Господ ни познава и знае от какво се нуждаем
Искам да ви разкажа как се запознах с Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни с надеждата, че на някого тази история ще бъде от полза и ще може да я оприличи на собствения си път в обръщането във вярата.
Когато бях на 18 години, семейството ми претърпя голяма трагедия – почина малкият ми брат, който не беше навършил 17 години. Една от първите ми реакции бе да се питам защо Господ позволи това да се случи. Моята майка беше съкрушена и аз страдах, докато я гледах колко трудно преживява случилото се. Бях много нещастен и обвинявах Бог за това, че минавахме през това изпитание.
Когато бях на 22 години се преместих да живея в Мадрид, Испания. Започнах нов живот и се чувсвах добре, защото винаги научавах нови неща, свързани с работата си и личното израстване. Годините минаваха почти безгрижно – живеех според стандартите на света и дори не се замислях да създавам семейство.
Когато бях на 31 години, в дома ми влязоха за първи път мисионерите. Живеех много близо до храм на Църквата и не беше трудно да ме намерят. Не бях се молил на Господ до този момент, но с първото послание от мисионерите и с привършваща от тях молитва, аз почувствах нещо, което не бях чувствал никога преди. Благодарение на тази първа молитва всичко се промени. Винаги когато през ума ми минаваше думата „Свети Дух“, нещо ме караше да бъда много любопитен и да знам повече относно духовните неща. За себе си разбрах, че през всичките години съм се сърдел на Господ без дори да Го познавам и че не трябва да позволявам на противника да отнема от радостта ми.
На 33 години взех решението да се кръстя, знаейки, че това беше определеното и точно време да вляза в завет с Небесния Отец да спазвам Неговите заповеди и да Му служа според възможностите си.
Тогава разбрах за важноста да се създаде семейство и това се превърна в приоритет, който ми донесе пречистващи изпитания, за да се чувствам достоен да имам до себе си една Сионова дъщеря. Благодарен съм за тези времена, в които успях да придобия свидетелство, че Бог е жив, познава ни лично и знае по-добре от нас от какво се нуждаем.
След това стана така, че моята майка се разболя и това ме подбуди да се прибера в България. След като тя премина от другата страна на завесата, моето решение да остана в България беше окончателно. Работата по семейната история и храмовата работа ме бяха подготвили за този момент да имам вярата и надеждата, че раздялата с нашите починали близки е само временна – ние можем да бъдем заедно с тях за вечността. Чрез полагане на усилия да се придържам към наученото мога да имам увереността че това ще е така.
Аз приех призованието да бъда ръководител на група Ямбол. По същото време нещата се организираха по такъв начин, че можах да се сближа повече с бивша мисионерка, с която се запознахме по времето, когато живеех в близост до храма в Испания. Впоследствие се сгодихме и не след дълго сключихме граждански брак в нейния град в Испания. На другия ден се запечатахме за вечността в храма в Мадрид. Днес имам прекрасно семейство, което не е лишено от изпитания, но в което се полагат усилия за придържане към знанието, което Господ ни дава. Това ни носи мир и спокойствие въпреки всички обезпокояващи неща, които се случват по света.
Свидетелствам, че нашият Спасител Исус Христос ни познава лично и знае от какво се нуждаем. Нека преодолеем своите слабости и съмнения, за да Му позволим да ни благославя със Своя мир и всичко праведно, което желаем.
„Защото ние се трудим усърдно да пишем, да убеждаваме децата си, също и братята си да повярват в Христа и да се помирят с Бога; понеже ние знаем, че чрез благодат сме спасени, след всичко, което можем да сторим.“ (2 Нефи 25:23)