Преподаване на Евангелието от детските години
Алма учи сина си Кориантон: „И сега, запомни, сине мой, ако не беше заради плана на изкуплението (слагайки го настрана), веднага след смъртта им техните души биха били окаяни, бидейки отхвърлени от присъствието Господне“ (Алма 42:11).
Александър: И двамата научихме за Евангелието в ранното си детство. Всеки от нас бе кръстен на осем години, хареса живота в Църквата и получи потвърждение за себе си, че Бог е жив и че можем да общуваме с Него. Бяхме учени на всички принципи на Евангелието и плана на спасение. По-късно ние продължихме да го изучаваме по време на мисия и споделяхме това познание с другите хора. Сега преподаваме тези истини на нашите деца.
Ако искаме да разберем как действа някоя заповед или някой принцип, ние трябва да живеем според тях. Единственият начин да тестваме заповедта за прошката е да бъдем подложени на теста на обидата. Единственият начин да тестваме силата на благословиите от десятъка е да плащаме пълен десятък, а единственият начин да разберем заповедта да обичаме ближния си е да живеем до груб съсед.
Полина: До неотдавна знанието за плана на спасение за мен и за майка ми бе някак „теоретично“, тоест, изучавахме го само в Писанията. Обаче, когато обичният ми татко напусна този земен живот, планът на спасение придоби съвършено различно значение за майка ми и мен. Успяхме по-добре да оценим стойността на това да имаме знание за нашето велико бъдеще, чак когато се сблъскахме с болезнения тест на реалната загуба на член на семейството. Свидетелствам за великата надежда, която идва от знанието, че нашите духове са изкупени и живи! Каква благодарност можем да изпитваме, когато осъзнаем, че ни предстои да сме заедно за вечността! Това познание ни дава силата да продължим да живеем, която сила светът не може да ни даде. „Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам както светът дава“ (Йоан 14:27). За нас планът на спасение стана буквално план на щастие.
Не можем да си представим нашия живот без Евангелието и знанието, което сме получили. Стараем се да живеем според това познание и да забелязваме как Господ благославя семейството ни с всичко нужно. Всичко това ни носи радост, че можем да живеем завинаги с нашите семейства и нашия Небесен Отец.
В нашето семейство често чувстваме любовта на Бог към нас. Господ обича всичките Си чеда и иска да бъдем щастливи. Той ни е дал всичко, от което се нуждаем, за да се завърнем при Него, да живеем завинаги и да имаме радост.