Господ е подготвил удивителен план за Своите чеда
„Но Господ познава всички неща от началото; ето защо, Той подготвя път, за да изпълни всички Свои дела сред чедата човешки; защото ето, Той има цялата сила за изпълнението на всички Свои слова“ (1 Нефи 9:6).
Това е любимият ми стих от Книгата на Мормон. Това е моят „пристан“, така да се каже, където винаги мога да намирам мир и покой. Това е моят дом, където съм в пълно разбирателство с членовете на семейството си. Естествена моя нужда е да живея според напътствията на моя Небесен Отец и Спасител с открито сърце. Това е възможност да ставам по-добра версия на себе си – да откривам и осъзнавам по време на този земен живот всички мои доземни таланти и да ги допълвам с нови, които биха били ценни за мен.
Чувството за безопасност играе важна роля в живота ми. „Организирай се; подготви всяко нужно нещо“ е това, което обикновено си казвам, преди да действам. В началото си представям какво искам да постигна, мислейки как ще изглежда в завършен вид, и след това предвкусвам удовлетворението от свършената работа, опитвайки се да предвидя и свърша всичко старателно. В идеалния случай искам да изпитам радостта и да я предам на хората около себе си. Живот в хармония и взаимно уважение е това, към което се стремя и което винаги изпитвам във взаимоотношенията си с Господ и Небесния Отец.
„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“ (Притчи 3:5–6). Това е вторият стих от Писанията, който ми помага да решавам как да действам. Помага ми да не губя фокус, да си поставям приоритети и да вярвам в небесната помощ.
Когато Господ говори, аз се опитвам да изпълнявам. Преди шест години мислех, че влизането в медицински университет ще ме направи щастлива. Бях на 51 години. Всъщност преди това бях завършила два други института в напълно различно професионално поприще. Давайки си сметка, че нямах достатъчно време за подготовка и взимане на държавния приемен изпит, аз престанах да мисля за влизане в медицински университет. Ала църковните призования подредиха живота ми с невероятна прецизност. Като мисионерка на кола, отговаряща за програмата по благосъстоянието и разчитането на собствените сили, аз преподавах различни теми на много групи членове на Църквата. Докато подготвях домашното си, открих, че мога да вляза в колежа посредством образователна олимпиада. Това бе начинът! Еврика! Вече нямаше пречки. Беше доста трудно в продължение на четири години да съчетавам работа и вечерно образование, за да уча латински и анатомия. Но отивах на всеки изпит с убеждението, че пътят към щастието е предначертан от Господ. Тази мисъл ми даваше допълнителна сила. На 28 юни 2021 г. се дипломирах със степен бакалавър. Гледам на това събитие като на одобрение от страна на Господ за моето подчинение и за това, че съм поверила живота си в Неговите ръце.
Всеки миг от нашето пребиваване на земята ни е даден от Господ, а бъдещето ни зависи от това как го оползотворяваме в настоящето.