Надежда в Христа
Копнеем да помагаме на всички, които изпитват чувства на самота или липса на принадлежност. Нека конкретно спомена тези, които понастоящем не са сключили брак.
Братя и сестри, по време на великденските празници се фокусираме върху славното Възкресение на нашия Господ и Спасител, Исус Христос. Спомняме си любящата Му покана: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си.
Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“1.
Поканата на Спасителя да дойдем при Него е покана към всички, не само да дойдат при Него, но също и да принадлежат към Неговата Църква.
В стиха, предхождащ тази любяща покана, Исус учи как можем да направим това в стремежа си да Го следваме. Той заявява: „Никой не познава Сина; нито познава някой Отца освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие“2.
Исус иска да знаем, че Бог е любящ Небесен Отец.
Знанието, че нашият Небесен Отец ни обича, ще ни помага да знаем кои сме ние и че принадлежим към Неговото велико вечно семейство.
Клиниката Майо наскоро отбеляза: „Усещането за принадлежност е изключително важно. … Почти всеки аспект от живота ни се върти около принадлежността ни към нещо“. В този доклад се казва още: „Не можем да отделим важността на чувството за принадлежност от нашето физическо и психично здраве“3 – и бих добавил, нашето духовно здраве.
Вечерта преди Своето страдание в Гетсиманската градина и смъртта Си на кръста, Спасителят се среща със Своите апостоли за последната вечеря. Той им казва: „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“4. Преди залез слънце на следващия ден Исус вече е страдал и „умря(л) (на кръста) за греховете ни“5.
Чудя се колко ли самотни трябва да са били верните жени и мъже, които са Го следвали, когато залязлото слънце, тъмнината и страхът ги заобикалят6.
Както тези древни последователи преди почти 2 000 години, много от вас може би също се чувстват самотни от време на време. Аз преживявам такава самота откакто преди повече от две години и половина почина скъпата ми съпруга Барбара. Знам какво означава да бъда заобиколен от роднини, приятели и колеги, и въпреки това да се чувствам самотен – защото любовта на живота вече не е до мен.
Пандемията от COVID-19 подсилва усещането за изолация и самота на много хора. Но все пак, въпреки трудностите, които срещаме в живота, можем, както в онази първа великденска утрин, да се пробудим за нов живот в Христа с нови, великолепни възможности и нова реалност, като се обръщаме към Господ за надежда и принадлежност.
Аз лично чувствам болката на тези, които нямат усещане за принадлежност. Като гледам новини от целия свят, виждам много хора, които сякаш изпитват такава самота. Мисля, че за мнозина това се дължи на липсата на знание, че Небесният Отец ги обича и че всички ние принадлежим към Неговото вечно семейство. Да вярваме, че Бог ни обича и че сме Негови чеда, е утешително и насърчаващо.
Тъй като сме духовни чеда на Бог, всеки има божествен произход, природа и потенциал. Всеки от нас е „възлюбен духовен син или дъщеря на небесни родители“7. Това е нашата идентичност. Това е действителната ни същност.
Нашата духовна идентичност се засилва, когато разбираме своите различни видове светска идентичност, включително етническо, културно и национално наследство.
Това чувство за духовна и културна идентичност, любов и принадлежност може да вдъхнови надежда и любов към Исус Христос.
Говоря за надеждата в Христа не като за добро пожелание. Напротив, говоря за надеждата като очакване за нещо, което със сигурност ще бъде осъществено. Такава надежда е съществена за преодоляването на несгоди, развиването на духовна издържливост и сила, както и познанието, че Небесният Отец ни обича и че сме Негови чеда, които принадлежат към Неговото семейство.
Когато имаме надежда в Христа, получаваме познанието, че когато трябва да сключваме и спазваме свещени завети, най-съкровените ни желания и мечти могат да бъдат осъществени чрез Него.
Членовете на Кворума на дванадесетте апостоли се съветват помежду си в дух на молитва и копнеж, за да разберат как да помагат на всички, които изпитват чувства на самота или липса на принадлежност. Копнеем да помагаме на всички, които се чувстват така. Нека конкретно спомена тези, които понастоящем не са сключили брак.
Братя и сестри, повече от половината от възрастните в Църквата в наши дни са овдовели, разведени или все още не са сключили брак. Някои се чудят относно възможностите си и мястото си в плана на Бог и в Църквата. Трябва да разберем, че вечният живот не е просто въпрос на настоящо семейно положение, а на ученичество и на това да сме „доблестни в свидетелството за Исус“8. Надеждата на всички несемейни е същата както на всички членове на възстановената Църква на Господ – достъп до благодатта на Христа чрез „подчинение на законите и обредите на Евангелието“9.
Нека предложа няколко основни принципа, които трябва да разбираме.
Първо, Писанията и пророците в последните дни потвърждават, че всеки, който е верен в спазването на заветите на Евангелието, ще има възможност за възвисяване. Президент Ръсел М. Нелсън учи: „Според времето и начинът на Господ никоя благословия няма да бъде отказана на верните Му светии. Господ ще отсъди и награди всеки човек според нашите искрени желания и действия“10.
Второ, точното време и начин, по които благословиите на възвисяването ще бъдат дадени, не са напълно разкрити, но въпреки това тези благословии са сигурни11. Президент Далин Х. Оукс разяснява, че някои от обстоятелствата „на смъртността ще бъдат поправени през Милениума – период за изпълнение на всичко във великия план на щастие, което не е изпълнено за всички достойни деца на нашия Отец“12.
Това не означава, че всяка благословия бива задържана до Милениума; някои вече са били получени, а други ще продължат да бъдат получавани до настъпването на този ден13.
Трето, очакването на Господ означава продължително подчинение и духовен напредък към Него. Очакване не означава чакане да му дойде времето. Никога не трябва да имате усещането, че сте в чакалня.
Да очакваме Господ предполага действия. Научил съм през годините, че нашата надежда в Христа се увеличава, когато служим на другите. Когато служим както е служил Исус, нашата надежда в Него се увеличава по естествен начин.
Личното израстване, което може да бъде постигнато сега, докато очакваме Господ и Неговите обещания, е безценно, свещено, част от Неговия план за всеки един от нас. Приносът, който всеки може да направи сега, за да помогне за изграждането на Църквата на земята и събирането на Израил, е крайно необходим. Семейното положение няма нищо общо с личната способност за служба. Господ почита тези, които Му служат и Го очакват с търпение и вяра14.
Четвърто, Бог дава възможност за вечен живот на всички Свои чеда. Всички тези, които приемат благодатния дар на Спасителя за покаяние и живеят според Неговите заповеди, ще получат вечен живот, дори и да не постигнат всички негови характеристики и съвършенства по време на земния живот. Тези, които се покайват, ще усетят готовността на Господ да прощава, както Той ни уверява: „Да, и всеки път, когато Моят народ се покайва, Аз ще прощавам простъпките им против Мене“15.
В края на краищата, способностите на всеки човек, желанията му и възможностите му по отношение на свободата на избор, включително заслугите за вечни благословии, са въпроси, по които само Господ може да отсъжда.
Пето, нашата увереност в тези учения се корени във вярата ни в Исус Христос, чрез Чиято благодат всички неща, отнасящи се до смъртността, ще бъдат поправени16. Всички обещани благословии са възможни чрез Него, който със Своето Единение „слезе по-долу от всичко“17 и „(победи) света“18. Той „седна от дясната страна на Бога, за да изиска от Отца правата Си за милост, които Той има над чедата човешки(;)… затова Той се застъпва за делото на чедата човешки“19. И накрая „светиите ще бъдат изпълнени със славата Му, и ще получат своето наследство“20 като „сънаследници с Христос“21.
Нашето желание е тези принципи да помогнат на всички да имат по-голяма надежда в Христа и да имат чувство за принадлежност.
Никога не забравяйте, че сте чеда на Бог, нашия Небесен Отец, сега и завинаги. Той ви обича, искаме ви в Църквата и имаме нужда от вас. Да, ние имаме нужда от вас! Имаме нужда от гласовете ви, талантите ви, уменията ви и праведността ви.
От много години говорим за „несемейни пълнолетни младежи“, „несемейни възрастни“ и просто „възрастни“. Тези определения могат да бъдат полезни в административно отношение понякога, но биха могли, без да искаме, да променят начина, по който възприемаме другите.
Има ли начин да избегнем тази човешка склонност, която може да доведе до разделение между нас?
Президент Нелсън ни моли да говорим за себе си, като за членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Това сякаш се отнася за всички нас, нали?
Евангелието на Исус Христос има силата да ни обединява. В крайна сметка повече си приличаме, отколкото се различаваме. Като членове на Божието семейство, ние действително сме братя и сестри. Павел казва: „(Бог е направил) от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята“22.
Вас, президенти на кол, епископи, ръководители на кворуми и на сестрите, ви моля да помислите за всеки член във вашия кол, район, кворум или организация, като за човек, който може да допринася, да служи в призования и да участва по много начини.
Всеки член в нашите кворуми, организации, райони и колове има дарове, дадени му от Бог, и таланти, с които сега може да подпомага изграждането на Неговото царство.
Нека каним нашите несемейни членове да служат, да насърчават и да преподават. Отхвърлете старите възгледи и идеи, които понякога неволно са допринасяли към тяхното усещане за самота и липса на принадлежност или мисълта, че не могат да служат.
В тази събота преди Великден давам моето свидетелство за нашия Спасител Исус Христос и за вечната надежда, която Той дава на мен и на всички, които вярват в Неговото име. Смирено давам това свидетелство в Неговото свято име, тъкмо Исус Христос, амин.