на Църквата били убити от милицията.

Брат Оноре Мулумба от район Енганза в Кананга и неговото семейство били сред малкото хора, които останали да се крият в дома си, не знаейки къде другаде да отидат, защото всички улици били превърнати в бойно поле. Един ден няколко мъже от кварталната милиция забелязали присъствието на брат Мулумба и семейството му, понеже вечерта те излезли да потърсят зеленчуци в семейната градина, за да се нахранят. Група милиционери дошли в дома им, извели ги навън и им казали да изберат или да се придържат към практиките на тяхната милиция, или да бъдат убити.

Брат Мулумба смело им казал: „Аз съм член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Аз и моето семейство сме приели Исус Христос и имаме вяра в Него. Ще останем верни на сключените от нас завети и сме съгласни да умрем“.

„Щом сте избрали Исус Христос, телата ви ще бъдат изядени от кучетата!“ – отвърнали те и обещали да се върнат. Но така и не се върнали, а семейството останало там още два месеца и никога повече не ги видели. Брат Мулумба и семейството му запазили пламъка на своята вяра. Спомнили си сключените от тях завети и били предпазени.

Исус Христос е светлината, която трябва да издигаме дори и през най-мрачните периоди от земния ни живот (вж. 3 Нефи 18:24). Когато избираме да следваме Христос, ние избираме да се променяме. Човек, който се променя за Христос, ще бъде воден от Христос и ще пита подобно на Павел: „Господи, какво желаеш да направя?“ (Деянията 9:6). Ще вървим „по Неговите стъпки“ (1 Петър 2:21). Ще „постъпва(ме), както е постъпвал Христос“ (1 Йоан 2:6). (Вж. Езра Тафт Бенсън, „Born of God“, Tambuli, окт. 1989 г., с. 2, 6.)

Свидетелствам за Този, Който умря, беше погребан и възкръсна на третия ден, и се възнесе в небесата, за да можем вие и аз да получим благословиите на безсмъртието и възвисяването. Той е „светлината и животът, и истината“ (Етер 4:12). Той е противоотровата и лекарството срещу объркването в света. Той е нашият съвършен пример за постигане на възвисяване, тъкмо Исус Христос. В името на Исус Христос, амин.