Откъснах се за кратко от живота. Моето свидетелство
Казвам се Татяна Мизина. Аз съм на 36 години. От детството си страдам от епилепсия. Част от конвулсивния гърч е загубата на памет за събитията, предшестващи гърча. Тъй като имам такива атаки всяка седмица, вече съм свикнала с това и съм се научила да се справям в случаите на краткосрочна загуба на паметта.
Обаче два или три пъти в годината изпадам в специално състояние, наречено конвулсивен статус. В продължение на дълъг период от време (около един ден) през определени интервали (1-2 часа) имам гърчове. Специфичното за това състояние е, че няма време съзнанието да се проясни преди започването на следващата атака и аз губя паметта си за целия период. Буквално пропускам цял ден от живота си. Същевременно, между атаките мога да върша обичайни неща, да общувам и да се грижа за обичните ми хора. Но като се събудя на следващия ден, не помня нищо от предишния. И това е така от години.
Всичко това го пиша въз основата на обясненията на съпруга ми, защото той е парамедик и се грижи за мен от повече от десет години. Тази година лекарите значително увеличиха медикаментозната ми терапия и в един случай моят мозък ми направи уникална изненада.
Не си спомням нищо, което се случи с мен на 7, 8 и 9 юли 2021 г. На 7 юли, когато съпругът ми Гоша бе на работа, на 24-часова смяна с линейката, започнах да изпадам в конвулсивно състояние. Преди да си легна, със съпруга ми винаги си пожелаваме лека нощ по телефона и си казваме няколко хубави думи. Той ми пише и аз веднага му отговарям. Този път се получи различно. Не помня какво точно отговорих и кога. Моят съпруг каза, че се изненадал, когато съм му отговорила след 2 часа, а не веднага, както винаги. Не помня следващата сутрин. Бях в странно състояние на ума. Помня, че видях съпруга си, но изобщо не разбирах какво се случва. Видях деца пред себе си и се почудих: те мои деца ли са? И така целия ден – не помня нищо, просто се откъсвах от живота. Моят съпруг, виждайки как съм, ми постави инжекции и постепенно, бавно, съзнанието ми започна да се прояснява.
На 8 юли със семейството ми отидохме на вечерна разходка по крайбрежието на река Нева. Прегръщахме се и аз изглежда започвах да се влюбвам отново в семейството си. Наблюдавах децата си с възторг. Това са моите деца – Елса, Миша и Димитрий?! Колко съм щастлива! Това моят супер съпруг ли е?! Той е най-страхотният, най-привлекателният, любящ и обичан! Потекоха ми сълзи от щастие и разбирането, че това е моето прекрасно семейство! Толкова съм странна, защото не помня нищо, но съм толкова благословена! Родила съм тези прекрасни деца! Наистина ли Господ ме е благословил с тях?! А съпругът ми, който ме гледа с такава любов?! От очите ми се стичаха сълзи. Същото нещо се случи на 9 юли. Научавах все повече и повече за моя живот и се удивявах колко много благословии имам! Хрумна ми да прочета посланието „Семейството: прокламация към света“. Направихме го със семейството ми. Съпругът ми даде цветя на Елса, а Миша ми подари пет прекрасни рози! Елса и аз направихме пица за нашите момчета. Чувствах се изключително щастлива и от очите ми непрекъснато се стичаха сълзи.
На 9 юли започнах да си спомням събитията в живота ми. Започнах да обмислям събитията от предишните дни, защото за пръв път можех частично да си спомня за тях! Спомнях си чувствата, когато започнах да осъзнавам отново, че това са моят съпруг и моите деца. И осъзнах, че гледам на живота си с нови очи, защото бях много щастлива, тъй като Господ бе благословил мен и семейството ми толкова много.
Паметта ми се върна изцяло и дори можах да сравня моето отношение към живота преди и след това особено състояние. Когато съпругът ми се върна у дома след смяната си на 10-ия ден от месеца, той веднага забеляза промяна в мен, защото аз просто сияех от щастие.
Записах чувствата си в дневник и ги анализирах. Всичко това ми се случи несъзнателно, но вероятно всеки трябва да преоцени наново живота си, от нивото на „празна страница“. И след това ще забележим колко много прави за нас Бог дори сега и ще спрем да храним ума си с негативни мисли за това, което нямаме, но искаме толкова много; ще видим също колко много са нещата, заради които да сме благодарни и щастливи! И не трябва да потъваме в отчаяние поради непостигнати цели и неизпълнени желания.
Свидетелствам, че Бог обича чедата Си и им помага, независимо от всички трудности, които се случват по света. Знам това с цялото си сърце.
В името на Исус Христос, амин.