Евангелската светлина, носеща истина и любов
Свидетелствам, че евангелската светлина, носеща истина и любов, блести ярко днес по цялата земя.
Прекрасният химн на светиите от последните дни „Чуйте, народи“ безпогрешно пресъздава ентусиазма и радостта от това, че пълнотата на Евангелието достига до целия свят. В този химн пеем:
Чуйте, народи, глас в небеса –
туй е гласът свят на радостта.
Възстановена е правдата,
ангели пеят с нас1.
Луис Ф. Мьонх, авторът на този възторжен текст, е член на Църквата от Германия, който пише вдъхновените думи на химна, докато живее в Швейцария по време на пълновременната си мисионерска служба в Европа2. Радостта, произтичаща от това да се види световния ефект на Възстановяването, е ясно изразена в следните думи на химна:
Благодарение на започването на продължаващото Възстановяване преди малко повече от 200 години, евангелската светлина, носеща истина и любов4, сега блести ярко по цялата земя. Пророкът Джозеф Смит научава през 1820 г., а оттогава насам и милиони други хора са научили, че Бог „дава на всички щедро, без да укорява“5.
Скоро след организирането на Църквата в тази последна диспенсация, Господ говори на Джозеф Смит и проявява изобилната си любов към нас, казвайки:
„Затова, Аз, Господ, познавайки бедствието, което ще сполети жителите на земята, призовах служителя Си Джозеф Смит-младши и му говорих от небесата, и му дадох заповеди. …
Тъй че Моят вечен завет да може да бъде установен;
тъй че пълнотата на Моето евангелие да може да бъде оповестена от немощните и простодушните до краищата на света“6.
Скоро след получаването на това откровение започва призоваването на мисионери и тяхното изпращане до множество народи по света. Точно както Нефи предвижда, посланието за възстановеното Евангелие започва да се проповядва „сред всички народи, племена, езици и люде“7.
„Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е официално организирана през 1830 г. в малка дървена къща в северната част на щата Ню Йорк.
Необходими са 117 години – до 1947 г. – за да нарасне от първоначалните 6 членове до 1 милион. Мисионерите са характерна черта на Църквата от най-ранните ѝ дни; те се разпръскват из Америка и Канада, а през 1837 г. и извън Северна Америка – в Англия. Не след дълго мисионерската работа започва в континентална Европа, далечна Индия и на острови в Тихия океан.
Членовете стават два милиона само 16 години по-късно, през 1963 г., а след още осем години – три милиона“8.
Подчертавайки бързия растеж на Църквата, президент Ръсел М. Нелсън неотдавна казва: „Днес Господното дело в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни напредва с ускорена стъпка. Църквата ще има невиждано и несравнимо с нищо друго бъдеще“9.
Възстановяването на пълнотата на Евангелието на Исус Христос, организирането на живата Църква на Господ отново на земята и забележителният ѝ растеж оттогава насам направиха възможни по цялата земя благословиите на свещеничеството. В свещените обреди и завети, които ни обвързват с Бог и ни поставят на заветната пътека, ясно се проявява „силата на божествеността“10. Като участваме в тези свещени обреди за живите и за мъртвите, ние събираме Израил от двете страни на завесата и подготвяме земята за Второто пришествие на Спасителя.
През април 1973 г. с родителите ми отпътувахме от родната ни Аржентина, за да бъдем запечатани в храма. Тъй като по това време в Латинска Америка нямаше никакви храмове, ние изминахме със самолет около 10 000 км във всяка посока, за да бъдем запечатани в храма Солт Лейк. Макар че по това време бях само на две години и не си спомням цялото това специално събитие, три отделни картини от пътуването се запечатаха в ума ми.
Първо, спомням си, че бях сложен близо до прозореца на самолета и че виждах белите облаци под нас.
Тези красиви, бели облаци останаха в ума ми, все едно че бяха гигантски къдели от памук.
Другата картина, която се запечата в ума ми, бе тази на няколко забавно изглеждащи герои в един увеселителен парк в района на Лос Анджелис. Трудно е да се забравят.
Но много по-важна е следната превъзходна и незабравима картина:
Ясно си спомням присъствието си в една свещена стая на храма Солт Лейк, в която се извършват запечатвания на семейства за времето и за цялата вечност. Помня красивия олтар на храма и ярката слънчева светлина, която проникваше през прозореца на стаята. Тогава почувствах (и оттогава не съм спирал да чувствам) топлината, безопасността и утехата на евангелската светлина, носеща истина и любов.
Изпитах подобни чувства в сърцето си 20 години по-късно, когато влязох в храма, за да бъда запечатан отново – този път, когато с годеницата ми бяхме запечатани за времето и за цялата вечност. В този случай обаче не трябваше да пътуваме хиляди километри, защото храмът Буенос Айрес Аржентина вече бе построен и осветен и бе близо до дома ни.
Двадесет и две години след нашата сватба и запечатване, ние имахме благословията да се завърнем в същия храм, но този път с нашата прекрасна дъщеря, с която бяхме запечатани като семейство за времето и за цялата вечност.
Когато размишлявам върху тези изключително свещени моменти в моя живот, се изпълвам с дълбока и трайна радост. Чувствал съм и продължавам да чувствам любовта на един състрадателен Небесен Отец, Който познава нашите лични нужди и искрени желания.
Господ Йехова казва относно събирането на Израил в последните дни: „Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ“11. Чувствам се вечно благодарен, че от съвсем ранна възраст Господният закон е проникнал в сърцето ми чрез свещените обреди в Неговия свят дом. Колко важно е да знаем, че Той е нашият Бог, че ние сме Негов народ и че каквито и да са обстоятелствата ни, ако сме верни и спазваме заветите, които сме сключили, можем да бъдем „прегърнат(и) завинаги в обятията на любовта Му“12.
По време на сесията на жените от общата конференция през октомври 2019 г. президент Нелсън казва: „Всички наши усилия да си служим един на друг, да оповестяваме Евангелието, да усъвършенстваме светиите и да изкупваме мъртвите се сливат в светия храм“13.
Пак на същата конференция президент Нелсън казва: „Разбира се, най-ценната част от Възстановяването е светият храм. Свещените обреди и завети в него имат съществено значение в подготовката на народ, който ще бъде готов да посрещне Спасителя при Неговото Второ пришествие“14.
Продължаващото Възстановяване е белязано от бърз темп в строежа и освещаването на храмове. Като се събираме от двете страни на завесата, като правим жертви, за да служим и превръщаме храма във важна част от живота си, Господ наистина ни изгражда – Той изгражда Своя заветен народ.
Свидетелствам, че евангелската светлина, носеща истина и любов, блести ярко днес по цялата земя. „Чудно(то) и странно дело“, предречено от пророк Исайя16 и видяно от Нефи17, се извършва с ускорени стъпки, дори и в тези трудни времена. Както пророчески заявява Джозеф Смит: „Знамето на истината е издигнато; ничия нечестива ръка не може да спре напредъка на делото, … докато целите на Бог (не) бъдат постигнати и великият Йехова (не) каже, че делото е свършено“18.
Братя и сестри, надявам се, че ще имаме желание и ще решим днес заедно със семействата си да се отдадем на това да се вслушваме в небесния глас, тъкмо гласа на нашия Спасител. Нека сключваме и спазваме завети с Бог, чрез които неотклонно да следваме пътеката, която води обратно към Неговото присъствие, и нека се радваме на благословиите на славната светлина и истина на Неговото Евангелие. В името на Исус Христос, амин.