Нашият личен Спасител
Поради Своята единителна жертва, Спасителят има сила да очиства, изцелява и укрепва всеки от нас индивидуално.
Благодарен съм да бъда с вас в това прекрасно великденско утро. Когато си мисля за Великден, обичам да си припомням казаното от ангелите на дошлите при градинската гробница: „Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тук, но възкръсна“1. Свидетелствам, че Исус от Назарет е възкресен и живее.
Какво мислите за Христос?
Преди тридесет и четири години в Давао Сити, Филипините, моят колега мисионер и аз срещнахме и проповядвахме на един много интелигентен мъж, който пишеше за местен вестник. Учехме го с удоволствие, защото той имаше много въпроси и се отнасяше с голямо уважение към нашите вярвания. Най-запомнящият се въпрос, който той ни попита, бе: „Какво мислите за Христос?“2 Разбира се, ние развълнувано споделихме своите чувства и свидетелства за Исус Христос. По-късно той публикува статия на тази тема, която съдържаше прекрасни думи и изрази относно Спасителя. Спомням си, че бях впечатлен, но не съвсем вдъхновен. Получих добра информация, но почувствах празнота и липса на духовна сила.
Все повече да Го опознаваме
„Какво мислите за Христос?“ Осъзнавам, че когато опознавам Спасителя, това значително влияе на способността ми да се вслушвам в Неговите думи и да откликвам. Преди няколко години, старейшина Дейвид А. Беднар зададе следните въпроси като част от своите бележки: „Дали само знаем за Спасителя или все повече Го опознаваме? Как да опознаваме Господ?“3.
Докато изучавах и размишлявах, стигнах до заключението, че много повече знам за Спасителя, отколкото Го познавам. Тогава реших да полагам повече усилия да Го опознавам. Много съм благодарен за Писанията и свидетелствата на верните мъже и жени последователи на Исус Христос. Моят стремеж през последните няколко години да опознавам Спасителя ме насочи към най-различни теми за изучаване. Моля се днес Светият Дух да отправи в сърцата ви послание, много по-въздействащо от написаните от мен слова.
Първо, трябва да осъзнаем, че опознаването на Спасителя е най-важният стремеж в живота ни. Той трябва да има предимство пред всичко друго.
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“4.
„Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен“5.
„Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота“6.
Второ, когато увеличаваме разбирането си за характера на Спасителя, откъсите от Писанията и словата на пророците стават толкова важни за нас, че се превръщат в наши собствени слова. Не става въпрос да използваме словата, чувствата и преживяванията на другите, а да добиваме лично разбиране по свой начин, живеейки според Евангелието7 и получавайки свидетелство от Светия Дух. Както пророкът Алма заявява:
„Не смятате ли, че аз от само себе си знам за тези неща? Ето, аз свидетелствам пред вас, че аз наистина знам, че тези неща, за които съм говорил, са истинни. И как мислите, че знам за тяхната сигурност?
Ето, аз ви казвам, че те ми бяха сторени знайни чрез Светия Дух Божий. Ето, постих и се молих в продължение на много дни, за да мога аз самият да узная тези неща. И сега, самият аз знам, че те са истинни; защото Господ Бог ми ги изяви чрез Светия Си Дух; и това е Духът на откровението, който е в мен“8.
Трето, когато увеличаваме разбирането си, че Единението на Исус Христос е приложимо за всеки от нас лично и поотделно, ще можем да опознаваме Спасителя. Често за нас е по-лесно да мислим и говорим за Единението на Исус Христос в по-общ план, отколкото да осъзнаем действието му в своя собствен живот. Единението на Исус Христос е безпределно, вечно и всеобхватно в своята широта и дълбочина, но ползата от него е изцяло лична и индивидуална. Поради Своята единителна жертва, Спасителят има сила да очиства, изцелява и укрепва всеки от нас индивидуално.
Единственото желание и цел на Спасителя от самото начало, са били да върши волята на Отца. Волята на Отца е била Исус да помогне за „(осъществяване) на безсмъртието и вечният живот на човека“9, като се превърне в „Ходатай при Отца“10. И така, „макар и да е Син, пак се научи на послушание от това, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни“11.
„И Той ще се яви, изстрадвайки болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид. …
И Той ще вземе върху Си смъртта, за да развърже връзките на смъртта, … и Той ще вземе върху Си немощите им, за да може сърцето Му да се изпълни с милостта, … та да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му.
… Синът Божий страда според плътта, за да може да вземе върху Си греховете на Своя народ, за да може да изличи техните прегрешения чрез силата на избавлението Си“12.
Бих искал да споделя едно преживяване, което илюстрира как понякога се налага да се борим, за да изпитаме личното действие на Господното Единение.
Преди години, по покана на моя свещенически ръководител прочетох Книгата на Мормон от начало до край и отбелязах стиховете, в които се споменава Господното Единение. Моят ръководител също ме покани да подготвя резюме на една страница на наученото от мен. Казах си: „Една страница? Добре, това е лесно“. Обаче, за моя изненада установих, че задачата е изключително трудна и не се справих с нея.
Тогава осъзнах, че се провалих, защото пропуснах прицелната точка и имах неправилни очаквания. Първо, очаквах резюмето да бъде вдъхновяващо за всички. Но то се отнасяше само за мен. То трябваше да изрази моите чувства и усещания към Спасителя и какво Той е направил за мен, така че всеки път щом го чета, да пресъздава прекрасни, трогателни и лични духовни преживявания.
Второ, очаквах резюмето да бъде солидно и подробно, и да съдържа сложни слова и изрази. Смисълът не беше в сложните слова. Резюмето трябваше да бъде ясно, просто и убедително. „Защото душата ми се наслаждава на яснотата; понеже по този начин Господ Бог действа сред чедата човешки. Понеже Господ Бог дава светлина на разума“13.
Трето, очаквах то да бъде съвършено, напълно изчерпателно и цялостно резюме – без да може да се добавя нищо към него – вместо текуща работа, в която да мога да добавям думи или изрази, според нарастването на разбирането ми за Единението на Исус Христос.
Свидетелство и покана
Като млад мъж научих много от разговорите си с моя епископ. През тези първоначални години се научих да обичам следните слова от един любим химн:
Така удивен съм от неземната любов,
с която Исус ми дари Своя благослов.
И тръпна, защото за мене Той бе разпнат,
за мене, за грешника Той страда и умря.
Пророкът Мороний ни кани: „Аз бих ви препоръчал да потърсите този Исус, за Когото пророците и апостолите са писали“15.
Президент Ръсел М. Нелсън обещава: „Ако започн(ем) да изучава(ме) всичко, което мож(ем) за Исус Христос, … (нашата) способност да се отвръща(ме) от греха ще се увеличава. Ще се увеличава желанието (ни) да спазва(ме) заповедите“16.
В тази великденска неделя, точно когато Спасителят е излязъл от Своя каменен гроб, нека се събудим от духовния си сън и да се издигнем над облаците на съмнението, хватката на страха, опияняващата гордост и бездействието на самодоволството. Исус Христос и Небесният Отец живеят. Свидетелствам за Тяхната съвършена любов към нас. В името на Исус Христос, амин.